Решение по дело №636/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			08.10.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	08.10.		2019

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		636		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                               година.

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, е предявило срещу К.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 791.39 лв.-главница по договор за потребителски (стоков) кредит № 239767, сключен на 06.01.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-07.12.2018г. до окончателното плащане; сумата от 213.65 лв.-договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 06.04.2017г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 06.07.2018г. (падеж на последната вноска по договора) и сумата от 123.19 лв.-лихва за забава, начислена за периода от 06.02.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-07.12.2018г. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че на 06.01.2017г., между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитодател и К.Б., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски (стоков) кредит № 239767, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя стоков кредит в размер на 791.39 лева, за закупуване на стоки от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (търговец) на стойност общо 818.00 лв., както и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт +“, с еднократна застрахователна премия в размер на 73.39 лв.

В т. 3 от Договора, кредитополучателят се е съгласил предоставеният му от страна на кредитора кредит да бъде усвоен еднократно, чрез превод на сумата по банковата сметка на Търговеца, като извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора. Кредиторът ДСК БАД е изпратил Уведомително писмо до „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за сключения договор за стоков кредит, съгласно което ответника е приел закупените стоки, предмет на процесния договор. В уведомителното писмо е посочено, че цялата сума на закупените стоки е на стойност 818.00 лв., но кредитополучателят е заплатил част от фактурната стойност в размер на 100.00 лв. по каса, поради което отпусната сума като главница по кредита /без разходи и без еднократната застрахователна премия от 73.39 лв./ е в размер на 718.00 лв. От своя cтрана „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е издал Дубликат от фактура № ********** от 06.01.2017г., за закупуването на процесиите стоки.

Погасителните вноски, които Кредитополучателят се задължава да изплаща на Кредитодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишния процент на разходите е посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включва лихви и такси, които Кредитополучателят дължи на Кредитора. Страните са постигнали съгласие в т. 6 от Договора, за срока на договора кредитът да се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 40,16 %, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Така, договорената лихва по кредита е в размер на 274,94 лв., а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1066,33 лв.

Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок от 18 месеца или до 06.07.2018г., на 18 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от Договора, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 17 вноски са в размер на 59.24 лв. всяка, а последната погасителна вноска е в размер на 59.25 лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 06.07.2018г., предвид което кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем.

Съгласно раздел 6, чл. 12 от Общите условия към Договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя е начислена лихва за забава за периода от 06.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 123.19 лв., който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента е в размер на 61.29 лв., с която с погасена съответната част от договорна лихва по кредита.

На 08.09.2017г. е подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г., сключен между ,Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на които вземането на „Банка ДСК“ ЕАД срещу К.Б.Б., произтичащо от Договор за стоков кредит № 239767/06.01.2017г. е прехвърлено в собственост па „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 08.09.2017            г.

На ответницата е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК“ ЕАД, съотв. с Изх. № УПЦ-П-ДСК/239767 от 14.09.2017 г. посредством „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне. В последствие е изпратено и последващо уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК“ ЕАД с Изх. № УПЦ-С-ДСК/239767 от 26.02.2019г. посредством куриерска фирма ,Лео Експрес“.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 2485/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

           В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Особеният представител прави възражение за недействителност на клаузите за такси от сключения договор за потребителски кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Счита, че цесията на вземането не е съобщена надлежно на длъжника. Излага пространни съображения във връзка с направените възражения.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:   

От представените с исковата молба и приети като доказателства по делото Договор за стоков кредит № 239767 от 06.01.2017г., ведно с приложенията към него, данъчна фактура **********/06.01.2017г. (л.18), издадена от „Технополис България“ ЕАД и от съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка на кредитополучатели по стокови кредити от 06.01.2017 г., както и сертификат за това (л. 19 и сл. от делото) се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на К.Б. заемна сума в размер на 791.39 лева за закупуване на електронна игра „PLAYSTATION 4 FIFA 17“, на цена 699.00 лева, електронна игра „FIFA“, на цена 119.00 лв. и за погасяване на еднократна застрахователна премия в размер на 73.39 лева, при годишен процент на разходите 48.44 %, годишен лихвен процент 40.16 %, с краен срок на договора 06.07.2018г. Представен и е погасителния план към договора, в който са отразени падежите на вноските и размерите на вземанията, включени във всяка отделна вноска. Приложени са Общите условия, които съгласно договора са неразделна част от него.

Видно от рамков договор от 20.04.2017г. за продажба на вземания, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания задължения“ ЕАД и от  Приложение към него от 08.07.2017г., вземането на Банката, произтичащо от договора за стоков кредит с кредитополучател- ответника, е било прехвърлено на ищеца. „Банка ДСК” ЕАД е упълномощила „Агенция за събиране на вземания“  ЕАД в качеството си на цесионер по горепосочения договор от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от пълномощно, на л.35 от делото. По делото са представени два броя уведомления от ответницата, изхождащи от Банката, чрез „Агенция за събиране на вземания“  ЕАД, за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по делото, заемната сума по горепосочения договор за стоков кредит в размер на 791.39 лв. е била предоставена на ответницата на 06.01.2017г., чрез превод по банковата сметка на Търговеца „Технополис България“ ЕАД. Вещото лице е изчислило, че остатъкът по задължението на Камилия Б. към 27.08.2019г. е в размер на 791.39 лв.-главница и 213.65 лв.-договорна лихва.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:

            Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 2485/2018г. по описа на Районен съд-Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор-сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне заетата сума, както и сключването на договора за цесия. С оглед на представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено сключването на процесния договор за кредит между К.Б.Б. и първоначалния кредитор „Банка ДСК” ЕАД, гр.София, с посочените в исковата молба параметри и изпълнението на задължението на кредитора по него за предоставяне на заемната сума, чрез заверяване сметката на трето лице-„Технополис България“ ЕАД. Безспорно установено е също така, че процесното вземане е прехвърлено с Рамков договор за покупко-продажба на вземания от 20.04.2017г. и Приложение от 08.07.2017г. към него, подписани между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „Банка ДСК” ЕАД.

Съгласно посочения договор за цесия, цесионерът се е задължил да изпраща писмени уведомления по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжниците по вземанията, предмет на договора от името на цедента, за което е изрично упълномощен, видно от представеното с исковата молба пълномощно. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о.).

Уведомяването на кредитора за станалата цесия, като факт, настъпил след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да бъде взето предвид от съда. Съгласно постановките на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (в същия смисъл са и  Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013г., І т.о. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., постановени по реда на чл.290 ГПК).

В настоящия случай уведомлението, заедно с препис от исковата молба и останалите писмени доказателства, са били връчени на назначения на ответницата особен представител на 25.07.2019г., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо ответницата. Съгласно приетото с Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС, ТК по т. д. № 193/2018 г.,  връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

По изложените съображения, следва да се приеме, че ответницата е надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея от назначения й от съда особен представител.

Безспорно се установява и размера на процесното вземане, като след направеното от ответницата частично плащане в размер на 61.29 лв., към момента е в размер на общо 1005.19 лв., от които: главница-791.39 лв., договорна лихва-213.65 лв., начислена за периода от 06.04.2017г. до 06.07.2018г. Основателна е и акцесорната претенция за обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 123.19 лв., начислена за периода от 06.02.2017г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда-07.12.2018г.

Крайният срок за плащане на всички вноски по кредита е определен на 06.07.2018г.  и кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в РС-Дупница на 07.12.2018г. Предвид на това, абсолютно несъстоятелни са всички изложени от особения представител на ответника в отговора на исковата молба възражения относно ненадлежно обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит.

Възражението на особения представител за нищожност на уговрените възнаградителна лихва и ГПР, поради противоречието им с императивни разпореди на ЗПК и добрите нрави, съдът също намира за неоснователно, поради следните съображения:

Размерът на уговорената възнаградителна лихва, процентно изразен- 40.16 %, не противоречи на закона, нито на добрите нрави. Към момента на сключване на процесния договор е била приета разпоредбата на  чл. 19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит –  чл. 19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави "рамка" по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни. Трайната съдебна практика на ВКС до този момент е използвала като мерило за установяване на съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави именно законната лихва за просрочени задължения /която към настоящия момент е 10 %/. В тази връзка са Решение №906 от 30.12. 2004 г. на ВКС по гр. д. №1106/2003г., II г.о.; Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., II г.о., според които съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва. Този критерий вече е неприложим, доколкото има законово правило и определянето на възнаградителна лихва, както в настоящия случай, равняваща се на около четири пъти размера на законната лихва, попада в допустимите от ЗПК рамки. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-слабата икономически страна в правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за възнаградителна лихва, съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на  чл. 19, ал.4 ЗПК с регламентираните в нея "рамки". Затова и уговорена възнаградителна лихва в размер на 40.16 % и ГПР – 48.44 %, не противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения. Напротив, тя е съобразена със законовите изисквания на  чл. 19, ал.4 ЗПК, с установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната свобода. Затова и възражението за нищожност на уговорката за възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите нрави, е неоснователно.

С оглед на всичко гореизложено, предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

По разноските:

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение /Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/, поради което, на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски както в настоящото, така и в заповедното производство. 

Съгласно на чл. 78, ал. 8 от ГПК (ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими на страната за заповедното производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.

Предвид изложеното, съдът като съобрази, че от една страна делото не е с висок материален интерес, а от друга – че извършената от юрисконсулта работа се състои в попълване на кратко бланково заявление в заповедното производство, съответно искова молба по множество еднотипни заповедни и искови производства, както и че настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, съобразявайки и обстоятелството, че упълномощеният юрисконсулт не се яви в проведеното открито съдебно заседание, намира, че в полза на ищцовото дружество следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева - за заповедното производство и в размер на 100.00 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат прибавени и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ размер на 150.00 лева, както и внесения депозит за възнаграждение на особен представител в размер на 300.00 лв. и внесения депозит по назначената ССчЕ в размер на 200.00 лв.

Така мотивиран съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, искове с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, че К.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на дружеството-ищец следните суми: сумата от 791.39 лв. (седемстотин деветдесет и един лева и тридесет и девет стотинки), представляваща главница по договор за потребителски (стоков) кредит № 239767, сключен на 06.01.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-07.12.2018г. до окончателното плащане; сумата от 213.65 лв. (двеста и тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 06.04.2017г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 06.07.2018г. (падеж на последната вноска по договора) и сумата от 123.19 лв. (сто двадесет и три лева и деветнадесет стотинки), представляваща лихва за забава, начислена за периода от 06.02.2017г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-07.12.2018г.

ОСЪЖДА К.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, разноски по настоящото дело  в общ размер на общо 725.00 лв. (седемстотин двадесет и пет лева), а също и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 2485/2018г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 75.00 лв. (седемдесет и пет лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: