Решение по дело №452/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260043
Дата: 16 ноември 2020 г.
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20205000600452
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

                              Р           Е      Ш       Е     Н     И        Е

                                                                 

                                                           № 260043

                                            

                                     гр. Пловдив, 16. 11. 2020 г.

                 В       И     М     Е     Т    О    Н    А    Н    А    Р    О    Д     А

         

           Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в  състав:                                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                                                                                 ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

      

          при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №452/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:                                                                                                                                           

                                     

                                    Производство по чл.Глава 21 НПК.

         С присъда № 40/15.06.2020г., постановена по НОХД № 646/2020г. по описа на Окръжен съд - П. подс.А.Т.С. е бил признат за виновен в това, че на 25.08.2019г. в с. К., обл.П. при управление на МПС е нарушил правилата за движение- чл.40 ал.2 ЗДП- и по непредпазливост е причинил смъртта на А.  И. Я., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а ал.1 б.б вр. чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 вр.чл.58 а ал.1 вр. чл.54 НК е бил осъден на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

           На основание чл.343г от НК подс. А.Т.С. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

           Присъдата е била  обжалвана от подс.А.С. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода като счита, че са налице условията на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК да бъде заменено с пробация или да се намали определения по реда на чл.54 от НК размер.

            Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители С.Щ.Я., А.Щ.Я. и Д.Щ.К., поради което са я обжалвали като несправедлива и молят съда да я измени като се увеличи размера на наложените на подсъдимия наказания- лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.

           Според прокурора жалбите са неоснователни.

           Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното :

           Жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. 

           Първоинстанционото съдебно следствие е протекло като съкратено по реда на чл.371 т.2 НПК и при тази законосъобразно проведена процедура съдът, въз основа на самопризнанието на подс.А.С. и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, правилно е приел за установени по несъмнен начин следните фактически обстоятелства: Подсъдимият  А.Т.С. ***.Той бил трудово ангажиран като земеделски производител и се  занимавал с отглеждане на селскостопански животни.  Притежавал товарен автомобил „*“ с рег.№ *. Посоченият автомобил  преминал технически преглед на 31.08.2018 г. и следващият технически преглед, който превозното средство следвало да премине бил насрочен за 31.08.2019г. Подсъдимият С. е с придобита правоспособност за водач на моторни превозни средства категории М, В и АМ. През 2012 г. му било издадено от ОД на МВР гр.П. СУМПС № „“, валидно до 27.01.2022 г. До момента бил санкциониран за нарушения по ЗДвП като му било  издадено едно наказателно постановление през 2010 г. и един фиш през 2019 г.

              На 25.08.2019 г. около 08,50 часа подсъдимият С. *** и се придвижвал със собствения си товарен автомобил „*“ с рег.№ * „“ към дома си в селото, находящ се на  ул. „И.“ № ““. С. ***, която била ориентирана условно от североизток на югозапад. Домът му се намирал в района на кръстовище, образувано между улиците „И“ и „Г.С.Р.“, ъглова къща в района на кръстовището. Той паркирал товарния автомобил върху южната част от платното за движение на ул. „Г.С.Р.“, в близост до тротоара южно от пътното платно, в района на жилищна сграда с № „“. Около 09.00 часа на същата дата отишъл до кафе-автомат в близост до паркираното превозно средство, взел си кафе и се върнал към автомобила. Кафе - автоматът се намирал от лявата страна на превозното средство, като отивайки към товарния автомобил С. преминал откъм задната му страна до предна лява врата и се качил на мястото на водача на превозното средство. При това си действие той не забелязал други участници в движението. Около 09.00-09.05 часа привел в движение товарен автомобил „*“ с рег.№ * „“, като потеглил на заден ход по южната страна на пътното платно на ул. „Г.С.Р.“. Междувременно зад превозното средство, управлявано от С., се появила пострадалата А. Я., която се придвижвала пеш по южната част от платното за движение на ул. „Г.С.Р.“ в посоката, в която на заден ход се движил управлявания от подсъдимия  автомобил. Превозното средство било затворено в задната си част с две плътни врати, през които водачът нямал видимост зад автомобила, като било снабдено със странични огледала за обратно виждане от лявата и дясната си страна. Водачът С. управлявал товарния автомобил на заден ход с около 15 км/час, като наблюдавал пространството зад превозното средство в огледалата за обратно виждане. При това положение той нямал пълна видимост към платното за движение  зад автомобила. Придвижвайки се на заден ход с посочената скорост, той достигнал с управлявания от него товарен автомобил до мястото, където върху пътното платно се намирала пострадалата Я.. Последвал удар между задната част на управляваното от  С. превозно средство и пешеходеца Я., който бил възприет от водача. Пострадалата паднала върху прилежащия терен - пътното платно на ул. „Г.С.Р.“. Подсъдимият веднага преустановил движението на товарния автомобил. Случилото се било наблюдавано от св. В., който се намирал в близост до мястото на инцидента и вървял в посока на участвалите в транспортното произшествие пешеходец и автомобил.

