№ 520
гр. Ловеч, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20254310100917 по описа за 2025 година
Искова претенция за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.11 ал.1, т.10 във връзка с чл.19, ал.4 и ал.5 във връзка с чл.21 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба, подадена от Б. С. Б. от гр.Ловеч, чрез пълномощника
си адв.Д. Т. от АК-гр.Благоевград против „Фератум България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : **, представлявано от Управителите Д.В.Н. и И.В.В., в която предявява следните искове в условията на
обективно евентуално съединяване : главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.21 от ЗПК във
връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във връзка с чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК във връзка с чл.22 от
ЗПК за прогласяване нищожността на Договор №1245547 за предоставяне на потребителски кредит, наричан за краткост
„Договора/ът за кредит", сключен на 09.03.2023 год. между „Фератум България“ЕООД, с ЕИК : *********, в качеството му
на кредитор, и доверителя му Б. С. Б., с ЕГН-**********, в качеството му на кредитополучател, както и евентуален
установителен иск за нищожност на клаузата на чл.5 от Договор №1245547 за предоставяне на потребителски кредит,
сключен на 09.03.2023 год. като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10,
ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК.
Счита исковете за допустими и основателни. Съображенията за това са следните:
I.ОТНОСНО ПРАВНИЯ ИНТЕРЕС ОТ ПРЕДЯВЯВАНЕ НА УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ ЗА
НИЩОЖНОСТ
Правният интерес на доверителя му от предявяване на иска за нищожност на Договора за кредит
произтича от разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът бъде обявен за недействителен,
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, а не и лихва и други разходи. Ето защо счита, че за
доверителя му е налице правен интерес от предявяване на иск за обявяване на нищожността на процесния
договор с оглед на реализиране на правата му по чл.23 от ЗПК и чл.55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД.
II.ИСК ЗА НИЩОЖНОСТ НА ЦЕЛИЯ ДОГОВОР
1.Относно сключения Договор №1245547 за предоставяне на потребителски кредит, с дата 09.03.2023
год.
Между „Фератум България"ЕООД, с ЕИК : ********* и доверителя му Б. С. Б. е сключен Договор
№1245547 за предоставяне на потребителски кредит, с дата 09.03.2023 год., (наричан за краткост „Договор за
кредит").
Съгласно чл.1 от Договора за кредит „Общият размер на отпуснатия Кредит е 400,00 лева".
1
Позовава се на текста на чл.3, съгласно който : „Обща сума, която следва да бъде върната от
Кредитополучателя, за целия период на Кредита, Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо
сума в размер на 447,96 лева, представляваща сбор от следните суми : а).сумата на отпуснатия Кредит,
посочен в т.1 по-горе в размер на 400 лева; б).Лихва в размер на 47,96 лева, при Лихвен процент 23,98 %"
Съгласно чл.4 „Годишен процент на разходите по Кредита Общият разход по Кредита е 47,96 и включва
сумата по чл.3, б) по-горе. Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49.05, изчислен по реда
на чл.8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит."
Съгласно чл.5 от Договора „5.Обезпечение. Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от
Ferratum Bank в полза на Дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито
от лицето, предоставило обезпечението."
В изпълнение на чл.5 е сключен Договор за гаранция (поръчителство) между Фератум Банк p.l.c, със
седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център, Странд №120, Гзира ГЗР 1027, наричан по-долу
„Гарант" и Б. С. Б., ЕГН-**********, наричан по-долу „Клиент". В така сключения Договор за гаранция, в който
изрично е посочено, че обезпечава Договор за потребителски кредит, сключен между Кредитора и Клиента на
09.03.2023 год., с номер на договора 1245547 (чл.4.1. от Договора за гаранция), е „уговорена" следната такса :
„1.6. Такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) : сумата, в общ размер от 252,00 лв., дължима от
Клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията се заплаща по банкова сметка в Пощенска Банка
– IBAN : BG20BPBI79421020514901; BIC : BPBIBGSF) на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите,
уговорени съгласно Погасителен план".
Твърди, че към месец юни 2025 год., доверителят му е заплатил всички дължими вноски по гореописания
Договор за потребителски кредит, видно от представеното към настоящата искова молба удостоверение, издадено
от ответника по настоящото дело.
2.Относно нищожността на Договор №1245547 за предоставяне на потребителски кредит, с дата
09.03.2023 год.
2.1.Нищожност на Договор №1245547 за предоставяне на потребителски кредит, с дата 09.03.2023 год.
поради противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Както посочва по-горе, в Договора за потребителски кредит е записано, че ГПР е 49.05%, като по никакъв
начин не е изяснено как се достига до този процент. Счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не
включва част от разходите по кредита, а именно - възнаграждението по договора за гаранция (поръчителство),
което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК.
Съгласно Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва
да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето
на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочва пример, в който Върховният касационен съд е имал повод, макар и относно въпроса за
застрахователните премии по Договори за потребителски кредит, да се произнесе по напълно идентичен случай в
Определение №50685 от 30. 09. 2022 год. на ВКС по гр.дело №578/2022 год.. Ill г. о.. в което се приема, че „При
сключването на процесния договор за потребителски кредит е бил сключен и горепосочения договор за
застраховка, поради което застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен
в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 от
ЗПК".
В съдебната практика няма съмнение, че такива договори за „гаранция" следва да се включват в ГПР, а
самият факт на невключване е достатъчен, за да бъде прогласен договорът за нищожен.
Липсата на този разход („гаранция") счита за очевидна, доколкото възнаграждението по Договора за
гаранция е почти в размер на главницата по Договора за потребителски кредит, което прави невъзможно ГПР да
бъде едва 49.05%.
В настоящият случай, при включване на възнаграждението на гаранта в размер на 252 лева, представляващ
близо 70,00% от главницата по Договора за потребителски кредит, общият размер на ГПР, изчислен през
общодостъпен калкулатор на електронен адрес : https://www.calculator.bg/ 1/ crediten_gpr.html, достига близо
6809.1335%, което е над законово допустимия размер от 50.00%.
Намира, че не може да се подмине и факта, че съществуват достатъчно данни за свързаността между
кредитодателя „Фератум България"ЕООД и гаранта/поръчител Ferratum Bank, доколкото при извършване на
2
справка в Търговския регистър може да се установи, че едноличен собственик на капитала на „Фератум
България"ЕООД е „Мултитюд АГ", което наименование е идентично със сегашното наименование „Мултитюд
Банк" (с предишно наименование „Фератум Банк"). Това обстоятелство създава съмнение относно намерението
на кредитодателя, въвеждайки като задължително условие за отпускане на кредита предоставянето на
обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно допълнително възнаграждение по договора,
представляващо допълнителна печалба.
2.2.Нищожност на Договор №1245547 за предоставяне на потребителски кредит, с дата 09.03.2023 год.
поради подвеждащо и неточно съдържание на Годишния процент на разходите.
Изтъква, че при посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер,
който да е в рамките на предвиденото в чл.19, ал.4 от ЗПК, което, както е обосновано по-горе, също не е налице.
В договора задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие
с описаната в част I от Приложение I към Директива 2008/48/ЕО математическа формула, както и да са посочени
данните, въз основа на които е направено това изчисляване. В конкретния казус, видно от представеното копие на
Договора за заем, ГПР е посочен сумарно като процент и нищо повече.
Неспазването на тези изисквания и посочването на неверен ГПР съществено засяга защитата на
потребителите, каквато цел поначало има както ЗПК, така и Директива 2008/48/ЕО, която той транспонира,
поради което това нарушение е съществено и следва да води до недействителност на целия договор по смисъла
на чл.22 от ЗПК.
От своя страна чл.24 от ЗПК изрично препраща към Закона за защита на потребителите. Непосочването на
методиката за изчисление на ГПР нарушава императивните разпоредби на чл.143, т.19 от ЗЗП, която гласи, че
нищожна е уговорка, която „не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора". Счита, че така „уговорения" ГПР противоречи и на т.10, като „налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора."
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП такива клаузи са нищожни, съответно всички суми, претендирани на основание
Годишния процент на разходите, не се дължат.
В Решение на Съда на ЕС от 20.09.2018 год. по дело С-448/17 изрично се приема, че „... на
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното
производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без
обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни."
Също така намира, че следва да се има предвид и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март
2024 год. по дело С-714/22, в което изрично се приема, че „Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница."
В идентичен смисъл е Решение №3136 от 9.11.2022 год. по в.гр.дело № 8850/2021 год. на СГС, в което е
посочено, че „при тълкуване на чл.4 от процесния договор за потребителски кредит във връзка с чл.8 от
Общите условия на дружеството - кредитодател, въззивният съд намира, че клаузата, установяваща
дължимост на такса „Гарант" в общ размер на сумата от 297 лева, заобикаля закона - чл.21, ал.1 във връзка с.
чл.19, ал.4 от ЗПК, и противоречи на Д.те нрави, доколкото целта, за която е уговорена, излиза извън
естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции, респ. клаузата е нищожна и не произвежда
действие. Предвид изложеното и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките по процесния
потребителски договор въззивният съд намира, че макар формално договорът да покрива изискуемите
реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 -
годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи
за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл.22 от ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил
действителният ГПР в договора за кредит, ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва
от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК."
В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуването на Директива 2008/48.
2.3.Относно нищожността на Договор №1245547 за предоставяне на потребителски кредит, с дата
09.03.2023 год. поради накърняване на Д.те нрави на уговорената възнаградителна лихва.
Съгласно чл. , б. б) от Договора за кредит е уговорена „Лихва, в размер на 47,96 лева, при Лихвен процент
23.98 %".
За съдилищата в Република България е налице свръхпрекомерност и нищожност на уговорената
3
възнаградителна лихва, когато същата е в над двукратен размер за обезпечен кредит (т.е. над 20 %) и над
трикратен размер за необезпечен кредит. В този смисъл е Решение №906 от 30.12.2004 год. по гр. дело
№1106/2003 год. на ВКС, където се приема: „(...) максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава.
Анатоцизмът в гражданскоправните отношения не е разрешен и уговорка, която го допуска, е частично
недействителна." В същия смисъл е и Определение №901 от 10 юли 2015 год. по гр.дело №6295/2014 год.. IV
гр.о. на ВКС : „Прието е, че противно на Д.те нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем
(напр. ипотека), противно на Д.те нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на
законната лихва. В тези случаи се дължи само законната лихва, както е присъдена от въззивния съд".
В настоящият случай, видно от чл.5 на процесния Договор за потребителски кредит, последния е
обезпечен с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството. Поради тази причина,
уговорката за възнаградителна лихва накърнява Д.те нрави. По аргумент от чл.26, ал.4 от ЗЗД, целият договор е
нищожен, тъй като не би могло да се предположи, че кредитополучателят би отпуснал кредита без уговорката за
възнаградителна лихва, на практика безвъзмездно.
III.ОТНОСНО НИЩОЖНОСТТА НА ЧЛ.5 ОТ СКЛЮЧЕНИЯ ДОГОВОР №1245547 ЗА
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ С ДАТА 09.03.2023 ГОД.
Съгласно чл.5 от Договора за кредит, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum
Bank в полза на Дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит (чл.5) изрично
е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от „Ferratum Bank", тоест на кредитора му е изначално известно, че
такъв договор ще бъде сключен. В преддоговорната информация (Стандартен европейски формуляр), точка 8,
наименувана „изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за
кредит", изрично е отбелязано „договор за предоставяне на поръчителство/гаранция". Дружеството поръчител
представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат
с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Всички тези обстоятелства навеждат
на извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение,
свързани с осигуряването на обезпечението. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит,
доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, възнаграждението попада в легалната
дефиниция по Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В случая се налага изводът,
че сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие
договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо това възнаграждение трябва да бъде включено
при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит.
Позовава се на съдебната практика, в която се приема, че макар двата договора - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство - формално да представляват самостоятелни такива, двата договора следва да се
разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани. По изложените съображения следва да се приеме, че разходът
за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за потребителски
кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в общия разход по кредита, което в
случая не е направено. Размерът на възнаграждението по договора за поръчителство (252 лв.) е почти равен на
отпуснатата по кредита сума (400 лв.), което налага извода, че действителният ГПР по договора за кредит е
значително по-висок от обявения в него от 49.05%.
Следва да се приеме, че с цитираната клауза се заобикаля правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК и се уговоря по-
висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. С оглед гореизложеното, задължението по чл.5
не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, който, в
противоречие на правилото чл.11, т.10 от ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата
сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени
годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по
чл.5, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен
начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му.
Въз основа на гореизложеното :
1.Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във връзка с чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК във връзка с чл.21 от ЗПК да
прогласи за нищожен Договор №1245547 за предоставяне на потребителски кредит, с дата 09.03.2023 год.,
сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК : *********, в качеството му на кредитор, и Б. С. Б., ЕГН-
**********, в качеството му на кредитополучател.
2.В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли иска за прогласяване нищожност на Договор №1245547
за предоставяне на потребителски кредит, с дата 09.03.2023 год., моли да се постанови решение, с което на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.143, т.9 от ЗЗП във връзка с чл.10, ал.2, чл. 10а, ал.4, чл.19, ал.1 и
4
ал.4 от ЗПК да прогласи за нищожен чл.5 от Договор № 1245547 за предоставяне на потребителски кредит, с дата
09.03.2023 год., сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК : *********, в качеството му на кредитор, и
Б. С. Б., ЕГН-**********, в качеството му на кредитополучател.
Моли съда да присъди в полза на доверителя му и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от „Фератум България“ЕООД,
чрез пълномощника му юрисконсулт Гардения Георгиева, като последната от името на доверителя си намара така
предявения иск за неоснователен. Според нея твърдението на ищеца, че поръчителството от Мултитуюд Банк
/Малта/ е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно. Кредитополучателят може
да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“ЕООД,
потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.
Също така изтъква, че исковете за нищожност или унищожаване на Договор за гаранция са недопустими, тъй
като не са насочени срещу правилната страна - Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ЕООД. Пояснява, че
Мултитуюд Банк е самостоятелно ЮЛ, банкова институция, лицензирана в Малта, предоставяща услуги на
територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под №178 в нарочния регистър на БНБ. Твърди, че
договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ЕООД не е страна.
Прогласяването на договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото
съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк така няма да
настъпи промяна в патримониума на ищеца. В този смисъл счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването
нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради
което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк
/Малта/ като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал
заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по е-mail, която изрично посочва, че са сключването
на договора за кредит „Фератум България“ЕООД, изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от
Мултитуюд Банк, включително договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS
желанието си да сключи договора. С оглед на това, не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика
по чл.68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите
суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими
на Мултитуюд Банк , ако избере нея за поръчител. Освен това изтъква, че претенциите на ищеца не са подкрепени
с убедителни доказателства. Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и
документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. Ищцовите
твърдения за нарушение на чл.143 от ЗЗП са неоснователни. Предвид изложеното моли съда да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан на основанията, изложени в отговора на исковата молба, като присъди на
ответника и съдебно-деловодните разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Не се явява и неговия пълномощик
адв.Т.. Последният обаче сезира съда с писмено становище вх.№11751/14.10.2025 год., в което заявява, че не
възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Поддържа депозираната искова молба, като оспорва отговора на
исковата молба. Моли съда като вземе предвид подробно изложените в исковата молба правни и фактически
доводи, обстоятелствата по делото и закона, да се произнесе с решение, с което съгласно правомощията му да
уважи изцяло предявения от доверителя му установителен иск срещу „Фератум България“ЕООД. Моли за
присъждане в полза на доверителя му и на сторените по делото разноски, за които прилага списък по чл.80 от
ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Георгиева представя по делото молба вх.№11503/08.10.2025 год., в която последната
от името на доверителя си моли съда да даде ход на делото в нейно отсъствие. Моли докладът по делото да бъде
обявен за окончателен. Няма доказателствени искания. В случай, че съдът даде ход на делото по същество моли
да се произнесе с решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан по подробно изложени
съображения. Поради това, че делото не се отличава с особена правна или фактическа сложност, която да
обоснове завишаване на адвокатския хонорар, моли съда да прецени прекомерността на претендираното
възнаграждение на пълномощника на ищеца и да го намали до справедлив и обоснован размер. претендира
разноски по делото, като моли съда да приеме списък по чл.80 от ГПК.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и
становището на пълномощниците на страните, изразено в писмена форма, поотделно и в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установени следните факти :
Безпорно по делото е, че на 09.03.2023 год. между кредитора „Фератум България“ЕООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1712, ж.к.“Младост 3“, бул.“Александър
Малинов“№51, вх.“А“, ет.9, офис 20, представлявано от Д.Н. и кредитополучателя Б. С. Б., ЕГН-**********, с
постоянен адрес : гр.Елхово-8700, ул.“Александър Стамболийски“№54, в съответствие с Общите условия за
5
предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ЕООД /“Общите условия“/, е сключен Договор
№1245547 за предоставяне на потребителски кредит, при следните индивидуални условия : Общият размер на
отпуснатия кредит е 400.00 лева; Броят на вноските : 6; Начинът на плащане : Съгласно Погасителен план, който
е неразделна част от Договора, като първата падежна дата е 08.04.2023 год. Постигната е договореност между
страните, видно от чл.3, че за целият период на кредита, кредитополучателя следва да върне на кредитора общо
сума в размер на 447.96 лева, представляваща сбор от следните суми : а/.сума на отпуснатия кредит в размер на
400.00 лева; б/.лихва в размер на 47.96 лева, при лихвен процент 23.98%. Общият разход по кредита, съгласно
чл.4 на договора, е 47.96 и включва сумата по чл.3. Годишният процент на разходите по кредита е в размер на
49.05, изчислен по реда на чл.8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита,
изразени като годишен процент и общия размер на предоставения кредит. Изрично в чл.5 на договора е
предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мultitude Bank в полза на дружеството.
С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Извън тези индивидуални условия, за уреждане на взаимоотношенията между страните, възникнали по
повод предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се прилагат Общите условия
за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ЕООД – чл.6 на договора.
Кредитополучателят Б. С. Б. е дал изричното си съгласие по смисъла на чл.13, ал.4 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, Кодът за потвърждение, предоставен
му от дружеството, който е електронен подпис, съгласно чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с
дружеството да има силата на негов саморъчен подпис – чл.7 от договора. Дал е и изричното си съгласие във
взаимоотношенията му с дружеството да се използва Идентификационен номер, посочен от него в молбата муза
кредит като знак за неговото авторство на изпратените от този номер до дружеството съобщения. Съгласил се е,
получените на Идентификационния номер съобщения, изпратени от дружеството, да се считат за получени от
него. Съгласил се е също така и изходящите от Идентификационния му номер съобщения със съдържание,
посочено в настоящите Общи условия да имат силата на електронни изявления, удостоверени с електронен
подпис по смисъла на чл.13, ал.1от ЗЕДЕУУ, както и да са еквивалентни на съответни саморъчно подписани от
него изявления. – чл.8 от договора.
Сключен е Договор за гаранция (поръчителство) с дата 10.03.2023 год. между гаранта Мultitude Bank
р.l.с., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център, Странд №120, Гзира ГЗР 1027 и клиента
Б. С. Б., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Елхово-8700, ул.“Александър Стамболийски“№54, по силата на
който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи
от Договора за потребителски кредит, включително и от Общите условия, които са неразделна част от този
договор – чл.1.5. Предвидено е в следващия чл.1.6, че таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) е в
общ размер от 252.00 лева, дължима от клиента за предоставената гаранция. Тази такса за гаранция е следвало да
се заплаща по конкретно посочена банкова сметка в Пощенска банка на месечни вноски, в размерите, условията и
на падежите, уговорени съгласно Погасителен план, който е неразделна част от настоящия договор : Броят на
вноските е 6, като датата на първото плащане е на 08.04.2023 год., а крайният срок на издължаване на таксата е
05.09.2023 год.
Гарантът, видно от чл.2.3 се е задължил солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора, съгласно
разпоредбите на ЗЗД, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за потребителски кредит
между клиента и кредитора в размер до 6 000 лева. Клиентът се е задължил да заплати на гаранта такса за
предоставянето на гаранцията, която да преведе по банковата сметка на гаранта, в размер и по начин посочен по-
горе в настоящия договор. Плащането на таксата се дължи в срок според погасителния план, който е неразделна
част от настоящия договор и който клиентът получава от гаранта. Страните са се договорили, че таксата ще
нарасне в случай, че клиентът поиска от гаранта да гарантира за размер на кредит по-голям от този, посочен в
чл.1.5 от настоящия договор. Договорът в електронна форма се счита сключен с получаване на изрично съгласие
от страна клиента, изпратено по електронен път или по друг начин, че същият е съгласен да бъде обвързан от
Договора и Общите условия съгласно реда, посочен в Общите условия. В случай, че клиентът не изпълни
задължението си да върне получения от кредитора потребителски кредит, гарантът ще заплати дължимата сума
на кредитора при първо негово поискване. С изпълнение на паричното задължение гарантът встъпва във всички
права на кредитора срещу клиента, съгласно ЗЗД и Общите условия към настоящия договор. Гарантът може да
6
иска от клиента изпълнение на цялото парично задължение, включително заплащане на допълнителните разходи,
произтичащи от Договора за потребителски кредит и платени от гаранта. Клиентът получава отстъпка в размер
на 0.
Предвидено е в чл.3.1, че за всяко парично задължение на клиента спрямо гаранта, възникнало по силата
или във връзка с настоящия договор и непогасено изцяло на падежа, се дължи лихва за забава в размер на
законната лихва, считано от падежа на паричното задължение до окончателното му погасяване. С подписване на
договора за гаранция, клиентът, видно от чл.3.2 се е задължил да обезщети при първо поискване гаранта за
всички вреди и разноски /включително разноски по принудително изпълнение, за правно съдействие, съдебни
такси и разноски за водене на дела/, които могат да настъпят за гаранта в резултат от забавено плащане от страна
на клиента, както и в резултат от упражняването на регресните права на гаранта, уредени в чл.2.
Издадено е удостоверение за липса на задължение с дата 18.05.2023 год. от отдел „Обслужване на
клиенти“ при „Фератум България“ЕООД в уверение на това, че към дата 16.05.2023 год. лицето Б. С. Б., ЕГН-
********** и кредит с №1245547 няма задължение към „Фератум България“ЕООД, ЕИК : *********.
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона. Според чл.22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. За основателността на така предявеният иск в тежест на
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, е да докаже : 1/.сключването на процесният договор;
2/.съдържанието на процесния договор; 3/.както и че договорът е нищожен на заявените в обстоятелствената част
на исковата молба основания. В правната доктрина се приема, че за да е налице нищожност на сделката/договора
тя трябва да страда от толкова съществени пороци, че те й пречат да породи правното си действие още към
момента на сключването. Една от предпоставките за предявяване на този иск е наличието на правен интерес,
който според съда за ищеца е налице, тъй като между страните съществува спор относно действителността на
сключения договор. Установява се, че със сключването на процесния договор за предоставяне на потребителски
кредит се нарушава правната сфера на една от страните – в случая ищеца.
При наличието на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че между страните е
сключен договор за кредит, въз основа на който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя кредит
под формата на парична сума, която последният се е задължил да ползва съобразно уговореното и да върне
същата в определения срок. При така възникналите отношения между страните приложение следва да намерят
нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, предвид факта, че ищецът Б. С.
Б. има качеството на потребител по смисъла на Параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на
договора физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност – чл.9, ал.3
от ЗПК.
Съдът намира за основателно възражението на ищеца, чрез пълномощника му за нищожност на
договора, поради нарушаване на императивният текст на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно цитираната
разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използване при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение №1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл.19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл.4, б.“а“ от
Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 год., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който
кредитният договор е сключен. Според практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с
всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има
съществено значение за правата на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Видно от чл.4 на процесният договор за потребителски паричен заем ГПР е 49.05%, изчислен по реда на
чл.8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, т.е. според съда формално е изпълнено изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва другите разходите по
7
кредита, предвидени за възнаграждението по договора за гаранция /поръчителство/, които трябва да се включат в
общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК : „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителните услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуги е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че ГПР е 49.05%, без да е отразено по какъв
начин е формиран и най-вече какви компонентни включва. При формирането на този извод съдът съобрази и
задължителния характер на даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл.10, параграф 2, б.“ж“ от
Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума,
дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент, както и на чл.23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите-членки
установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата
Директива и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер
на посочването на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на
този процент да се включат всички разходи по чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение
№50013/05.08.2024 год. по т.д.№1646/2022 год. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност
/нищожност/ на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит,
попадащ в изброените в разпоредбата на чл.22 от ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването
му.
Съгласно Решение №4/2009 год. по т.д.№395/2008 год. и Решение №1270/2009 год. по гр.д.№5093/2007
год. на ВКС на Република България основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска
сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се
даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на Д.те нрави по смисъла на чл.26
ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Чрез накърняване на принципа на „Д. нрави" по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на една от страните /в случая ищеца/ с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Изхождайки от съдържанието на процесният Договор №1245547/09.03.2023 год. за предоставяне на
потребителски кредит, съдът намира, че той е нищожен като противоречащ на Д.те нрави и неравноправен по
смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, защото сумата която се претендира за възнаграждение на гаранта по Договор за
гаранция с дата 10.03.2023 год. не е включена в ГПР, както и така претендираната сума по него значително
превишава сумата на отпуснатия кредит в размер на 400.00 лева по Договор №1245547 за предоставяне на
потребителски кредит, с дата 09.03.2023 год. По този начин според съда се нарушава принципа на добросъвестност,
8
който принцип е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В конкретният казус, чрез сключването на Договор за гаранция (поръчителство) и задължението,
което се уговаря чрез него, в размер до 6 000 лева гарантът и клиентът солидарно да отговарят спрямо кредитора,
изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Съдът намира за изцяло необосновано
твърдението на пълномощника но ответника, че договора за гаранция е отделно облигационно правоотношение,
по което „Фератум България“ЕООД не е страна, защото видно от чл.2.1 на Договора за гаранция (поръчителство)
от 10.03.2023 год., че той е сключен с модалитет, т.е. договорът за гаранция може да бъде прекратен, ако
кредиторът не предостави потребителски кредит на клиента или ако клиентът се откаже от договора за
потребителски кредит съобразно условията му. Именно тази договорна клаузи показва, че двата договора са
взаимно свързани и позоваването от страна на ответника на удостоверение от за липса на задължение от
18.05.2023 год., че към дата 16.05.2023 год. ищецът няма задължение към „Фератум България“ЕООД по
Договорът №1245547 за предоставяне на потребителски кредит с дата 09.03.2023 год. за съда е изцяло ирелеватно
и не се позовава на това писмено доказателство, тъй като то изхожда и е подписано от една от страните по
делото – ответникът „Фератум България“ЕООД /кредитор по процесния договор за потребителски кредит/, а и не
е подкрепено с каквито и да е релевантни доказателства, от които да е видно, че действително както се посочва в
него всички задължения по договора за потребителски кредит са погасени от страна на ищеца.
Не на последно място съдът счита, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената в чл.5 на Договорът №1245547 за предоставяне
на потребителски кредит с дата 09.03.2023 год. клауза за обезпечаване на кредита с поръчителство, както и самият
договор за гаранция (поръчителство) са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. В Глава IV от ЗПК е
уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008
год. относно договорите за потребителски кредити. Разгледан в този аспект, Договор за гаранция
(поръчителство), съгласно който Б. С. Б. дължи солидарно с гаранта спрямо кредитора сумата в размер на 6 000
лева, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива. По
посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. С уговорената сума по Договор за гаранция (поръчителство) в
полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение,
а именно недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Наред с изтъкнатото дотук, прави впечатление и това, че в Договорът №1245547 за предоставяне на
потребителски кредит с дата 09.03.2023 год., ГПР по кредита е в размер на 49.05%, а чрез включването на
възнаграждението предвидено по Договора за гаранция (поръчителство) в размер до 6 000 лева, действителният
годишен процент на разходите би бил различен от посочения размер, с което потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Реално в
процесният договор за кредит не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви
други разходи са включени в него. Също така, предвидената сума в Договор за гаранция (поръчителство) в
размер до 6 000 лева представлява скрит добавък и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен
процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Налице е заобикаляне на разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014 год. Реално, чрез нарушаване на Д.те нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19,
ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се
калкулира допълнителна печалба към договорената лихва. Поради невключване на уговорката за заплащане на
поръчителство в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР,
който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че
9
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Същевременно посочването на
по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва
да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да
плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕО и влече
недействителност на договора за поръчителство в неговата цялост /Решение №1510/13.12.2019 год. по в.гр.д.№
2373/2019 год. на ПОС/.
Налице е и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а,
т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.3 от Директива 93/1 З/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/1
З/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито безспорно са
съдържащите се в Договор за възлагане на поръчителство. В тази насока е и практиката на Съда на Европейския
съюз - Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него практика.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото исково производство Договор за предоставяне на
потребителски кредит №1245547/09.03.2023 год. се явява недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита, приравняващо се на непосочването му.
Освен това съдът счита, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всеки договор, имащ за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожен. В Глава IV от ЗПК е уредено задължение на всеки кредитор,
преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледан в този аспект, цитирания по-горе договор е в пряко противоречие с
преследваната цел на транспонираната в ЗПК Директива. По посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК.
Предвид всички изложени дотук съображения и изхождайки от задължителната практика на ВКС на Република
България по този въпрос, съдът намира, че в случая Договорът №1245547 за предоставяне на потребителски
кредит с дата 09.03.2023 год. страда от съществени пороци и в този си вид той не може да породи правни
последици за страните, не създава права и задължения за тях още от момента на сключването си.
Следователно след като в настоящия исков процес ищецът доказа при условията на пълно и главно
доказване спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях /чл.153 от ГПК/, то съдът
приема, че исковата му претенция се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена.
По предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване за нищожен на чл.5 от Договор №
1245547 за предоставяне на потребителски кредит, с дата 09.03.2023 год., сключен между „Фератум
българия“ЕООД, ЕИК : *********, в качеството му на кредитор, и Б. С. Б., ЕГН-**********, в качеството
му на кредитополучател.
С оглед уважаване на главния иск, то съдът счита, че не следва да се произнася по предявеният при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който ищецът на основание чл. 124, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.143, т.9 от ЗЗП във връзка с чл.10, ал.2, чл. 10а, ал.4, чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, иска съдът да прогласи
за нищожен чл.5 от Договор № 1245547 за предоставяне на потребителски кредит, с дата 09.03.2023 год., сключен между
„Фератум България"ЕООД, ЕИК : *********, в качеството му на кредитор, и Б. С. Б., ЕГН-**********, в качеството му на
кредитополучател.
По претенцията за съдебно-деловодни разноски.
При този изход на процеса основателна е претенцията за разноски на ищеца. От страна на
пълномощника на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.Д.
Т., на основание чл.78, ал.5 от ГПК, което възражение съдът намира за основателно. Действително по делото е
представен Договор за правна защита и съдействие, от който се разбира, че Б. С. Б. е заплатил на адв.Д. Т. Т.
договорено възнаграждение в размер на 1 500 лева за осъществена правна защита и процесуално
10
представителство по гр.дело №917/2025 год. Като съобрази факта, че по делото е имало само едно открито
съдебно заседание, в което пълномощникът на ищеца не се е явил, както и че цената на главния иск е 400,00 лева,
съдът преценява, че не се касае за дело, представляващо фактическа и правна сложност, в който смисъл следва да
присъди сумата в размер на 400 лева, в съответствие с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а за разликата от 1 100 лева така претендираното
възнаграждение се явява изцяло неоснователно. Другите дължими разноски на ищеца са за платената по сметка
на РС-гр.Ловеч в размер на 50,00 лева и 2,50 лева за възпроизвеждане на исковата молба на хартиен носител, т.е.
общо дължимата сума, която ответникът следва да заплати на ищеца възлиза на 452,50 лева, като за сумата 1 100
лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер от 1 552,50 лева на съдебно-деловодните
разноски съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, ищцовата претенция се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Водим от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание, на основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във връзка с чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК във връзка с чл.21 от ЗПК,
Договор №1245547 за предоставяне на потребителски кредит, с дата 09.03.2023 год., сключен между „Фератум
България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : **, представлявано от Управителите
Д.В.Н. и И.В.В., в качеството му на кредитор и Б. С. Б., ЕГН-**********, с настоящ адрес : **, в качеството му на
кредитополучател.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. С. Б., ЕГН-**********, с настоящ адрес : ** против „Фератум
България"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : **, представлявано от Управителите
Д.В.Н. и И.В.В., предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който
ищецът на основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.143, т.9 от ЗЗП във връзка с чл.10, ал.2, чл. 10а, ал.4,
чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, за прогласяване за нищожен чл.5 от Договор №1245547 за предоставяне на
потребителски кредит, с дата 09.03.2023 год., сключен между „Фератум България“ЕООД, ЕИК : *********, в
качеството му на кредитор, и Б. С. Б., ЕГН-**********, в качеството му на кредитополучател, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Фератум България"ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : **,
представлявано от Управителите Д.В.Н. и И.В.В. да заплати на Б. С. Б., ЕГН-**********, с настоящ адрес : ** сумата в
размер на 452,50 /четиристотин петдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща 50,00 лева платена по сметка на съда държавна такса, 2,50
лева такса за възпроизвеждане на исковата молба на хартиен носител и 400 лева възнаграждение за процесуално
представителство, а за сумата 1 100 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на съдебно-
деловодните разноски от 1 552,50 лева съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Б. С. Б., ЕГН-**********, с настоящ адрес : ** против „Фератум България"ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : **, представлявано от Управителите Д.В.Н. и И.В.В., като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11