РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Царево, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200602 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Р. В. ЕНЧ., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 251а-66/ 08.10.2021 год. на Директор на ОД на
МВР- Бургас, с което на Р. В. ЕНЧ., ЕГН **********, за нарушение на чл.
17б, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 лева, на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК.
В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения и съображения за материалната незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
упълномощен представител.
АНО, редовно призован, се представляват от юрисконсулт, който взема
становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
1
устни доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 22.08.2021 год. при изпълнение на служебните си задължения,
актосъставителя и нейните колеги, установили паркирани на територията на
морски плаж „Приморско Юг“ автомобили. При проверката се установило, че
един от автомобилите е бил паркиран там от жалбоподателя. Констатираното
мотивирало актосъставителя, да състави срещу жалбоподателя АУАН №
983879 от 22.08.2021 год. в който нарушението било ясно и точно описано.
Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя и приет от него без
възражения. Въз основа на така съставения АУАН, на 08.10.2021 г. и след
преценка на събраните по АНП доказателства, наказващия орган издал
атакуваното Наказателно постановление, в обстоятелствената част на което,
административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин.
Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 17б, ал. 1
от ЗУЧК и санкционирано с административно наказание „глоба“ в размер на
1 000.00 лева на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителя, които съда кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията
на съда са следните:
Настоящото производство е от административно- наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
2
В случая събраните по делото доказателства сочат по безспорен начин
на това, че на сочената дата, жалбоподателя не се е съобразил със забраната и
е паркирал управляваното от него МПС в границите на дюните на морския
плаж. В тази посока са показанията на свидетеля- полицейски служител-
присъствал по време на проверката на място, който е категоричен, че
превозното средство на жалбоподателя е било паркирано на морския плаж.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК, морският плаж е територия,
представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с
пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на
естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност
процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на
морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено
зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
Съгласно § 1, т. 4 от ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания,
формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море,
суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни,
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни)
и облесени дюни.
По отношение на авторството на деянието, същото не се спори от
страна на жалбоподателя.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че жалбоподателя е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
17б, ал. 1 от ЗУЧК, за което е била ангажирана административно
наказателната му отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е
паркирал автомобила си на територията на морския плаж.
Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл. 30, ал.
3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1000 до 3000 лв. или с
имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. за всеки който в нарушение на
закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране
върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни,
неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни,
попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии
на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание.
3
В случая, доколкото на жалбоподателя е било наложено адм.
наказание в минималния предвиден в закона размер, то очевидно АНО е
определил същото съобразно нормата на чл. 27 от ЗАНН при отчитане
наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, като за съда не
съществува възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения
минимум.
Доколкото по делото не са установени обстоятелства, които отличават
извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на
такава, съдът намира, че в случая нарушението не би могло да бъде
определено като маловажно и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери
приложение. Напротив нарушението е типично и касае нарушаване на
законодателна забрана въведена от законодателя именно с оглед опазването
на едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското
крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл. 2, т.
1/. Нещо повече според настоящия съд прилагането на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало у нарушителите (в това
число и жалбоподателя) чувството за безнаказаност, би култивирало липса на
критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една
от основните функции на административно наказателния закон, а именно
индивидуална превенция на нарушенията. Поради тази причина според
настоящия съд подобно нарушение не следва да се толерира, а следва да се
накаже както с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на
разпоредбите на българското законодателство, така и с оглед оказване на
превъзпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите
граждани.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 251а-66/ 08.10.2021
год. на Директор на ОД на МВР- Бургас, с което на Р. В. ЕНЧ., ЕГН
4
**********, за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройство на
черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000.00 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК.
ОСЪЖДА Р. В. ЕНЧ., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-
Бургас, сумата от 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5