Решение по дело №23/2021 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 57
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20213120100023
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Девня , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120100023 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на ДСП гр.Вълчи дол, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от Н. И. П., в качеството ừ на Директор, с правно основание чл.28,
ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДт и е за настаняване на детето В. Р. К., ЕГН **********, в
професионалното приемно семейство на Г. Х. К., ЕГН ********** с адрес **********, за срок от 2
години. Вносителят на искането твърди, че със Заповед на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Вълчи дол е постановена по административен ред на основание чл 27 , ал 1, вр
чл. 25 от ЗЗДт временно мярка за закрила за детето – настаняване в приемно семейство на Г. Х. К.,
ЕГН **********. Твърди също, че детето се е отглеждало от майката при лоши социално – битови
условия, а бащата на детето не се е интересувал от него през последните години
Заинтересованата страна Д. М. К. – майка на детето В. Р. К., в съдебно заседание изразява
несъгласие за настаняване детето в приемно семейство
Заинтересованата страна Р. Н. К., не се явява в съдебно заседание, не изразява становище
Заинтересованата страна Г. Х. К. се явява лично в съдебно заседание и изразява желанието си
да се грижи за детето.
В съдебно заседание назначеният от съда на основание чл.29, ал.4 от ГПК особен
представител на детето В. Р. К., поддържа искането то да бъде настанено в приемното семейство
на Г. Х. К..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по реда на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В представено по делото копие от дубликат на удостоверение за раждане се установява, че за
1
детето В. Р. К., ЕГН **********, са вписани родители - майка Д. М. К., ЕГН ********** и баща Р.
Н. К., ЕГН **********.
Със заповед № ЗД/Д-В-ВД-044 от 11.12.2020 г. на Директора на ДСП гр. Вълчи дол детето В.
Р. К., ЕГН **********, е настанено по административен ред в професионалното приемно
семейство на Г. Х. К. до произнасяне на съда с решение съгл. чл.28 от ЗЗДт.
Представена е и Заповед №03-РДПС-0001 от 20.01.2020г. за вписване в регистъра на
утвърдените приемни семейства като професионално приемно семейство на Г. Х. К..
Представени са декларации по чл.24, ал.3 ППЗЗДт от 06.01.2021г. от Д. В. С. и В. Н. К. за
несъгласие да бъде настанено в семейството им детето В. Р. К. поради липса на финансови
възможности и жилищни условия.
В представеният по делото социален доклад, изготвен от социален работник при ДСП гр.
Вълчи дол се твърди, че в ОЗД Вълчи дол е подаден устен сигнал за деца, неглижирани от
родителите си отблизък на семейството. След получаване на сигнала е посетен адреса, където е
установено, че Д. М. К. / майка на децата / живее на посоченя адрес на квартира. Жилището не е
обзаведено, липсват мебели, прозорците на стаите са изпочупени. Децата са открити в неугледен
външен вид, боси, гладни, стаята се отоплявала с печка на твърдо гориво. Поради липса на дърва
се палели парцали и дрехи. В жилището не била открита храна, не били налични ток и вода. При
проведен разговор с майката къде спят децата, посочила захвърлен дюшек на пода. Родителите на
детето имат сключен граждански брак. От мимолетните си връзки майката има общо седем деца от
различни мъже, но тъй като има сключен граждански брак с Р. Н. К., всички деца носят неговите
имена. От седемте деца две са осиновени. Не е известен биологичния баща на детето В. Р. К., тъй
като майката не може, да каже трите му имена. По данни на роднини Р. Н. К. е напуснал страната,
работи и живее в чужбина и не се интересува от децата си. Майката е безотоговорна и не осъзнава,
че децата имат нужда от адекватни грижи. Същата е с ниско интелектуално ниво и образованост, с
непостоянен характер и в дадени моменти реагира неадекватно, не подлежи на консултации. Няма
собствено жилище, постоянно сменя адресите и партньорите си. Д.М. няма близки роднини, които
да й окажат подкрепа и помощ. Единствено поддържа връзка с бабата по майчина линия на детето
Виктория, при която по – големите три деца били настанени в семейството на близки и роднини.
Въпреки това в нейното семейство децата били неглижирани и не се полагали адекватни грижи в
семейна среда. След което в месец Юли 2020г. майката се устроила на територията на Община
Вълчи дол и децата й били върнати, но отново било установено, че всички деца са неглижирани и
поставени в риск за дравето им. Между децата има изградена емоционална връзка, като по –
големите са се грижили за по- малките в семейството. Към момента никой от близките не желае да
отглежда децата предвид създадената епидемиологична обстановка и безработица в община
Вълчи дол.
В съдебно заседание социален работник в отдел „Закрила на детето” при ДСП-Вълчи дол
поддържа исковата молба. Излага, че след настаняването на детето в приемното семейство е видно,
че майката е заинтересована от случващото се с дъщеря й, защото идва и непрекъснато се
интересува за нея, като се пита за нейното здраве, как би могла да я види и има ли възможност да
бъде реинтегрирано в биологичното си семейство. Направено е посещение в дома на майката,
която живее на квартира, започнала е да прави ремонти, но към момента все още не може да
2
представи стабилни доходи. Работи се в посока реинтеграция, като има уговорка с майката да
поддържа условията, които се опитва да създаде. Твърди, че в приемното семейство детето е
много активно, контактно, за него се полагат добри грижи.
За да се произнесе по искането за настаняване на детето в съответствие с разпоредбата на
чл.26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл.25 от ЗЗДт като мярка за закрила е предвидено настаняване на детето
извън семейството, когато по отношение на него е налице някое от изчерпателно изброените в
четири точки основания. Предвид събраните доказателства, съдът намира, че по отношение на
детето В. Р. К. са налице основанията, посочени в т. 2 и т.3 от същия член. Съгласно изискванията
на ЗЗДт, за да бъде настанено дете при приемен родител следва да се изчерпа реда, посочен в
нормата на чл. 26 ал. 1 от ЗЗДт, а именно следва да се установи дали детето следва да бъде
настанено при роднини или при близки и чак тогава да се настанява същото в приемно семейство.
Видно от представения социален доклад и писмените доказателства – декларации по чл.27, ал.4
ЗЗДт, се установи, че в конкретния случай детето В. Р. К. няма как да бъде отглеждано при близки
и роднини по смисъла на Закона. Установява се от събраните по делото доказателства, че спрямо
детето е налице възможност за настаняване в приемно семейство, разполагащо с необходимите
условия за задоволяване на потребностите му и неговото правилно отглеждане. Предприемането
на тази мярка дава възможност детето да се отглежда в среда, максимално близка до семейната,
което защитава в максимална степен интересите му. Най-добрият интерес на детето в случая е
отглеждането му в среда, близка до семейната, каквато е в състояние да осигури Г.К.Х. Макар
майката на детето В. Р. К. да заяви желание да поеме грижите по отглеждането на детето в своето
семейство предвид начина на живот, воден от майката съгласно изложеното в социалния доклад и
обстоятелството, че същата вече веднъж не е успяла да осигури непрекъснато обгрижване и
постоянно присъствие, необходими за дете на възраста на В. при реинтеграцията в биологичното
семейство съдът преценява, че на този етап е изтекъл кратък период от време, за да се прецени,
доколко са настъпили трайни изменения в обстоятелствата, наложили предприемане на
административната мярка за закрила и подобряване на битовите и материалните условия за
отглеждане на детето. По тези съображения, съдът счита, че предявената молба е основателна и
доказана и следва да бъде уважена, тъй като същата е изцяло в интерес на малолетното дете, а и
няма друга възможност за отглеждането на детето на този етап от развитието му с оглед защитата
на физическата му цялост и възможността му за оцеляване, като при условие, че
материалнобитовите условия за отглеждането му в семейната му среда при майката бъдат трайно
подобрени, няма пречка, това да бъде своевременно установено и детето да бъде реинтегрирано в
семейна среда.
Съобразно направеното искане за настаняване в приемно семейство за срок от 2 години
съдът намира, че не са налице пречки детето да бъде настанено за този срок, тъй като при желание
и възможност на неговия биологичен родител той във всеки един момент може да поиска
прекратяване на настаняването и съответно да го отглежда. Респективно във всеки един момент
при наличие на съответните предпоставки, би могло да се приеме друга временна мярка за закрила
на детето, ако това ще защитава най-добре неговите интереси.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
НАСТАНЯВА В ПРИЕМНОТО СЕМЕЙСТВО на Г. Х. К. от ***, детето В. Р. К., ЕГН
**********, за срок от две години, считано от влизане на решението в сила, на основание чл.28 от
ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Варна в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.28, ал.4, ЗЗДт.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4