             При инцидента А. Я. получила множество травматични увреждания в областта на гръдния кош, коремната кухина, фрактури кръвонасядания, излив на кръв в коремната и гръдната кухина.

             След катастрофата С. слязъл от превозното средство и заедно със   св.В. пренесли пострадалата Я. от мястото на инцидента на няколко метра, като я положили върху пейка пред дома на подсъдимия. Свидетелката Н. С., майка на подсъдимия, излязла пред дома си и видяла пострадалата. Подсъдимият казал на майка си да позвъни на тел.112, което последната сторила около 09,11 часа и инициирала разговор по телефона със служител на Национална система 112. Разговорът на тел. 112 бил поет от подсъдимия, който обяснил за настъпилото ПТП и пострадалата жена. Информацията била предадена към ЦСМП и МВР. Свидетелката С. дала вода на пострадалата и почистила лицето й. Няколко минути по - късно, около 09,20 часа, на място пристигнал екип на Бърза помощ, като подсъдимият  С. и св. В. помогнали пострадалата Я. да бъде качена в линейката. Пострадалата била отведена до здравния център в с.К., където, по време на обслужването й от медицинския екип, починала около 09,50 часа.

             Междувременно на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители от РУ на МВР гр.Х., които запазили местопроизшествието. Подс.С. бил тестван с техническо средство за наличие на следи от алкохол в издишалия от него въздух, като резултатът от пробата бил отрицателен. за наличие. Бил тестван с техническо средство и за наличие на наркотици, който тест също бил отрицателен.

             От заключението на назначената на досъдебното производство съдебномедицинската експертиза е видно, че  при изследването на трупа на А. И. Я. е установено: 1000 мл. кръв в гръдната клетка, разкъсване на перикарда, множество счупени ребра двустранно, счупване на гръдната кост, счупване на тялото на 10-ти гръден прешлен, счупване на страничните израстъци на поясните прешлени с кръвонасядане на меките тъкани около всички счупвания, разкъсване на диафрагмата, 500 мл. кръв в коремната кухина, кръвонасядане на хилуса на слезката, кръвонасядане на капсулите на двата бъбрека, охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото, горните и долни крайници, разкъсно - контузна рана по първи пръст на дясна ръка. Смъртта се дължи на остра кръвозагуба - 1500 мл. кръв в гръдната и коремна кухина, вследствие на несъвместимо с живота разкъсване на перикарда.Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет с голяма сила и е възможно да са получени при ПТП - пешеходец, блъснат от бус. Смъртта се намира в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното пътнотранспортно произшествие.

              От заключението на назначената на досъдебното производство автотехническа експертиза се установява, че ударът е настъпил на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира по дължина на 6 - 7 м. източно от ориентира приет в протокола за оглед, а по широчина на 7 - 8 м. южно от ориентира.

Скоростта на т.а. „Р. М.“ е била около 15 km/h. Когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път, пешеходката е била зад автомобила и е била невидима за водача. В този случай водачът се е движил без да наблюдава цялото пространство зад автомобила и така сам се е поставил в невъзможност да избегне произшествието.

             Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са: Пешеходката А. И. Я. се е намирала на платното за движение зад т.а. „Р. М.“ в момент, когато това не е било безопасно. Водачът на т.а. „Р. М.“ - А.Т.С. се е движил на заден ход без да наблюдава цялото пространство зад автомобила и така не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката.

             Гореописаната фактическа обстановка действително се установява от целия събран на досъдебното производство доказателствен материал, приобщен по реда на чл.283 от НПК, който се явява еднопосочен и безпротиворечив, а именно от обясненията на подсъдимия, който подробно е описал механизма и начина на настъпилия пътен инцидент, от  показанията на свидетеля С. П. В., който е бил пряк  очевидец на настъпилия удар между превозното средство и пострадалата, от показанията на свидетелката  Н. Г. С., която непосредствено след инцидента е възприела състоянието на пострадалата и обективно  е помогнала  на подсъдимия да й окаже първа помощ,  от протокола за оглед на местопроизшествие, от писмените доказателства, от заключенията на съдебномедицинската и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Всички тези доказатествени източници, правилно възприети от съда като обективни, безпротиворечиви и взаимно подкрепящи се, по категоричен начин потвърждават самопризнанието на подс. А.С. по реда на чл.371 т.2 НПК и са възприети в мотивните съображения на съда съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК.  

            При така установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка се налага правния извод, че подсъдимият А.Т.С. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните елементи на  престъплението по чл.343а, ал.1, б. „б“, вр.чл. 343, ал.1 б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. Относно обективната и субективна страна на деянието първият съд е изложил законосъобразни съждения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни.

           Правилно е определена формата на вината, а именно   непредпазливост, като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Следва да се уточни вида на непредпазливостта, а именно небрежност, което е от значение за обема на наказателната отговорност.

            Спорът по делото не касае фактите и съответната им правна квалификация, а видът и размерът на наложеното на подсъдимия наказание. От подсъдимия и  защитата му се претендира определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК и замяната му с пробация, за да се избегне ефективното изтърпяване на лишаването от свобода. Очевидно, в случая е неприложим института на условното осъждане, тъй като настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок по  последното осъждане на А.С. по НОХД№7284/17г. по описа на РС-П.. Според въззивната инстанция искането за приложението на чл.55 от НК и налагане на  друг вид наказание на подсъдимия е неоснователно, тъй като по делото не се установяват многобройни или изключителни смекчаващи вината му обстоятелства, които да обосноват извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление се явява несъразмерно тежко спрямо конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.   В това отношение са споделими изводите на окръжната инстанция, че наказанието следва да се индивидиуализира съобразно предпоставките на чл.54 от НК при значителен превес на смекчаващите факти, които обуславят налагането на по-леко наказание. Подс. С. е дал на досъдебното производство подробни и правдиви обяснения, с които е съдействал на разследващите органи за разкриване на обективната истина. Още на досъдебното производство е признал вината си и искрено съжалява за извършеното деяние, на 29 години е,  трудово  ангажиран  като отглежда голям брой овце и крави, семеен е и има три деца, за които полага грижи. За смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се приеме и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата А. Я., която се е намирала на платното за движение зад буса в момент, когато това не е било безопасно.

           Като отегчаващи отговорността обстоятелства, възприети от първоинстанционния съд, не следва да се отчитат предходните три осъждания на подсъдимия за тежки умишлени престъпления от общ характер, тъй като за тях подсъдимият С. е реабилитиран, а съгласно чл.85 ал.1 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдещи законните му последици. Последното му осъждане по НОХД№7284/17г. по описа на РС-П. за престъпление по чл.339 ал.1 НК обаче е такава отегчаваща данна, още повече, че настоящото престъпление е извършено в изпитателния му срок.  Като утежняващо наказателната отговорност обстоятелство правилно съдът е отчел и наказването на подсъдимия по административен ред за нарушения на ЗДвП- от приложената справка за нарушител / водач е видно, че подс.С. досега е бил наказван два пъти за различни нарушения на ЗДвП, едното от които е за управление на моторно превозно средство с превишена скорост.

