Решение по дело №56/2024 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 693
Дата: 5 април 2024 г. (в сила от 5 април 2024 г.)
Съдия: Милена Алексова-Стоилова
Дело: 20247110700056
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

693

Кюстендил, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА

При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА кнахд № 20247110600056 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.В. П. от АК – Кюстендил като пълномощник на Б. С. А., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [улица] съдебен адрес: гр.Кюстендил, [улица]обжалва решение № 308/ 24.11.2023 г. по а.н.д.№ 936/ 2023 г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на виновно поведение на дееца. Сочи, че нарушителят не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията и че МПС е имало външни белези на регистрирано такова. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

В писмена молба гл.юрк. Б. С. Л. като пълномощник на ответния началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касатора.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за обосновано и правилно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 23-1139-001528/ 27.06.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, с което на Б. С. А. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 29.08.2022 г. срещу дееца е съставен АУАН за това, че на същата дата в 21:20 часа в гр.Кюстендил по [улица]срещу общинския наказателен паркинг в посока към [улица]е управлявал посочения лек автомобил с рег.№ [рег. номер] – лична негова собственост, съгласно договор за покупко-продажба на МПС № 887/ 2022 г., нотариално заверен, като при проверката е установено, че на 04.04.2022 г. автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Обвинението е за това, че деецът е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. На основание чл.33, ал.2 от ЗАНН е прекратено административнонаказателното производство, а след постановление на КРП от 01.11.2022 г. за отказ да се образува наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН е издадено оспореното НП.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за спазена процедура по ЗАНН и доказано противоправно деяние поради управление от нарушителя на собствения му автомобил с прекратена регистрация поради неспазване на срока за смяна на собствеността в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съдът е установил субективният елемент на деянието поради законовото задължение на собственика за регистрация на автомобила, липсата на изискване за уведомяване за прекратената регистрация и управлението на посочената в НП дата. Съдът е приел, че наложените наказания са в минималния законов размер. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателствени средства е извел правилен извод за редовно проведено административнонаказателно производство и доказано деяние.

Установените факти по делото на районния съд сочат, че в деня и часа на нарушението нарушителят е бил водач на МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, което МПС е с прекратена регистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията е установено чрез проверка в масивите на КАТ, потвърдена в съдебното производство от приобщената справка на л.10 от делото. Прекратяването е извършено на 04.04.2022 г. поради нерегистриране на МПС от водача като негов собственик, съгласно данните в справката от КАТ. Задължение за новия собственик е да регистрира МПС в срока по чл.145, ал.2 от ЗДвП във вр. с правилото на чл.15, ал.1 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни /обн. ДВ, бр.31/14.04.2000г., изм. и доп./. Нарушението е извършено виновно от дееца, т.к. същият е имал знание за задължението да регистрира МПС като приобретател по договора и за последиците от бездействието, една от които е служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл.18, т.2 във вр. с чл.18б, ал.1, т.10 от Наредбата. За прекратяване на регистрацията в посочената хипотеза контролните органи нямат нормативно задължение за уведомяване на приобретателя. Деянието представлява нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и е наказуемо по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Наложените административни наказания са минималните по закон и са съобразени с данните за водача и тежестта на нарушението.

Поради изложеното, решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308/ 24.11.2023 г. по а.н.д. № 936/ 2023 г. на РС – Кюстендил.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

Председател:
Членове: