Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.03.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
девети февруари година
2021
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4807
описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени при обективно евентуално съединяване
следните искове: предпочитан иск с пр. основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
прогласяване на нищожност на договор, поради противоречие със закона,
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на договор като сключен при липса на съгласие, евентуален иск с пр. основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за дарение поради противоречие с
добрите нрави, евентуален иск с пр. основание чл.26, ал.4 ЗЗД за нищожност на
договор, поради съдържаща се в него недействителна клауза.
По изложените в искова молба и молба – уточнение
от 10.05.2017г. обстоятелства Л.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: *** е предявил
срещу Д.О.А. с ЕГН **********, установителен иск с пр. основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, за прогласяване на нищожност на
договор за дарение обективиран в Нотариален акт за дарение №158, том II, per. №
10676, дело № 296 от 2010 г. на нотариус В. Г., per. № 340 от НК, с който Д.Г.А.
е дарила на ответницата Д.О.А. следните недвижими
имоти: апартамент № 5, находящ се на трети етаж в жилищна сграда на ул. "*********в
гр. София, с площ от 97,2 /деветдесет и седем цяло и две десети/ квадратни
метра, заедно с избено помещение № 2 /две/, с площ от 19,23 /деветнадесет цяло
и двадесет и три десети/ квадратни метра, заедно с 16,80 % /шестнадесет цяло и
осемдесет стотни процента/ идеални части от общите части на сградата /без
мястото/ и кабинет № 4 /четири/, находящ се на петия мансарден етаж в жилищната
сграда на ул. "*********, с площ от 26,62 /двадесет и шест цяло и
шестдесет и две стотни/ квадратни метра, заедно с 2,20 % /две цяло и двадесет
стотни процента/ идеални части от сградата. Твърди се, че договора за дарение е
сключен в нарушение на закона, като са нарушени изискванията на чл. 578, ал. 4,
чл. 580, чл. 586 от ГПК и чл. 112, б. "и" от ЗС. Предявен е и евентуален иск за прогласяване на
нищожност на договор за дарение обективиран в Нотариален акт №158, том II, per.
№ 10676, дело № 296 от 2010 г. на нотариус В. Г., per. № 340 от НК, като сключен при липса на съгласие на
основание чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. При условия на евентуалност, в случай, че
не се приемат за доказани твърденията за нищожност на договора на горните
основани ищецът е предявил иск за прогласяване на нищожност на договор за
дарение обективиран в Нотариален акт №158, том II, per. № 10676, дело № 296 от
2010 г. на нотариус В. Г., per. № 340 от НК, като сключен в противоречие с
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Предявен е и четвърти
евентуален иск, за прогласяване на нищожност на договор за дарение сключен с Нотариален
акт №158, том II, per. № 10676, дело № 296 от 2010 г. на нотариус В. Г., per. №
340 от НК, поради съдържаща се в него недействителна клауза – относно
учередното с него право на ползване, без
която клауза договорът не бил сключен, което обуславя недействителност на целия
договор по аргумент за противното от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Претендират се още
сторените по делото разноски, в това число и платен адвокатски хонорар.
В исковата молба са наведени фактически
твърдения, че ищецът Л.А. заедно с брат му О. А. са синове и наследници на Н. и
Д. А.. Твърди се, че двамата братя наследили по равно или по 1/2 идеална част
от наследството, оставено от техните родители. Баща им Н. А., починал на
08.02.2000г., а майка им Д.А., починала на 22.09.2012г. Твърди се, че
родителите им Н. А. и Д. А. притежавали
следните недвижими имоти, придобити от тях в режим на СИО: АПАРТАМЕНТ № 5,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.103.240.1.5 по кадастралната
карта на гр. София, намиращ се сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.103.240, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68134.103.240.1.6, под обекта: 68134.103.240.1.3, над обекта:
68134.103.240.1.7, описан в схема № 67254/12.11.2013г. на АГКК; находящ се на
трети етаж в жилищна сграда на ул. "*********в гр. София, общ. Столична,
район Средец, състоящ се от две стаи, хол с балкон, кухня с балкон, баня-клозет,
килер, с площ 97,2 кв. метра при съседи: от север - двор, от юг - д- р М. Д. П.
