Решение по дело №151/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 февруари 2022 г.
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20217250700151
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 14                               08.02.2022 г.             град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище

на единадесети януари             две хиляди двадесет и  година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ – Росица Цветкова

ЧЛЕНОВЕ:   Албена Стефанова

                       И. И.     

Секретар- Стоянка Иванова

Прокурор- Мартин Александров

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 151 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт М. Д. Й. против Решение № 306/09.11.2021 г. на Районен съд Търговище, постановено по НАХД № 583 по описа на съда за 2021 г.,  с което е отменено НП № 578632-F610684/19.05.2021 г., на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в ЦУ на НАП. С посоченото НП на В.С.К. с ЕГН **********,*** за нарушение на чл.13, ал.2, т.5 от ДОПК и на основание чл.287б, ал.1 от ДОПК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв., като незаконосъобразно.

В жалбата като касационни основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН. Излага се становище, че сочените от въззивния съд пороци по отношение липсата на данни относно датата и мястото на извършване на нарушението са несъществени и не засягат правото на защита на нарушителя. Излагат се доводи, обосноваващи доказаност на нарушението, нарушителят и неговата вина. Навежда се немотивираност на оспорения съдебен акт. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което НП да се потвърди.  Претендират се разноски и за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт М. Д., която поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи.

Ответникът В.С.К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирал е писмен отговор, с който оспорва жалбата, като неоснователна. Излага становище, че липсват мотиви на  наказващия орган относно преценката му, че нарушението е извършено именно от него, а не от другия шофьор, управлявал преди него автомобила. Счита, че неправилно е ангажирана отговорността му по отношение на описаното в НП административно нарушение. Моли оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище изразява становище за основателност на жалбата. Счита, че не са налице сочените във въззивното решение пороци на НП. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което НП да се потвърди.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

При извършена проверка от органи на ТД на НАП-Варна на 03.05.2021г., в гр. Търговище, било установено, че В.С.К., в качеството му на водач на МПС марка „СКАНИЯ“ с peг.№ ... и ремарке с peг.№ М4417ЕЕ превозва стоки с висок фискален риск - разфасовки от домашни птици замразени: Необезкостени бутчета и разфасовки от тях: 20 500кг. При извършената проверка било прието от контролния орган, че водачът не е изпълнил задължението си да запази целостта и да не поврежда техническото средство за контрол /ТСК/, поставено от орган по приходите. Фискалният контрол върху движението на горепосочените стоки е започнал на дата 30.04.2021 г. в 04:16 ч. на ГКПП Видин-Дунав мост, документирано с ПИП № 050901835105_1/30.04.2021 г., като при проверката било установено, че стоките с висок фискален риск се превозват от Франция за България с горепосочените влекач марка „СКАНИЯ“ и ремарке, управлявано от Б.П. А., с превозвач „ВАНЕСА СПЕД" ЕООД с ЕИК *********. Водачът декларирал място на получаване-разтоварване - гр. Търговище, Промишлена зона с дата и час на пристигане 08:00ч на 03.05.2021 г. При същата проверка върху МПС орган по приходите поставил техническо средство за контрол с № 0670225. При извършена последваща проверка на адрес гр. Търговище, ул. Промишлена зона, обективирана с ПИП № 050501835105_2/03.05.2021, в присъствието на упълномощено лице на дружеството ЕТ „ГЕТИКО ГАЛИН ВИЧЕВ“ с ЕИК:********* – М. Р. Ст., било установено, че водачът на МПС е сменен и на мястото на разтоварване като водач на същото МПС се явява В.С.К., като същият не бил запазил целостта на ТСК № 0670225, с което нарушил разпоредбите на чл.13, ал.2, т.5 от ДОПК. За констатираното нарушение на В.С.К. бил съставен  и връчен АУАН № F610684/03.05.2021 г. за нарушение на чл.13, ал.2, т.5 от ДОПК. Актът е подписан с възражение от К.. Приемайки последното за неоснователно, въз основа на така съставения АУАН Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна  е издал НП № 578632-F610684/19.05.2021 г., с което на В.С.К. за нарушение на чл.13, ал.2, т.5 от ДОПК и на основание чл.287б, ал.1 от ДОПК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че видно от приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ИД на НАП-София процесните АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия и че описаната фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. И. И.. При обследване на АУАН и НП въззивният състав е констатирал, че същите не отговарят на изискванията на чл.42, т.3 и 4, респ. на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП са посочени дата и място на нарушението, а също липсва пълно описание на нарушението, доколкото в АУАН и НП не са посочени действия или бездействия на жалбоподателя, довели до незапазване на целостта на ТСК № 0670225. Посочено е също, че не е конкретизирано в какво се изразява нарушената цялост на ТСК и какво е това ТСК. Отделно от това, районният съд е приел, че издаденото НП е и необосновано, тъй като липсват данни именно К. да е извършил нарушението. Констатирайки, че наказващият орган в АУАН и НП единствено е възпроизвел посочения текст от закона без да изложи конкретни фактически данни за самото нарушение, съдът е извел извод, че по този начин е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като последната се осъществява срещу факти, а не срещу правна квалификация.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е отменил атакуваното НП, като незаконосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Жалбата е неоснователна.

В АУАН и в НП са налице множество пропуски, които не могат да бъдат санирани едва в съдебната фаза. Това са - бланкетно посочване на нормата на чл.13, ал.2, т.5 от ДОПК без да е изяснено дали съставът на нарушението е изпълнен, поради това че нарушителят не е запазил целостта на ТСК или поради повреждане на същото и по какъв начин е осъществено повреждането. Липсват данни относно това какво представлява описаното ТСК с № 0670225 и в какво се състои повредата му или в какво се изразява незапазената му цялост, като не става ясно въз основа на какви обстоятелства е възприето, че именно К. е извършител на нарушението, а не е другият водач – липсват данни за извършителството. Правилно съдът е преценил, че въпреки разпита на св. Иванова, от който са изяснени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, е недопустимо тези факти да бъдат установявани за първи път едва в съдебна фаза.  Липсват данни, както и не са ангажирани и доказателства от наказващия орган, носител на доказателствената тежест, относно вината на К.. Предвид, че съгласно чл.6 от ЗАНН само виновно извършените административни нарушения се наказват с административно наказание, то в конкретния случай, при липса на данни за такова виновно поведение, касационният съд приема, че не са налице всички елементи от фактическия състав на описаното в НП административно нарушение и незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на К..

На основание гореизложеното, касационният съд приема въззивното решение за постановено в съответствие със закона.

Независимо от гореизложеното настоящият съд намира за необходимо да посочи, че от бланкетното изложение в НП не става ясно и въз основа на кои конкретни отежняващи отговорността обстоятелства наказващият орган е извел изводът си за налагане на наказание над размера на предвидения в закона минимум за този вид нарушения, а именно към средния размер, с което на нарушителя е наложена „глоба“ от 1500 лв. Последното води и до необоснованост на така наложения размер на административното наказание.

Оспореното  решение е подробно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК и изложените в касационната жалба доводи в тази насока са неоснователни.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл.348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

По делото не се претендират разноски от страна на ответника по касационното оспорване, с оглед на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 306/09.11.2021 г. на Районен съд гр. Търговище, постановено по НАХД № 583/2021 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:      1.   

 

  

                           

                                                                                 2.