Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1198
23.10.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2234/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на
Д. М.
У. Б., немски гражданин, роден
на ***г., чрез пълномощника
му по делото адв. Д.
К., против Решение №3198 от 29.07.2019г., постановено по
гр.д. №2764/2019г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ІІІ бр.с., с което
е задължен да
се въздържа от извършване на актове на домашно насилие
спрямо съпругата си З. Д. Б., ЕГН **********, и дъщеря
им И. Т. Е. Б.,
ЕГН **********, отстранен
е от съвместно
обитаваното с тях жилище,
находящо се в гр. Пловдив,
ул. „***“ №34,
за срок от една година, забранено му
е да приближава тях, жилището
им, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалата З. Д. Б. за срок
от една година, считано от датата на постановяване на
решението и му е наложена
глоба в размер
на 200 лв. на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН. С жалбата се
излагат доводи за неправилност на
решението, като се
иска отмяната му
и отхвърляне на
молбата за защита
или намаляване на срока
на наложените мерки за защита.
Ответните страни
по жалбата- З.
Д. Б., ЕГН **********, и И. Т. Е. Б.,
ЕГН **********, чрез пълномощника
си по делото
адв. Д. Т., в
подаден писмен отговор
на същата и в
съдебно заседание искат обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с
молба за защита
по ЗЗДН, подадена
от З. Д. Б.,
ЕГН **********, действаща лично и в качеството й на
майка и
законен представител на
дъщеря си И. Т. Е. Б., ЕГН **********,
с която
е поискана защита
по реда на ЗЗДН
поради извършено спрямо тях
домашно насилие от
страна на ответника
Д. М. У. Б.-
съпруг на молителката З. Д. Б. и баща
на И. Т. Е. Б..
С молбата е
поискана защита заради акт на
домашно насилие, извършен от ответника на 07.02.2019г. в
жилището им, находящо
се в гр. Пловдив,
ул. „***“ №34, в
присъствието на детето, изразяващ се в
отправяне на обиди спрямо молителката,
хващане за раменете, събаряне на земята и хващане
за врата с две ръце, както
и акт на домашно насилие, извършен
на 16.02.2019г., изразяващ се
в блъскане на молителката. С
обжалваното решение съдът
е приел, че
ответникът е извършил
описаните в молбата
за защита актове на
домашно насилие спрямо
молителките, поради което е
уважил подадената молба
за защита и е
наложил мерки за
защита на пострадалите по
чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от ЗЗДН, както
и глоба на
ответника в размер
на 200 лв.
на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо. Предвид
горното следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи, както
и да се извърши
служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по
основателността на подадената
молба за защита.
Настоящата инстанция
изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, че ответникът
по молбата за
защита Д. М. У. Б. е извършил
описаните в решението
актове на домашно
насилие спрямо молителите З. Д. Б.- негова съпруга и И. Т. Е. Б.-
негова дъщеря. По делото
е представена декларация
от молителите по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, в която са описани
отделните действия на
ответника, извършени спрямо
молителката З. Д. Б. и в
присъствието на детето
И. Т. Е. Б., и която съгласно
чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН
съставлява доказателствено средство
в производството по издаване
на заповед за
защита. Твърденията на молителите,
изложени в молбата им
за защита и
в декларацията, се потвърждават и от
представените по делото писмени
доказателства- съдебно- медицинско удостоверение, видно
от което при извършения
на 11.02.2019г. преглед на молителката З. Д. Б.
са установени кръвонасядания по
кожата на гърба, по
кожата на дясна мишница и предмишница
и по ляво бедро, които отговарят
по начин и време да са
причинени така, както
е отразено в предварителните сведения,
както и амбулаторни листове за прегледи
на молителката на 11.02.2019г.
и 12.02.2019г., при които
е установена реакция на
тежък стрес. Твърденията на молителката,
че спрямо нея са
били извършени актове
на домашно насилие,
се потвърждават и от показанията на
свидетелите М. П. и Р.Ш.- Т.,
които, независимо че не са очевидци
на конкретните описани
в молбата актове на насилие, имат
впечатления от състоянието на молителката
след други такива инциденти
през м. януари 2019г. Така
установените от тези
доказателствени средства обстоятелства
не се опровергават
от показанията на ангажирания от ответника
свидетел Ф. З. Е. Е. Й.,
тъй като
същият няма никакви
преки впечатления за
описаните в молбата за защита
събития. Ето защо
подадената молба за
защита правилно е била приета
за основателна както
спрямо молителката З. Д. Б.,
така и спрямо
малолетната дъщеря на
страните И. Т. Е. Б.,
пред която е бил
извършен актът на
домашно насилие на
07.02.2019г. , поради което
и съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.2 от ЗЗДН
тя също следва да се
счита за жертва
на психическо и
емоционално насилие. За
защита на пострадалата
З. Д. Б.
правилно са били
предприети мерките по
чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН,
като срокът им е
съобразен с характера
и интензивността на упражненото спрямо
нея насилие. По отношение
на И. Т. Е. Б.
правилно са били наложени мерките
по чл.5, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗЗДН.
Неправилно обаче по
отношение на нея е била
наложена мярката по чл.5, ал.1, т.3 от
ЗЗДН. От събраните
по делото доказателства се установява, че по
време на
съвместното съжителство на страните ответникът
е полагал грижи
за детето и същият желае
да поддържа лични отношения
с него, а от приложения документ
за извършен психологически
преглед на детето
е видно, че
извършилия прегледа психолог
е констатирал, че
между детето и бащата
има силна връзка, което е
констатирано и в
изготвения социален доклад
от Дирекция „Социално подпомагане“- Пловдив. Според настоящия състав
на съда връзката
родител- дете не следва да
бъде прекъсвана, като съдът
намира, че за защита
на пострадалата И. Т. Е. Б. ще
бъде достатъчно налагането
на мерките по чл.5, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗЗДН.
Ето защо по отношение на
детето мярката по
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН,
наложена с обжалваното
решение, следва да
бъде отменена, за да се
даде възможност за лични контакти
между ответника и
детето. С оглед
извършените от ответника актове
на домашно насилие
на същия правилно е била
наложена и глоба в размер
на 200 лв. на
основание чл.5, ал.4 от
ЗЗДН.
Предвид горното
в частта му, с която
е наложена мярката по
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН
по отношение на И. Т. Е. Б., обжалваното
решение и издадената
въз основа на него
заповед за защита следва
да бъдат отменени,
а в останалата му част същото
следва да се
потвърди.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3198
от 29.07.2019г., постановено по гр.д. №2764/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ІІІ бр.с., в частта му,
с която Д. М. У. Б. е
задължен да се въздържа от извършване на актове на
домашно насилие спрямо съпругата си З. Д. Б., ЕГН **********, и
дъщеря им И. Т. Е. Б., ЕГН **********, отстранен
е от съвместно
обитаваното с тях жилище,
находящо се в гр. Пловдив,
ул. „***“ №34, за
срок от една година, забранено му
е да приближава пострадалата
З. Д. Б., жилището
й, местоработата и местата й
за социални контакти и отдих
за срок от една година,
считано от датата на постановяване на
решението, и му е наложена
глоба в размер
на 200 лв. на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН.
ОТМЕНЯ Решение №3198
от 29.07.2019г., постановено по гр.д. №2764/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ІІІ бр.с., и
издадената въз основа
на него Заповед за защита №131 от
29.07.2019г. в частта им, с която
на Д. М. У. Б. е
било забранено да
приближава И. Т. Е. Б.,
ЕГН **********, и местата
й за социални
контакти и отдих
за срок от една година.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.