Решение по дело №4029/2019 на Софийски градски съд

         Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е    №……

                                                           гр. София, 10.04.2020  г.

                                

 

        В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                       ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                             Мл. съдия : Светослав Спасенов

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 4029 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 46617/03.10.2018 г. по гр. д. № 45135/2017 г. на СРС, 73 с - в, е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК, че С.Н.Т. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ - 315, 26 лв., цена по договор за продажба на топлинна енергия и на услугата дялово разпределение за апартамент в гр. София, ул. „*******, за периода за периода м. май 2014 г. - м. април 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2016 г. - подаване на заявлението до изплащане на сумата, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 37, 74 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2014 г. - 08.09.2016 г. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производства.

Решението се обжалва от ответника С.Н.Т. чрез представителя му с доводи за неправилност и необоснованост поради нарушения на материалния и процесуален закон. Излагат се и съображения, че неоснователно СРС е приел, че на ответника е доставяна ТЕ в периода, което не се установява от заключението на СТЕ. Необоснован е извода на съда, че според представените нотариални актове ответникът е собственик, следователно и ползвател на ТЕ в периода и между страните е налице договорно отношение по доставката на ТЕ. Неправилно съдът е приел, че ответникът не оспорва обстоятелството, че в имота е консумирана ТЕ през исковия период. От приетата пред СРС СТЕ е установено, че за периода ответникът не е ползвал ТЕ нито за отопление на имота, нито за сградна инсталация и не е начислявана такава понеже ползването на ТЕ е прекъснато от всички абонати в АС. Моли да отмени решението и исковете да се отхвърлят изцяло.

Въззиваемата страна - ищец „Т.С.“ ЕАД не е подала отговор в срока по чл. 263 ГПК. В молба преди съдебно заседание ищецът оспорва жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Третото лице помагач на ищеца „Б.Б.” ООД не взема становище по жалбата. 

Като съобрази становищата на страните и установените по делото факти, настоящият състав намира следното :

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединяване на искове искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и  чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Решението на СРС, върху което въззивният съд упражнява контрол в рамките на правомощията си съгласно чл. 269 ГПК, е валидно и процесуално допустимо. Относно законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите по въззивната жалба.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК). В настоящото производство ищецът следва да установи - пълно и главно, че спорното главно право е възникнало - че между страните съществуват договорни отношения за доставката на топлоенергия в процесния период, качеството на ответника на потребител, както и че до имота е доставена топлоенергия в определен обем и на определена стойност. Ответникът може да противопостави всички защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения, които следва да докаже.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Като се съобразят посочените норми следва, че по договора за доставка на топлинна енергия потребител на топлинна енергия е собственика на имота, физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което изрично са поискало откриване на партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.

В случая от доказателствата представени пред СРС, в това число нот. акт № 113, т. LLXVI, нот. дело № 28833/27.12.1997 г. за продажба на недвижим имот и нот. акт № 51, т. І1 ,рег. № 1929, дело № 45/19.06.2008 г. за дарение на недвижим имот се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. „********.

В същото време, по смисъла на ЗЕ, за да се приеме, че е налице правоотношение по доставка на ТЕ не е достатъчно да се установи само собствеността на недвижимият имот, а е необходимо да се докаже, че ищецът е доставял реално ТЕ за процесния период за този имот – по аргумент от чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Понеже имота, за който е използвана предоставената от ищеца топлинна енергия, безспорно се намира в сграда в режим на ЕС, съгласно разпоредбите ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран както в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ, така и в действалата през процесния период Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, както и такса мощност – за определена част от периода. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Изцяло в тежест на ищеца е било да докаже, пълно и главно, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, че е доставил ТЕ в имота на ответника през процесния период в определен размер и на определена стойност, доколкото ответникът е оспорвал това обстоятелство. Дължимостта на суми за консумираната от ответника ТЕ и техните размери, подлежи на общо основание на доказване от ищеца.

За разлика от СРС настоящият състав намира, че по делото не са ангажирани безспорни доказателства относно факта, че в имота на ответника е доставена ТЕ в определено количество и на определена стойност. Пред СРС са представени единствено извлечения от фактури за начислени едностранно суми от ищеца.

Въззивният съд констатира, че конституираното като трето лице помагач дружество - ФДР „Бруната“ ООД изрично е заявило, в молба от 03.05.2018 г., че не му е възлагана услугата дялово разпределение на ТЕ за сградата, в която се намира имота и дружеството не е извършвало такова разпределение. Липсват данни да е извършвано дялово разпределение и от страна на ищеца. По делото не са представени първични документи за отчет на уреди в имота - главни отчети за периода.

В допълнение на изложеното, приетата пред СРС СТЕ е отговорила категорично, че през процесния период ответникът не е ползвал ТЕ за отопление на имота и не са му начислявани суми за това. Според вещото лице за СЕС не е подавана, респективно - начислява ТЕ за отопление и за сградна инсталация. Начислявана е ТЕ за БГВ на база данни от предходни години. В същото време в СТЕ липсва конкретен размер на задължение на ответника за такива суми. Единствено е посочено, че според корекциите на ответника са начислени суми за предходни периоди в размер на 173, 09 лв. Съдът намира, че след като не се установява реално потребление на ТЕ в посочения размер, тази сума не може да се претендира за процесния период.

Въззивният състав намира, че основанието на иска не може да се докаже от ССчЕ, която единствено е възпроизвела вписаното във фактурите, издадени едностранно от ищеца.

 При така изложените обстоятелство, въззивният съд намира за основателно оспорването на ответника в смисъл, че претенциите за установяване на задължения както по главния иск за доставена ТЕ, така и по акцесорния - за заплащане на лихва за забава върху сумите за ТЕ, са изцяло недоказани, а от там - неоснователни. За разлика от СРС, настоящият състав приема, че исковете следва да се отхвърлят изцяло.

Тъй като изводите на въззивният състав не съвпадат с тези на СРС, оспореното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуален закон и следва да се отмени, а исковете - да се отхвърлят изцяло.

Предвид промяна в изводите на съда, решението следва да се отмени и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на ответника за исковото и заповедното производства.

По разноските пред СГС: С оглед изхода от спора, право на разноски има ответника. Понеже той е заявил изрично в съдебно заседание, че не претендира разноски във въззивното производство, такива не се присъждат в негова полза.

Така мотивиран СГС                                      

 

       Р    Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 46617/03.10.2018 г. по гр. д. № 45135/2017 г. на СРС, 73 с - в, с което е признато за установено, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че С.Н.Т. с ЕГН **********, с адрес на представителя си :  гр. София, ж. к. *******, чрез адв. Т., дължи на „Т.С.“ ЕАД, ***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – общо 315, 26 лв., цена на топлинна енергия и на услугата дялово разпределение за апартамент в гр. София, ул. „*******, за периода за периода м. май 2014 г. - м. април 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2016 г. подаване на заявлението до изплащане на сумата, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 37, 74 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2014 г. - 08.09.2016 г., както и в частта, в която С.Н.Т. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание  чл. 78, ал. 1 ГПК 695 лв. -  разноските в исковото производство и 75 лв. - по заповедното – по ч. гр. д. № 56352/16 г. на CPC, 73 - ти с – в и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че С.Н.Т. с ЕГН **********, с адрес на представителя си :  гр. София, ж. к. *******, чрез адв. Т.,  дължи на ищеца „Т.С." ЕАД, ***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – общо 315, 26 лв., цена на топлинна енергия и на услугата дялово разпределение за апартамент в гр. София, ул. „*******, за периода за периода м. май 2014 г. - м. април 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2016 г. подаване на заявлението до изплащане на сумата, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 37, 74 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2014 г. - 08.09.2016 г., за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56352/16 г. на CPC, 73 - ти с - в.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б.Б.” ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ : 1.                                 

 

 

 

 

 

           2.