№ 118
гр. Стара Загора, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500072 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „Н.Ф.“ ЕООД,
представлявано от управител М.Х., чрез пълномощника си адв.Р.Й. от АК –
Стара Загора против Решение № 551 от 06.12.2021г. постановено по гр.дело
№ 3144/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Въззивното дружество обжалва първоинстанционното решение изцяло.
Счита същото за неправилно и необосновано, като излага подробни
съображения. Счита, че производството е по реда на чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД, като са предявени обективно съединени искове. Твърди, че в съдебното
заседание по делото въобще не били взети предвид техните доказателства и
доводи. Сочи, че заявили, че са представили отговор на исковата молба, както
и доказателства потвърждаващи техните основания. Те не били приети от
съда, а било заявено, че даже нямали правно основание да бъдат в съдебната
зала. Било им заявено, че тъй като адвокатът по делото е бил под карантина
не е можал своевременно да предостави копие от доказателствата за другата
страна. Въззивното дружество счита, че това е грубо нарушение на закона и е
неравнопоставеност в процеса.
На следващо място твърди, че предявената искова претенция е
недопустима и неоснователна. Смята, че има ненадлежно заведен иск, тъй
1
като се търси неправомерно приведена сума от конкретна фирма, а именно
„Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, а в основанието на превода приложен към делото,
превода е към „Г.Ф.“ ООД, ЕИК ***.Ако съда приеме, че това е така, моли
делото да бъде прекратено само на това основание, тъй като има страна по
делото, която не е задължена с нищо на вносителя на сумата и ищец по
делото. Посочва, че фирма „Н.Ф.“ ЕООД не е страна по делото.
Намира нотариалната покана за некоректна и ненадлежна, тъй като
имената на собственика към онзи момент на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК *** са
объркани. Алтернативно сочи, че въззиваемият през цялото време на договора
им за съвместна дейност се представял, че е част от фирма „Г.Ф.“ ООД, че е
неин представител и черпи права от договора, а през целият период от
съвместната си дейност те не са виждали управителя на „Г.Ф.“ ООД. Освен
това счита, че трябва да се зачете, че въззиваемият е внесъл сумата лично в
сметката на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, а в основанието фигурира „Г.Ф.“ ООД,
ЕИК ***, която фирма е част от договора за съвместна дейност.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното решение.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна З. М. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.В.М. от АК - Стара Загора,
в който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и
недоказана, като излага подробни съображения. Твърди, че в
законоустановения едномесечен срок за отговор на исковата молба,
въззивникът бездействал и не е изпълнил дадените им указания, въпреки
предупреждението от съда, поради което правилно първоинстанционният съд
приел, че липсвал надлежно подаден писмен отговор. Сочи, че въззивникът
твърди в жалбата си, че е представил договор за съвместна дейност, а такъв не
е представен в преписа до него, от което следва или че такъв не е представен,
или че сега се представя. Ако е второто, счита че преклузията за представяне
на доказателства е настъпила и се противопоставя да се приеме като
доказателство по делото. Въззиваемият намира, че делото е изяснено от
фактическа страна, разпределена е доказателствената тежест и съобразно
събраните доказателства, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно съдебно решение.
Моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба и да потвърди
обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените разноски във въззивната инстанция.
Доказателствени искания не са направени.
Въззивникът “Н.Ф.” ЕООД, гр.С.З., редовно и своевременно призовани,
2
явява се упълномощения представител по делото адв. Р.Й., като по
съществото на делото взема становище, с което моли въззивната жалба да
бъде изцяло уважена, като бъде отменено първоинстанционното Решение и
въззивният съд да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло
предявения от въззиваемия иск.
Въззиваемият З. М., редовно и своевременно призован не се явява,
вместо него се явява адв. В.М. – упълномощен от по-рано, който моли съда да
бъде оставена без уважение въззивната жалба и да се уважи изцяло техния
писмен отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като
осъди въззивника да му заплати и направените от него разноски по делото.
Подробните съображения за това са изложени в съдебното заседание по
съществото на делото на 16.03.2022 год. от адв. В.М., като пълномощник на
този въззиваем.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа
обстановка:
Видно от представеното от въззиваемия, прието като писмено
доказателство и неоспорено от въззивника пред първата инстанция копие от
нареждане за касовия паричен превод от датата 03.11.2017г., се установява, че
на същия ден 03.11.2017г., ищецът е превел по сметка на ответника сумата от
4000,00лв. Твърденията на ищеца са, че сумата е преведена по грешка и
липсва основание за превода. Тъй като твърденията са за отрицателен факт -
липса на основание, то този факт подлежи на установяване от ответника.
Същият следва да докаже основание за извършения превод, ако действително
е налице такова. Ответникът дори не е изложил съображенията си, че
основание за превода съществува, нито посочи доказателства за това. Поради
тази причина съдът приема, че действително паричният превод е извършен по
грешка и без основание.
В тази насока първостепенният съд съгласно разпоредбата на чл.131
ГПК е изпратил препис от исковата молба, ведно и с доказателствата на
ответника за отговор. В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, който
е бил оставен без движение от съда, поради нередовност. На ответника са
дадени ясни и точни указания съобразно специалната разпоредба на чл.132,
ал.1, т.2, предл.2 от ГПК и е предупреден, че при неизпълнение на указанията
съдът ще приеме, че отговор не е постъпил. Ответникът не е отстранил
3
нередовностите на писмения отговор в указания срок, поради което и на
основание чл.101, ал.3 ГПК съдът приел, че писмен отговор не е постъпил.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител
заявява, че оспорва предявените искове, но не излага никакви съображения за
това. В предоставения му срок за представяне на писмена защита, ответникът
не е представил такава и не е изложил съображенията си за
неоснователността на предявените искове.
Поради извършения без основание превод въззиваемият и ищец е
обеднял, а ответникът съответно се е обогатил именно за негова сметка със
сумата на превода, а именно със сумата от 4000,00лв. Тази сума ответникът
следва да върне на ищеца, като получена без основанието. Искът се явява
основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
Видно от приетото като писмено доказателство копие на Нотариална
покана с рег.№4779/14.06.2018г. на нотариус Б.Г., ищецът е поканил
ответника да му възстанови неправилно платената сума, но ответникът не се е
отзовал на поканата му. От датата на получаване на поканата - 19.06.2018г.
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавеното плащане
съгласно чл.86 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД, ищецът
претендира обезщетение за забава за три години преди предявяване на
исковата молба в съда - от 06.07.2018г. до 05.07.2021г. За този период
размерът на лихвата за забава възлиза на 1217,78лв. За този размер
предявеният иск се явява основателен и доказан, като в останалата му част до
претендираните 1218,00лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Според Решение с № 148 от 10.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2183/2018
г., IV г. о., ГК, с докладчик съдията Д.Д., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД чл. 28 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само и
единствено предаването на вещта, съответно плащането на съответната
парична сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че
предаването на вещта, съответно плащането на сумата, е извършено без
правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание
за даването или плащането, е на ответника, тъй като именно наличието на
това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения
срещу него иск да бъде отхвърлен.
Други релевантни и своевременно представени доказателства няма
представени по делото.
Съдът следва да отхвърли подадената Въззивна жалба вх. № 16079/2021
г., по гр.д.№ 20215530103144 на PC Стара Загора, подадена от „Н.Ф.“ ЕООД,
като неоснователна и недоказана, както и да потвърди обжалваното съдебно
4
решение, като правилно постановено и законосъобразно, поради следните
съображения:
В тази насока въззивният съд намира, че пред първостепенният съд в
законоустановения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК за отговора на
исковата молба, ответникът е бездействал и не е изпълнил подробните дадени
му указания от първоинстанционния съд, и въпреки изричното
предупреждение от съда, поради и което правилно първоинстанционния съд е
приел, липсата на надлежно подаден писмен отговор съобразно разпоредбите
на чл.133, ал.1 във връзка с чл.132, т.2 и във връзка с чл.101, ал.3 от ГПК.
Дори и да се приеме, че адвоката-пълномощник на въззивника да е бил под
карантина, това не освобождава управителя на дружеството да изпълни
задължителните указания на съда.
Въззивникът, в жалбата си твърди, че представя договор за съвместна
дейност, а такъв не е представен и в преписа си до въззиваемия и ищец М., от
което следва или че такъв не се представя или че сега се представя. Ако е
второто, настоящата инстанция счита, че преклузията за представянето на
доказателства е настъпила и съдът не следва изобщо да взема предвид това
доказателство по делото.
