Решение по дело №13483/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. София,                   01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-ри „А“ въззивен състав в публичното заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Виолета Йовчева

             Членове: Мариана Георгиева

                           Мария Богданова

при секретаря Емилия Вукадинова разгледа докладваното от съдия Богданова гр.д. № 13483 по описа за 2017 г.

Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.

Ищецът Д.К.Д. обжалва решение № 177 477/ 21.07.2017 г. по гр.д. № 75596/ 2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен неговият иск, предявен при условията на чл. 439 ГПК, че поради изтекла погасителна давност Българската държава, представлявана от Националното бюро за правна помощ, не разполага с право на принудително изпълнение за сумата 190.00 лв. – главница по изпълнителен лист от 27.05.2011 г. по нохд № 813/ 2009 г. на Районен съд – Шумен. Оплакването във въззивната жалба е, че чл. 116, б. „б“ и „в“ и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД са приложени неправилно, а не е зачетено задължителното действие на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2013 г. ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14). Ищецът претендира разноските по делото.

Ответникът Национално бюро за правна помощ (НБПП) възразява, че жалбата и искът са неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната инстанция споделя извода на първата, че 26.05.2011 г. е началната дата за срока на погасителната давност, с която се ползва вземането по издадения изпълнителен лист. Тогава е влязло в сила определението от 05.04.2011 г. по нохд № 813/ 2009 г. на Районен съд – Шумен, с което е одобрено споразумение от 07.07.2009 г. за решаване на наказателното дело, а ищецът Д. е осъден да заплати (да възстанови) на НБПП сумата 190.00 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ чрез процесуално представителство. Неоснователен е доводът на ищеца, че начална за срока на погасителната давност относно вземането е датата на споразумението за решаване на наказателното дело. Влязлото в сила определение на съда, с което вземането за адвокатско възнаграждение в полза на НБПП е установено (определено), е неговият източник. То е частно държавно вземане (чл. 27б от Закона за правната помощ), а за него се прилага институтът на погасителната давност, уреден в чл. 110 – 120 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността е започнала да тече от деня, в който частното държавно вземане е станало изискуемо, т.е. на 26.05.2011 г., а се прилага общият 5-годишен срок по чл. 110 ЗЗД.

Основателни са оплакванията в жалбата, че молбата за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността. Това действие на кредитора не осъществява основание по чл. 116, б. „б“ или по б. „в“ ЗЗД. За разлика от отменения, в действащия ГПК молбата за издаване на изпълнителен лист е систематична част от изпълнителното производство – сравнителен анализ на чл. 242 ГПК (отм) и чл. 405 ГПК. И при действието и на двата Кодекса искането на кредитора за снабдяване с изпълнителен лист не е „предявяване на иск“ по смисъла на чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Чрез него кредиторът иска съдът да установи (да признае) правото му на принудително изпълнение, удостоверено в изпълнителното основание (изпълнителния титул). В случая, това е влязлото в сила осъдително определение на наказателния съд (чл. 404, т. 1 ГПК). Издаденият изпълнителен лист удостоверява потестативното право на принудително изпълнение, а след издаването му кредиторът (в случая, Българската държава, вече представена от НАП) разполага с възможност да започне принудително изпълнение по общия ред на ГПК – арг. от чл. 27б ЗПП, вр. чл. 3, ал. 7, т. 8 от Закона за Националната агенция по приходите, а и от чл. 163, ал. 2 ДОПК. Следователно както подадената молба, а и изпълнителният лист от 27.05.2011 г. по нохд № 813/ 2009 г. на РС – Шумен е предприето от кредитора действие за принудително изпълнение на частното държавно вземане по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД (обратното е приел първостепенният съд).

Основанието за прекъсване на давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД е осъществено с молбата от 25.04.2016 г. на НАП за образуване на изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител. Това е така, защото в нея се съдържа и искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ –  частното държавно вземане да бъде принудително събрано от трудовото възнаграждение на ищеца Д.. Искането на кредитора за прилагане на установен в закона изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го удовлетвори. В случая, периодът от 26.05.2011 г. – 25.04.2016 г. е недостатъчен за изтичане на 5-годишният срок по чл. 110 ЗЗД за частното държавно вземане за сумата 190.00 лв.

В удостоверение № 2096/ 11.05.2017 г. частният съдебен изпълнител е засвидетелствал, че запорът върху трудовото възнаграждение на ищеца Д. е наложен на 08.08.2016 г., като работодателят е превеждал и съдебният изпълнител петкратно е изплащал на НАП суми в частично погашение на частното държавно вземане: съответно на 07.11.2016 г, 22.12.2016 г, 16.01.2017 г., 13.03.2017 г и 11.05.2017 г. Всяко от тези конкретни предприети действия на принудително изпълнение срещу ищеца Д., включително запорът, са прекъсвали погасителната давност. От съответното предприето действие е започвал да тече нов 5-годишен срок (така чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а и т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). Дори въззивният състав да сподели оплакването в жалба, че предявеният по настоящото дело отрицателен установителен иск за несъществуване на правото на принудително изпълнение за частното държавно вземане срещу ищеца Д. не осъществява самостоятелно основание за прекъсването й (чл. 116, б. „б“ ЗЗД), нито я спира (чл. 115, б. „ж“ ЗЗД), към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция (19.02.2018 г.) не е изтекъл 5-годишен срок на погасителната давност. Последният превод по изпълнителното дело е от 11.05.2017 г. 

С тези мотиви, въззивната инстанция обезпечава правилното прилагане на института на погасителната давност. Той е от публичен ред. И според тях, отрицателният установителен иск е неоснователен. Първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване, доколкото крайните изводи на двете инстанции по съществото на спора съвпадат.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът дължи възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт пред втората инстанция. Настоящият състав го определя в размер от 30.00 лв., като съобрази: 1) че такова искане ответникът заявява за пръв път в устните състезания пред настоящата инстанция; 2) труда на юрисконсулта за отговор на жалбата и за явяване в откритото заседание и 3) законовата възможност съдът да определи юрисконсултското възнаграждение в размер, по-нисък от размерите по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (арг. от чл. 78, ал. 8 ГПК), стига да съответства на паричния еквивалент на положения труд.

При тези мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 177477/ 21.07.2017г. по гр.д. № 75 596/ 2016 г. на Софийски районен съд, 35 с-в.

ОСЪЖДА Д.К.Д. ЕГН ********** да заплати на Н. б. за п. п. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 30.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.