Решение по дело №451/2018 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 ноември 2018 г. (в сила от 5 декември 2018 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20187260700451
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 април 2018 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№842

16.11.2018г.  гр.Х.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х. в открито съдебно заседание на  шестнадесети октомври  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                      Съдия:  Цветомира Димитрова

Секретар:  Йорданка Попова……………………………………………………………………..

Прокурор:…………………………………………………………………………………………

като разгледа докладваното от съдия  Димитрова  административно дело № 451 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на „Рони - 2007” ЕООД, със седалище гр.Х.,  представлявано от управителя Р.Ш.Ш., подадена чрез пълномощник – адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 8, против Решение №1012-26-72-1 от 17.04.2018 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Х., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против  Задължителни предписания № ЗД-1-26-00390247 от 16.03.2018г. на  Контролен орган  на ТП на НОИ, гр. Х.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага мотиви, че  обжалваният акт  е постановен преждевременно и кредитира незаконосъобразни задължителни предписания издадени въз основа на проведено ревизионно производство, завършило с ревизионен акт за  начет, който също е предмет на  обжалване и констатациите в РА, нямат доказателствена сила, дори и да е допуснато  принудително събиране  на сумите по издаденото разпореждане, независимо от обжалването. Счита, че със задължителните предписания  се цели „деклариране“ на кредитиращи  ревизионното производство правно значими факти, които са в противоречие  с осигурителното законодателство и дори ревизионното производство се явява недопустимо съгласно разпоредбите на КСО. Твърди се също, че обжалваното решение е немотивирано. В него не била посочена правната възможност от административният орган, при евентуална отмяна на разпореждането по Ревизионен акт за начет № РА -5-26-00390173 от 16.03.2018г. на Контролен орган към ТП на НОИ-Х., каквато е процедурата  за промяна на „изпълнени вече указания“, които се обжалват.  Правните последици за жалбоподателя били теоретично необратими. Решението било немотивирано и чрез абдикиране на административния орган  от точна обосновка, коя информация относно осигурителния стаж и осигурителния  статус на жалбоподателя не са били известни при изплащане на обезщетение от ДОО и не е мотивирано относно, че ревизионното производство по чл.110 от КОС е недопустимо  и е с цел  заобикаляне на  закона за да не се  установява добросъвестност при получени обезщетения  за чиито събиране КСО предвижда специален ред- чл.114 и сл. от КСО.

По изложените в жалбата съображения се моли  обжалваният акт да бъде отменен.  Претендират се разноски.  

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – гр.Х., чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Административен съд – Х., като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №ЗР-5-26-00383391/01.03.2018 г. Ръководителят на ТП на НОИ – гр.Х. е възложил извършване на частична финансова ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на „Рони - 2007” ЕООД, гр.Х..

Ревизията е приключила с издаден от Контролен орган на ТП на НОИ Ревизионен акт за начет №РА-5-26-00390173/16.03.2018г., вх.№1/16.03.2018 г., с който е констатирано неправомерно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане (Фонд Общо заболяване и майчинство) в общ размер 1 314.70 лв., от които главница 1 260 лв. и лихва 54.70 лв., начислена до 16.03.2018 г. Подробно по периоди сумите за главници и лихви са посочени в приложената справка, представляваща неразделна част от ревизионния акт за начет

В Анализа към ревизионния акт е посочено, че осигурителят „Рони - 2007” ЕООД, със седалище в гр.Х., е регистриран в ТП на НОИ с осигурителен №2600*****и към момента собственик и управител на едноличното дружество е Р.Ш.Ш..Посочено е също, че съгласно справката от самоосигуряващи се лица 22А и подадени данни с декларация  обр. №1 от осигурител по реда на чл.5, ал.4 от КСО, Р.Ш.Ш.  е обявила,  че упражнява  дейност като собственик на „Рони 2007“ ЕООД от 01.01.2007г., като е заявила  вид на осигуряване  за фонд „ОЗМ“ и „Пенсии“. От 01.01.2007г. до 26.03.2017г. лицето се осигурява за всички  осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица,  чрез“Рони 2007“ЕООД. Видно от данни в справка 22А Р.Ш.Ш. от 01.01.2015г. упражнява дейност като самоосигуряващо се лице и чрез „Етдже текстил“ ЕООД, като при подаване на  декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице заявява, че ще се осигурява в“Рони 2007“ЕООД. Видно от същия анализ, при извършена проверка  от контролните органи на  ТД на НАП, гр. Разград Р.Ш.Ш. е упражнявала трудова дейност в „Етдже текстил“ ЕООД за периода от 09.08.2017г., за което е подлежала на осигуряване  на основание чл.4, ал.4 от КСО. 

Видно  от положения подпис и печат на дружеството „Рони - 2007” ЕООД, гр.Х., Ревизионният акт е подписан от представляващо го лице.

Със Задължителни предписания № ЗД-1-26-00390247 от 16.03.2018г.на Контролен орган при ТП на НОИ,  е указано на „Рони2007“ЕООД в качеството му на осигурител  да подаде в ТД на НПА, гр. Х., за лицето Р.Ш.Ш., коригираща информация:

- за месец 08.2017г.  в Декларация обр.1 да се посочи вид осигурен 12, в т.16.1/отработени дни-17р.д., в. 16.2/дни във временна неработоспособност/-6бр. р.д. и осигурителен доход 340.00 лева;

- за месец 09.2017г. в Декларация обр.1 да се посочи вид осигурен 12, в т.16.1/отработени дни- 19р.д., и осигурителен доход 460 лева;

- за  месец 10.2017г. в Декларация обр.1 да се посочи вид осигурен 12, в т.16.1/отработени дни- 22р.д., и осигурителен доход 460 лева;

- за  месец 11.2017г. в Декларация обр.1 да се посочи вид осигурен 12, в т.16.1/отработени дни- 22р.д., и осигурителен доход 460 лева и

-за месец 12. 2017г.  в Декларация обр.1 да се посочи вид осигурен 12, в т.16.1/отработени дни- 18р.д., и осигурителен доход 460 лева.

Под вх.№1054-267-2/23.03.2018 г. в ТП на НОИ – Х. е депозирана  жалба от „Рони - 2007” ЕООД, гр.Х. против  задължителните предписания, приета за неоснователна с Мотивирано заключение изх.№1054-26-2-1/30.03.2018 г. на   контролния орган при ТП на НОИ-Х..

С Разпореждане №РЖ-5-26-00395633/30.03.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ – Х., на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено осигурителят „Рони - 2007” ЕООД, гр.Х., да внесе по сметка на ТП на НОИ – Х. сумата по ревизионния акт за начет.

 С жалба вх.№1012-26-72/23.03.2018 г.  задължителните предписания са  оспорени от дружеството пред Директора на ТП на НОИ – гр.Х..

С Решение №1012-26-72-1 от 17.04.2018 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Х.  оспорването  е отхвърлен0.

Съгласно Известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 00UGNV I , Решението е получено от представляващия дружеството – жалбоподател на 19.04.2018 г. и като обжалвано в срок с жалба от 24.04.2018 г. е предмет на настоящото съдебно   производство.

По делото, на основание чл.172, ал.2 от АПК, за изясняване релевантните за спора обстоятелства  служебно е  допусната съдебно- икономическа експертиза.

Видно от заключението на вещото лице, прието без оспорване от страните по делото, от справка в  Търговският регистър  се установява, че  Р.Ш.Ш.  е вписана като собственик на ЕТ“Рони –Р.Ш.“, едноличен собственик на капитала и управител на „РОНИ 2007“ЕООД, гр. Х. и едноличен собственик на капитала и управител на „Етдже текстил“ ЕООД,  гр. Исперих. От направена справка в ТД на НАП  вещото лице е установило, че  Р.Ш.Ш. е самоосигуряващо се лице, като „Рони 2007“ЕООД и упражнява дейност  от 01.01.2007г.,  с вид на осигуряване за всички осигурени социални рискове,  без трудова злополука и професионална болест и безработица. От справка в ТД на НАП-Варна, офис Разград  се установява, че   с  декларация за самоосигуряващо се лице с вх. № 14/03.01.2007г.,  Р.Ш.  Ш. декларира, че  упражнява дейност от дата 01.01.2007г., като „Рони 2007“ ЕООД  и ще се осигурява за всички рискове без трудова злополука,  професионална болест и безработица. С декларация за самоосигуряващо се лице  с вх. № **********/13.07.2011г. Р.Ш.  е декларирала , че възобновява дейност от дата 13.07.2010г. в ЕТ“Рони –Р.Ш.“ и ще се осигурява за всички социални рискове без  трудова злополука  и професионална болест и безработица в“Рони 2007“ЕООД, а с декларация за самоосигуряващо се лице  с вх. № 170431500213388/01.12.2015г. Р.Ш.  е декларирала, че  упражнява дейност от дата 01.12.2015г., като „Етдже Текстил“ ЕООД. При направена справка в Търговският Регистър на  Агенция по вписванията   вещото лице   установило, че едноличен собственик и управител на „Етдже текстил“ЕООД, гр. Исперих, учредено  с решение от 01.11.2015г., е Р.Ш.Ш.. С протокол  от 10.02.2018г. Р.Ш.Ш. е възложила управлението на капитала на „Етдже текстил“ ЕООД на Й. М. И., като в търговският регистър  на 17.01.2018г.  е вписано като обстоятелство заличаване на управителя Р.Ш.. При тези данни вещото лице е  направило извод, че в периода 08.2017г.-12.2017г. Р.Ш.Ш. е била управител на „Етдже текстил“ЕООД, гр. Исперих. Няма вписвания  за сключени договори за управление на“Рони-2007“ЕООД, има сключен договор за възлагане от 10.01.2018г. между Р.Ш., в качеството й на едноличен собственик на  „Етдже текстир“ ЕООД и Й. М. И., в качеството на управител.  Експертизата не е установила наличие на  сключени договори за управление  и контрол,  и получени възнаграждения от Р.Ш.Ш., като управител на „Рони 2007“ЕООД , гр. Х. и „Етдже текстил“ ЕООД, гр. Исперих  Според вещото лице, в случаите, когато управителят не получава възнаграждение, той се осигурява, като самоосигуряващо се лице   и е длъжен да  регистрира началото на трудовата си дейност, като подаде декларация  по утвърден образец  в компетентната ТД на НАП по  постоянен адрес на лицето, в 7 дневен срок от започването й , което в случая е сторено.  Вещото лице сочи, че упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на  основание за осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО. Упражняването на трудова дейност от собственика на ЕООД, включва  всяко  негово действие, вкл. сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи  и полагане на всякакъв личен труд,  имащ отношение към  осъществяваната от дружеството дейност. Когато същото функционира, за да се приеме, че  собственикът не извършва лично трудова дейност  по управлението му, е необходимо  да бъде назначено друго лице като управител,  вписан в ТР. Поради това когато управлението на дружеството не е прехвърлено на друго лице, чрез надлежно вписване на  съответното обстоятелство в ТР се счита, че  е налице упражняване на трудова дейност  от собственика в качеството му на управител, свързана с организацията на работа в дружеството  и неговото представителство,  съобразно изискванията на закона, съответно за този собственик възниква  задължението да се осигурява. Вещото лице е извършило анализ на РА от 16.03.2018г. приложен към делото и счетоводството на „Етдже текстил“ЕООД, при който е установило, че същото дружество е извършвало дейност,  като е направена констатацията, че в материалите по делото липсват  доказателства Р.Ш.Ш.  да е избрала  кой и под каква форма  да извършва управлението на дружеството  през периода м.08.2017г.-м.12.2017г.  Според вещото лице,  Р.Ш. е подала декларация  за самоосигуряващо се лице и се е осигурявала  от „Рони 2007“ЕООД за своя сметка.  Осигурителните вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени  за общо заболяване  и майчинство за времето, през което получават парични  обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете или осиновяване на дете  от 2-5г. възраст  и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете  или осиновяване на дете от 2г. до 5г. възраст, през което не са имали право на парично обезщетение. Самоосигуряващите се лица подават всеки месец декларация образец 1“Данни за осигуреното лице“ и внасят авансовите си осигурителни вноски  до 25 число на месеца следващ месеца, за който се отнасят. За периодите от м.08.2017г. до м.12.2017г. декларациите образец 1 са представени в ТД на НАП от името на „Рони 2007“ЕООД /Приложения №  5- № 9 към експертизата/ с електронен подпис  с автор Д. В.  ..  От счетоводството на „Рони 2007“ЕООД, на експертизата е представено нотариално заверено пълномощно от Р.Ш., която е упълномощила „Н и Д“ представлявано от Д. В.  ., притежаваща договор  за универсален електронен подпис, като същата е упълномощена пред НОИ РУСО Х., ТД на НАП Пловдив , офис Х.  и др. приложен по делото.  Такова пълномощно е представено и от „Етдже текстил“ЕООД на експертизата. С писмо  изх. № МЗХ/1917 от 18.09.2018г. на ТД на НАП –Варна, офис Разград  е представена справка –Данни за осигурените лица /Декларация обр.1/, за периода  от 01.08.2017г. до 31.12.2017г. /Приложение № 10/. В представената справка е видно, че Р.  Ш.Ш.  за периода м.08.2017.-м.12.2017г., има подадена декларация обр.1 с данни –т.12  вид осигурен 12-самоосигуряващо се лице, дните в осигуряване са посочени в т.16.2 -дни във времена неработоспособност. В   табличен вид, вещото лице е посочило дните в осигуряване за съответните месеци –м.8.2017г.-м.12.2017г., както и  съответният осигурителен  доход.   Вещото лице е посочило също, че в т.16.2 от Декларация обр.1 в две позиции се попълват дните  във временна неработоспособност поради болест, гледане на болен член на семейството, бременност или раждане, трудова злополука, професионална болест, санитарно курортно лечение, карантина с право  на обезщетение  и дните по чл.53а от КСО с право на парично обезщетение  при осиновяване на дете от 2 годишна до 5 годишна възраст и при настаняване на дете по реда на чл.26 от ЗЗД.  Подадените в ТД на НАП декларации обр.1 съответстват на  декларираните от Р.Ш.Ш. данни в приложение № 9, с вх. № Р14-26-000-00-**********/22.06.2017г. и Приложение № 11 с вх. № Р14-26-000-00-**********/25.09.2017г. и в случай, че лицето не упражнява трудова дейност подадената информация в декларации образец 1 е коректна.

В  съдебно заседание  вещото лице прави уточнения във връзка с представеното заключение.

При така установената фактическа обстановка,  като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени  законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът  достигна до  следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт.

Като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът счита жалбата за основателна.

 Оспореното решение   е постановено по реда и при условията на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.3  от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.  От компетентен орган по смисъла на чл.108, ал.1, т.3 от КСО е издадено и потвърденото с решението задължителното предписание.

Административният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е подписан от издателя си.

            Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че обжалваното решение  е постановено преждевременно, тъй като задължителните предписания  са издадени въз основа на ревизионно производство, завършило с ревизионен акт за начет, който също е предмет на обжалване  и констатациите, в който нямали доказателствена сила.  Двете производства са паралелни и независими едно от друго, като производството по издаване на ревизионен акт за начет няма преюдициален характер спрямо това, приключило с издаване на акт по чл.108а, ал.1,т.3 от КСО.

                Предмет на  разглеждане в настоящото производство е   решението на Директора на ТП на НОИ-Х., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е оставена без уважение жалбата на  Р.Ш.Ш., действаща в качеството на управител на „Рони 2007“ЕООД,  против задължително предписание №  ЗД-1-26-00390247/16.03.2018г. на Старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Х., с което на основание  чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е разпоредено на „Рони 2007“ЕООД, гр.Х.   да подаде в ТД на НАП-Х., коригираща информация за Р.Ш.Ш.,  както следва:

             -За м.08.2017г.- в декларация обр.1, да се посочи вид осигурен 12, в т.16.1/отработени дни/-17 р.д. , в т.16.2/дни във временна неработоспособност/6 р.д. и осигурителен доход 340.00 лева;

             -за м. 09.2017г. в декларация обр.1, да се посочи вид осигурен 12, в т.16.1/отработени дни/-19 р.д. , и осигурителен доход 460.00 лева;

            -за м.10.2017г.-в декларация обр.1, да се посочи вид осигурен 12, в т.16.1/отработени дни/-22 р.д. ,   и осигурителен доход  460.00 лева;

             -за м.11.2017г.-в декларация обр.1, да се посочи вид осигурен 12, в т.16.1/отработени дни/-22 р.д.,   и осигурителен доход 460.00 лева;

             -за м.12.2017г.-в декларация обр.1, да се посочи вид осигурен 12, в т.16.1/отработени дни/-18 р.д.,   и осигурителен доход 460.00 лева.

            Подаването на данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, с декларация образец № 1, е регламентирано в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 2, ал.1 от същата наредба работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения 1, 2 и 3. Конкретно в декларация образец 1 Приложение №1 към наредбата  се  посочват вида  осигуряване за конкретното лице, дните в осигуряване, и осигурителният доход.

            Съгласно чл.3, ал.1 от посочената наредба, декларацията се подава в ТД на НАП до 25-число на месеца следващ месеца, за който  се отнасят декларираните данни.

            Видно от текста на нормата на чл. 2, ал.1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г., задължен да подаде декларация образец 1 е лицето,  за което възниква задължение за осигуряване, т.е. което е задължено да внася съответните  осигурителни вноски.

             „Осигурител“ по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. „Самоосигуряващо“ се лице според определението дадено в чл.5, ал.2 от КСО е   физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

            В конкретният случай, с оспореното решение  административният орган е възприел, че  законосъобразно  обжалваните пред него задължителни предписания  са издадени спрямо“Рони 2007“ЕООД, гр. Х.,  както и че в съответствие с  материално- правните норми на закона е разпоредено извършване на корекция от страна на дружеството на представените  данни, касаещи Р.Ш.Ш..

              По делото не е спорно между страните, а и се установява от приложените към административната преписка писмени доказателства и допуснатата и изготвена съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло, че Р.Ш.Ш. е   управител и едноличен собственик на капитала на „Рони 2007“ЕООД, гр. Х..                

             Собствениците на  търговски дружества  подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал.3,т.2 от КСО и съгласно чл. 6, ал.8 от КСО имат качество на  самоосигуряващи се лица.

             За преценка обстоятелството дали управителят на търговско дружество е осигурено или самоосигуряващо се лице, от значение е  дали  същият има сключен писмен договор за  управление и контрол и дали получава възнаграждение за тази си дейност.  Това е така, тъй като именно упражняването на трудова дейност е основание за задължително  социално осигуряване  и само качеството“управител“ на търговско дружество  не е самостоятелно  основание  за осигуряването му по чл. 4, ал.1,т.7 от КСО , ако лицето не осъществява трудови функции(В този смисъл Решение  № 544 от 15.01.2014г.  по адм. дело № 9804/2013г. на ВАС и др.).

              Когато управителите на търговски дружества не получават възнаграждение за тази им дейност и нямат сключен писмен договор  по чл. 141, ал.1 от ТЗ със  съответното търговско дружество, то не е доказано същите да извършват трудова дейност за дружеството и съответно  същите имат качество на самоосигурени лица по чл.5, ал.2 от КСО, подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал.3, т.2 от КСО , а не по реда на чл. 4, ал.1,т.7 от КСО  и търговското дружество  няма качество на осигурител по чл. 5, ал.1 от КСО.  В този смисъл Решение № 4350/28.03.2014г.   по адм. дело № 14314/2013г.  на ВАС, Решение № 13770/26.10.2011г. по адм. дело № 1799/2011г. на ВАС , Решение № 11057 от 22.07.2013г. по адм. дело № 5480/2013г. на ВАС и др. 

         Безспорно е по делото, че  Р.Ш.Ш. е вписана в Търговският регистър на Агенция по вписванията,  като управител на „Рони 2007“ЕООД,  гр. Х..  Видно от приетото по делото заключение на вещото лице, същата няма сключен писмен договор за управление и контрол с цитираното едноличното дружество, а  писмената форма на договора по чл. 141, ал.1 от ТЗ   е условие за валидност на същия.  От заключението се установява  също и, че  Ш. не е получавала възнаграждение от дружеството  в качеството си на управител. От страна на ответника нито се твърди друго, нито не се ангажират доказателства установяващи обратното. Безспорно от изготвената експертиза  и приложенията към нея се установява и че на 29.11.2006г. Р.Ш. е подала декларация  за регистрация на самоосигуряващо се лице  до ТД на НАП по реда на чл.2, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Предвид това  по делото не се доказва Р.Ш.Ш. да е осигурено лице.  Косвен факт в подкрепа довода, че  последната  има само качество на „Самоосигурено лице“ е и установеното от вещото лице  обстоятелство, че същата  не е  била осигурявана  за трудова злополука, професионална болест и безработица, за които рискове   осигурените лица   задължително се осигуряват.  Всъщност, ответникът не е оспорва тези факти, като видно от съдържанието на обжалваното решение в него  изцяло е възприето, че посоченото лице има качество на самоосигуряващо се такова,  по смисъла на чл. 5, ал.2 от КСО.

               При така безспорно установеното, неясна за съда остава волята  на административният орган да приеме, че задължен  да извърши корекции на подадените декларации образец 1 за  месеците  08.2017г.-12.2017г. е „Рони 2007“ЕООД, гр. Х., тъй като е осигурител.  В обжалваният административен акт липсват  изложени фактически съображения   в тази насока, а такива не се съдържат и в останалите документи съдържащи се в административната преписка. Това води до издаване на акта в нарушение на чл. 59, ал.2 от АПК, поради липса на  съответни мотиви, което е основание за отмяната му  поради наличие на хипотезата на чл. 146, т.2 от АПК.

Едноличното дружество с ограничена отговорност и неговият едноличен собственик и управител са  два различни правни субекта. След като в случая  адресата на процесните задължителни предписания няма качеството на „осигурител“ по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО по отношение на  Р.Ш.Ш., която е самоосигуряващо се лице, то за дружеството не са възникнали  задължения  да заплаща осигурителните  вноски на същата.  Съответно  за него не е възникнало задължение  да представя декларация Образец 1 към Наредба № Н-8 /29.12.2005 г. до ТД на НАП, касателно Р.Ш., а  оттук и да коригира  вече представените. Тежестта да стори това  пада  върху самоосигуряващото се лице. Фактът, че процесните декларации са представяни в съответното ТД на НАП от дружеството  не води до различен извод, тъй като от правно значение е фактът  от чие име се подават, т.е. кое авторът им,  а не от чие име  физически се представят, т.е кой  е приносителят им.  Като е достигнал до различни правни изводи  Директорът на ТП на НОИ-Х. е постановил решението си в противоречие с материално-правните норми, поради което и същото следва да бъде отменено. Посочената материална незаконосъобразност се дължи изцяло по причина, че административният орган  не е изпълнил задълженията  въведени с  чл. 35 от АПК,  преди да издаде акта си да изясни всички релевантни за спора факти и обстоятелства  и по конкретно тези имащи отношение към това, осигурител ли е „Рони 2007“ЕООД, гр. Х. спрямо Р.Ш..  Нарушението е съществено, тъй като ако не би било допуснато  органът би достигнал до други правни изводи, за това правилно ли  със Задължителни предписания № ЗД-1-26-00390237 от 16.03.2018г. на Старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ  е задължено  едноличното дружество,    да подаде коригираща информация в  посочените Декларации образец 1 за посочените в същите предписания периоди и е  основание за отмяна на административният акт по реда на чл.146, т.3 от АПК.

            Предвид гореизложеното, безпредметно е обсъждане на въпроса дали правилно със задължителните предписания е възприето,че подадената в ТД на НАП  за Р.Ш. Информация с Декларациите Образец 1 към Наредба № Н-8/2005г. за процесните периоди,  следва да бъде коригирана.

           Ето защо,  оспореното решение на Директора на ТП на НОИ- Х.,  макар и  постановено от компетентен орган,  но при неспазване на установената форма,  при съществено нарушение на административно производствените правила и  противоречие с   материално-правните разпоредби,  следва да бъде отменено, ведно с потвърдените с него задължителни предписания.

Предвид изхода на делото, основателна се явява само претенцията на  оспорващия  за присъждане на действително направените по делото разноски  общо в размер на 450.00 лева, от които внесена държавна такса от 50.00 лева и 400.00 лева адвокатско  възнаграждение    съгласно договор за правна защита и съдействие  № 37/20.04.2018г.

Водим от  горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл.118а, ал.3 от АПК, съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

  ОТМЕНЯ Решение №1012-26-72-1 от 17.04.2018 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Х.,    и потвърдените с  него  Задължителни предписания № ЗД-1-26-00390247 от 16.03.2018г. на  Контролен орган  на ТП на НОИ, гр. Х. .

             ОСЪЖДА  ТП на НОИ Х. да заплати на  „РОНИ 2007“ЕООД, гр. Х., с ЕИК 12672****,направените по делото разноски в размер на сумата от 450.00 (четиристотин  и петдесет)лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страни.

 

 

                                                                      Съдия: