№ 5964
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110128061 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на ФИРМА, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в АДРЕС, представлявано от
управителя чрез адв. С., с адрес за книжа АДРЕС спрямо ФИРМА, ЕИК
********** адрес: АДРЕС, представлявано от управителя чрез адв. М..
Ищецът твърди, че е лизингополучател по Договор за финансов лизинг
с опция за прехвърляне на собствеността № 10998/27.03.2020г., сключен с
трето по делото лице - ФИРМА, за лек автомобил Мерцедес А 180, с peг. №
*******. Излага се, че по лизинговия договор за исковия автомобил е
сключен Договор за застраховка „Каско“, полица № 20-0300/604/5000008 от
02.04.2020г., с валидност до 24:00 часа на 02.04.2021г. с ответното дружество
като се навежда, че по нея са платени всички суми за застрахователния
период. Съгласно полицата застраховащ е лизингодателят-ФИРМА .
Сочи се още, че на 15.02.2021г. се е случило застрахователно събитие,
за което застрахователят е информиран и за което е образувана щета с №
0300/21/378/500051. Същото е за това, че водачът на лизинговия автомобил
след като го е паркирал на ул.„С.С.“ е видял, че бронята е била паднала.
Излага се, че по щетата застрахователят неточно е отразил вида на
увреждането и описанието на събитието. Твърди се, че по щетата е извършен
оглед и е издадено възлагателно писмо за ремонт с № 407493/19.02.2021г. до
1
оторизиран сервиз - ФИРМА.
Излага се, че на 25.02.2021г. с писмо от застрахователя до
лизингодателя ФИРМА, е постановен отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, поради несъответствие между естеството на увреждане и
декларираното в уведомлението за щета обстоятелство, по повод на който
дружество ищец е отправило молба до застрахователя за преразглеждане на
щетата от 15.02.2021 г. и по която молба е постанови втори отказ от
05.03.2021г.
С тези твърдения и като се заявява, че отказът на застрахователя да
заплати обезщетение за случилото се увреждане е неоснователен и при
реализирано застрахователно събитие и валидна имуществена застраховка се
желае решение, с което ФИРМА да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата
от 5776,31 лева като стойност на имуществени вреди от случило се
застрахователно покритие, която сума се търси ведно със законовата лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2921г. до
окончателното й изплащане. Ангажират се доказателства и се претендират
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор като с него се оспорва иска.
Не се оспорва наличието на застраховка Каско за исковия автомобил, но се
излага, че на основание ОУ към застраховката т.16.22 от тях и липсата на
точно описание на случилото се събитие в уведомлението за щета, ответникът
е преценил, че посоченото от представител на застрахования събитие не би
могло да доведе до описаните от него в уведомлението щети т.е предоставени
са неверни данни от декларатора, което изключва покритието на този риск по
застраховката. Излага се, че не е доказан механизма на увреждането, което на
основание чл.85 от ОУ е в тежест на застрахованото лице и е налице
неизпълнение на договорни задължения за него, водещо до правото на
ответника да постанови отказ за плащане по щета. В условията на
евентуалност искът се оспорва като завишен. Ангажират се доказателства и
се претендират разноски.
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.405 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД.
На база на събраните по делото доказателства и от правна страна съдът
намира за установено следното:
2
Страните не спорят и това се установява от договор за финансов лизинг
с № 10998/ 27.03.2020г. и от застрахователен договор със застрахователна
полица/лизингова полица с № 20-0300/604/0007907/ 02.04.2020г., че ищецът е
бил лизингополучател по договор за финансов лизинг от 27.03.2020г. за лек
автомобил „Мерцедес бенц А“ 180 с рег. № *******, който е бил застрахован
по застраховка ‚Пълно Каско- валутна клауза“ за периода от 03.04.2021г. до
02.04.2022г.
Не се спори и това се установява от уведомление за щета по МПС,
декларация за щета и молба за преразглеждане на щета, че е била образувана
такава с № 0300/21/378/500051 при ответника за това, че на 15.02.2021г.
около 08.00 часа в гр.София, след престой на паркинг на ЛА представител на
лизингополучателя е открил автомобила с увреждане по предната му част, а
именно решетка в облицовка на броня, предна, увредена броня предна.
Установява се още, че след постановен отказ за приемане на щетата от
застрахователя с допълнителна молба от 01.03.2021г. застрахователят е бил
сезиран с искане за ремонт по автомобила при допълване на изложените
първоначално факти, а именно автомобилът бил на паркинга между бл.514 и
бл.506 в ж.к.“Младост 1А“ от където тръгнал в посока стадион „Георги
Аспарухов“. След стадиона продължил към БНТ, паркирал автомобила в
близост до ъгъла на ул.‘Ш.‘ и ул.“С.С.“ и като излязъл от автомобила
установил, че част от предната броня е откачена и счупена, както и че
предният ляв калник е повреден. От молбата се установява още, че водачът на
ЛА веднага сезирал застрахователя за щетата като изложил също, че при
маневра на заден ход на първоначалния паркинг с цел да смени посоката при
наличие на много сняг, водачът не е усетил кога бронята е била ударена в
бордюра и кога се е счупила и откачила. Не е разбрал и за левия калник как е
станало.
По повод на искането за присъждане на обезщетение от възникнало
през време на застрахователното покритие застрахователно събитие се
установява, че ответното дружество е постановило отказ за изплащане на
щета – л. 38 от делото – с мотиви, че не е установено съответствие между
вида и степента на претендираните увреждания по ППСто и посоченото в
молбата – декларация пред застрахователя.
Няма спор и това е видно от фактури с № **********/ 18.03.2021г. и с
3
№ **********/ 05.04.2021г., издадени от трето по делото лице ‚ФИРМА, че
за работа по ремонт на ЛА „Мерцедес“ с рег. № ******* по поръчка за сервиз
с № 17021035 са били издадени такива на стойност от 3000 лева и от 2776.31
лева – или в общ размер на 5 776.31 лева. Не се спори и това се установява от
два броя платежни нареждания съответно от 16.03.2021г. по сервизна
поръчка с № 90010492 с платена сума от 3000 лева и от 03.04.2021г. по
сервизна поръчка с № 90010492 с платена сума от 2776.31 лева. Плащането и
по двете фактури е от ищеца в полза на сервиза ФИРМА.
Във връзка със стореното оспорване на механизма и вида на
увреждането съдът е допуснал и назначил задачи към вещо лице по САвЕ,
като е приел заключението на вещото лице. От него се установява следното:
вещото лице излага, че е работило по доказателствата вкл. и от приложените
снимки на автомобила ( по искане на страните), и въз основа на тези снимки
вещото лице заключва, че част от уврежданията по ЛА са причинени при
движение на автомобила напред и съприкосновение на долната част на
предната броня и кората под двигателя с твърд, грапав предмет (бордюр или
бетонна саксия). Сочи, че уврежданията в лявата част и средната част на
предната броня биха могли да бъдат получени единствено при движение на
заден ход и задиране на лявата част на предна броня в твърд, грапав предмет с
височина около 25 – 30 см. и съответно тези щети не биха могли да са
причинени в паркирано състояние на автомобила. Във втората си част от
заключението експертът заключва, че въз основа на щетите по описа на
застрахователя, както и тези по снимковия материал, както и отразените в
декларацията видими увреждания би могло да се заключи, че щетите по лекия
автомобил могат да се получат при преминаване на автомобила през висок,
твърд и грапав предмет с последващо движение на автомобила на заден ход.
Представени от ответника са писмени доказателства – извлечение от
сервизното досие на автомобила, които обаче установяват данни за две щети
по него, които не са процесната.
Представени са ОУ към застрахователната полица, от чл. 85 до 88 вкл.,
от които се установяват задължения на застрахования към застрахователя по
повод възникване на застрахователно събитие вкл. и деклариране на
настъпило такова и съдействие от страна на застрахования към
застрахователя, както и общо задължение за установяване механизма на
4
възникване на случилото се събитие. В задължение на застрахователя е да
плати обезщетение при настъпване на застрахован риск.
В нормата на чл. 408, ал.1 от КЗ императивно и лимитативно са
изброени от законодателя основанията за постановяване на отказ за
заплащане на обезщетение и те са: умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи обезщетение;
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователно обезщетение от друго лице; неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователен договор и е довело до настъпване на застрахователно
събитие и в други случаи, предвидени със закон. Тези норми като
императивни такива не могат да бъдат дерогирани със застрахователния
договор между страните по него като в този смисъл са Решение №
4/21.03.2012 г. по т. д. № 81/2011 г. на ВКС; Решение № 2242/01.10.2019 г. по
в. гр. д. № 1552/2019 г. на САС и при наличие на клаузи за освобождаване на
застрахователя от отговорност, които са различни от посочените в чл.408 от
КЗ същите са недействителни поради противоречие със закона. В конкретния
случай застрахователят се позовава на неизпълнение клаузи по договора от
страна на ищеца, изразяващи се в неточно деклариране на твърдяното
увреждане – чл.16.22 от ОУ и поради недоказване механизма на възникване
на същото – чл.85 от ОУ. Тези възражения на застрахователя обаче са
неоснователни и не водят до освобождаването му от задължението да плати
обезщетение за вреда от реализирал се риск по време на действие на
застрахователното покритие тъй като така уговорени и приети с ОУ от
страните тези задължения за застрахования не са в изключенията на чл.408,
ал.1 от КЗ, даващи право на застрахователя да откаже плащане не
обезщетение вкл. и такова неизпълнение на договора от страна на
застрахования, което да е в причинно – следствена връзка с настъпването на
застрахователното събитие - Решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. №
1325/2016 г. на ВКС, I т. о., Решение № 86 от 18.07.2014 г. по т.д.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение и
съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието без обаче да надвишава действителната /при пълна
5
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество –
чл.400, ал.1 КЗ съдът взема в предвид издадените от сервиза, извършил
ремонта фактури и стореното от ищеца по сметка на сервиза плащане, както и
липсата на оспорване на плащането на тези суми и посочената по тях
стойност от застрахователя. Това дава основание на съда да приеме, че
обезщетението следва да бъде присъдено в размер на стойността на ремонта
или в пълен размер на исковата претенция от 5 776.31 лева.
Дължима е лихва – законовата такава от датата на подаване на исковата
молба – 19.05.2021г. до окончателното плащане.
Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски, които на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъдат присъдени в пълен размер от 1231.05 лева - 800 лева за
възнаграждение на адвокат, 231.05 лева за държавна такса и 200 лева за
възнаграждение на вещо лице.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.405, ал.1 от КЗ във вр. с чл.406, ал.1 от КЗ
ФИРМА, ЕИК ********** адрес: АДРЕС, представлявано от управителя
чрез адв. М. да заплати на „ФИРМА, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление в АДРЕС, представлявано от управителя чрез адв. С., с адрес
за книжа АДРЕС сумата от 5776,31 лева като стойност на имуществени вреди
от случило се застрахователно събитие на 15.02.2021г. в гр.София, за което е
образувана щета с № 0300/21/378/500051 по полица с № 20-0300/604/0007907/
02.04.2020г. и с период на покритие от 03.04.2020г. до 02.04.2021г. ведно със
законовата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
19.05.2021г. до окончателното плащане и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ФИРМА, ЕИК **********
адрес: АДРЕС, представлявано от управителя чрез адв. М. да заплати на
6
„ФИРМА, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в АДРЕС,
представлявано от управителя чрез адв. С., с адрес за книжа АДРЕС сумата от
1231.05 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7