№ 128
гр. П., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230100974 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 367 ТЗ.
Ищецът „А. у. н.в. . д. т. л. ш.“ ООД – чуждестранно юридическо лице, със
седалище и адрес на управление в Република Т., гр. И., ул. „Й.“ № 17, ап. 4, Република
Т., с рег. № 294270-0 на Търговския регистър в града по седалището му, твърди, че
между него и ответника е бил сключен договор за превоз на товар, представляващ 9
310 кг. перлит. Заявява, че по силата на тази сделка е имал качеството на превозвач
(изпълнител), а ответната страна – на възложител. Поддържа, че е изпълнил поръчания
превоз, използвайки подизпълнител – „Н. Т. 1“ ЕООД, при спазване на уговорените
условия, а именно: дати на товарене – 06 и 07 август на 2020 г.; място на товарене – гр.
И., Република Т. и място на доставка – гр. П., Република Б.. Изтъква, че за превозната
услуга му се дължи възнаграждение от 2 400 евро, за което е издал фактура с №
ALU2020000000556 и фактура с № ALU2020000000557 – и двете от 10.08.2020 г., но
възложителят не е изпълнил задължението си за неговото заплащане. Иска визираната
сума да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в първоначално сезирания съд (23.12.2020 г.) до погасяването.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът „З. 2012“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Ш. за С. – О. П.“, ЕИК ***, оспорва ищцовата претенция и моли за отхвърлянето й,
както и за присъждането на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага
доводи, че не е получил от страна на ищеца стоката по сочения превоз.
Съдът приема следното:
1. Фактически и правни изводи по съществото на делото:
Уважаването на разглежданата искова претенция предполага едновременната
даденост на няколко изисквания, които се свеждат до: 1/ валидно облигационно
1
отношение между страните по делото, породено от твърдения договор за превоз на
товар, по силата на който ищецът има качеството на превозвач, а ответникът – на
възложител; 2/ реално изпълнение от превозвача на възложения му превоз; 3/
изискуемост (настъпил падеж) на вземането за превозната цена и 4/ неизпълнение на
насрещното задължението на възложителя за неговото заплащане.
Правилата, уреждащи разпределението на тежестта на доказването в исковото
гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцовата страна да
установи положителните предпоставки от фактическия състав на иска, а на ответната –
погасяването на търсеното вземане.
Писменият доказателствен материал, ангажиран от ищцовото дружество, с цел
да бъде констатирано сключването на превозния договор, при поддържаните
параметри, обхваща:
- Двете фактури от 10.08.2020 г., на които се прави позоваване в исковата
молба. От съдържанието им е видно, че те са издадени от ищеца, в качеството му на
превозвач, във връзка с превоза, за който се води делото, а получател на услугата е
ответната страна, при цена, възлизаща на претендираната сума.
- Фактура с № **********/10.08.2020 г., издадена от „Н. Т. 1“ ЕООД (като
изпълнител) към ищеца (като възложител), според която той му дължи 4 302,82 лв.
(или 2 200 евро) – за извършването на процесния превоз на товар.
- Банково платежно нареждане от 18.08.2020 г., с което последната сума е
била заплатена.
- Два броя международни товарителници (ЧМР) – от 06.08.2020 г. и от
07.08.2020 г., съгласно които „Н. Т. 1“ ЕООД е реализирало превозването на 9 310 кг.
перлит от гр. И. (Република Т.) до гр. П. (Република Б.), чийто изпращач е бил „И.п. м.
к.“ ООД, а получател – ответното дружество. Коментираните товарителници са
подписани за получателя. Те са били оспорени в тази им част от ответника, поради
което е била открита процедура по чл. 193 – чл. 194 ГПК и в нейните рамки на същия е
било вменено процесуалното задължение да докаже неавтентичността им (чл. 193, ал. 3
ГПК). Той обаче не е направил това, поради което и трябва да се смята, че тези
документи обективират изявления, които го обвързват (чл. 180 ГПК).
- Справка с рег. № 32-2422/05.01.2022 г., постъпила от Митническо бюро –
Кулата при Териториална дирекция Митница С. към Агенция „Митници“, съобразно
която: на 11.08.2020 г. ответникът, в качеството му на вносител/купувач е депозирал
пред митническите власти (чрез упълномощен представител по чл. 18, § 1 от
Регламент /ЕС/ 952/2013 за създаване на митнически кодекс на Съюза) 2 броя
митнически декларация; те са били насочени към поставяне под митническия режим
„допускане за свободно обръщение“ на стоката, предмет на цитираните международни
товарителници от 06 и от 07 август на 2020 г.; разходите му за Т.портирането на
стоката общо възлизат на 4 694 лв. (или 2 400 евро).
От заключенията на изслушаните първоначална и допълнителна съдебно-
счетоводни експертизи, които няма причини да не бъдат кредитирани изцяло, се
изяснява, че:
- фактурите от 10.08.2020 г., издадени от ищеца, не са осчетоводени при
ответното дружество, не са декларирани от него пред органите на Националната
агенция по приходите и то не е ползвало по тях данъчен кредит по смисъла на ЗДДС;
- на 11.08.2020 г. в счетоводството на ответника е била заприходен
перлитът от 9 310 кг., за който са били подадени обсъдените две митнически
декларации;
- във връзка със закупуването на тази стока от дружеството ответник при
2
него фигурират и счетоводни записвания за две фактури от 06.08.2020 г., с издател
„И.п. м. к.“ ООД, като продавач;
- няма счетоводни данни ответникът да е използвал закупения перлит за
собствени нужди, но има такива, че го е продал на други лица – на К. З. к. Ц. С.
(1 150,85 кг., продадени на 30.09.2021 г.) и на „А. и.“ ЕООД (8 159,15 кг., продадени на
30.10.2021 г.).
От показанията на разпитания свидетел Д. К., става ясно, че: този свидетел
работи като шофьор при „Н. Т. 1“ ЕООД, включително към месец август на 2020 г.;
той, заедно с друг негов колега – М. К. който също е шофьор при посоченото
дружество, са Т.портирали с тежкотоварни автомобили перлита по двете
международни товарителници; получател на стоката е било ответното дружество, а
самото й разтоварване е било в района на О.те в гр. П., където се намира неговата база;
тогава е станало и подписването и подпечатването на ЧМР-тата от получателя, което
конкретно се е случило от лице в находящата се там административна сграда. Гласните
доказателствени средства, създадени с участието на този свидетел, трябва да получат
пълен кредит на доверие, защото са последователни, логични и безпротиворечиви,
базират се на лични впечатления и не се оборват от другите елементи на
доказателствената съвкупност.
Така изяснените факти обуславят юридическите заключения, че:
- Между ищеца (като превозвач) и ответника (като възложител) е
възникнало превозното облигационно отношение, на което се позовава първият, след
като той (макар и с подизпълнител) е организирал превоза на стоката по съответната
дестинация и тя е била реално получена от втория.
- Съответствието на дължимата превозна цена с претендираната такава се
потвърждава от митническото деклариране, което ответникът е направил.
- Вземането за нейното плащане е с настъпила изискуемост, защото в тази
връзка приложим се явява нормативният регламент на чл. 303а, ал. 3, изр. 2 ТЗ, а
предвиденият в него 14-дневен срок, считано от деня на получаването на стоката, е
изтекъл.
- Неосчетоводяването при ответника на фактурите, издадени от ищеца за
превозната сделка, не опровергава дължимостта на възнаграждението по нея, след като
са налице достатъчно други доказателствени данни, позволяващи категоричен
положителен извод в тази насока.
В обобщение може да се каже, че предпоставките за основателността на иска са
изпълнени, поради което той подлежи на пълно уважаване.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото дава право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78, ал. 1
ГПК).
Техният общ размер, според представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за осъществяването им, се равнява на 1 731,65 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. 2012“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ш.
3
за С. – О. П.“, ЕИК ***, да заплати на „А. у. н.в. . д. т. л. ш.“ ООД – чуждестранно
юридическо лице, със седалище и адрес на управление в Република Т., гр. И., ул. „Й.“
№ 17, ап. 4, Република Т., с рег. № 294270-0 на Търговския регистър в града по
седалището му, следните суми:
- 2 500 евро, представляващи неплатена главница по договор за превоз на
товар (9 310 кг. перлит), сключен между „А. у. н.в. . д. т. л. ш.“ ООД (превозвач) и „З.
2012“ ООД (възложител), който превозвачът е изпълнил чрез подизпълнителя „Н. Т. 1“
ЕООД, при условия: дати на товарене – 06 и 07 август на 2020 г., място на товарене –
гр. И., Република Т. и място на доставка – гр. П., Република Б., за което са били
издадени фактура с № ALU2020000000556 и фактура с № ALU2020000000557 – и двете
от 10.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2020 г. до погасяването,
и
- 1 731,65 лв., представляващи съдебни разноски, дължими за
първоинстанционно исково производство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4