Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../15.12.2019
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 13.12.2019
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛА
ДОЙЧЕВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14699
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 от ГПК.
Предмет на разглеждане са
предявени от Г. фонд срещу О.Н.С. искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1023.92 лева, представляваща възстановеното от Гаранционния
фонд по щета № /15.10.2014 г. обезщетение, в полза на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се и съдебно-деловодни разноски.
Съобщението по чл. 131 ГПК е
връчено на ответника по реда на чл. 46 от ГПК на 14.10.2019 г., като в указания
едномесечен срок, същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Със
съобщението по чл. 131 от ГПК са изрично указани на ответника последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание.
В първото по
делото заседание, проведено на 13.12.2019 г., редовно призованият ответник по
реда на чл. 41 от ГПК не се е явил лично, нито е изпратил представител. Същият не
е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно
е формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ищецът е основал исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Ищецът твърди, че е възстановил
на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ)
изплатеното от последния на Националното бюро на Република Полша по щета № /15.10.2014
г., обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1023.92 лева, за
увредената при ПТП, настъпило на 17.03.2014 г. в Осенница,
Република Полша, вертикална пътна сигнализация.
Твърди, че виновен за
катастрофата, респ. щетата е ответникът, който управлявайки л.а. „БМВ 320 Д“
ДКН В 2546 НХ, при движение в Осеннице, с
несъобразена с пътните условия скорост на кръстовището с шосе к-29, е загубил
управление над автомобила, вследствие на което се е ударил във вертикална пътна
сигнализация.
Посочва, че ответникът е управлявал
процесното МПС без валидна застраховка гражданска
отговорност към датата на ПТП.
С регресна
покана ищецът бил поканен да възстанови заплатената от Гаранционния фонд сума
на НББАЗ, но задължението към настоящия момент не било изпълнено.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащия
съдебно предявените вземания фактически състав, ищецът е представил писмени
доказателствени средства, които съответстват на наведените твърдения. Преценени
в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност
на предявените искове.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, обективирани в
разпоредбата на чл. 239 от ГПК, поради което и претенциите следва да бъдат
уважени с постановяване на неприсъствено решение по делото.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода
на делото и предвид своевременно направеното искане, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените по делото разноски в общ размер на 50.00 лева за
заплатена държавна такса.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.Н.С., ЕГН: ********** да
заплати на Г. фонд, *** сумата от 1023.92 (хиляда и двадесет и три лева и
деветдесет и две стотинки) лева, представляваща възстановеното в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи от
Гаранционния фонд oбезщетение по щета № /15.10.2014 г., за причинени от ответника материални вреди
вследствие на предизвикано от него ПТП на 17.03.2014 г. на територията на
Република Полша, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
О.Н.С., ЕГН: **********
да заплати на Г. фонд, ***, сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляващи
сторени в настоящото производството съдебно-деловодни разноски за внесена
държавна такса, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: