Р
Е Ш Е
Н И Е №260021
гр.Габрово, 04.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА Д.А
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Боряна
Михова, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНЧХД № 71 по описа за 2020
година, въз основа данните по него и закона, прие за установено следното:
Въззивното производство е образувано по
жалба на подсъдимия Й.Д.Д., чрез неговия
защитник адв.Н.Г. от ГАК против присъда № 29 от 22.06.2020г., постановена по
НЧХД № 35 по описа за 2020 год. на
РС-Севлиево .
С горната
присъда, Районен съд – Севлиево е
признал подсъдимия Й.Д.Д. за виновен в това, че на 05.12.2019 година около 13:30 часа в гр.
Севлиево, във входа на жилищен блок, находящ се на ул. „И. Преснаков“ **, чрез
нанасяне на удар с юмрук в областта на брадичката, причинил на Д.К.Д. ***
контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, масивно
кръвонасядане и оток на лявата скула и на клепачите на лявото око, кръвоизлив
под конюнктивата на лявото око, кръвонасядане и подкожен хематом отдолу на
брадичката, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК/-престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК съдът го е освободил
от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000,00лв.
/хиляда / лева.
Със същата присъда,
подсъдимия Д. е осъден да заплати на Д.Д. сумата от 2000,00лв. /две хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, както и
203.00 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, начиная
от 05.12.2019 година до окончателното й изплащане, както и направените от него
разноски по делото в размер на797,00лв. /седемстотин деветдесет и седем/ лева.
На подсъдимия е възложена и дължимата държавна такса
върху размера на уважения граждански иск.
Подсъдимият и
неговия защитник адв.Н.Г. от ГАК, поддържат
жалбата и правят искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и подсъдимия
да бъде оправдана поради липса на доказателства в подкрепа на обвинението.
Частния тъжител се явява с неговия повереник адв.Т. от ГАК. Оспорват жалбата и молят първоинстанционния акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и ги прецени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна
страна , същата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваната присъда на РС-Севлиево е постановена след
правилно изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция
възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и тези пред въззивната
инстанция, намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са
приети следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият Й.Д. и тъжителят Д.Д. живеят в жилищен блок в гр.Севлиево на
ул. „И. Преснаков“ **. Тъжителят живее със семейството си на втория етаж, а
подсъдимият със своето на четвъртия. От години взаимоотношенията между двамата
мъже били лоши и те не си говорели и не се поздравявали.
На 05.12.2019 година, около 13:30 часа тъжителят Д. влязъл във входа на сградата в която живеел, като малко преди
това влязъл и подсъдимия Д.. Когато
двамата се срещнали на стълбищната площадка, подсъдимият Д., без никакви
предупреждения, нанесъл силен удар с юмрук в областта на брадичката на
тъжителя, в следствие на което последният залитнал, ударил си силно главата в
ляво в стената, и паднал на земята, където паднали и очилата му. Известно време
бил зашеметен. Почти веднага след това, във входа влязъл сина на тъжителя,
който видял баща си паднал на земята. Същият извикал майка си, която слязла
долу и двамата помогнали на тъжителя да стане от земята и се прибрали в апартамента
си. Пред тях пострадалия обяснил, че съседа му Й.Д. го спрял във входа за да
говорят, кала му, че много го мрази и цял живот тегли от него и тогава
неочаквано го ударил в брадата и главата му се ударила в стената.При удара му се счупили очилата.Д.
неискал да се обажда в полицията, защото бил бивш служител на МВР и се срамувал
от случилото се. Д.Д. се чувствал зле, имал
силно главоболие и му се виело свят, гадело му се и повръщал. Тъй като оплакванията
му не престанали, същият постъпил на лечение в МБАЛ „Д-р Стойчо Х.в“ в гр.
Севлиево на 08.12.2019 година, където престоял до 10.12.2019 година.
РС-Габрово е назначил съдебно-медицинска експертиза, заключението на която
е възложено на д-р Я.К..От заключението се установява, че на 05.12.2019 година тъжителят Д.Д. е получил
следните увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение, масивно кръвонасядане и оток на лявата скула и на клепачите на
лявото око, кръвоизлив под конюнктивата на лявото око, слабо кръвонасядане и
подкожен хематом отдолу на брадичката. Същият имал субективни оплаквания от
силно главоболие, световъртеж, гадене, двукратно повръщане и временно
затруднено хранене. Според експертизата уврежданията са причинени при удари с
или върху твърди тъпи предмети и могат да са получени по начина, описан от
пострадалия – при удар в областта на брадичката с юмрук, залитане и удар в
лявата част на главата/лицето в стената. Тези увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
като периодът на възстановяване от мозъчното сътресение е обичайно около 3-4
седмици, а за външните увреждания /кръвонасядания, кръвоизлизв под конюнктивата
и подкожен хематом на брадичката/ срокът на възстановяване е около 2 седмици.
Подсъдимият дава обяснения за първи път пред настоящата
инстанция. В тях твърди, че на 5.12.2019 по обяд, около 12 часа, 12 без нещо се чул с неговия познат Х.
и се срещнахме на пазара. Там се почерпили и се разбрали да отидат на село, за да му даде части за
трактора. След това подсъдимият напазарувал месо за една позната от с. А. и се прибрал вкъщи,
за да си вземе багажа за село. Твърди, че излизайки от дома си, видял свидетеля
И., часът бил около един без 20. Свидетелят търсел жената на подсъдимия и на
него Д. ***. След това, подсъдимият взел колата си и отишъл на пазара за да
взема Х.. Минали през с. А., оставили кокалите на К. и и казали, че отиват за
риба на язовира до Севлиево. Отишли в с. К. , където Х. си взел части , за
трактора, а подсъдимия си оправил животните. Тогава го извикал комшията свидетел
Г., помолил го да му налее масло за резачката и му казал, че бързал. За риба станало
малко на въпрос, споменал така набързо.
