Определение по дело №2704/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2562
Дата: 10 декември 2019 г.
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20195300502704
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2562

 

10.12.2019 г., гр.Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VI състав, в закрито заседание на 10.12.2019г. в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                                                                             ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело № 2704 по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочените задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Панайот Волов" № 29, ет. 3, представлявано от И. К., чрез процесуален представител юрисконсулт Д.А., срещу разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение от 17.10.2019г. по ч.гр.д. № 16353/2019г. по описа на ПРС, XXII гр.с-в, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Т. М., ЕГН **********,за сумата от 100, 44 лева- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на постановено от заповедния съд разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от "Агенция за контрол на просрочените задължения" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Т. М., ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от договор за паричен заем с № 3264969 от 03.07.2018 г., както следва: 266,97 лева -главница; 100,44 лева- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договора; 12.31 лева - договорна лихва за периода 05.08.2018 г. до 02.01.2019 г.; 36 лева - разходи за извънсъдебно събиране на задължението и 21.33 лева - обезщетение за забава за периода 03.01.2019 г. до 24.09.2019 г ., както и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, придобити от него по силата на Приложение № 1 от 03.06.2019 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен с предходния кредитор - цедент "Изи асет мениджмънт" АД.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част, районният съд е приел, че уговорената между страните неустойка е нищожна, тъй като противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока, повече от 1/3 от отпуснатия кредит.

Въззивният съд намира така изложените мотиви от заповедния съд за неправилни.

Заповедното производство по чл. 410 от ГПК предоставя на страните- кредитор и длъжник облекчен (като процедура и разноски) съдебен ред за внасяне на безспорност в правните отношения помежду им. По тази причина производството е строго формално. Заповедта за изпълнение по чл, 410 ГПК представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са подкрепени с доказателства. До влизането й в сила тази заповед се приравнява по своето правно действие на покана към длъжника да изпълни задължението, описано в заповедта (така- чл. 412, т.7 ГПК). За длъжника съществува възможността да оспори заповедта за изпълнение чрез писмено възражение по реда на чл. 414, ал.1 ГПК, което също не следва да се обосновава. За да формира процесуалното си поведение (дали да оспори или не заповедта за изпълнение) е необходимо длъжникът да бъде наясно какви са конкретните факти, въз основа на които кредитора претендира, че в негова полза е възникнало вземането спрямо длъжника. По тази причина в разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК законодателят изрично е предвидил, че преценката за редовност на заявлението и изискуемостта на вземането, следва да бъде извършвана само въз основа на направените от заявителя твърдения в самото заявление, тъй като прилагането на доказателства към заявлението не се изисква, за разлика от заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

С оглед характера на заповедното производство по чл. 410 от ГПК, преценка за неравноправност на договорни клаузи не може и не следва да се бъде правена от сезирания заповеден съд само въз основа на твърдения в заявлението, без запознаване с конкретното съдържание на клаузите, без възможност за тълкуването им във връзка с останалото договорно съдържание или за конвертирането или заместването им със съответстващата им диспозитивна норма, доколкото договорът не е представен по делото. Формирането на извод за неравноправност в условията на едностранно и формално производство, без на заявителя да бъде дадена възможност да обоснове и докаже индивидуално договаряне, води до предрешаване на спор, който е възможно и да не съществува между страните. Следва и да се има предвид, че изследването на въпроса за наличието на неравноправни клаузи става след изричното позоваване на това обстоятелство от страна на потребителя, който от друга страна, има и избор да не се ползва от тази защита (когато сезираният съд приеме дадена клауза за неравноправна, той е длъжен да не я прилага, освен ако потребителят, след като е бил информиран за това от посочения съд, възрази срещу това - решение на СЕС С-243/08, т. 2 от диспозитива, дело С-397/11, т. 41). Действително, съдът и по своя преценка може да инициира процедура за проверка на нищожността на договорни уговорки поради неравноправния им характер, но за това е необходимо първо да се уведомят страните, да се изслушат становищата им и да се съберат съответните доказателства. И в двата случая обаче, за да се извърши проверката, е необходимо това да стане в двустранно състезателно производство, каквото не е заповедното производство. Поради това,  с  оглед целта на заповедното производство да провери единствено ликвидността на вземането, наличието на евентуален спор относно валидността на правопораждащия факт следва да бъде разрешен по исков ред, тъй като изисква провеждане на двустранно състезателно производство.

Формираният от настоящия съдебен състав извод не противоречи на европейското законодателство и съдебна практика, които макар и задължителни за националните съдилища на държавите-членки, следва да се прилагат при отчитане на спецификите на правната система и да бъдат имплементирани съответно, особено когато се касае за директиви, както е в настоящия случай. Следва да се посочи, че нито Директива 2008/48 за договорите за потребителски кредит, нито Директива 2009/22 за исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, предвиждат процесуални механизми, които да задължават националните юрисдикции да обявяват служебно нищожността на клаузи като съдържащата се в процесния договор. В решение C-618/10 СЕС действително приема, че в заповедното производство съдът следва да приложи правилата на директивата и без наличие на възражение, но при определени условия - при наличие на необходимите фактически и правни данни, което уточнение следва да се тълкува в смисъл, че в процедури, в които не се използват доказателства, съдът не е длъжен да прави подобна проверка.

 Ето защо, изложените от първоинстанционния съд мотиви и извършената от него преценка за липса на материалноправните предпоставки за съществуване на претендираното от кредитора вземане, излизат извън рамките на дължимия съдебен контрол по чл. 411, ал. 2 ГПК, вр. чл. 410 ГПК,предвид на което и като е основал на последните съдебния си акт, ПРС е нарушил процесуалния закон.

По горните мотиви настоящият въззивен състав намира обжалвания съдебен акт за неправилен и като такъв следва да бъде отменен, а делото върнато на ПРС с указания за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение от 17.10.2019г. по ч.гр.д. № 16353/2019г. по описа на ПРС, XXII гр.с-в, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Т.М., ЕГН **********,за сумата от 100, 44 лева- неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

ВРЪЩА делото на Районен съд -Пловдив за издаване на заповед за изпълнение  по чл. 410 ГПК в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения" ЕООД, ЕИК ********* против М. Т. М., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 100, 44 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,  което вземане е придобито от заявителя по силата на Приложение № 1 от 03.06.2019 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: