Решение по дело №4331/2016 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 17.11.2017 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 4331  по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.68 ЗБН вр. чл.66, ал.6 ЗБН.

         Производството по делото е образувано по възражение на  „Г.П.П.” ООД, с ЕИК ******* срещу Решение № ЗБН66-153/20.01.2016 г. на синдиците на КТБ АД(Н) , с което е било оставено без уважение възражението му срещу неприематето на предявено вземане, както и срещу включването в списъка на вземане на  В.Ш..

         Твърди, че въз основа договор за прехвърляне на вземане сключен на 26.03.2014 г. между цедента В.Ш. и „Г.П.П.” ООД и още шест дружества - цесионери,   е придобил вземане в размер на 82 000 евро, което не е било включено в списъка на приети вземания. Прави възражение срещу приетото вземане на неговия цедент -  В.Д.Ш..

         Оспореният кредитор В.Д.Ш. не изразява становище по основателността на възражението.

         Длъжникът  оспорва възражението. Оспорва наличието на твърдяното вземане, тъй като: не е бил уведомен за цесията; договорът за цесия е нищожен поради противоречие със закона и го заобикаля.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

         Между страните не се спори относно наличието на  сключен на 17.01.2014 г. Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) между КТБ АД - в несъстоятелност и В.Д.Ш., въз основа на който, чрез сключени Анекс № 131345 от 17.01.2014 г. и Анекс № 137866 от 07.03.2014 г., на името на В.Ш. са открити две банкови сметки - IBAN: ***: BG*******, в които има депозирана парична наличност на суми в евро и лева.

По делото е представен договор за прехвърляне на вземания(т.І, стр.124), сключен на 26.03.2014 г. между цедента В.Ш. и „Г.П.П.” ООД и още шест дружества - цесионери,  за прехвърляне на вземане в размер на 82 000 евро. Документа е с нотариална заверка на подписите от 26.03.2014 г.

Представена е  нотариална покана изходяща от  В.Ш. адресирана до банката. Документа съдържа удостоверяване от нотариуса, че е била връчена при условията на чл.43, ал.2 от ГПК вр. чл.47 от ГПК и не е била потърсена в срок. Отразено е, че на 16.05.2014 г. е било залепено обявление на адреса за получаване на нотариалната покана от канцеларията на нотариуса и не е получена. Съгласно представената разписка към нотариалната покана уведомлението е било залепено на входната врата на банката, тъй като при направеното посещение на адреса служителка от отдел деловодство е отказала да я получи, тъй като не е била упълномощена.

Депозирано е възражение до от 19.03.2015 г. на възразилия кредитор срещу невключването на дружеството в списъка на лицата, на които се дължи гарантиран размер на влоговете за сумата 82 000евро.

С писмо от 21.03.2015 г. дружеството е уведомено, че възражението му не е прието, като са изложени мотиви за това.

Представено е писмо входирано в банката на 18.06.2015 г. изходящо от множество лица, включително цедента Ш., с което банката е уведомена за цесията и са направени възражения.

С писмо от 14.07.2015 г. на Синдиците на КТБ АД(Н) авторите на горния документ са били уведомени, че дружествата не са придобили качеството вложители и не са сред правоимащите лица за  изплащане на гарантирани суми.

С Решение № ЗБН66-153/20.01.2016 г. възражението на кредитора срещу списъка на приетите от синдика вземания е било оставено без уважение.

Фактите свързани с откриване на производството по несъстоятелност: Поставянето на банката под специален надзор с Решение на УС на БНБ №73/20.06.2014 г. за срок от 3м.; Продължаването на срока с Решение на УС на БНБ, съгласно  Протокол от 23.09.2014 г.; отнемането на лиценза от БНБ на 06.11.2014 г.; Установяването на неплатежоспособността на банката с Решение № 664/22.04.2015 г. постановено по т.д.№ 7549/14 г. на СГС, VІ - 4 с-в на СГС, откриване на производство по несъстоятелност, обявяването й в несъстоятелност, прекратяване на дейността и започване на осребряване на имуществото, не се оспорват от страните, а и те са  общоизвестни.

                При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

                Между страните не се спори относно наличието законовите  предпоствавки по чл.66, ал.6 от ЗБН за допустимостта на възражението срещу решението за неприемане на вземането, установяващо се и от представените по делото документи.

         В тежест на възразилия кредитор е да установи качеството си на кредитор на банката, съответно че е „вложител“ по см. на §1, т.4 от ДР на ЗБН, определящо наличието на твърдяната привилегия на вземането му.

         Съгласно представения договор от  26.03.2014 г. В.Ш. е прехвърлил на  „Г.П.П.” ООД свое вземане от банката изходящо от Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) между КТБ АД, Анекс № 131345 от 17.01.2014 г. и Анекс № 137866 от 07.03.2014 г. по банкова сметка ***: ***0 евро., чието съществуване банката не оспорва. Съдържателната част на изявленията определят договора като такъв за цесия по см. на чл.99 ЗЗД.

         Длъжникът е оспорил датата на съставяне на документа, която е достоверна, предвид нотариалната заверка на подписите(чл.181 ГПК) и не е опровергана.

         Длъжникът твърди, че договорът е нищожен поради противоречие със ЗБН. Съдът намира, че към момента на възникване на правоотношението липсва императивна правна норма, която да въвежда забрана за прехвърляне на този тип вземания.

                Длъжникът е въвел възражение за нищожност поради заобикаляне на ЗБН - договорът е сключен с цел цедентът да получи депозираните от него суми в пълния им размер на 1 066 342,28 лв., чрез представляваните от него дружества, в които притежава 50 % от капитала.

         Съдът намира възражението за неоснователно. В случая не е доказан нито субективния елемент, нито възможност посредством сочената от длъжника съвкупност от сделки да се постигне противоправен резултат на заобикаляне на закона -  чрез разделяне на вземане над гарантирания влог,   посредством множество цесии с попадащи в гарантираните размери. Това е така, тъй като при преценка на гарантираността по ЗГВБ(отм.) се изследва размера на първоизточника. Това  налага извода за действителност на договора за цесия.

         Тъй като прехвърлянето поражда действие по отношение на длъжника от момента на съобщаването му от цедента, което обстоятелство е спорно между страните, в тежест на кредитора е да установи този факт.

         Длъжникът е направил възражение за  нередовност на връчването по реда на чл.50 ЗННД на нотариалната покана съдържаща изявлението по чл.99, ал.3 ЗЗД.

         Съгласно удостоверяването връчването е било извършено на  адреса вписан в ТР, като не е намерено лице, което да приеме документа, предвид отказа на служителя в деловодната канцеларията на банката. Следователно са били налице предпоставките на чл.50, ал.4 ЗБН за  залепване на съобщение, което действие е било предприето. Неоснователно е възражението, че адресът следвало да се посети поне 3 пъти, тъй като по отношение на ЮЛ липсва такова  правило.

         Дори да се приеме, че не е налице редовно връчване, доколкото последващите изявления на Ш. съдържащи информация за цесията са достигнали до длъжника( изявление от 18.06.2015 г.), то тази предпоставка е налице.

         Между страните е спорно дали кредиторът има качество "вложител" по см. на §1, т.4 от ДР на ЗБН - лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки, определящ привилегия по реда на чл.94, ал.1, т.4 ЗБН(ред ДВ 67/2003 г., приложима на осн.§12, вр.§11, т.8 от ПЗР ЗВПКИИП).

         Цесията прехвърля вземането във вида, в който то съществува. Следователно цесионерът, придобивайки вземането в този вид, се легитимира като лице, което има право да получи парични средства попадащи в приложното поле на §1, т.4 от ДР на ЗБН. Законовият критерий  е дефиниран с оглед вида на  вземането(в конкретния случай на парични средства), а не с оглед личността на субекта - дали той е страна по правоотношението с банката.

         Това налага извода, че взимането на възразилия кредитор е с привилегия по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН.

         Кредиторът е поискал условно приемане на това вземане в случай, че искът предмет на т.д.№4564/2015 г. на СГС, VІ - 13 с-в бъде отхвърлен.

         Съгласно разпоредбата на чл.102 ЗБН е допустимо включване на вземане под отлагателно или прекратително условие, т.е. искането е по принцип допустимо, но неоснователно. В случая решението  по соченото от страната дело  не попада в приложното поле на нормата, тъй като нито ще се яви правопрекратяващ по отношение на правото на ищеца факт, нито правоотлагащ такъв. Налице е изрична норма (чл.71, ал.2 ЗБН), която регулира отношенията свързани с  последиците на уважаване на иска срещу Фонда.

 

         Кредиторът е направил възражение срещу приемане на вземането на кредитора- В.Ш..

         Съдът намира възражението за недопустимо -  липсва процесуална  предпоставка по чл.66, ал.6 ЗБН - не е направено възражение срещу това прието вземане.

         В тежест на кредитора следва да се възложи дължимата държавна такса - 6 415,02лв.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

                                               Р   Е    Ш    И   :  

 

                ДОПЪЛВА СПИСЪКА НА ПРИЕТИ ВЗЕМАНИЯ към "К.И Т..Б."АД(в несъстоятелност), ЕИК:********, като включва вземане на „Г.П.П.” ООД, с ЕИК *******, в размер на 82 000 евро, представляващ част от вземане по Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица)  сключен между КТБ АД и В.Д.Ш. и  Анекс № 131345 от 17.01.2014 г. и Анекс № 137866 от 07.03.2014 г., придобито чрез договор за цесия 26.03.2014 г. от В.Д.Ш. , с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН, като отхвърля искането за приемането му под условие.

         Прекратява производството по възражението на „Г.П.П.” ООД, с ЕИК ******* срещу списъка на приети вземания по отношение на приетото вземане на В.Д.Ш. в  размер на 82 000 евро, изходящо от посочените по-горе договор и анекси.

         ОСЪЖДА "К.И Т..Б."АД(в несъстоятелност), ЕИК:******** да заплати на СГС сумата 6 415,02лв. държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му, а в прекратителната му част в 1 седм.

        

                                                                                    СЪДИЯ: