№ 261
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110144753 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран от ЦВ. ВЛ. Н., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 324, вх. А,
ет. 4, ап. 12, чрез адвокат П.М., съдебен адрес: гр. София, бул. Витоша № 1-А, ет.2, кантора 210, с
предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК против
„. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б, за
установяване недължимост на сумата от 6853.19 лв., представляваща главница без посочен
период, ведно със законната лихва върху нея за периода от 22.04.2020 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № ./2010 г. на СРС, 80 състав, въз основа на който е образувано изп.д.
№ . по описа на . с рег. № 858 на КЧСИ и район на действие СГС, поради погасяване на вземането
с погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че в края на месец юни 2021 г. при справка в кантората на .
ищецът е получил Удостоверение от 28.06.2021 г., от което се установявало, че срещу него е
образувано и се води изп.д. № . по описа на . с рег. № 858 на КЧСИ и район на действие СГС, като
задължението по делото към момента на издаване на удостоверението за главница възлизало на
6853.19 лв. Сочи, че през месец май 2011 г. била връчена покана за доброволно изпълнение от
11.03.2011 г., с която от ищеца били претендирани суми в размер на 6853.19 лв. – главница, ведно
със законната лихва от 22.04.2010 г., 1771.85 лв. – наказателна лихва, 571.25 лв. присъдени
разноски, 420.86 лв. за разноски по изпълнителното дело, 1297.46 лв. – пропорционална такса по
тарифата на ЗЧСИ към 25.03.2011 г. Сочи, че производството по изпълнителното дело е
образувано през 2011 г. въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ./2010 г. на СРС, 80
състав, след влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от 23.04.2010 г.
Изпълнителният лист бил издаден за сумите в размер на 6853.19 лв. – главница без посочен
период, ведно със законната лихва от 22.04.2010 г. до окончателното издължаване на сумата,
сумата от 571.25 лв. за разноски по делото. Счита, че след месец юли 2013 г. срещу ищеца –
длъжник по зипълнителното дело, не са извършвани никакви годни изпълнителни действия,
поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона (чл.422, ал. 1, т. 8 от ГПК).
1
Твърди, че възможността вземането да бъде събрано по принудителен ред е погасена с
тригодишната давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД към месец юли 2016 г. Претендират се
направените по делото разноски както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
като оспорва предявения иск. Счита, че вземане по влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК се
погасява с петгодишна давност. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980 г. Твърди, че давността за
вземането не е текла до 26.06.2015 г., тъй като са предприети редица изпълнителни действия,
които са я прекъсвали. Сочи също така, че освен предприетите изпълнителни действия, по
изпълнителното дело са постъпили редица плащания от трето лице, в резултат на извършени
изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. Счита, че поддържането на
висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя също прекъсва
погасителната давност и срока по чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК. Моли съда да отхвърли исковата
претенция и да му присъди разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Видно от събраните по делото писмени доказателства, в това число изискания препис от
изпълнително дело № . по описа на . с рег. № 858 на КЧСИ и район на действие СГС, срещу
ищеца е бил издаден изпълнителен лист на 02.02.2011 г. по ч.гр.д. № ./2010 г. по описа на СРС, 80
състав по влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С
изпълнителния лист ищецът е бил осъден да заплати в полза на ответното дружество сумата от
6853.19 лв., представляваща главница без посочен период, ведно със законната лихва върху нея за
периода от 22.04.2020 г., мораторна лихва от 1771.85 лв. за периода 01.06.2006 г. до 18.02.2010 г. и
разноски в общ размер на 571.25 лв.
Въз основа на изпълнителният лист е било образувано цитираното изпълнително дело на . с
молба на взискателя от 18.02.2011 г. и с възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ проучване
имущественото състояние на длъжника и определяне начина на изпълнението. С направеното
възлагане е прекъсната давността на 18.02.2011 г. Първото действие на ЧСИ Димоларова, насочено
към принудителното събиране на вземането, е било предприето на 11.03.2011 г. чрез налагане на
запор върху банкови сметки на ищеца в различни банки, както и върху трудовото възнаграждение
на длъжника.
От „Централна кооперативна банка“ АД са изпратили отговор на запорното съобщение от
14.04.2011 г., че длъжникът има открита банкова сметка в банката с наличен авоар в размер на 7.24
лв., които са преведени по сметката на ЧСИ, като сметката е блокирана до посочената в запорното
съобщение сума. По делото е видно, че са превеждани суми от „ЦКБ“ АД, които са били
разпределяни от ЧСИ Димоларова. С Писмо от 18.06.2013 г. „ЦКБ“ АД е уведомила съдебния
изпълнител, че сметката на длъжника е била без движение за период по-дълъг от една година,
поради което същата подлежала на служебно закриване. На 29.08.2013 г. е постъпило писмо от
„МЦГ – Инженеринг“ ООД при частния съдебен изпълнител, че длъжникът е бил в болнични за
период от 17.06.2013 г. до 06.08.2013 г., включително, като трудовото му правоотношение с
дружеството по взаимно съгласие, считано от 07.08.2013 г. На 21.08.2013 г. ЧСИ Димоларова е
насрочила опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на длъжника.
От удостоверение за размера на дълга, издадено на 28.06.2021 г., е видно, че същият възлиза
на 6853.19 лв., законна лихва в размер на 6449.33 лв. за периода 22.04.2010 – 12.07.2021 г.,
2
разноски по изпълнителното дело 420.86 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ – 1267.60 лв.
С Постановление за прекратяване от 22.11.2021 г. ЧСИ Димоларова е прекратила
производството по делото, на основание чл. 433, г. 8 от ГПК.
На гърба на изпълнителния лист са отбелязани плащания в полза на взискателя за период от
21.06.2011 г. до 04.07.2013 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен
иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти-такава тежест е
възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по
отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за
защита на оспореното право - той дължи установяване на основанието, от което правото е
възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно,
ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.
Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод
да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
Ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност. Следва да се вземе предвид, че
вземането по процесния изпълнителен лист се погасява с петгодишна давност, тъй като се касае за
вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът приема,
че вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват чрез изтичане
на петгодишна давност, предвид обстоятелството, че такава заповед се стабилизира и може да
бъде атакувана само по предвидените в ГПК способи – по чл. 424 и чл. 439, като в такъв случай
следва да има новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства или факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Тоест, това са хипотези, идентични на производството по отмяна на влязло в сила
съдебно решение.
При събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав счита, че
производството пред ЧСИ Димоларова е било прекратено по силата на чл. 433, т. 8 от ГПК на
04.07.2015 г., тъй като последното действие по принудително събиране на вземането е внасяне на
суми от трето задължено лице на 04.07.2013 г. и след тази дата до 04.07.2015 г. не са били
извършвани други валидни действия по принудително събиране на вземането, както и не са
поискани такива от взискателя. От датата на последното принудително действие по събиране на
вземането на 04.07.2013 г. започва да тече и давността за погасяване възможността за
принудително събиране на вземането и същата е изтекла на 04.07.2018 г. Липсват данни за
прекъсвания на тази давност, поради което следва да се приеме, че вземането е било погасено по
давност на посочената дата. Ето защо, следва исковата претенция да бъде уважена.
При този изход от спора, право на разноски има само ищцовата страна, на която следва да
й си присъди сумата за внесена държавна такса в размер на 274.13 лв. и 750 лв. за адвокатско
3
възнаграждение. Претендираната в списъка по чл. 80 от ГПК такса за банков превод не следва да
се присъжда, тъй като това не са разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, поради което
съдът извърши проверка по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и установи, че минималният размер на
адвокатско възнаграждение при тази цена на иска, съгласно Наредба № 1 от 2004 г. на ВАдвС
възлиза на 672.66 лв., поради което не са налице основания за намаляването на адвокатското
възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните ЦВ. ВЛ. Н., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Дружба 2, бл. 324, вх. А, ет. 4, ап. 12, чрез адвокат П.М., съдебен адрес: гр.
София, бул. Витоша № 1-А, ет.2, кантора 210, с която се иска обезпечаване на висящ иск по
чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК с цена на иска 6853.19 лв. против „. СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от
., на основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК, че ищецът ЦВ. ВЛ. Н.,
ЕГН ********** не дължи на ответника „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 6853.19 лв. /шест
хиляди осемстотин петдесет и три лева и деветнадесет стотинки/, представляваща главница
без посочен период, ведно със законната лихва върху нея за периода от 22.04.2020 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ./2010 г. на СРС, 80 състав, въз основа
на който е образувано изп.д. № . по описа на . с рег. № 858 на КЧСИ и район на действие
СГС, поради погасяване на вземането с погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
УЛ. „.” № 23Б, представлявано от ., за направени по делото разноски сума в размер на
1024.13 лв. (хиляда двадесет и четири лева и тринадесет стотинки), на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4