О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1918 30.09.2020г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ AДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХІХ СЪСТАВ
на тридесети септември две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Димитров
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христо Христов
2. Марина Николова
като разгледа докладваното от съдия Димитров
адм.дело № 1997
по описа на БРС за 2020г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, вр. чл.80, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК и е образувано по инициатива на адв. Ж., като процесуален представител на седем физически лица, а именно: С.М., С.С., Х.С., М.С., С.С., Н.М. и В.С., който в срока за обжалване на Определение №27/05.08.2020г. по гр.д.№16 по описа на Районен съд Бургас за 2019г. иска отмяната му, касателно отказа да бъде изменено Решение №7/08.04.2020г. по същото дело в частта за присъдените разноски.
Административен съд Бургас, в настоящия състав, за да се произнесе съобрази следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със свое Определение №1435/30.07.2020г. състав на АС Бургас е Оставил в сила Решение №7/08.04.2020г. по административно дело № 16/ 2019 г. по описа на БРС, в частта имаща характер на определение, с която е била оставена без разглежданежалбата на посочените по-горе лица, против втори, несъдържащ се в преписка с вх.№ 2543/24.02.1992г. за възстановяване правото на собственост на М. С. Е. Протокол №2543/08.04.1993г. за размера и категориите земеделски земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на гр. Черноморец.
Със същото решение ОС Земеделие Созопол е била осъдена да заплати на жалбоподателите сумата от 500,00 лева адвокатско възнаграждение, след като го е редуцирала предвид нарочнонаправеното възражение за прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК. В мотивите на първоинстанционният съд било изложено становището, че делото не е с висока правна и фактическа сложност, както и това, че макар хонорари да били заплатени от всеки жалбоподател, се касаело за идентични действия, извършени от процесуалният им представител за всеки от тези жалбоподатели.
Депозираната срещу тази част от решението жалба, предходен състав на АС Бургас е преценил като представляваща искане за допълването или изменението му в частта за разноските по смисъла на чл.248 ГПК, поради което я е оставил „без разглеждане“, прекратил е производството в тази му част и е изпратил жалбата на БРС за произнасяне по посочения ред. При разглеждането й е било постановено оспореното пред настоящия състав съдебно определение с което е била оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на решението в частта за разноските. Против същото е била депозирана частна жалба, с която се иска отмяната му и постановяване на друго, с което бъде присъден на жалбоподателите пълният размер на договореното и платено адвокатско възнаграждение.
За са се произнесе по спора, съдебният състав след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Съгласно чл.143, ал.1 и ал.4 АПК страната, която се е оказала права в спора, има право да иска заплащането на всички направени от нея разноски. Същите се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. В хипотезите на чл.143 АПК, във вр. с чл. 228 АПК съдът присъжда направени по делото разноски само, когато същите са поискани– чл.81 от ГПК и е доказано с надлежен документ, че са извършени.
Съдебното решение е непълно, когато не изчерпва предмета на делото и след постановяването му част от спора е висящ. Непълнота е налице когато не са присъдени изцяло или частично съдебните разноски. Съдът разполага с правомощието по чл. 248 ГПК да измени или допълни постановеното решение или определение, в частта му за разноските, когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди, което в случая не е налице.
В настоящия казус се установява като договорено и платено общо възнаграждение от седмината жалбоподатели в размер на 2160,00 лева, от които 1440,00 лева доказано платени по банков път, видно от приложено на л.230 от първоинстанционното дело платежно нареждане и 720,00 лева, заплатени в брой, видно от отбелязване в договора за правна помощ на л.229 от същото дело.
Оплакването на лицето срещу размера на присъдените разноски е неоснователно.
Видно от мотивите на първоначалното съдебно решение на БРС №7/08.04.2020г. по гр.д. №16/2019г. по описа на БРС, както и от допълнителния съдебен акт - Определение №27/05.08.2020г. по същото дело, е прието, че се касае за наличие на хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК, т.е. за прекомерност. Подробно е обсъдено, че искането на процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане в тяхна полза на пълния размер на направените разноски за изплатено възнаграждение на адвокат е частично основателно до размер от 500 лева, тъй като в случая същите са били представлявани по делото от един и същ адвокат, който единствено е извършвал процесуални действия от името на всички едновременно, поради което и предвид степента на фактическа и правна сложност на делото, следва да им бъде възстановена сумата равняваща се на на 500 лева.
Настоящата съдебна инстанция възприема такаизложените мотиви. Делото е
административно по своя характер и не се характеризира с имуществен интерес,
обусловен от стойността на имотите засегнати от оспорените административни
актове, а касае прогласяване нищожност на протокол и решение на поземлена
комисия Созопол поради незаконен състав на колективния административен орган,
приел същите. В тази връзка не се отличава с висока фактическа и правна
сложност, като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че съгласно НАРЕДБА №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размера
на адвокатското възнаграждение е обусловен от предмета на спора, а не от броя на
страните, чиито права отстоява процесуалния представител.
С оглед такаизложеното, мотивите на оспореното определение са правилни и обосновани и не е налице основание за изменение на оспореното определение.
Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК, Административен съд Бургас, ХIX-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №27/05.08.2020г. по гр.д.№16 по описа на Районен съд Бургас за 2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на оспорване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.