РЕШЕНИЕ

 

Номер  260410                       19.10 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На      дванадесети  октомври                             2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    1725      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 487352-F500735/03.01.2020г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ФЛП БОУВ” ЕООД ЕИК ********* са наложени десет административни наказание “Имуществена санкция” в размер на по 4900лв. и административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършени 11 нарушения по чл.3, ал.1 т.2 от ЗОПБ.

          ОСЪЖДА „ФЛП БОУВ” ЕООД ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.

 

           МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 487352-F500735/03.01.2020г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ФЛП БОУВ” ЕООД ЕИК ********* са наложени десет административни наказание “Имуществена санкция” в размер на по 4900лв. и административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършени 11 нарушения по чл.3, ал.1 т.2 от ЗОПБ.

   Жалбоподателят „ФЛП БОУВ” ЕООД чрез пълномощника си по делото адв. С. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен и са налице основанията за отмяната му.

   Въззиваемата страна- ТД на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против търговеца за това, че не е извършило чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащания към Европейски проектен център ЕООД, които представляват част от парична престация по договор за покупко-продажба на стойност над 100 000лв В същия е уговорена цена от 500 000лв., от които 400 000лв. следва да се преведат по банков път, а останалите – в рамките на 15 дни 10 плащания по 9900лв. и едно от 1000лв. В атакуваното НП са подробно описани всички направени плащания-общо 11 на брой, които са квалифицирани като нарушения на чл.3, ал.1 т.2 от ЗОПБ и за тях е наложено съответното административно наказание.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F500735/18.07.2019г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Ю.Ж.Д. изцяло потвърждава изложените в него констатации. Допълва, че за целта на проверката били изискани и представени съответните РКО и нотариален акт, удостоверяващи направените плащания.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на „ФЛП БОУВ” ЕООД 11 административни нарушения по чл. 3, ал.1 т.2 от ЗОПБ. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени от приложените писмени доказателства по делото, а именно АУАН, протокол за извършена проверка, РКО, фактури, нотариален акт, пълномощно.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираният закон всички плащания над 10 000лв. да бъдат правилно заплащани по предвидени в същия закон ред.

    От всички приобщени по делото доказателства се налага категоричния извод, че от една страна, между жалбоподателя и Европейски проектен център ЕООД е бил сключен договор за покупко-продажба на имот на обща стойност 500 000лв., като в самия нотариален акт е уговорен и начина на плащане на сумата – 400 000лв. по банков път, а останалата част - в рамките на 15 дни 10 плащания по 9900лв. и едно от 1000лв. Освен това при изповядване на самата сделка в нотариалния кат е отбелязано, че сумата от 100 000лв. е получена от продавача в брой. Всъщност всяко едно от инкриминираните 11 плащания представлява част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност възлиза на 100 000лв.

     Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – невъзможност за правилно отчитане на плащанията в брой за определен период от време,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с правилното и своевременно отчитане на продажбите. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 487352-F500735/03.01.2020г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ФЛП БОУВ” ЕООД ЕИК ********* са наложени десет административни наказание “Имуществена санкция” в размер на по 4900лв. и административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършени 11 нарушения по чл.3, ал.1 т.2 от ЗОПБ, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

Що се отнася до размера на наложените наказания „Имуществена санкция”, то същите са наложени в размер на твърдо предвидения, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.

   По делото се твърдят конкретни, но и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, освен обсъдените по-горе. В този смисъл в АУАН и НП са напълно детайлно описани всички 11 на брой нарушения с техните дати на реализиране, както и е отразено, че всички те са извършени в гр. Пловдив.

     С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното пълномощно жалбоподателят „ФЛП БОУВ” ЕООД ЕИК ********* следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.