В заключение настоящ съд намира, че делото е изяснено от
фактическата му страна, разпределена е надлежно доказателствената тежест и
съобразно събраните доказателства Районния съд е постановил едно
правилно, мотивирано и законосъобразно съдебно решение.
Под основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД обаче се разбира
наличието на съществуващо между страните правоотношение, даващо
възможност на една от страните да иска предаването на дадена вещ или
плащането на определена парична сума, както и да задържи полученото.
В тази връзка именно ищецът и въззивник е доказал плащането на
съответната сума, но ответникът е заявил, че същата сума е заплатена като
вноска по договор за съвместната дейност между страните, което се
потвърждава и от изявлението на самия ответник във въззивната му жалба, но
тези твърдения на жалбоподателя останаха недоказани именно с оглед на
гореизложените съображения и с оглед на несвоевременно депозирания
отговор на исковата молба.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че
предявените искове са доказани както в своето основание, така и по размера
си (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Според нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, само
който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В тази насока,
въззивният съд следва да отбележи още и следните аргументи и доводи:
Според оплакванията на въззивника във въззивната му жалба
5
обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на правилата
на разпределение на доказателствената тежест в процеса, като се позовава на
ППВС №1/28.05.1979 по гр. дело № 1 / 1979 г., където е дадено тълкуване на
приложението на чл.55, ал.1 от ЗЗД. В мотивите към първоинстанционното
решение, съдът е посочил, че според т. 1 от ППВС № 1/28.05.1979 по гр. дело
№ 1 / 1979 г. ключов е фактическият състав, при който подлежи на връщане
само полученото при наличието на липса на основание, а не
правопораждащият факт. Според чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна
да установи фактите на които основава своите искания или възражения.
Според константната съдебна практика в производството по иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, когато ищецът твърди, че ответникът
е получил парична сума при начална липса на основание без наличие на
някакво правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е
получил претендираната сума, а при възражение на ответника, че е
получил сумата на определено основание, в негова тежест е да установи
твърдяното основание / в този смисъл са решение № 29 от 28.03.2012 г. по
гр. дело № 1144/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 374 от 8.05.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5858/2007 г., III г. о., ГК; Определение № 421 от 25.03.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 239 от 16.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.П. и др./.
Въззивният съд в заключение намира оплакванията във въззивната
жалби за неоснователни, тъй като в мотивите към обжалваното
първоинстанционно решение районния съд е изложил подробни и обосновани
мотиви относно съществото на спора, като е разгледал подробно и
задълбочено всички предпоставки на закона касателно обедняването на
въззиваемия М. за сметка на въззивника “Н.Ф.” ЕООД за процесната сума от
4000 лева.
От събраните и проверени в хода на процеса и пред двете съдебни
инстанции доказателства и предвид гореизложените подробни съображения и
доводи, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, като изводите на съда съответстват изцяло на събраните
по делото доказателства.
Ето защо въззивната инстанция следва да отхвърли изцяло подадената
въззивна жалба вх. № 16079/2021 г., по гр.д.№ 3144/2021 г., на PC Стара
Загора, като неоснователна и недоказана, както и да потвърди обжалваното
съдебно решение като правилно постановено и законосъобразно.
Съдът следва да присъди и направените разноски във въззивната
инстанция в полза на въззиваемия.
6
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция
въззивният съд счита, че тъй като се потвърждава изцяло обжалваното
първоинстанционно Решение, с което на практика се оставя без уважение
въззивната жалба на жалбоподателя “Н.Ф.” ЕООД, гр.С.З., то и разноските на
страните пред въззивната инстанция следва да останат в тежест на
жалбоподателя общо в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение
за един адвокат – адв. В.М., съобразно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК и Договора за правна помощ и пълномощно и двете с дата
15.03.2022 год. /съответно на листи 19 и 20 от въззивната дело/.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 551 от 06.12.2021г. постановено
по гр.дело № 3144/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С.З., ***, представлявано от М.Х. да заплати на З. М., с ЕГН **********
от гр.С.З., ***, сумата в размер на 500,00 (петстотин) лева, представляваща
направените от въззиваемия разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7