            Оценявайки тези смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които са от значение за определяне степента на обществена опасност на деянието и дееца в конкретния случай, въззивният съд преценя, че наложеното на подс.А.С. наказание- една година и шест месеца лишаване от свобода/ след редукцията по чл.58а ал.1 от НК  една година  лишаване от свобода / - по вид и размер е справедливо, съответно на извършеното престъпление и на целите по чл.36 от НК.  

            Неоснователно с жалбата на частните обвинители се твърди, че са били пренебрегнати или игнорирани отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, напр. че пострадалата била ударена в гръб. Подсъдимият изобщо не е възприел пешеходката зад буса, а и да беше с лице удар пак щеше да настъпи именно заради допуснатото от него нарушение на чл.40 ал.2 от ЗДП, което е в пряка причинна връзка с причинените вредоносни последици. Все пак става въпрос за непредпазливо деяние и то във вида небрежност, като подсъдимият е могъл и е бил длъжен да се увери, че с движението на автомобила на заден ход няма да създаде опасност за живота и здравето на останалите участници в движението. За това си деяние следва да понесе наказателна отговорност но съобразно установените по делото факти, които разкриват степента на обществената опасност на деянието и дееца в конкретния случай, а не по принцип, защото е извършено престъпление по транспорта. Съпричиняването на резултата е категорично установено от заключението на АТЕ като една от причините за настъпване на транспортното произшествие. 

             Неправилно се твърди, че така наложеното на подсъдимия наказание/ а наказанието е едно и то е  посочено в диспозитива на присъдата след редукцията по чл.58а ал.1 НК, защото е определено във връзка с тази разпоредба /- не било съответно на високата степен на обществена опасност на подобен род престъпни прояви и по този начин не можели да се постигнат адекватно целите на генералната превенция. Няма спор, че престъпленията по транспорта с причиняване на смърт са с висока степен на обществена опасност и обществената нетърпимост към тях е силно изявена, но също така не  може да се пренебрегне изискването за баланс между посочените в чл.36 НК цели- поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието. Или, както е посочено и в Р-497/12.03.2015г. на ВКС, ІІ н.о., при разрешаване на въпроса за наказанието следва прецизно да се отчитат всички индивидуализиращи особености на случая и наказанието да съответства и на степента на персоналната обществена опасност на дееца. В случая наказанието по вид и размер  е съобразено с всички налични и установени по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и преобладаването на първата категория, със степента на конкретната обществена опасност на престъплението и формата на вината, поради което могат да се постигнат както целите на личната, така и на генералната превенция по чл.36 НК. 

             Както се  посочи, настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок на осъждането на подс. С. по НОХД № 7284/17г. по описа на П. районен съд – XXIV н.с. за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК на  пет месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години. Съдът е използвал възможността по чл.68 ал.2 от НК да не го активира и според настоящата инстанция правилно, предвид на значителния установен по делото превес на смекчаващите обстоятелства, а и в тази част присъдата не е била атакувана.

            Правилно е бил определен на  основание  чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС  първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в размер на една година лишаване от свобода.  Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК като подс. А.С. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години, а относно размера на това наказание следва да се има предвид изложеното по-горе за индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода.

           Съдът се е разпоредил какво да стане с веществените доказателства по делото, а на основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимия С. да заплати по сметка на ОД на МВР – П. направените разноски в хода на досъдебното производство.

            Предвид на изложените съображения въззивната инстанция не намира основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда и същата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да се потвърди, поради което и съгласно чл.338 НПК, ПАС

 

                                         Р         Е        Ш        И :                                               

                    

           ПОТВЪРЖДАВА присъда № 40/15.06.2020г., постановена по НОХД № 646/2020г. по описа на Окръжен съд - П..

           Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                     

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                              2.