РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на пети
юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4439 по
описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове, при условията на евентуалност, с правно основание чл. 26 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.04.2006 г.
сключил със “С.95” ООД в качеството му на лизингополучател договор за финансов
лизинг № 4498/06.04.2006 г. Поръчители по така сключения договор за лизинг
станали две физически лица - ответникът И.К.П. и И.И.П.. Лизингополучателят
издал в полза на лизингодателя ищец запис на заповед за сумата от 15 878,93евро, която ценна книга
била авалирана от ответника И.П. и от И.П.. Лизингополучателят “С.95” ООД спрял
да обслужва плащанията по договора за лизинг. Между посочените в
обстоятелствената част на исковата молба лица, бил сключен още един договор за
финансов лизинг с № 4499 също от дата 06.04.2006 г., който бил обезпечен с
поръчителството на лицата И.П. и И.П.. По така сключения втори договор за
лизинг, лизингополучателят също бил изпаднал в забава. В исковата молба се
твърди още, че ищецът “У.Л.”ЕАД в качеството си на лизингодател сключил на
21.03.2007г. със “С.95”ООД трети договор за лизинг с № 6608. За обезпечаване на вземанията на кредитора по
този договор от 2007г. ответникът И.П. авалирал
запис на заповед, издаден на 21.03.2007 г. Лизингополучателят не плащал
задълженията си и по този договор за лизинг. Ищецът поддържа, че първият
ответник И.П. в качеството си на физическо лице отговарял лично като
поръчител и/или като авалист за
задължения в общ размер на 111 210 ,02 евро. Ищецът твърди, че на 11.12.2009г.
първият ответник И.К.П. и ответницата М.В.П. - негова съпруга, сключили брачен
договор, по силата на който била прекратена съществуващата до момента на сключването
му съпружеска имуществена общност по отношение на всички недвижими и движими
вещи, които включвала. С договора между съпрузите възниквала обикновена
съсобственост при квоти по 1/2 за всеки съпруг . Същевременно, с така сключения
брачен договор, двамата ответници извършили делба на апартамент № 6, с подробно
посочен в исковата молба административен адрес, гараж № 1, находящ се на същия
адрес, които били поставени в изключителен дял на съпругата - ответницата М.П.,
а първият ответник И.П. си запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване
върху описаните недвижими имоти. Поделен бил и лек автомобил "Ауди”, модел
“А4”, който бил поставен също в изключителен дял на съпругата М.П.. По
отношение на всички имущества, които съпрузите, придобивали след сключване на
брачния договор, било уговорено да се придобиват в режим на разделност. Ищецът
поддържа, че вследствие на така сключения брачен договор и последвалите го
разпоредителни сделки, по силата на които ответникът П. прехвърлил на
ответницата М.П. в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала
на търговско дружество други недвижими имоти, както и лични свои такива в гр. Самоков, при което цялата притежавана от длъжника П.
собственост, която по силата на чл. 133 ЗЗД служи за общо обезпечаване на
неговите кредитори , е преминала в собствеността - изключителна такава, на втората ответница М.П., която не е длъжник
на ищцовото лизингово дружество и така последното било лишено от възможността
да насочи принудителното изпълнение срещу тези имущества. Изложеното
обосновавало и правния интерес на “У.Л.”ЕАД да предяви настоящите обективно и
субективно съединени искове, като моли съда да постанови решение с което да
прогласи нищожността на сключения на 11.12.2009 г. между ответниците И.К.П. и М.В.П.
брачен договор на три, евентуално заявени основания: поради заобикаляне на
закона; поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите, и при отхвърляне на другите
два иска, да се обяви за нищожен брачния договор поради привидност на
договарянето. Претендира присъждане на
разноски за настоящото производство.
Ответникът И.К.П. оспорва исковете като недопустим,
а по същество като неоснователни. Счита, че ищецът не е легитимиран да иска
прогласяване на нищожността на брачния
договор от 11.12.2009 г. Поддържа, че със съпругата си - ответницата М.П.,
били фактически разделени от 2007 г., като не били прекратили брака си с развод
единствено заради децата и внуците си. Сочи, че си е запазил пожизнено право на
ползване върху апартамента в гр. София, тъй му се налагало да остава в града понякога с оглед на
служебните му пътувания и срещи. Твърди, че за изплащане на дела му от
имуществото, предмет на атакувания брачен договор, е получил от съпругата си
сумата от 69 000 за неговия дял от апартамента, сумата от 6900 лева за делът му
от гаража и сумата от 5000 лева за неговия дял от лекият автомобил. Поддържа,
че евентуално съединените искове били
погасени по давност, която започнала да тече от сключване на брачния договор,
респективно от вписването му в специалния регистър при Служба по вписванията.
Претендира присъждане на разноски.
Ответницата М.В.П. оспорва евентуално
съединените искове за прогласяване на брачния договор от 11.12.2009 г. за
нищожен, изцяло като неоснователни.
Счита, че не е налице заобикаляне на
закона, тъй като с другия ответник не са преследвали забранена от закона цел.
Не било налице и твърдяното противоречие с добрите нрави, тъй като
еквивалентността на престациите не се измервала между съпрузите единствено в
пари, а и във време, усилия и лични отношения.
Поддържа, че съглашението, обективирано в атакувания брачен договор
между двамата съпрузи, не било привидно. Извършените външно изявления на М.П. и
И.П., били насочени именно към уговорените правни последици – да се прекрати
СИО, да се поделят недвижимите и движимите вещи, придобити до този момент в
режим на общност и да се определи за в бъдеще, придобиването от съпрузите да се
извършва при условията на режим на
разделност. Счита, че брачният договор не е нищожен поради твърдените от ищеца
пороци. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и релевантния закон, приема следното от фактическа и правна страна:
Така предявените евентуално
съединени искове по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, по чл. 26, ал.1, предл. последно ЗЗД и по чл. 26, ал. 2 предл. последно ЗЗД, са
допустими. Наличието на правен
интерес от провеждането на иск с правно основание чл. 26
ЗЗД не се основава
единствено на качеството на страна по сделката.
Ищецът „У.Л.“ ЕАД извежда правният си интерес от провеждане на настоящото
исково производство от възможността да
бъде обвързан от правните последици на решението, с което би била прогласена
нищожността на атакуваната сделка на някое от релевираните основания. Този правен
резултат би се отразил положително в правната сфера на ищцовата страна,
довеждайки до връщане на ½ част от поделеното с брачния договор
имущество / недвижимо и движимо / обратно
в патримониума на длъжника ответник И.П. и отпадане на уговорения режим на
разделност на имуществото на двамата съпрузи, с идентични правни последици –
придобитото след вписване на брачния договор въз основа на цитираните в
исковата молба и молбата уточнение разпоредителни сделки, от ответницата М.П.
ще се смята за съпружеска имуществена общност, и следователно част от имуществото
на другия съпруг длъжник, спрямо което ищецът би могъл да насочи принудителното
изпълнение за удовлетворяване на вземанията си по сключените три договора за
финансов лизинг, обезпечени с
поръчителство / по ЗЗД и ТЗ / от ответника П..
По първия иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за нищожност поради заобикаляне на закона на
брачен договор от 11.12.2009 г., сключен между ответниците И.К.П. и М.В.П.:
Настоящият
състав на съда намира, че е доказано по делото пълно и главно от ищцовото
лизингово дружество, че атакувания брачен договор е нищожен поради заобикаляне
на закона – със сключването му ответниците И.П. и М.П. съвместно са целели
постигането на непозволен от закона резултат – намаляване, респективно
изваждане от патримониума на длъжника И.П., на цялото притежавано от него в
режим на СИО, секвестируемо – движимо и недвижимо и имущество, като по този
начин е осуетена възможността, кредитора
ищец „У.Л.“ ЕАД да насочи принудителното изпълнение спрямо тези вещи.
Следователно непозволената цел, преследвана от страните със сключване на
брачния договор, е да се заобиколи нормативно установеното правило на чл. 133 ЗЗД, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори. Константната съдебна практика безпротиворечИ.приема, че сделката е
сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с
позволени средства – в случая с брачния договор по чл. 37 и сл. СК; когато
макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се
постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при
заобикаляне на закона сделка е поначало позволена – недопустима, обаче, е нейната по - далечна цел, какъвто е и
процесния случай. Съдът основа изложеният извод за заобикаляне на закона,
обективиран в нормата на чл. 133 ЗЗД, чрез сключения брачен договор, въз основа
на следната доказателствена съвкупност:
На първо място по делото не е спорно, че
ответниците И. и М. П. са съпрузи – както към момента на сключване на брачния
договор, така и към настоящия момент. Това обстоятелство се установява и от
намиращото се на л. 98 от делото заверено копие на акт за граждански брак,
серия ГБ – 80, № 022199 от 14.06.1981 г. С брачен
договор от 11.12.2009 г., вписан в книгите за вписванията, видно от
поставения в левия ъгъл на копието / л. 50 от гр.д. № 9009/2016 г. на СРС/ правоъгълен щемпел, ответниците М.В.П. и И.К.П.,
в качеството си на съпрузи, съгласно Удостоверение за сключен граждански брак №
022199 от 14.06.1981г. , издадено от Общински народен съвет – Самоков, въз
основа на акт за граждански брак № 104 от 14.06.1981 г., постигнали съгласие да
уредят имуществените отношения помежду си по следния начин: За имуществата,
придобити по време на брака до сключване
на брачния договор, ответниците договорили
да бъде прекратена съществуващата съпружеска имуществена общност. Всеки
от съпрузите притежавал по ½ идеална част от тези имущества / движими и недвижими / - т.е. при обикновена
съсобственост. По силата на чл. 2 от договора била извършена делба на
апартамент №6, гараж № 1 и МПС с марка „Ауди“, както следва: Апартамент № 6, находящ се в жилищна
сграда в гр. София, ул.“ Свети И. ******** етаж, със застроена площ от 99, 27 кв.м., заедно с
мазе № 5, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ № XII – 9 от квартал № 343 по плана на гр. София,
местността „Буката“ , целия УПИ с площ от 270 кв.м., остава в изключителен дял
на съпругата М.П., като за уравнение на дела на съпруга И.П.,съпругата М.П. му
е заплатила сумата от 69 000 лева преди подписване на договора. Ответникът
П., видно от чл. 2.3. от брачния договор си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото
на ползване на описания недвижим имот; Гараж
№ 1, находящ се в сутерена на гореописаната жилищна сграда на ул.“Свети И. ***,
също преминавал в изключителен дял на
съпругата – ответницата М.П., като за уравнение на дела ответника И.П.,
съпругата му М.П. е платила, според отразеното в брачния договор, преди подписването
му сумата от 5000 лева. И върху гаража по силата на чл.2.3. ответникът П. си е
запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Поделен бил и притежаван
преди брачния договор в режим на СИО,
лек автомобил: марка „Ауди“, модел „А4“, с регистрационен № *********, сив на
цвят, шаси № *******, двигател № BPW010880,
който оставал отново в изключителен дял на ответницата П., а за уравняване на
дела на ответника П., последният получил, според посоченото в чл. 3.1. от
брачния договор, сумата от 5000 лева преди подписване на атакуваното
съглашение. С раздел II от брачния договор ответниците, предвидили
след сключване на договора, всички придобити от съпрузите движими, недвижими
вещи и парично влогове, да се притежават от всеки от тях в режим на имуществена
разделност. Договорът, освен, че е вписан при Служба по вписванията при гр.
София, е с нотариално заверени съдържание и подписи, от нотариус М. Ш., рег. №
042 при НК, с район на действие СРС.
От разписка от 11.12.2009 г. / л.
54 /, приета по настоящото дело, се установява, че ответникът П. е получил
договорените с брачния договор суми за уравняване на дела му – за апартамента
сумата от 69 000 лева; за гаража – 6900 лева и за лекият автомобил – 5000
лева. Оригиналът на този документ е
предоставен по реда на чл. 183 ГПК за
справка и сравнение в открито съдебно
заседание, проведено на 24.04.2018 г. С оригиналът е работило и вещото лице по
изслушаната комплексна съдебно почеркова и техническа експертиза / КСПТЕ /. Заключението на КСПТЕ не е оспорено
от страните и съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Според
вещото лице в криминалистическата практика нямало общо приети и утвърдени методи за определяне на относителното време
на полагане на ръкописния текст и подписът в процесната разписка. В изследователската
част от експертизата, обаче, е посочено, че подписът – обект на експертизата, е
положен от лицето И.К.П., като същото лице е изписало и ръкописният текст на
разписката. При това положение, след като не са налице категорични данни за
неавтентичност на оспорената разписка, съдът следва да приеме, че същата е
годно писмено доказателство, което да установи не само договарянето, но и
заплащането на сумите по брачния договор за уравняване на дела на ответника П..
Отделен е въпросът защо тези суми не са декларирани / писмо, изх. № 94 – Г –
265/26.04.2018 г. на НАП – ТД – София/, съгласно изискванията на Закон за
данъците върху доходите на физическите лица за финансовата година 2009 г.,
когато са заплатени според разписката трите суми от 69 000 лева; 6900 лева
и 5000 лева. Същевременно от писмо , изх. № 02 – 24 – 00 – 1098 от 02.05.2018
г. на ТД – НАП – София, пък е видно, че
ответницата М.В.П. също не е подавала данъчни декларации по чл. 41 и чл. 50 ЗДДФЛ за периода 2007 – 2009 г., следователно не може да се приеме за категорично
установено, че същата действително е разполагала с посочените суми.
От друга страна са събрани и гласни
доказателствени средства, както чрез
свидетелски показания, така и по реда на чл. 176 ГПК – чрез обяснения на
страните И.П. и М.П.. Ответникът И.П. заявява,
че не си бил спомнял към 11.12.2009 г. да е имал задължения към ищеца „У. Л.“ ЕАД, дори и като поръчител. Сочи, че не
живеели заедно с другата ответница от 10 години – т. е. от 2008г., а не както се твърди в писмения отговор от 2007 г. Всичкото си притежавано имущество, ответникът
заявява, че всъщност го е дал не на съпругата си, а на внучетата си за наследство,
за да можело ответницата да опази това имущество. Изтъква, че сумите, които по
брачен договор и разписка М.П. му е заплатила, били наследствени. От своя
страна ответницата П. при изслушването
си по реда на чл. 176 ГПК заяви също, че не живеели с другия ответник от 10
години заедно - т.е. от 2008 г., като не й било известно съпругът й да има
задължения към „У.Л.“ ЕАД. През 2009 г.
имали спорове, искала да си е сама, и
затова поискала да си разделят имуществото – брачният договор бил по нейно
настояване. Не оспорва да е платила сумите по разписката, като една част от тях
30 000 лева били за разпитаният като свидетел А.М., към когото ответникът П.
имал дългове. Парите били от бащата на ответницата. Изслушаният свидетел Г.П.В.установява,
че познава ответниците от 1999 – 2000 г., като е бил адвокат на ответника И.П.,
а в течение на служебни връзки постепенно станали приятели. Г. В. сочи, че за
периода след 2000г. съпрузите не живеели заедно – били разделени, но не се
развели. Според свидетеля брачния договор го сключили, защото не живеели заедно
и искали да запазят имуществото, което имали придобито през време на брака. Не
знае какъв е бил подтекста, но уговорката била имуществото, предмет на брачния
договор, да се запази, като се предаде на М.. Свидетелят В. установява, че
ответникът И.П. сключвал рискови сделки и семейството му се притеснявало, че ще
загуби пари. Свидетелят А.М. установява, че познава ответниците П. от 30 години.
Твърди, че между тях винаги имало конфликти. Според М., И. и М. не живеели
заедно от 15 години, поддържали контакти от време на време по празненства на
децата. Не знаел каква е целта на подписания брачен договор, но не отрича, че
действително И.П. му дължал пари и при нотариалното заверяване на брачния
договор е присъствал в кантората на нотариуса, когато с парите от М., които И.
получил за уравняване на дела си, заплатил и дълга към свидетеля в размер на
30 000 лева. Съдът не кредитира свидетелските показания в частта, относно
началният момент на фактическата раздяла между страните, предвид същественото
им разминаване в тези части, включително и с оглед на времето, от когато са
разделени, посочено от самите И. и М. П.. Следователно тези гласни
доказателствени средства не установяват и твърдяната фактическа раздяла между
страните въобще по безспорен и категоричен начин. В останалата си част
свидетелските показания са достоверни, предвид това, че не се опровергават от
останалия, събран по делото доказателствен материал. Обясненията на страните съдът преценява с
оглед на защитните им тези, като намира, че е правно нелогично, предвид
установения с императивни разпоредби на Закона за наследството ред за
наследяване, целта на ответниците да е била да съхранят имущество за
поколенията, още повече, че изложеното от самите ответници е противоречИ.–
ответникът П. твърди, че „всичко било заради внуците“, а ответницата П., че са
сключили брачния договор, защото имали конфликти и тя „искала да е сама“ и да
си разделят имуществото- т.е., че брачният договор бил сключен по нейно
настояване.
Приети са по делото и
ангажираните от ищеца „У.Л.“ ЕАД / л. 8 – л. 34 от гр.д.№ 9009/2016 г. на
СРС/: договор за финансов лизинг № 4498
от 06.04.2006 г., видно от който И.П. се е задължил като поръчител за
изпълнение на поетите от лизингополучателя „С.95“ ООД задължения; запис на
заповед № 4498, авалиран от И.К.П. като физическо лице; договор за финансов
лизинг № 4499 от 06.04.2006 г., сключен със „С.95“ ООД и обезпечен с
поръчителството на И.П. и договор за финансов лизинг № 6608 от 21.03.2007 г.,
също сключен с лизингополучател, по който лицето И.К.П. е поръчител, като ответника
П. е авалирал и издадения в полза на ищцовото дружество запис на заповед № 6608
от 21.03.2007 г. Представени са и копие на изпълнителен лист от 09.07.2012 г., издаден
от СРС по ч.гр.д.№ 31313/ 2012 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК, видно от който ответникът И.К.П. е осъден солидарно с търговското
дружество „С.95“ ООД да заплати на настоящият ищец посочените в заповедта суми; представени са и
удостоверения от ЧСИ Ренета Милчева по изпълнително дело № 20127900401887 и изпълнително дело № 20167900400223,
установяващи, че ищецът предприема действия срещу солидарно отговорните
длъжници за събиране на вземанията си , породени от неизпълнението на
договорите за финансов лизинг.
Във връзка с гореустановеното, в
хода на съдебното дирене е изслушана и съдебно – счетоводна експертиза / ССЕ /,
установяваща, изложеното в двете писма на НАП с изх. № 94 – Г – 265/26.04.2018 г. и с изх. №
02 – 24 – 00 – 1098 от 02.05.2018 г., че липсват подадени от ответниците
данъчни декларации за сумите по брачния договор. Заключението не е оспорено от
страните и съдът възприема като обективно, пълно и компетентно.
Съобразно с обсъдената
доказателствена съвкупност / система от писмени и гласни доказателствени
средства/ съдът намира, че е налице и необходимия субективен елемент за
уважаване на иска на претендираното основание, който в процесния случай се
изразява в уговорка между ответниците крайният резултат на сключения от тях
брачен договор от 11.12.2009 г. да бъде именно освобождаване на длъжника И.К.П.
от притежаваното от него секвестируемо имущество, което би могло да послужи за
удовлетворяване на изискуемите и ликвидни вземания на кредитора „У.Л.“ ЕАД. По
този начин се преодолява правилото, че цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори, уредено с нормата на чл. 133 ЗЗД и фактическият състав
на заобикалянето на закона, като основание за нищожност, се осъществява
напълно. Самият ответник твърди, че целта на договора, който е позволена по
силата на чл. 37 и сл. СК двустранна сделка, била да се „опази имуществото за
внуците“; свидетелят В. – адвокат на страните и изготвил процесният брачен договор,
също установява, че ответникът П. сключвал рискови сделки на пазара и семейството
му искало да опази имуществото. Налице е общност на преследваната непозволена
от закона цел, тъй като защитната теза на ответниците за фактическата им
раздяла, не беше доказана по делото от същите, чиято е и доказателствената
тежест за това. Прието е в теорията и практиката, че заобикалянето на закона
може да се осъществи с две и повече сделки, като всички те в своята
съвкупност водят до преследваната
непозволена цел. В настоящия случай се установи, че след сключване на брачния договор
от 11.12.2009 г. и избраният с него режим на разделност, първият ответник И.К.П.
е прехвърлил на съпругата си, с която принципно се поддържа да не се разбира и
са в конфликт, притежавани от него имущества на територията на гр. Самоков,
както и имущества, собственост на притежавано и управлявано от него търговско
дружество „Л.И.“ ЕООД - писмени
доказателства на л. 59 - л. 88 от гр.д.
№ 9009/2016 г. по описа на СРС. Формира се крайният извод, че е налице намерение
да се използват позволени средства -
брачният договор, за постигане на забранената с чл. 133 ЗЗД цел –
намаляване, респективно освобождаване от цялото налично имущество, служещо за общото обезпечение на кредиторите на длъжника,
и в частност – да се увреди кредитора „У.Л.“ ЕАД.
Възражението за погасяване на иска
по давност, наведено от ответника И.П., направено в преклузивния едномесечен
срок по чл. 131 ГПК, е неоснователно. Никакъв
спор в практиката и теорията няма, че установителните искове не се погасяват по
давност и в частност - исковете за
прогласяване на нищожност, която може да се релевира включително и чрез възражение – безсрочно и в двете хипотези,
независимо от избрания път за защита – искова или възражение в рамките на вече
висящ процес.
Предвид основателността на така предявения иск по чл.
26, ал. 1, предл. второ ЗЗД съдът не дължи произнасяне по евентуално
съединените с него претенции, поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждането им по същество. Или иначе казано, след като се
установи наличие на порок, който води до нищожност на брачния договор от
11.12.2009 г. поради заобикаляне на закона, съдът не следва да се произнася по останалите пороци, заявени посредством
евентуално съединените искове.
По
разноските:
Ищеца
е претендирал присъждане на разноски и такива му се следват на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в доказан по делото общ размер на сумата от 5907, 75 лева – за
депозити за вещи лица по ССЕ, КСПТЕ, държавни такси и адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответниците за прекомерност на адвокатския
хонорар по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно - договореното и
платено възнаграждение е под минимума, установен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разходите за издаване на
схеми и данъчна оценка не съставляват съдебно – деловодни разноски и не следва да
бъдат репарирани по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ответниците на по аргумент от
чл. 78, ал. 3 ГПК разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, предявен
от „У.Л.“ ЕАД, ЕИК ********, нищожността
на брачен договор от 11.12.2009 г., сключен между И.К.П., ЕГН ********** и М.В.П., ЕГН **********, поради
заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД И.К.П., ЕГН ********** и М.В.П., ЕГН
**********, да заплатят на ищеца „У.Л.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата
от 5907, 75 лева –
разноски за настоящото производство.
ОСТАВЯ без уважение
претенциите на ответниците И.К.П., ЕГН **********
и М.В.П., ЕГН **********, за присъждане на разноски за настоящото
производство, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: