№ 1432
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100500584 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ц. Х. К., действащ чрез процесуалния
си представител, срещу неизгодните части на решение № 10877 от 07.10.2022 г.,
постановено по гр. д. № 562/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 78 с-в.
С обжалваната част от решението районният съд е осъдил Ц. Х. К. да заплати на
Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/2 от 4 000 лв. - стойността на потребена от
ответника топлинна енергия за периода 14.09.2014 г. - април 2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.09.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата; от 1/2 от 700 лв. - лихва за забава на присъжданата главница от 1/2 от
4 000 лв. , за периода 15.09.2014 г. - 03.08.2017 г.; 1/2 от 60 лв. - стойността на доставена
услуга „дялово разпределение” за периода 14.09.2014 г. - април 2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.09.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата; ½ от 10 лв. - лихва за забава на присъжданата главница от 1/2 от 60
лв., за периода 15.09.2014 г. - 03.08.2017 г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно
в обжалваната осъдителна част, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове
да бъдат отхвърлени в обжалваните части, като се присъдят направените пред двете
инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба. С него се излагат съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски.
1
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество – частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за частично основателни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
от 30.12.1984г. – л. 42 от делото на СРС, П.И.Д. е придобила собствеността върху
топлоснабдения недвижим имот. Това обстоятелство е видно и от представеното още с
исковата молба пред СРС, 59 с-в писмо от СО – л. 9 от това дело, в което е посочено, че
имотът е придобит от Д. по силата на договор за продажба на държавен имот.
Видно от изисканата от СРС, 59 с-в справка – л. 42 от гр. д. № 64106/2017г. П. Д. е
починала на 02.03.2003г., като за свои законни наследници, при равни квоти, е оставила
ответникът Ц. К. /въззивник по настоящето дело/ и И. Х. К..
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между въззиваемия и
жалбоподателя съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия, като неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за липса на
доказателства за облигационна връзка, както и, че ответникът е наследник на Д..
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Ето защо, неоснователни са
2
изложените във въззивната жалба доводи за недоказаност на облигационната връзка поради
липсата на сключен писмен договор. С публикуване от топлопреносното предприятие на
одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/
на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149
ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане
цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия, поради
което и тези изложени във въззивната жалба възражения са неоснователни.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза
пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се
установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово
3
разпределение. От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със
заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период
ОТ е било годно средство за техническо измерване. Ето защо, по делото е установено
реалното количество доставена ТЕ, поради което възраженията в тази връзка са
неоснователни.
Относно дължимата главница, съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Съгласно експертизата размерът на главницата, без изравнявания и
без просрочени или неплатени сметки, възлиза на 4152.16 лв. Доколкото исковата претенция
е насочена срещу ответника в качеството му на наследник, който притежава ½ от
собствеността, то отговорността на жалбоподателя също следва да бъде ангажирана до ½.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че СРС не е изготвил доклад
по делото. Напротив, такъв е изготвен в проведеното по делото първо заседание на
19.05.2022г. и е приет от страните без възражения. Същият е пълен и точен, дадена е
правилна правна квалификация на предявените искове и правилно е разпределена
доказателствената тежест. Срещу така изготвения доклад адв. Ч. изрично е посочил, че не
възразява и моли да се приеме за окончателен. Няма основания за промени и допълване,
поради което и въззивният съд не е давал указания в тази насока на страните.
Частично основателни са оплакванията във въззивната жалба относно настъпилата
погасителна давност.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Видно от исковата молба претенцията обхваща период м. 05.2013г. до м. 04.2014г.,
както и общи фактури, издадени за отоплителен сезон м. 05.2014г. до м. 04.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила за 2014г./ ,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 30 – дневен срок от
публикуване на интернет страницата на продавача. Съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя за нищожност на клаузата за неустойка, като не споделя
цитираната от въззивника практика, че поставя потребителя в неравнопоставено
положение.
Съобразно представените с исковата молба и приложими за процесния период общи
условия сумата за м. 07.2014г. е станала изискуема на 30.08.2014г., поради което към датата
на исковата молба е погасена по давност. Сумата за м. 08.2014г. е станала изискуема на
30.09.2014г., поради което към датата на исковата молба не е погасена по давност.
Съобразно изложеното, съдът приема, че непогасени по давност са вземанията преди
4
м. 07.2014г. включително.
По делото не е назначена ССЕ, но не е пречка съдът да установи размера на
вземанията по реда на чл. 162 ГПК, както е процедирал СРС. В случая обаче са представени
фактури, в които са посочени конкретните стойности на дължимата топлинна енергия по
месеци, поради което същите следва да бъдат взети предвид при определяне на размера.
Видно от представените към исковата молба фактури, първата приложена такава от
31.07.2014г. /л. 15 от делото на СРС, 59 с-в/ за сумата от 1137.47 лв. е изцяло погасена по
давност.
Погасени по давност са и вземанията по втората фактура /л. 16 от делото на СРС, 59
с-в/ за м. 05.2014г. до м. 07.2014г., които възлизат общо на 73.42 лв.
Или общият размер на погасените по давност вземания за посочения период възлизат
на 1210.89 лв.
Съгласно приетата по делото СТЕ дължимата главница за потребена ТЕ възлиза на
4152.16 лв.
След приспадане на погасените по давност вземания, размерът на дължимата сума за
потребена ТЕ възлиза на 2941.27 лв. Съобразно притежаваната от ответника ½ ид.ч. от
имота, същият следва да бъде осъден да заплати 1470.63 лв.
Неоснователнси са оплакванията във въззивната жалба за недължимост на главницата
за дялово разпределение.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределене самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По
силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното
предприятие и топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите
към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при
публично известни общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат
на продавача сума за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
5
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че се дължи главница за
дялово разпределение. СРС правилно е определил и непогасения по давност размер на
същата.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че не се дължи лихва върху
главницата за ТЕ. Както беше посочено по – горе, съдът не споделя възраженията на
въззивника за нищожност на клаузите, отнасящи се до настъпване изискуемостта на
вземането. С отговора на исковата молба ответникът не е направил изрично възражение, че
липсват доказателства за датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на
продавача.
Съобразно изложеното по – горе обаче, и предвид представените фактури и
посочените в тях стойности, настоящият въззивен съд достига до различен размер от
определения от СРС относно мораторната лихва върху главницата за ТЕ. Върху уважената
част от главницата за ТЕ и съобразно притежаваните от ответника идеални части, същият
дължи мораторна лихва в размер на 274.10 лв.
Изцяло основателни са оплакванията във въззивната жалба относно присъдената
лихва върху главницата за дялово разпределение. Липсва предвиден срок за плащане на това
задължение, поради което длъжникът изпада в забава едва след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. До депозиране на исковата молба няма данни ответникът да е бил канен да изпълни
задължението си за дялово разпределение, а още с отговора на исковата молба същият е
оспорил това обстоятелство. Следователно преди предявяване на исковата молба ответникът
не е изпаднал в забава и не дължи на ищеца обезщетение за забавено изпълнение на
главното задължение за дялово разпределение, изчислено в размер на законната лихва върху
него.
Поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваните части следва частично да се отмени.
Горното налага и преразпределяне на разноските пред СРС.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 74.40 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковете.
На въззивника се дължат сторените във въззивното производство разноски в размер
на 295.67 лв., съразмерно на отхвърлената част на исковете.
6
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10877 от 07.10.2022г., постановено по гр. д. № 562/2022 г. на
Софийски районен съд, 78 състав, в частта, в която Ц. Х. К., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. *******, разликата над 1470.63 лв. до пълния присъден от СРС размер от
2000 лв. представляващ стойността на потребената от ответника топлинна енергия, в
частта, в която Ц. Х. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, разликата
над 274.10 лв. до пълния присъден от СРС размер от 350 лв. представляващ мораторната
лихва, изчислена върху главницата за потребена от ответника топлинна енергия, както и в
частта за присъдените 5 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, включително и в частта за присъдените разноски за разликата над сумата
от 212.73 лв. до присъдения от СРС размер от 280.35 лв., представляваща направените пред
СРС деловодни разноски, както и в частта за присъдените деловодни разноски в
производството по чл. 240 ГПК за разликата над сумата от 614.90 лв. до присъдения от СРС
размер от 670.05 лв., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* срещу Ц. Х. К., ЕГН **********
иск за разликата над 1470.63 лв. до пълния присъден от СРС размер от 2000 лв.,
представляващ стойността на потребената от ответника топлинна енергия, за разликата над
274.10 лв. до пълния присъден от СРС размер от 350 лв. представляващ мораторната лихва,
изчислена върху главницата за потребена от ответника топлинна енергия, като погасени по
давност, както и за сумата от 5 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10877 от 07.10.2022г., постановено по гр. д. №
562/2022 г. на Софийски районен съд, 78 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ц. Х. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 74.40 лв.,
съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ******* да заплати на Ц. Х. К., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 295.67 лв.,
както и сумата от още 177.73 лв. разноски, на правени в производството пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
7
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8