Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 127
28.02.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при
секретаря Дорета Атанасова
и в
присъствието на прокурора Цвета Пазаитова,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 1191 по описа на
Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М.М.М.,
с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, чрез адв.Д.М., срещу Решение № 36 от
15.06.2021 г., постановено по АНД № 20215640200448 по описа на Районен съд –
Хасково за 2021 г.
Касационният жалбоподател счита, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, необосновано, с противоречиви мотиви, постановено
в противоречие с фактическата обстановка, установена по делото. Съдът не
съобразил основни правила, какъв е редът за изготвяне и утвърждаване на хоризонтална
и вертикална маркировка съгласно Закона за пътищата, поставянето на регулиращи
движението пътни знаци, как се определяло поставянето на такива, както и
нормативния ред за установяването на тези факти и обстоятелства.
Съдът основал решението си на свидетелските показания на
свидетелите. Видно от протоколите от проведените съдебни заседания единият от
свидетелите се ползвал от записки. Кога и къде били изготвени тези записки,
каква била целта на тяхното изготвяне, дали били извършени по време на
извършваната проверка, дали в Районното управление, четейки административната
преписка, дали било преписано от административната преписка - съдът не считал
за необходимо и относимо да изясни това. Касационният жалбоподател счита, че
подобно водене на разпит било недопустимо.
На следващо място, никъде не се споменавал конкретен
номер на улица, на който било извършено деянието. Единствено било посочено ул.
„Цар Освободител". Боравило се с разговорни термини като „от аптеката към
магазина", „пред пазара" и т.п. Подобни определения не почивали на
никаква правна норма и били абсурдни за определяне на местоизвършване на
административно нарушение, което следвало да е ясно и конкретно.
Твърди се още, че административнонаказващият орган
следвало да представи проект за хоризонтална и вертикална маркировка на пътя,
след което да представи заповед, съгласно която следва да се постави именно на
това място знак, забраняващ паркирането и престоя на МПС. Дори и да било
доказано, че „до пазара към аптеката в града“ има знак, забраняващ престоя на
МПС, то не било ясно дали този знак бил поставен в съответствие със закона.
Предвид гореизложеното, се моли да бъде отменено Решение
№ 36 от 15.06.2021 г., постановено по АНД № 20215640200448 от 2021 г., както и
да бъде отменено потвърденото с решението Наказателно постановление № 20-12 000037 от 19.03.2021 г. на Началник група
в Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР – Хасково. Претендират се разноски.
ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – Началник на група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, депозира чрез процесуален
представител писмена молба, с която моли да бъде потвърдено обжалваното решение
и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, с оглед на което моли да
бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна
поради следните съображения:
С атакуваното съдебно решение Районен
съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 20-1253-000037 от
19.03.2021 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково.
Районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 20.10.2020 г. служители на РУ на МВР - Хасково при
извършване на проверка за неправилно паркирали автомобили, установили около
15:30 часа, на ул.„Цар Освободител“ в гр.Хасково, лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“, с peг. № *******, паркиран на посочената улица в зоната на Пътен
знак В27 в отсъствие на водача на превозното средство, във връзка с което
нарушение бил издаден Глоба с фиш серия X № 0347394 в размер на 20.00 лева по
отношение на водача на МПС. Впоследствие, след оспорване от „М-Комерс“ гр.Хасково
и М.М.М. с подаване на възражение на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП и чл. 39,
ал. 3 от ЗАНН, съставеният фиш бил анулиран и срещу жалбоподателя бил съставен
на 15.01.2021 г. акт за установяване на административно нарушение за нарушение
по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, въз основа на който
впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление. Съдът не е констатирал
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на наказателното постановление. От материалноправна страна е приел, че
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, се установяват
по недвусмислен и категоричен начин. Изложил е доводи във връзка с липсата на
потвърждение на качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторно превозно
средство, в каквото се сочило, че е санкциониран, като е заявено, че отговорността
му за процесното нарушение е ангажирана на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, но
не като водач, а в качеството му на законен представител на юридическото лице,
собственик на моторното превозно средство, с което било осъществено нарушението
на правилата за паркиране. В обобщение съдът е приел, че материалният закон е
правилно приложен и че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
съответствие с материалния и процесуалния закон.
Настоящата инстанция счита, че
атакуваното съдебно решение е законосъобразно. Същото е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите и правни изводи на съда са направени след съвкупна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства.
В чл. 6, т. 1 от ЗДвП е разписано
задължението участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци и
с пътната маркировка. Нарушаването на тази забрана съставлява административно
нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, който текст предвижда налагане на административно
наказание глоба в размер 20 лв. за неправилно паркиране. Безспорно по делото е
установено, че на 20.10.2020 г. около 15:30 часа, на ул.„Цар Освободител“ в
гр.Хасково, в зоната на Пътен знак В27 е бил паркиран лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“, с peг. № *******, както и че това МПС е собственост на „М-Комерс“
ЕООД с управител М.М.М.. Верността на така установените релевантни факти и
обстоятелства не е опровергана, доколкото касационният жалбоподател не е твърдял
друга фактическа обстановка, нито е представил доказателства, които да
опровергават установената. Поради това правилно в случая е процедирано по реда,
указан в чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, като е издаден фиш за неправилно паркираното
МПС в отсъствие на нарушителя, в който случай фишът по закон е предвидено да се
издава на собственика на МПС и първият екземпляр от фиша да му се изпрати, а
към МПС да се закрепи уведомление, в което се посочват мястото и времето на
нарушението, МПС, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане.
В съответствие с чл. 186, ал. 2 от ЗДвП на законния представител на дружеството
- собственик на процесното МПС, доколкото е налице заявено оспорване, е
съставен АУАН, а въз основа на него е издадено НП. Правилно фишът, АУАН и НП са
издадени на М.М.М., в качеството му на управител на дружеството, собственик на
процесното МПС. По отношение на авторството на деянието – както бе посочено, няма
спор, че лекият автомобил е собственост на юридическо лице – "М-Комерс“
ЕООД" ООД, нито има спор, че управител и представляващ дружеството е
именно жалбоподателят М.М..
Нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП
предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Разпоредбите
на ЗАНН относно личната отговорност за извършване на административно нарушение
са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция
за отговорност на собственика на МПС (законният представител на ЮЛ), която може
да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че представителят на юридическото лице
може да посочи лицето, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство и по този начин да се освободи от административнонаказателна
отговорност, което в случая не е сторено.
Правилно Районен съд – Хасково е установил,
че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити и че нарушението е
индивидуализирано по начин, който е дал възможност на привлеченото към
отговорност лице да разбере в какво е обвинено и е имало възможност да
организира защитата си. В съответствие със закона е и изводът на РС - Хасково,
че в обстоятелствената им част точно и ясно е описано, че нарушението се състои
в паркиране на автомобил в град Хасково на ул.“Цар Освободител“ на място, на
което е действал пътен знак, забраняващ престой и паркиране. При това описание
не е съществувала пречка привлеченото към отговорност лице, а и процесуалният
му представител, не само да ги оспорят, а и да опишат конкретно какво твърдят
за МПС-то, за мястото на нарушението, за организацията на движението, престоя и
паркирането на това място и конкретно за наличните там маркировка, пътни знаци
и т. н. От жалбоподателя и представителя му не са направени конкретни твърдения
и не са ангажирани доказателства, от които РС – Хасково да е могъл да направи
извод за различна фактическа обстановка от описаната в НП. След като не е
доказано твърдението, че посоченото МПС на конкретната дата и място е било
паркирано в съответствие с пътните знаци, а и събраните в съдебната фаза
писмени и гласни доказателства кореспондират с описаното в НП нарушение,
правилно РС – Хасково е отхвърлил като неоснователни и недоказани оплакванията
и твърденията, че НП е неправилно и незаконосъобразно.
Правилно РС – Хасково е намерил за
законосъобразно квалифицирано конкретното нарушение като такова на чл. 6, т. 1
от ЗДвП, която разпоредба предвижда задължението на всички участници в
движението да съобразяват поведението си пътните знаци. В случая ясно е
посочено, че МПС е паркирано в зона на действие на забранителен знак В27
"Забранени са престоят и паркирането". Несъобразяването с този знак
предполага съответният участник в движението, какъвто е всеки един водач на
МПС, да престоява неправилно или паркира неправилно в зоната на действието му. Касае
се за административно нарушение, посочено в чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, за
което на водача е предвидено налагане на административно наказание глоба в
размер на 20 лв.
Твърдението на жалбоподателя, че
въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е разрешил
единият свидетел да чете показанията си, е неоснователно. Действително в
протокола от проведеното на 29.04.2021 г. съдебно заседание е отбелязано, че свид.
Исмаил Билял ползва записки. Съгласно текста на чл. 122, ал. 1 от НПК, приложим
в производството по чл. 63 от ЗАНН, съгласно препращащата норма на чл. 84 от
същия закон, свидетелят има право да си служи с бележки за цифри, дати и други,
които се намират у него и се отнасят до неговите показания. Липсват
доказателства, че при ползването на записките си свид. Билял е нарушил тази
норма.
По изложените мотиви настоящият състав
счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения и е в съответствие с материалния закон. Не са
налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на
решението, съответно същото следва да бъде оставено в сила.
Въпреки изхода на делото, искането на
касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция следва да бъде оставено без уважение. Приложимата в случая
разпоредба е тази на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, която сочи, че в производството
пред районния и административния съд в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Тоест, за да се претендира присъждане на разноски в
съдебното производство от административнонаказващия орган и то да е
основателно, е необходимо той да е бил защитаван от юрисконсулт или служител с
юридическо образование. В конкретния случай процесуалната активност на
юрисконсулта се е изразила единствено в депозиране на молба с посочване, че
оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски, като при този обем на
правна защита искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно и съответно такова не следва да бъде присъждано с решението по
делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
36 от 15.06.2021 г., постановено по АНД № 20215640200448 по описа на Районен
съд – Хасково за 2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ОД на МВР - Хасково за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.