Решение по дело №221/2020 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 260030
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Георги Тодоров Добрев
Дело: 20202130200221
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260030 / 2.12.2020г. гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІ    състав

На двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                         

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ДОБРЕВ

                                              

Секретар ………………ГАЛИНА МИЛКОВА …............................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….ДОБРЕВ……….…………

А Н Х дело номер 221 по описа за...............2020................година, установи:

  Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН  и е образувано по повод подадена жалба от А.Ф.А. с ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***. Димитров, адв. Д.Д.В., против НП № 26 от 19. 04. 2020 година на Директора на РДГ Бургас, с което на жалбоподателката, за извършено от нея административно нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закон за горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2, чл. 266, ал. 1,чл. 273, ал. 1 от Закон за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложено административно наказание– глоба  в размер на 700 лева и са отнети в полза на държавата 10 пр. кубични метра дърва за огрев от дървесен вид цер, като вещи предмет на нарушението. 

  Жалбоподателката е останала недоволна от наложеното и  административно наказание и с жалбата си  оспорва наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно и желае същото да бъде отменено.  Излага съображения за това свое твърдение, състоящи се в следното: Твърди, че не е извършила посоченото в НП нарушение, тъй като в къщата живеят освен нея,  съпругът и дъщеря и. Твърди, че всяка година закупуват и плащат в кметството с. Чубра дърва, което са направили и през 2018/2019 г.. Посочва, че тъй като живеят тримата, дървата ги пишат на който е свободен и е имал време да отиде до кметството и да плати. Твърди, че превозния билет удостоверява законния произход на дървата и законността на транспорта от мястото на добив до мястото на доставка, независимо къде тя се намира. Твърди, че в момента на проверката съпругът и не е могъл да намери превозния билет, но след няколко минути го е намерил и настигнал проверяващите в кметството, като им показал превозния билет, след което те казали добре и за жалбоподателката и семейството и нещата приключили.

В съдебно заседание, жалбата се подържа и процесуалният представител на жалбоподателката представя доказателства: уведомление от Кметство Чубра от 17. 09. 2020 г., от специалист при кметството, с което се уведомява, че А.Ф.А. е заплатила 20 кубика дърва за огрев зима 2019/ 2020 г. на името на съпруга си * и дъщеря си * А., четири броя приходни касови ордери  за заплатени дърва  за огрев във Кметство Чубра за зима 2019/ 2020  и за 2018/ 2019 г.;  удостоверение за раждане на Пенка Бончева А. и удостоверение за сключен граждански брак между Б* Ла* А* и А.Ф. Щ*.

В съдебно заседание за административнонаказващия орган, редовно призован се явява негов  процесуален представител, който оспорва жалбата, желае да бъде постановено решение, с което да се остави в сила обжалваното НП като безспорно доказано, още повече, че и в проведеното съдебно заседание не е представен превозен билет за дървесината, което според него е доказателство, че жалбоподателката не притежава такъв.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

  След цялостна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02. 01. 2019 г. актосъставителят О.Т.П. и свидетеля на установяване на нарушението С.Г.Д. ***, са извършвали проверка в с. Чубра, съвместно със жандармерия за съхраняване на дървесина без превозен билет. Същите са установили дърва, излязла е жалбоподателката и е потвърдила, че дървата са нейни, като е пояснила, че същите дърва са от тези, които се раздават от кметството за местното население. Поискан е бил превозен билет, който жалбоподателката не е представила, при което и е бил съставен АУАН, който тя е подписала без възражения. Както актосъставителят, така и свидетелят не могат да си спомнят дали дървата предмет на констатираното нарушение са били маркирани с КГМ.  Свидетелите също така не могат да посочат откъде е била добита дървесината,предмет на нарушението и по конкретно, била ли е същата добита от горски фонд или не.

В съдебно заседание е допуснато до разпит и разпитана свидетелката П*Б* А., дъщеря на жалбоподателката. В показанията си същата посочва, че при извършената проверка  са дошли две полицейски коли и полицаите са попитали за дървата, които са се намирали на улицата. Попитали ги дали дървата не са крадени, а те са отговорили, че са от кметството в с. Чубра. Поискали са билет, но баща и не е можал да го намери веднага, намерил го по късно и е отишъл да го покаже на проверяващите. Те са му казали да отиде в Бургас, но той не е ходил. Според нея е загубил касовата бележка.  

В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателката пледира, че не е установено кой точно е съхранявал дървесината, тъй като в посоченият дом, освен жалбоподателката живеят съпруга и и дъщеря и, както и не е установено по безспорен начин, че дървесината е от Горски фонд, което е задължение на АНО и в случай, че тя е добита или е с произход извън горските територии, то биха били приложими други правила. Твърди се, че не е изследван факта дали дома действително е на жалбоподателката, поради което счита, че са допуснати съществени  процесуални нарушения, които не могат да се санират в настоящото производство и са основание за отмяна на наказателното постановление.

  Обжалваното от А.Ф.А. наказателно постановление №  26 от 19. 04. 2020 година на Директора на РДГ Бургас е издадено въз основа на АУАН сер. ЖОО 2017 г. №   101640 от 02. 01. 2019 година, с който се констатира извършено  административно нарушение от жалбоподателката,  открито на 02. 01. 2019 г. в 11, 40 часа, изразяващо се в: в с. Чубра, община Сунгурларе, област Бургас съхранява 10 кубични метра дърва за огрев- цер без превозен билет, нарязани на около 1 метър. Като дата на извършване на нарушението е посочена 02. 01. 2019 г.. Нарушените законови разпоредби посочени в АУАН са чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закон за горите.   

В обжалваното НП е записано, че АНО след като е разгледал актова преписка **********, от 04. 01. 2019 г.  и акт серия ЖОО № 101640  от 02. 01. 2019 год.  е констатирал, че лицето А.Ф.А. ЕГН **********, с адрес: ***, е извършила следното нарушение: на 02. 01. 2019 г.  в с. Чубра, съхранява в двора на дома си 10 пространствени кубични метра дърва за огрев от дървесен вид цер нарязани на секции по 1 м. без превозен билет, което се установи и от свидетеля С.Г.Д. с адрес: ***.

С оглед на гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав констатира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и изложеното в него не отговаря на обективната истина.

Това е така, тъй като в АУАН никъде не е посочено, къде точно са били съхранявани дървата. Посоченото като място с. Чубра е много общо и неопределено. С подобно посочване, действително липсват каквито и да било доказателства, че въпросните дърва са били съхранявани именно от жалбоподателката А. или членове на нейното семейство. Едва в издаденото въз основа на АУАН серия ЖОО № 101640  от 02. 01. 2019 год., наказателно постановление, административно наказващият орган е конкретизирал, че процесните дърва са съхранявани в двора на дома на жалбоподателката, като не е ясно от къде се е сдобил с въпросната информация, след като същата не е отразена в АУАН и липсват данни да е извършено разследване. Още повече, че видно от показанията на свидетелката П* Б*А., процесните дърва са се намирали на улицата.

АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция- официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Недоказването на който и да е от обективните елементи на нарушението води до извод, че същото незаконосъобразно е санкционирано, съответно, че актът, чрез който се прави това, а именно наказателното постановление, е незаконосъобразен и следва да се отмени. Въпросната неточност е от съществено значение за обвинителната теза, която надлежно се оборва пред съдът, а наказващият орган е този, който следва по несъмнен начин да докаже всички елементи /обективни и субективни/ на нарушението, за което се търси съответната административно-наказателна отговорност.

Посочването на точното място на нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение и видно от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП. Некоректното посочване на мястото на осъществяване на нарушението води до неправилно отразяване на фактическата обстановка в АУАН и НП и води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно.

 Преценявайки възраженията на жалбоподателя относно  незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление,  съдът намира, че жалбата е основателна, макар и не по посочените от защитата аргументи  и съставеното наказателно постановление е незаконосъобразно по смисъла на ЗАНН и като такова следва да бъде изцяло отменено.

Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                            

Р       Е      Ш        И       :

 

  ОТМЕНЯ  ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 26  от 19. 04. 2019  година    на Директора на РДГ Бургас, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия ЖОО 2017 г. №   101640 от 02. 01. 2019 г. срещу А.Ф.А. с ЕГН **********,***, с което за административно нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закон за горите на основание чл. 275, ал. 1, т. 2, чл. 266, ал. 1, чл. 273, ал. 1 от Закон за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложено административно наказание– глоба  в размер на 700 лева и са отнети в полза на държавата 10 пр. кубични метра дърва за огрев от дървесен вид цер, като вещи предмет на нарушението, като незаконосъобразно.

 

   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: