РЕШЕНИЕ
№ 1227
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20213100501084 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
АЛ. Б. К. от гр.Варна срещу решение № 260096/18.01.21г. по гр.д.№3186/20г. на
ВРС, в частта, в която е прието за установено в отношенията между ищеца ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, и ответника АЛ. Б. К. от гр.Варна, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата в размер на 725,37лв,
представляваща неизплатена главница по договор за потр.кредит № ********** от
04.08.17г., сумата в размер на 1028,71лв, представляваща неизплатено договорно
възнаграждение за периода от 10.11.18г. до 27.08.19г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението -25.11.19г. до оконч.изплащане на
задължението, както и сумата от 138,22лв, представляваща лихви за забава за
периода от 11.10.17г. до 27.08.19г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№19366/19г. на ВРС.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението и
постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Счита договорът за потр.кредит за изначално недействителен съгл. чл.22 ЗПК, тъй
като уговореното възнаграждение за пакет от допълн.услуги съставлява скрита
1
възнагр.лихва, с което цената на кредитния ресурс нараствал. Излага, че
дейностите, предмет на споразумението, били във връзка с изпълнение на
задълженията на страните и за тях не се дължало заплащане на осн. чл.10а, ал.2 от
ЗПК, като разпоредбите, уреждащи заплащането на цената на допълн.услуги,
намира за неравноправни. Счита, че след като договорът за допълн.услуги е
недействителен, то уговорката за възнагр.лихва била нищожна, тъй като
кредиторът е заобиколил изискванията на чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.10, ал.1 ЗПК, както и
че същата нарушавала добрите нрави, тъй като надхвърляла три пъти размера на
законната лихва. Прави оплакване, че ВРС не е разгледал възражението му, че
възнаграждението за допълн.услуги било разход, свързан с договора за кредит,
който следвало да се включи в ГПР. Счита, че посочването на абсолютна стойност
на ГПР в договора, без ясно разписана методика на формирането му, било
нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК. Поради недействителност на договора счита, че не
се дължи мораторна лихва. Моли да бъде отменено решението като неправилно в
обжалваната част.
Въззиваемата страна ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, е депозирала в срок отговор, с който счита
жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, против АЛ. Б. К. от гр.Варна, искове с
правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че
АЛ. Б. К. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, сумата от 725,37лв,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.11.2019г. до окончателното изплащане; сумата от
1847,51лв, представляваща договорно възнаграждение и сумата от 377,74лв-лихви
за забава за периода 11.10.17г. до 27.08.19г., за които е издадена заповед
№9236/10.12.2019год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№19366/2019год. на ВРС, както и иск с правно основание чл.79 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3300,32лв, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълн.услуги.
В исковата молба поддържа, че с договор за потребителски кредит №
**********, сключен между страните на 04.08.17г., на ответника е предоставен
паричен кредит в размер на 5000лв, за срок от 36 месеца, при ГЛП 41,17%, както и е
закупен пакет от допълн.услуги на стойност 4403,52лв. Излага, че договорът бил
сключен при Общи условия, подписани и приети без забележки от
2
кредитополучателя, и същите са неразделна част от договора. Сочи се, че съгласно
чл.4 от ОУ ответникът дължал и договорно възнаграждение в размер на 1847,51лв,
както и сумата от 4403,52лв по споразумение за предоставяне на пакет за
допълн.услуги. Излага, че поради неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответника съгласно договорката в т.12.3 от ОУ договорът бил прекратен
автоматично от страна на ищеца и била обявена неговата предсрочна изискуемост,
за което било изпратено уведом.писмо. Сочи, че ищецът се е снабдил със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът
подал възражение.
Ответникът АЛ. Б. К., в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Счита за нищожен
договора за потр.кредит, тъй като неотговарял на изискванията на чл.11,ал.1, т.9 и
10 от ЗПК, тъй като възнаградителната лихва била уговорена в нарушение на
добрите нрави, надхвърляйки три пъти законната лихва. Счита, че фиксирания
лихвен процент не отговарял на действителния такъв, тъй като уговореното
възнаграждение за допълнителен пакет услуги представлявал добавък към
уговорената възнаградителна лихва, и поради това нараствала и стойността на
ГПР. Липсвала разписана и методика на формиране на посочения в договора ГПР.
Счита, че основателна се явява само претенцията за главница за разликата над
признатите 3500 лв до 4225,37лв.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с правно
основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално допустими, поради което и
дължи произнасяне по същество на спора.
Решението на ВРС в частта, в която е отхвърлен предявения
осъдителен иск за заплащане на сумата от 3300,32лв, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълн.услуги, не е обжалвано и е влязло в
3
законна сила.
