РЕШЕНИЕ
№ 2168
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330103030 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от З. С. С., ЕГН ********** срещу „4финанс“ ЕООД, с
която е предявен иск за прогласяване на недействителността на клауза за заплащане на такса
за експресно разглеждане на на документи в размер на 195.58 лева, предвидена в договор за
кредит от ***, поради противоречие с добрите нрави, евентуално поради заобикаляне на
закона.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за
кредит от ***, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 980 лева, при
фиксиран лихвен процент от 40.99 % и ГПР 49.70 %. В договора е предвидена клауза за
такса за експресно разглеждане във фиксиран размер от 195.58 лева. Счита, че уговорената
такса е скрита лихва, не е включена в ГПР, което опорочава договора. Счита, че клаузата за
такса за експресно разглеждане е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и
поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена ГПР.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД..
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението
си за недействителност на клауза за експресно разглеждане, както и че такава е предвидена в
договора. Ответникът следва да установи валидно възникнало вземането за такса за
експресно разглеждане, че е включено в ГПР, което е в общ размер на 49.70 %.
Безспорно между страните е, че са сключили договор за кредит от ***, по силата на
който на ищеца е предоставен заем в размер на 980 лева, при фиксиран лихвен процент от
1
40.99 % и ГПР 49.70 %. В договора е предвидена клауза за такса за експресно разглеждане
във фиксиран размер от 195.58 лева.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „4финанс“ ЕООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
В договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на
195.58 лева. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите
нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната
престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или
избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и
получаване на становище до 15 минути след подаване на предложението за сключване на
договор за заем или обикновена заявка без такса Обикновената заявка означава заемодателят
да вземе становище в срок от 7 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на
заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане.
Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят
преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв
размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 195.58 лева. Липсва
каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата
е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите
нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника,
без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по
договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването
на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради
което е нищожна.
Предвид изложеното искът се явява основателен и като такъв ще се уважи.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса /л.16/, която
на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди изцяло.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Е. И., която е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.15/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е. И.. Съгласно чл.38,
2
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е. И. в размер на 300
лева, определено въз основа на уважените претенции, което ще й се присъди.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за експресно разглеждане на заявката за
паричен заем в размер на 195.58 лева, обективирана в договор за кредит № ***, сключен
между З. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** и „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, като
противоречаща на добрите нрави и заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 79, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ НА З. С. С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 79, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г.И., с личен №
**********, вписана в АК – Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева -
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3