№ 1706
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100105952 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от М. КР. Д., с която е
предявен срещу Е.А.Д.Ю.Л., ЧРЕЗ Е.А.Д.Ю.Л. (КЛОН БЪЛГАРИЯ) КТЧ иск
с правно основание чл.426, вр. чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 100000 евро,
представляваща обезщетение по застраховка „Пътуване в чужбина“ от
произшествие, осъществено на 12.05.2016 г. по вина на А.Г. – застраховано
лице. Ищецът претендира законна лихва от исковата молба и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на
12.05.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника по силата на застраховка „Пътуване в чужбина“.
Твърди, че на 12.05.2016 г. при посещение на Колизеума в Рим, Италия, при
слизане по стълби е бил бутнат от А.Г. – застраховано лице. При падането си
е ударил главата, изгубил е съзнание и с линейка е откаран в болница в Рим.
След изписването му от болницата на 14.05.2016 г. отново е посетен от
спешна помощ поради влошаване на състоянието му. Транспортиран е в
болница и му е препоръчано след връщане в България, да потърси
медицинска помощ. Впоследствие започнал да получава епилептични
припадъци, при един от които е паднал върху преградно стъкло на врата и
прерязал гърлото си. Поради заболяването му е определена с експертно
решение на ТЕЛК нетрудоспособност е размер на 74%. Поради прерязване на
гърлото му е поставена и диагноза „структура на трахеята и атипична лицева
болка“, като изпитва болки в главата, гърлото и гърдите, не е в състояние да
полага труд, има финансови затруднения. Предявил е застрахователна
претенция пред застрахователя на делинквента, доколкото в сключената му
1
застраховка „Пътуване в чужбина“ застрахователят се е задължил да покрие
причинените от застрахования вреди на трети лица. Претенцията е върната
като невръчена, тъй като не е приета на регистрирания адрес на управление на
ответника.
Ответникът не взема становище по иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Относно компетентността на съда:
Международната компетентност следва да се определи по правилата на
Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Липсва
основание за изключителна компетентност на българския съд.
Компетентността се определя според общите правила на чл. 11, пар. 1, б. а),
вр. пар.2 и б. б), а именно: Срещу застраховател с местоживеене в държава
членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата членка, където
той има местоживеене, като застраховател, който няма местоживеене в
държава членка, но има клон, агенция или друго представителство в една от
държавите членки, по отношение на спорове, произтичащи от дейността на
клона, агенцията или представителството, се счита, че има местоживеене в
тази държава членка – чл.11, пар.1, б. а), вр. пар.2. Срещу застраховател с
местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в друга държава
членка в случай на искове, предявени от притежателя на полицата,
застрахования или трето ползващо се лице, в съдилищата по мястото, където
ищецът има местоживеене – чл.11, пар. 1, б. б). В настоящия случай са
изпълнени условията на двете цитирани разпоредби – съгласно справка в
ТРРЮЛНЦ, ответникът има регистриран клон в България със седалище в гр.
София; а също така ищецът има местоживеене в република България – гр.
София. Поради това компетентен да разгледа и реши спора е българският съд.
Относно приложимото право:
Приложимото право се определя по правилата на Регламент № 593/2008
на Европейския парламент и на Съвета. Съобразно чл.7 договорът за
застраховка сее урежда от правото, избрано от страните в съответствие с член
3 от настоящия регламент. Видно от представената от ищеца полица,
страните са уговорили, че всички спорове, възникнали по договора, ще бъдат
разрешавани съгласно законите на Република България. Този избор на
приложимо право е в съответствие с пар.3 на посочената разпоредба. Относно
правилата за деликтната отговорност, съгласно Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета, съгласно чл. 4, пар. 2, когато лицето,
чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно
местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на
2
вредата, се прилага правото на тази държава. Според твърденията на ищеца,
делинквента, от чието противоправно поведение са настъпили вредите, е
български гражданин с обичайно местопребиваване в България. От
изложеното следва, че и към отговорността на застрахователя по
застрахователния договор, и към фактическия състав на конкретния деликт,
от който са настъпили вредите, е приложимо българското право.
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от показанията на свидетеля Р.Х.Б., че през месец май
2016 г. е бил екскурзия в Италия, в Рим, заедно с ищеца и А.Г.. На излизане
от Колизеума, на каменни стъпала А. си е преплел краката и започнал да пада
надолу, при което е бутнал намиращият се пред него М.Д., който е паднал и
останал да лежи на стълбите и прокървил от главата. Карабинерите извикали
Бърза помощ, пристигнали две линейки, а в този момент ищецът е бил в
безсъзнание. Откарали са го в болница, впоследствие са го освободили, но на
другия ден отново се е почувствал зле и отново е откаран от Бърза помощ в
болница.
От изложеното съдът приема, че на 12.05.2016 г. при слизане по стълби
в Колизеума в Рим, Италия, А.Г. не е проявил дължимата грижа да внимава за
собствената си безопасност и за безопасността на околните и бутнал
намиращият се пред него М.Д., с което причинил падане на последния и удар
в областта на главата. Поведението на Г. е в нарушение на общото
задължение, установено в чл.45 ЗЗД да не вреди другиму. Ето защо съдът
приема, че причина за настъпване на произшествието е поведението на А.Г.,
който в нарушение на чл.45 ЗЗД не е проявил дължима грижа и внимание при
слизане от стълби и причинил падане на ищеца.
От представените медицински документи и заключението на съдебно-
медицинската експертиза – в частта, изготвена от вещо лице - неврохирург се
установява, че в резултат на произшествието пострадалият е получил
следните травматични увреждания: лекостепенна открита черепно-мозъчна
травма и разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна-теменна област на
главата. След проведени клинични прегледи, включително от неврохирург и
извършени образни изследвания – компютърна томография, е поставена
диагноза – мозъчно сътресение. Травмата е протекла с краткорайна загуба на
съзнание и липса на спомен за случилото се. Два дни по-късно – на 14.05.2016
г. се изявява „остър неврологичен синдром“, изразяващ се в главоболие и
повръщане с разширена лява зеница и нарушено зрение. За периода май 2016
г. – септември 2016 г. са извършени три неврологични и един
отоневрологичен преглед и на ищеца е поставена диагноза: вътречерепна
травма, състояние след мозъчна контузия, световъртеж от централен
произход, дискоординационен синдром – среднотежка степен, симптоматична
епилепсия с големи припадъци - средно чести пристъпи, ХОББ (хроничната
обструктивна белодробна болест) – смесена форма, стриктура (стеснение) на
3
трахеята. Ищецът е освидетелстван друкратно от ТЕЛК (2016 г. и 2019 г.), с
определяне на 75% трайно намалена работоспособност поради заболяванията
елипелсия, ХОББ, артериална хипертония и хипертонично сърце. Според
вещото лице е налице причинно-следствена връзка между падането и удара на
главата е заболяванията световъртеж от централен произход,
дискоординационен синдром – среднотежка степен, симптоматична
епилепсия с големи припадъци - средно чести пристъпи. В резултат на
получената черепно-мозъчна травма от 12.05.2016 г. ищецът е претърпял
интензивни болки и страдания за срок до 30 дни и умерени до 6 Месеца.
Настъпилите усложнения – симптоматична епилепсия с големи припадъци,
централен отоневрологичен синдром, латентна левостранна хемипареза, са
довели до допълнителни болки и страдания, които продължават и до
настоящия момент. Тезу увреждания също така са довели до трайно намалена
работоспособност на ищеца, като съгласно решението на ТЕЛК, той е негоден
за тежка физическа работа, работа на височина, с електричество, във водоеми
и с остри и движещи се механизми.
Няма причинна връзка между падането и черепно-мозъчната травма и
битовата травма с нараняване върху стъкло в областта на шията и
настъпилото в следствие на това увреждане стриктура (стеснение) на
трахеята, съгласно заключението на медицинската експертиза, изготвена от
неврохирург. Вещото лице посочва, че съгласно медицинските документи,
свързани с този инцидент, ищецът е консумирал около 300 мл. алкохол. При
изслушване в съдебното заседание на 27.04.2022 г. вещото лице разяснява, че
при настъпване на инцидента ищецът е бързал и не може да се приеме с
категоричност дали се е спънал, дали му е прилошало, дали е залитнал или е
получил припадък, доколкото няма данни за изпускане на тазови резервоари.
Ето защо вещото лице не може с категоричност да установи дали
нараняването на трахеята е в причинна връзка със заболяването епилепсия, а
от там – с настъпилите при процесното падане увреждания.
Установява се от медицинската експертиза, изготвена от вещо лице –
пулмолог, че заболяванията ХОББ (хроничната обструктивна белодробна
болест), артериална хипертония и хипертонично сърце и ангопатия ретине
хипертониканямат травматичен произход. От разясненията на вещото лице,
дадени в съдебно заседание, се установява, че заболяването от ХОББ не може
да настъпи в следствие травма на главата, нито от прерязване на гърлото –
двете увреди могат задълбочат заболяването, но не да го предизвикат.
От изложеното съдът приема, че в причинни връзка с процесното
травматично увреждане са следните травми и заболявания: лекостепенна
открита черепно-мозъчна травма и разкъсно-контузна рана в дясната
слепоочна-теменна област на главата, състояние след мозъчна контузия,
световъртеж от централен произход, дискоординационен синдром –
среднотежка степен, симптоматична епилепсия с големи припадъци -
средно чести пристъпи. Не за в причинно-следствена връзка с
травматичното увреждане на главата заболяванията ХОББ (хроничната
4
обструктивна белодробна болест) – смесена форма, стриктура (стеснение) на
трахеята, артериална хипертония и хипертонично сърце, доколкото не се
събраха категорични доказателства в условията на пълно и главно доказване,
че същите представляват пряка и непосредствена последица от мозъчната
контузия и последствията й.
Установява се от показанията на свидетеля Е.Л. Д.а – съпруга на ищеца,
че след завръщането си от Италия ищецът е имал главоболия и загуба на
памет. Имал е влошено емоционално състояние с депресия, според
свидетелката. Спрял е да работи и поради това се е чувствал непълноценен
член на семейството си. От показанията на свидетеля Р.Х.Б. се установява
още, че преди инцидента ищецът е работил като монтьор и е имал фирми, а
след увреждането е преустановил работата си.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по
смисъла на чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и
причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на А.Г.,
което е противоправно. Съдът намира, че от писмените доказателства,
представляващи медицински документи, съдебно-медицинската експертиза,
както и от показанията на свидетелите Е. Д.а и Р.Б. безпротиворечиво се
установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца,
представляващи лекостепенна открита черепно-мозъчна травма и разкъсно-
контузна рана в дясната слепоочна-теменна област на главата, състояние след
мозъчна контузия, световъртеж от централен произход, дискоординационен
синдром – среднотежка степен, симптоматична епилепсия с големи
припадъци - средно чести пристъпи. Поради това следва да се приеме, че е
налице деликт, извършен от А.Г. по време на пътуване в Италия.
Установява се от представената Полица № JV659467, сключена между
ответника и А.Г., че е възникнало правоотношение по застраховка „Пътуване
в чужбина“, съгласно което ответникът се е задължил да покрие настъпили по
време на пътуването на А.Г. в Италия вреди, в това число лична отговорност
за телесни наранявания с лимит – 200000 евро. Срокът на застраховката е от
12.05.2016 г. до 15.05.2016 г. Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието между делинквента и ответника е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Пътуване в чужбина“, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети
лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД
съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характер и естество
на телесните увреждания – открита черепно-мозъчна травма, разкъсно-
контузна рана в дясната слепоочна-теменна област на главата, мозъчна
контузия, с усложнение - епилепсия с големи припадъци, проведено лечение
5
(болничен престой в Италия и България), интензитет и продължителност на
болката (най-интензивна през първите 30 дни, умерена до 6 месеца), липсата
на пълно възстановяване поради възникване на усложнение – епилепсия,
настъпили трайни последици – намалена работоспособност със 75 % и загуба
на трудова заетост. Поради което съдът, при преценка на събраните
доказателства за характера, вида и броя на уврежданията, периода на лечение
и отнасяйки ги към възрастта и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 100000
лв.
Съдът приема, че обезщетението следва да се определи в българска
валута (съображенията за приложимостта на българското право са изложени
по-горе). Обстоятелството, че претенцията е предявена в евро, не е пречка
съдът да я превалутира с решението си (така ТР №4/2014 г. на ОСГТК на
ВКС).
На ищеца следва да се присъди законната лихва от предявяване на
исковата молба, така, както е поискано.
По разноските:
На процесуалния представител ищеца следва да се присъди
възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА – за сумата от 2765 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в
размер на 4000 лв. и разноски за експертизи в размер на 1000 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.А.Д.Ю.Л., със седалище в Люксембург, вписано в
Търговския регистър с №****, чрез Е.А.Д.Ю.Л. (КЛОН БЪЛГАРИЯ) КТЧ ,
ЕИК:****, да заплати на М. КР. Д., ЕГН:**********, на основание чл.432,
ал.1 КЗ, сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Пътуване в чужбина“ за вреди от
произшествие, осъществено на 12.05.2016 г. по вина на А.Г., заедно със
законната лихва от 11.05.2021 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 100000 евро.
ОСЪЖДА Е.А.Д.Ю.Л., със седалище в Люксембург, вписано в
Търговския регистър с №****, чрез Е.А.Д.Ю.Л. (КЛОН БЪЛГАРИЯ) КТЧ ,
ЕИК:****, да заплати на адв. А.И. А., ЕГН:**********, на основание чл.38,
ал.1 ЗА, сумата от 2765 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
6
оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Е.А.Д.Ю.Л., със седалище в Люксембург, вписано в
Търговския регистър с №****, чрез Е.А.Д.Ю.Л. (КЛОН БЪЛГАРИЯ) КТЧ ,
ЕИК:****, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4000 лв., представляваща дължима държавна такса
и сумата от 1000 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7