РЕШЕНИЕ
№ 589 / 14.07.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети юни, две
хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при секретаря Гергана Тенева.………………...……….........................……….в присъствието на
Прокурор Атанас Палхутев………..........……................……………………………….........като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №401 по описа
за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Алпи-Р. Х.“
- Х., с посочен съдебен адрес:***, офис **, подадена
чрез пълномощник, против Решение № 63/28.02.2023 г., постановено по АНД №1180
по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно,
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат
се съображения за несъставомерност на вмененото нарушение по чл.62, ал.3 от КТ.
При липса на спор по делото, че към 04.10.2022г. трудовото правоотношение не
било прекратено, нямало как да бъде осъществен съставът на чл.62, ал.3 от КТ.
Изпълнителното деяние по тази разпоредба било свързано само с неизпълнение на
задължението за уведомяване при прекратяване на трудовото правоотношение, т. е.
касаело се за бездействие. Описаното в АУАН и НП изпълнително деяние било
осъществено чрез действие – подаване на уведомление, поради което не било съставомерно
по чл.62, ал.3 от КТ в хипотезата, свързана с прекратяване на правоотношението.
На следващо място се сочи, че хипотезата на грешно подадено уведомление и
начина на заличаването му е уредена в чл.8, ал.1 от Наредба №5 от 29.12.2002г.
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от Кодекса
на труда / Наредба №5/29.12.2002г./. Последната разпоредба обаче също не предвиждала
отговорност при грешно съставено уведомление, а само задължение за коригирането
му в определен срок. Погрешно подаденото уведомление по чл.62, ал.5 от КТ не
обуславяло въобще административнонаказателна отговорност за дружеството –
жалбоподател по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №5/ 29.12.2002г. вр. чл.62, ал.3 от КТ. Навеждат се доводи за неправилно приложение на сочената за нарушена правната
норма, като се счита, че нарушението следвало да се квалифицира по чл.62, ал.5 КТ. Твърди се, че били нарушени нормите на чл.62, ал.5 от КТ, във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от
Наредба №5/29.12.2002г. Навеждат се и доводи, че след като санкционираното в
конкретния случай деяние не осъществявало състава на нито едно от нарушенията
по чл.61 – чл.63 от КТ, посочени в ал.2 на чл.415в КТ, то нямало никаква пречка
от страна на АНО да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, като било
без значение, че конкретното нарушение не било на материалноправна норма от КТ,
а на такава от подзаконов нормативен акт – наредба, издадена по приложение на
отделни разпоредби на КТ. Наред с горното се оспорва, че на 04.10.2022г.
санкционираното лице извършило нарушение на чл.62, ал.3 от КТ. Сочи се, че
трудовото правоотношение на служителя било прекратено от момента на получаване
на Заповед №8/21.08.2022г., като връчването станало на 02.11.2022г. и това бил
моментът, в който трудовото правоотношение било прекратено, съотв. започнал да
тече седмодневния срок по чл.62, ал.3 от КТ за изпращане на уведомление по
чл.62 ал.5 от КТ. В тази връзка се твърди, че нарушението можело да бъде
извършено едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от 02.11.2022г., но не
и по-рано. По подробно изложените в касационната жалба съображения, се моли за
отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се
отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание подадената жалба се поддържа чрез пълномощник. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението
на Районен съд – Хасково.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е изменил
НП №26-2200249/28.11.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ Хасково, с което за нарушение на чл.62, ал.3 предл. трето от Кодекса на
труда (КТ) във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №5/29.12.2002г. и на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3
от КТ, на ЕТ „Алпи-Р. Х.“ - гр. Х., като работодател, е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като съдът е намалил имуществената
санкция от 2000 лева на 1500 лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел
за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение като е мотивирал
този си извод. Наред с това, при
съобразяване, че нарушението е първо на работодателя, е счел, че имуществената санкция следва да се
намали като се определи в минимален размер.
Касационната инстанция счита, че решението е
неправилно.
Отговорността на касатора е ангажирана
за нарушение на чл.62, ал.3, предл. трето от КТ вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №5/29.12.2002г.
В случая правилно районният съд е приел, че
трудовото правоотношение на Т. И. е прекратено на 02.11.2022г. , от който момент е
започнал да тече 7-дневния срок по чл.62, ал.3 от КТ, при което подаденото на
04.10.2022г. уведомление се явява преждевременно. Не се споделя обаче изводът
на съда, че с преждевременното изпращане на уведомлението е осъществено нарушение на чл. 62, ал.3 от КТ.
Разпоредбата чл. 62, ал.3 от КТ вменява задължение
на работодателя в седмодневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение с
работника или служителя, да изпрати уведомление за това до съответната
ТД на НАП. Същият срок е визиран и в разпоредбата на чл.3,
ал.1, т.2 от Наредба №5/29.12.2002г. От анализа на
посочените текстове се налага извод, че за
да бъде санкциониран
работодателят за неспазване на нормата на чл. 62, ал. 3, предл. трето от КТ, е необходимо да
е налице прекратен трудов договор и уведомлението за
това да не е изпратено на съответната ТД на НАП в седмодневния срок от прекратяването му.
В случая не се установява наличието към
04.10.2022г. на прекратен трудов договор, поради което няма как да се приеме, че е осъществена
хипотезата на чл.62, ал.3, предл. трето от КТ, както
е възприето от актосъставителя и от АНО, респ. че не е спазен срокът за
изпълнение на визираното в нормата задължение. Безспорно, уведомлението е
преждевременно изпратено, но последното се дължи на неправилно възприета от
работодателя дата на прекратяване на трудовото правоотношение с работника.
Според настоящата инстанция
преждевременното изпращане на уведомлението за прекратен трудов договор не
влече административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.62, ал.3,
предл. трето от КТ, а е основание за корекция на данните в уведомлението,
предвид констатираното несъответствие между възприетата от работодателя дата на
прекратяване на трудовото правоотношение на Т. И.и действителната такава. В
тази връзка са и последващите действия на касатора, предприети в изпълнение на
даденото му предписание по т.1 от Протокол за извършена проверка
№ПР2232742/11.11.2022г. , видно от Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ с вписана
дата на прекратяване на трудовия договор – 02.11.2022г. и Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ № 26388223036277 /14.11.2022г.
Предвид горното, не се установява от
касатора да е извършено деяние, съставомерно по ангажираната от АНО норма. При
това положение, при правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до несъответстващ на
материалния закон извод за законосъобразност на НП .
По
изложените съображения, оспореното решение е валидно и допустимо, но като постановено в нарушение на закона, следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, отменящо наказателното постановление.
При този изход на производството, основателно е
искането на касатора за присъждане на разноски. Такива, съгласно приложените
договори за правна защита и съдействие от 20.02.2023г. и от 17.03.2023г. , се
следват в размер на 1000 лв – за двете съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2,
предл. второ вр. чл.222, ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 63/28.02.2023 г., постановено по АНД №1180
по описа на Районен съд – Хасково за 2022г., вместо което:
ОТМЕНЯ НП №26-2200249/28.11.2022г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, с което за
нарушение на чл.62, ал.3 предл. трето от КТ във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от
Наредба №5/29.12.2002г. и на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на ЕТ „Алпи-Р. Х.“ - гр.
Хасково, като работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда“ - Хасково да заплати на ЕТ „Алпи-Р. Х.“ - гр. Хасково , ЕИК *********, направените
по делото разноски в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.