Това се случило около 13.30часа. Подсъдимият твърди, че си тръгнал от село към
3 и 15 някъде и отишъл на язовира да си купи риба. След 30-40 минути закарал до с.Ш. Х. и се прибрал.
Подсъдимият твърди, че бил изненадан, когато получил призовка за дело. На
въпроси на съда, обяснява, че от от 23 години живее в един блок с тъжителя и
една дума не са си казали, защото той бил от „голямото добрутро”. Не се
поздравявал със съпругата и със сина на тъжителя. Твърди, че нямал конфликт с
никой от това семейство.
Защитната теза на подсъдимия се
опровергава от показанията на св.Р.Д.-съпруга на тъжителя и св.Ц.Ц. негов син.
Техните показания са логични, непротиворечиви и кореспондиращи по между си. Именно
св.Ц. открил тъжителя паднал във входа и на него първи той разказал за
случилото се . От своя страна св.Д. забелязала, че подсъдимия нервно влиза и
излиза от входа на блока, непосредствено преди физическото нападаните над
съпруга и. На нея също тъжителя разказал за случилото се. Тези показания на
свидетелите в частта относно причинените травми на Д.Д. кореспондират с
отразеното в медицинската документация при постъпването му в болница в
хирургическо отделение и със заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Подсъдимият пред първоинстанционния съд е
ангажирал трима свидетели, показанията на които са подробно анализирани от
решаващия съд. Пред настоящата инстанция подсъдимият за първи път дава
обяснения и привлича като свидетел и Г. Д.. След анализ на обясненията на
подсъдимия и на показанията на св.Д. въззивният съд констатира нови
противоречия в защитната теза на подсъдимия. Противоречията касаят причината
поради която подсъдимия и св.Х. И.ов посетили с.К.. Според подсъдимия това било
за да даде на свидетеля части за трактор, а според свидетеля, за да остави там
подсъдимия части за трактор. Значително се различава начина на уговорка на
двамата мъже за пътуването и времето за
престой в с.К., както и времето през което минали през с.А., за да оставят
кокали на св.К. М.. Правилни са изводите на РС-Севлиево ,че всички свидетели
посочени от подсъдимия твърдят ,че са го срещнали на процесния ден около от 12.00 часа до 13.30 часа. Никой от тях
обаче не може да посочи конкретен час и всички са неубедителни за това ,че
помнят конкретния ден на срещата. Посоченото от свидетелите не изключва
възможността около 13.30 часа подсъдимият да е бил във входа на блока в който
живеел и да е нанесъл удар на тъжителя Д.. Противоречията обаче в свидетелските
показания както между показанията на свидетелите така и с обясненията на
подсъдимия, говорят за стремеж на свидетелите да обслужат с показанията си
защитната теза на подсъдимия, като в действителност същите я опровергават.
Като е приел същата фактология, възоснова на събраните
по делото доказателства, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Правните му изводи за
съставомерност на поведението на подсъдимия по чл.130 ал.1 от НК са законосъобразни.
От обективна страна са налице безспорни
доказателства ,че подсъдимия е нанесъл
удар с юмрук в областта на брадичката на Д. и с това му е причинил контузия на
главата с клинични данни за мозъчно сътресение, масивно кръвонасядане и оток на
лявото око и кръвоизлив под конюктивата на лявото око, кръвонасядане и подкожен
хематом отдолу на брадичката.
Твърденията в жалбата на адв.Н.Г. от ГАК за неправилна
преценка на доказателствата по делото от първоинстанционния съд са
несъстоятелни и интерпретацията им не почива обективно на изложението на съда. Първоинстанционният съд е изградил
фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност , на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно
изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК,
изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на
доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и
е спазил правилата на формалната логика.
Правилно и законосъобразно е приложена от РС-Севлиево
разпоредбата на чл.78а от НК, като подсъдимия Й.Д. е освободен от наказателна
отговорност и е наложено административно наказание глоба. Определянето на
същото в минималния размер от 1000 лева съответства на степента на обществена
опасност на дееца и на извършеното престъпление.
Първоинстанционният съд е
уважил предявения граждански иск от
тъжителя за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението за
което е осъдена подсъдимия в пълен размер от 2000.00 лева ведно със законната
лихва от датата на престъплението. Въззивният съд намира ,че при определяне на
обезщетението, РС- Севлиево изцяло е съобразил размера на същото с претърпените
неимуществени вреди от пострадалия дете. Безспорни са доказателствата по
делото, че Д.Д. бил разстроен от
нанесения му побой и е търпял физически болки и страдания вследствие на него.
Съдът счита, че същите адекватно ще бъдат компенсирани от присъденото му
обезщетение. Законосъобразно РС-Севлиево е присъдил и претърпените от
пострадалия имуществени вреди от 203.00 лева.
Правилно и законосъобразно е определена дължимата
държавна такса върху уважения гражданския иск и правилно са възложени на
подсъдимия направените от частния тъжител разноски в първоинстанционното
производство, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
При разглеждане на делото и постановяване на присъдата
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице основания за отмяна или
изменение на първоинстанционната присъда и същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 ал.1
т.6 НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 29 от 22.06.2020г.,
постановена по НЧХД № 35 по описа на РС- Севлиево за 2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: