Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 08.04.2020 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.02. 2020 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1012
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1586/18.11.2019 г.,
постановено по гр.д. №2543/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в
частта, с която „Е.Б.ЕС.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.К.“ ЕООД - гр.С.З.,
сумата 930,32 лева, представляваща
платена без основание цена за пренос по разпределителната мрежа за обект
Помпена станция „О.", с.О., ИТН *** за периода 01.06.2015г. - 30.06.2015
г. по фактура № **********/30.06.2015 г. и са присъдени разноски по делото.
Във въззивната жалба
въззивникът „Е.Б.ЕС.” ЕАД излага съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решение в обжалваната част. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да
се отмени решението на РС в обжалваната част и да се постанови друго, с което
да се отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Претендират се
разноските пред двете инстанции, като е представен списък. Прави искане на
основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение е прекомерен, същото да се намали до минималните размери
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В законния срок е постъпил писмен отговор от
страна на въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната
жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото. Прави
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Посочва банкова
сметка, ***, в случай, че въззивната жалба е неоснователна.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът „В.К.” ЕООД моли съда да
постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди
ответника „Е.Б.ЕС." ЕАД да заплати сумата от 850лв., представляваща
недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - Помпена станция „О.", ИТ № ***, за периода
01.06.2015г. - 30.06.2015г., по фактура №********** от 30.06.2015г., от общо
платена сума в размер на 1239,60лв. представляваща разликата между стойността
на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение,
ведно сьс законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до
датата на връщане на сумата от ответника на ищеца.
Ищецът претендира и присъждане на сумата
330лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата на извършеното плащане по фактурата – 11.07.2015г. до датата на
предявяване на исковата молба в съда -14.05.2019г.
В с.з. на 23.10.2019 г. е допуснато
изменение на иска за главница, като същият се счита предявен за сумата 930,32
лева.
Ответникът „Е.Б.ЕС.” ЕАД Пловдив представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявените искове
както по основание, така и по размер.
Процесният
обект на ищеца с ИТН *** – помпена станция „О.”, общ. Т. е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.Ю.” ЕАД на ниво ниско
напрежение и на 19.11.2015 г. е променено меренето на ниво средно напрежение,
видно и от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване от 19.11.2015 г.
Видно от
Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на
основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „О.",
характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод „В."
20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В." и
на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, ищецът е
собственик на Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О.,
на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В." и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са
собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за
ползване № 261/09.09.1995г.
По делото е представена и кореспонденцията между страните
във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на
нивото на мерене, съгласно която „Е.Б.ЕР." ЕАД с писмо изх. №
6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които
са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили
необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните
обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено,
че „Е.Б.ЕР. АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с
изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. –
извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С
писмо до „Е.Б.ЕС.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде
изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение
20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №*** ПС „О.”, с. О. и на ИТ № 2939033 В. с. К.П.В.,
като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост
на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички
необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. Е.Б.ЕС.“ АД отново
изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след
представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско
напрежение на средно напрежение.
По делото е представена фактура № **********/30.06.2015 г.,
издадена от ответника за дължима от ищеца сума за консумирана електрическа
енергия и мрежови услуги за множество места на потребление, вкл. ИТ № *** –
Помпена станция „О.", с.О. - за периода 01.06.2015г. - 30.06.2015 г.
Сумата по фактурата е заплатена от ищеца
с платежно нареждане от 10.07.2015 г.
От заключението на съдебнотехническата експертиза по делото
се установява, че през периода 01.06.2015г. - 30.06.2015 г. измерването на потребената от ищеца ел.
енергия по процесните фактури за обект Помпена станция „О.", с.О., ИТ № ***
е извършвано на страна ниско напрежение във веригата за потребление за обект
Помпена станция „О.", с.О.. Ако се приеме, че електропровод „В." 20
kV, е собственост на ищеца, измерването на употребяваната електроенергия може
да бъде направено на границата на собствеността в килията на Подстанция „Т.",
захранваща електропровод „В.". Според вещото лице, ако се приеме, че
измервателната група следва да бъде поставена на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „Т.", ищецът не би дължал заплащане на
пренос по ел. разпределителната мрежа до обект Помпена станция „О.", с.О..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Ищецът „Е.Б.ЕС.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и
като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите
условия на „Е.Б.ЕС.” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са
одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема,че
Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява
ищеца.
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от
нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от
9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.),
НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила
за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил
процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско
напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е
дължима при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от
средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение №
227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно
значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на
СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният
по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и
чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към
страна ниско напрежение, като към същият момент е липсвала нормативна уредба,
която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа
енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от
заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на
собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на
ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на
отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това въззивният съд
приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно
разположено. Следователно количеството консумирана електрическа енергия, измерено
в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови начисляване на
цена за пренос. При това положение съдът намира, че извършеното от
разпределителното дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба
6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща
начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени
за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в
приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е
обогатил за сметка обедняването на ищеца. „Е.Б.ЕС.” ЕАД е формирал дължимата от
„В.К.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри
на напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради това за
ответното дружество не е налице основание за получаване на такси за посочените
услуги, поради което платената сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1
пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият „В.К.” ЕООД е поискал присъждане
на разноски за въззивната инстанция, но не са представени доказателства, че
такива са направени, поради което и съдът не присъжда такива.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1586/18.11.2019 г., постановено по гр.д. №
2543/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в обжалваната част.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: