Р Е Ш Е Н И Е
№ 342
31.03.2023
година
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на девети март две хиляди двадесет и трета
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: С. Х.
прокурор: Мирослав Илиев
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД
номер 153 по описа за 2023 година.
Производството е
по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР
във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Д.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.К. – БАК
против Решение № 3/04.01.2023 г. постановено по НАХД № 4406/2022 г. по описа на
Районен съд – Бургас. С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д.И.М.
против Заповед за задържане на лице рег. № 3292зз-561/13.10.2022 г., издадена
от П.П. П. - инспектор в Четвърто РУ при ОД на МВР – Бургас. С касационната
жалба се иска от съда да отмени оспореното съдебно решение, както и обжалваната
заповед за задържане като неправилна и незаконосъобразна.
В
съдебно заседание, касаторът редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Преди съдебното заседание процесуалният представител на касатора
адв. К. депозира молба, в която прави искане да се уважи жалбата като се отмени
оспореното първоинстанционно решение. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба, своевременно
призован, се явява лично и моли за постановяване на решение, с което жалбата да
се остави без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220
от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на
съдебен контрол от Районен съд – Бургас е законосъобразността на Заповед за
задържане на лице рег. № 3292зз-561/13.10.2022 год., издадена от П.П. П. -
инспектор в Четвърто РУ при ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено
задържането на Д.И.М. за срок до 24 часа.
За да достигне
до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че
оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
компетентност. Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните
реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а именно:
вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното
лице по чл.63, ал.3 и 4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.
Съдът е намерил заповедта за мотивирана, като е посочил, че към момента на
издаване й са били налице достатъчно данни, че М. може да има съпричастност към
процесната престъпна деятелност. Съдът е счел и че в случая не е налице
нарушаване на принципа за съразмерност като налагането на принудителната
административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй
като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Посочено е, че се касае
за възникнал личен конфликт между задържаното лице и пострадалия непосредствено
преди извършването на нападение над последния, като самият пострадал е посочил
като свой нападател приятеля на задържаната М., на когото разследващите считат,
че тя се е обадила, за да поиска помощ във връзка с възникналата ситуация. С
оглед изложеното, съдът е намерил, че издадената заповед за задържане е
законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се остави
без уважение.
Настоящият
касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно, а възраженията изложени в касационната жалба са неоснователни.
Задържането на
лице, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок не
по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла
на чл.22 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, която има за цел да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на
нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да
е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът
на престъплението. Следва да се посочи, че понятието "данни" по
смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно
данни" по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, като при
налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24
часа" по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има
вероятност да е извършило престъпление. Предвид изложеното, наведените в
касационната жалба доводи за липса на данни М. да е съпричастна към авторството
на конкретен престъпен състав са неоснователни, тъй като безспорно се
установява, че към момента на задържането на касатора по реда на чл.72 от ЗМВР
са съществували данни, които са били достатъчни, за да се направи извод за
възможна съпричастност към престъплението и спрямо М. е осъществена хипотезата
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че самият
пострадал Г. е посочил М. като лице, „намесено в инцидента” и именно между М. и
Г. е възникнал конфликт, след който на Г. е била нанесена телесна повреда. Тези данни, по мнение на съда са били достатъчни, за да
може спрямо лицето законосъобразно да се приложи мярка за административна
принуда. Нещо повече, целта на задържането в случая е била да се проведат
действия за потвърждаване или оборване на съпричастността на лицето към
деянията, а именно: посещаване на адрес, претърсване и обиск.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението за немотивираност на акта,
тъй като видно от съдържанието на същия, задържането на Д.И.М. като принудителна административна мярка е предприето поради
наличието на данни, че е съпричастна към извършено на 12.10.2022 год., около
23.30ч., в гр.Бургас, к-с „М.Рудник”, пред бистро „Макси” престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 от НК. Следователно, от съдържанието на оспорената заповед
касаторът може да разбере както повода, така и основанието за задържането си,
като видно от снетите при задържането на М. сведения същата е била наясно с
причината за задържането й. Предвид изложеното, съдът намира, че правото на
защита на задържаното лице не е било нарушено, още повече, че е било необходимо
да се пристъпи към провеждане на претърсване и обиск, с оглед обезпечаване на
веществени доказателства.
Съдът счита, че
в случая е спазен и принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, тъй като
наложената мярка е била с оглед обезпечаване на работата на полицейските органи
по разкриване на престъпленията - планираните действия свързани с провеждане на
претърсване и изземване и личен обиск, като същата не е създала по-големи
ограничения в правата на лицето от предвидените в закона, предвид факта, че
задържането е продължило от 10.30ч. до 17.30 ч., като в този срок са обхванати
всички действия, при които лицето е било ограничено реално да се придвижва
свободно.
Настоящата
касационна инстанция намира, че с оспорената заповед не е нарушен чл.5 от КЗПЧОС. Съгласно § 1 от същия, никой не може да бъде лишен от свобода,
освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени
от закона. Съобразно б. "c" от него, допустимо ограничение на
посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел
да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след
извършване на престъпление. В случая, процесният административен акт е
обоснован с наличието на посочените в цитираните разпоредби на ЕКЗПЧОС
обстоятелства, поради което съдът намира, че с налагането на коментираната ПАМ
не е допуснато нарушение на разпоредбите на Конвенцията.
Като
е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорената
заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде оставено в сила.
Предвид липсата
на направено своевременно искане за присъждане на разноски от ответника по
касационната жалба, такива не се следват.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд – Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3/04.01.2023 г. постановено
по НАХД № 4406/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.