По делото е установено, че на 04.08.2017г. между страните е бил
сключен договор за потребителски кредит №**********, по силата на който на
кредитополучателя А.К. е бил предоставен потребителски кредит за срок от 36
месеца, срещу насрещното задължение на заемателя да върне заетата сума на
месечни вноски по погасителен план, всяка в размер на 243,98 лева. Неразделна
част от договора са ОУ към него, приети без забележки от кредитополучателя,
съгласно които / чл.12.3 / в случай на допусната забава в плащането на една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора за кредит и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост. С анекси №1,2 и 3 към договора страните са уговорили нов краен
падеж – 10.01.21г., настъпването на който в хода на производството следва да се
съобрази на осн. чл.235, ал.3 ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя оплакването в жалбата за
недействителност на процесния договор поради неспазване на императивни правни
норми на ЗПК. Подписаният от кредитополучателя договор съдържа ясна
информация за конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за
неговата дължимост, като е представено и детайлно описание на всеки компонент
на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план и общи
условия, подписани от ответника и стандартен европейски формуляр.
Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,89%, като в общите
условия се съдържа информация относно неговото формиране /чл.5/. Към датата на
сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19
от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., според които годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат
нищожни. Договорения между страните ГПР от 49,89% не надхвърля петкратно
размерa на законния такъв за времето на сключване на договора от 10,00%, при
определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка. От
разпоредбата на т.5 от Общите условия е видно, че допълнителния пакет не се
включва в годишния процент на разходите, като съдът не намира основания
претендираното възнаграждение за пакет услуги, които кредиторът реално не е
предоставил на длъжника, да бъде добавяно към ГПР по договора, а още по малко
към годишния лихвен процент. Това възнаграждение е предмет на отделно
съглашение между страните, което закономерно подлежи на самостоятелна
преценка за действителност. С решението на ВРС в частта, в която е влязло в сила,
е формиран вече извод за нищожността на споразумението за предоставяне на
пакет от допълн.услуги, поради което и възраженията в този смисъл, наведени с
жалбата, не следва да бъдат обсъждани.
4
Не е налице и твърдяната нищожност на клаузата за договорно
възнаграждение като противоречаща на добрите нрави, съотв. за нейната
неравноправност. Съгласно договора уговореният ГЛП е в размер на 41,17%. С
оглед разпоредбата на чл.9 от ЗЗД обаче договорната свобода е ограничена както
от повелителните норми на закона, така и от общоприетия морал. Спазването на
принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговски
взаимоотношения има за цел да предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. В съдебната практика принципно се приема,
че изключително голямата разлика в престациите при договорите може да се
приеме за противоречие с добрите нрави. Няма пречка страните да договарят цена
над законната лихва, която е определена като минимална компенсация на
лишаване от средства от извършено кредитиране, но чрез това договаряне не
следва да се достига до резултат, несъвместим с обществения морал.
Действително в случая договорения лихвен процент надвишава четири пъти
законната лихва, но отчитайки обстоятелството, че се касае за рисково небанково
кредитиране по занятие, при което цената на обичайно предлаганата услуга следва
да покрива по-големи очаквани загуби от дейността, а това от своя страна налага
по-големи лихви, липсата на предоставено обезпечение, както и съобразявайки
размера на предоставената сума с този на уговореното възнаграждение и периода
за издължаване на кредитния ресурс, то съдът намира, че горепосочената клауза не
регламентира прекомерен размер на договорна лихва, който да обосновава нейната
нищожност.
С оглед установената действителност на договора дължима се явява и
претенцията за лихви за забава за периода от 11.10.17г. до 27.08.19г.
Като е изложил сходни съображения и е достигнал до същия краен
извод, районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане
разноски за въззивното производство се следват на възз.страна ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД. Доколкото възз.страна е защитавана от юрисконсулт, то
следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция се
определя на осн. чл.25 от НЗПП в размер на 100лв. Ето защо на възз.страна следва
да се присъдят разноски в размер на 100лв, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение №260096/18.01.21г., постановено по гр.д.
№3186/20г. на Варненски районен съд, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в
отношенията между страните ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, и
АЛ. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.****л.23, ет.2, ап.6, че ответникът дължи
на ищеца следните суми, а именно: сумата в размер на 725,37лв, представляваща
неизплатена главница по договор за потр.кредит № ********** от 04.08.17г.,
сумата в размер на 1028,71лв, представляваща неизплатено договорно
възнаграждение за периода от 10.11.18г. до 27.08.19г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението -25.11.19г. до оконч.изплащане на
задължението, както и сумата от 138,22лв, представляваща лихви за забава за
периода от 11.10.17г. до 27.08.19г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№19366/19г. на ВРС.
ОСЪЖДА АЛ. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.****л.23, ет.2,
ап.6, ДА ЗАПЛАТИ на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.България №49, бл.53 Е, вх.В,
сумата от 100лева, представляваща разноски за въззивна инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3
ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6