и К.Б.П., от изток - двор, от запад - улица, отдолу - Г.Н.К., отгоре - таван,
заедно с избено помещение № 2 /две/, с площ от 19,23 кв. м, при съседи: от
север - двор, от юг - Г.Н.К. и Е. Н.К., от изток - И.Н.И.и Л.И.Д., от запад - улица,
заедно с 16,80 % идеални части от общите
части на сградата /без мястото/, описан в НА № 141, том IX, н. дело № 1550/1960
г. от 13 май 1960г. на първи Софийски нотариус Х.О. при Софийски народен съвет
и КАБИНЕТ № 4 /четири/, находящ се на петия мансарден етаж в жилищната сграда
на ул. "*********, с площ от 26,62 /двадесет и шест цяло и шестдесет и две
стотни/ квадратни метра при съседи: север - двор, юг - стълбище, изток - И.Н.И.и
Л.И.Д., заедно с 2,20 % /две цяло и двадесет стотни процента/ идеални части от
сградата, описан в Договор за отстъпване на право на строеж и надстрояване
върху държавна земя от 12Л0.1982 г., изд. от СНС, Ленински районен народен
съвет.
Твърди се, че с процесния договор за
дарение от 29.07.2010 г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 158, том II, per. № 10676, дело № 296 от 2010г. на нотариус В. Г., per.
№ 340 в регистъра на НК, вписан под № 179, том LXXXVI, дело № 19604/2010 г. в
Служба по вписванията, майката на ищеца - Д.А. е дарила на ответницата и двата
описани по-горе недвижими имота. Счита, че този договор е нищожен, тъй като бил сключен в нарушение на
закона, противоречи на добрите нрави и е сключен при липса на съгласие. Твърди,
че противоречи на закона и на добрите нрави, тъй като дарителката приживе, под
влияние на ответницата Д.О.А., в напреднала възраст и в състояние на силна
внушаемост, без да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи, е прехвърлила двата описани по-горе недвижими имоти на Д.О., като
единствената цел за това е била да се обогати надарената, след смъртта на майка
му. С извършеното дарение дарителката си е запазила правото на ползване върху
двата имота. Учредяването на правото на ползване върху двата имота е станало
без знанието на ищеца и съгласие, тъй като твърди, че е собственик по
наследяване на 1/6 идеална част от двата имота. За придобиването на процесните
имоти узнал през лятото на 2013г. лично от ответницата. След направена справка
в Имотен регистър към АВ установил, че майка му Д.А. с договор за дарение от
29.07.2010г. е дарила на ответницата и двата описани по-горе наследствени
имота, като е учредила за себе си и пожизнено право на ползване върху тях.
Твърди се, че партидата на имотите в
данъчната служба в началото на 2013 г. се водели на името на майка му Д.Г.А., а
данъците за същите не били платени към този момент. Сочи, че договорът за
дарение към есента на 2013 г. не е обявен и в АГКК.
Твърди, че процесния нотариален акт за дарение
на недвижим имот е издаден в нарушение на изискванията на чл. 586 от ГПК и чл.
112, б. "и" от ЗС. С него било извършено нищожно нотариално
удостоверяване, тъй като при изповядването на сделката пред нотариуса не били
представени всички необходими документи в съответствие с изискванията на чл.
586 от ГПК, удостоверяващи, че дарителката е собственик на имотите, предмет на дарението
и че същата е дееспособна. При изповядването на сделката пред нотариуса липсвало
удостоверение за наследници на Н. Т. А.. Сочи се, че сспоред НА № 141, том IX,
н. дело № 1550/1960 г. от 13 май 1960г., собственици в режим на СИО на
апартамент № 5 са Н. и Д. А.. Заявява, че саморъчното завещание на Н. А., с
което дарителката се е легитимирала като единствен собственик на даряваните
имоти, не било е вписано, каквито са изискванията на чл. 112 от ЗС. Поддържа,
че съгласно чл. 586, ал. 4 от ГПК, когато документът за собственост на
праводателя не е вписан, нотариалният акт не се издава, докато този документ не
бъде вписан. Сочи се, че в случая
въпреки липсата на вписване на саморъчното завещание на Н. А. и в нарушение на
чл. 586, ал. 4 от ГПК, нотариусът е издал нотариален акт.
Сочи се, че нарушение има и на чл. 578,
ал. 4 ГПК относно проверката на дееспособността на явилите се пред него лица.
При изповядването на сделката нотариусът не се е убедил в дееспособността на
дарителката. Твърди, че Д.А. към момента на сделката е била в напреднала
възраст - 88 години, доста немощна, с редица заболявания и с намален слух.
Към
момента на извършване на дарението през 2010 г., процесните имоти били съсобствени между Д.А., ищеца и брат му както следва: за Д.А.
- 4/6 идеални части, за ищеца 1/6 идеална част и за О. А. - 1/6 идеална част.
Съсобствеността между тях възникнала след смъртта на баща им през 2000 г. С
дарението от 2010 г. майка му дарила двата имота, като си запазва пожизнено
правото на ползване върху тях, но това право на ползване не е учредено валидно,
тъй като липсвало съгласието на останалите съсобственици. Ищецът поддържа, че включената в договора за
дарение клауза, по силата на която майка му Д.А. си е запазила пожизнено
правото на ползване върху имотите, предмет на сделката, е нищожна поради
противоречието й с нормите, уреждащи института на правото на ползване в чл.
56-62 от ЗС. Освен това, счита, че включването на тази клауза се явява условие
дарителката да прехвърли собствеността върху притежаваните от нея идеални части
от имотите, като мотивът й да сключи сделката е бил да надари ответницата,
която да стане пълноправен собственик на двата имота едва след нейната смърт,
но да си запази правото на ползване.
Следователно
без тази клауза договорът не би бил сключен, поради което и по аргумент за
противното от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД недействителността на отделната клауза
обуславяла недействителност на целия договор.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор от ответницата Д.А., чрез пълномощника адв.А.В.-САК,
в който предявените искове са оспорени като неоснователни. Твърди се, че в
конкретния случай дарственият акт не е противозаконен, нито несъвместим с добрите
нрави. Сочи се, че намаляването на имуществото на дарителя следва от същността
на договора, който е едностранен и дарението се извършва именно за да се
облагодетелства дарения. Относно въведеното от ищеца противоречие със закона,
се сочи, че не са изложени конкретни съображения, кои са правите норми нарушени
с процесния договор. Твърди се, че договорът за дарение от 29.07.2010г. не
накърнява установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал,
поради което не е нищожен и искът с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен. Сочи, че в нотариалния акт за дарение е описано и саморъчно
завещание на Н. А., което е било вписано по нотариалното дело № 1956/1991 г. на
Служба по вписванията при СРС, а видно от Протокола за обявяване на саморъчно
завещание, който е неразделна част от него, същото е било обявено на 29.02.2000
г. от Съдия по вписванията при СРС по искане на молителя Д.А.. Оспорено е
представеното като доказателство удостоверение от 13.12.2013г. издадено от
Агенция по вписванията - гр. София, в което е отбелязано, че „Н. А. няма
завещания“. Сочи се, че правото да се
иска унищожение се погасява с тригодишна давност, която в случая тече от деня
на вписване на договора за дарение и следователно към момента на подаване на
исковата молба правото на ищеца да заведе подобен иск било преклудирано.
Релевира довод, че иск с пр. основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД не може да бъде
предявяван след смъртта на лицето, чиято недееспособност се твърди, освен ако
преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако
доказателството за недееспособността произлиза от същия договор, които
обстоятелства в случая не са били налице. Твърди, че от представеното с
исковата молба завещание от 12.08.1991 г. по н.д. № 1956/1991 г. на Служба по
вписванията при СРС и Протокол за обявяване на саморъчно завещание то
29.02.2000 г. на съдия по вписванията при PC - гр. София, Н. А. е завещал на
съпругата си Д.А. своята ½
идеална част от процесиите имоти (в режим на СИО към датата на съставяне
на завещанието). Твърди, че завещаната по ½ идеална част от двата имота не е част от
наследствената маса, която се разпределя между наследниците по закон на Н. А.,
съобразно наследствените им квоти, поради което счита за несъстоятелни
твърденията на ищеца, че след смъртта на баща му е станал собственик на 1/6 ид.
част от тях, в качеството му на законен наследник. Прави се искане за
присъждане на разноски, в това число и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез
пълномощника адв.Г. поддържа предявените искове.
В
хода на процеса на 18.09.2020г. ищецът Л.Н.А.
е починал, като с определение от з.с.з. на 06.10.2020г. на основание чл.227 от ГПК,
като ищци са конституирани неговите законни наследници – Д.Т. В. –А. с ЕГН **********
и Т.Л.А. с ЕГН **********. В открито заседание процесуалните правоприемници на
ищеца поддържат предявените искове.
В съдебно
заседание, ответницата чрез пълномощника адв.В. оспорва
исковете, претендира отхвърлянето им. Представя списък по чл.80 ГПК.
Софийски
градски съд, ГО, I-7 състав, преценявайки
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, във
вр. с чл.12 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че Л.Н.А. и Д.О.А. са
роднини по съребрена линия, като ищецът е чичо на ответницата, а тя от своя
страна е негова племенница.
Не е
спорно, че ищецът и ответницата са низходящи на Н. Т. А. ЕГН ********** и Д.Г.А.
ЕГН **********, като Л.А. е техен син, а Д.О. е тяхна внучка.
Не
се спори, като е видно и от приетия нотариален акт за право на собственост на
жилище в сграда, построена от строителна организация върху държавна земя № 141,
том IX, дело № 1550/1960г., издаден на 13.05.1960 г. от нотариус Х.О. при СНС,
че Н. Т. А. и Д.Г.А. са придобили правото на собственост върху един апартамент
на третия етаж в ляво, състоящ се от две стаи, хол с балкон, кухня с балкон,
инсталирана баня-клозет, килер, с площ от 97,2 кв.м., находящ се в жилищна
сграда, построена върху държавно място, с адрес: гр. София, ул. "*********"
№ 41./л.12-л.13 от приложеното
гр.д.№46950/16г. на СРС, I ГО, 46 с-в/
Видно от приетото удостоверение за
наследници изх.№АО 9400-3114 от 17.07.2013г. изд. от Столична община, р-н
Средец, Н. Т. А., починал на 08.02.2000
г., като оставил наследници по закон: Д.Г.А. - съпруга, Л.Н.А. - син и О. Н.в А.
- син./л.16 от приложеното
гр.д.№46950/16г. на СРС, I ГО, 46 с-в/
От приетия
Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 158, том II, per. № 10676, дело № 296 от 29.07.2010г.
на нотариус В. Г. *** дейсвие СРС, вписан под № 179,
том LXXXVI, дело № 19604/2010 г. в Служба по вписванията, се установява, че Д.Г.А. ЕГН ********** дарила на своята
внучка Д.О.А. ЕГН **********, следните недвижими имоти: апартамент № 5, находящ
се на трети етаж в жилищна сграда на ул. "*********в гр. София, с площ от
97,2 кв. м., заедно с избено помещение №
2 /две/, с площ от 19,23 кв. метра, заедно с 16,80 % /шестнадесет цяло и
осемдесет стотни процента/ идеални части от общите части на сградата /без
мястото/ и кабинет № 4 /четири/, находящ се на петия мансарден етаж в жилищната
сграда на ул. "*********, с площ от 26,62 кв. метра, заедно с 2,20 % /две
цяло и двадесет стотни процента/ идеални части от сградата и правотот на
строеж, като дарителката запазила пожизнено правото на ползване върху двата
имота./л.10-л.11
от приложеното гр.д.№46950/16г. на СРС, I ГО, 46 с-в/
В последния абзац на
цитирания нотариален акт, нотариусът е удостоверил, че при съставяне на акта пред
него са представени следните документи, установяващи правото на собственост и
особените изисквания на закона: 1/ НА № 141, том IX, дело № 1550/1960г. на I
Нотариус при СРС; 2/ Договор за отстъпване на право на строеж и надстрояване
върху държавна земя от 12.10.1982год, изд. от СНС, Ленински РНС; 3/ Завещание
от 12.08.1991г. по н.д. № 1956/1991г. Сл. Вписвания при СРС; 4/ У-ние за
данъчна оценка; 5/ декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК; 6/ Декларации по чл.
25, ал. 7 от ЗННД; 7/ Квитанция за внесен местен данък и вписване.
От приетото Заявление от 17.01.2020г. на нотариус
В. Г. №340 от Нотариалната камара, се установява, че нотариално дело 296 е
образувано през 2010г. и е унищожено поради изтичане на пет годишния срок за
съхранието му, съгласно Наредба №32 от 29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и
нотариалните кантори. /л.316 от делото/
От прието писмо вх.
№ 50650/11.04.2018г., издадено от регионален директор на СВ при Агенция по
вписванията, се установява, че в сектор "Завещания" на Служба по
вписванията се намира в оригинал саморъчното завещание на Н. Т. А., което завещание е обявено, но не е вписано, като от
същото са издавани заверени преписи няколко пъти./л.77
от делото/ С
цитираното на Служба по вписванията са изпратени заверени преписи от саморъчно
завещание от 12.08.1991г., ведно с протокол за обявяване на саморъчно завещание
от 29.02.2000г.
Видно от приетия заверен препис
от саморъчно завещание датирано -12.08.1991г.,
Н. Т. А., живущ *** е завещал на своята съпруга Д.А. притежаваната от
него ½ идеална част от апратамент
№5 в сградата на ул. "*********в гр. София, както и кабинет в същата сграда,
придобити с нотариален акт № 141, том IX, дело № 1550/1960г./л.78
от делото/
От приетия Протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 29.02.2000г. на съдия по вписванията при РС София, се
установява, че по молба на явилата се Д.Г.А., след представяне на препис от Акт
за смърт №123 /09.02.2000г., е отворено поставеното в бял блик оставен за
пазане в нотариата на 12.08.1991г. завещание на Н. Т. А., което съдията по
вписванията прочел гласно на молителката, след което страниците на които е
написано, са подписани от съдията по вписвания и молителката, като е съставен и
протокол съгласно чл.27 от ЗН. /л.79 от делото/
Налице се данни, че по иск с правно основание
чл.42, б.“б“ от ЗН предявен от Л.Н.А.
срещу Д.О.А. и О. Н.в А., за признаване нищожност на саморъчното завещание от
12.08.1991г., е образувано гр.д. №48090/2013
г. по описа на СРС, ГО, 75 с-в по описа на СРС, по което няма данни да е постановено
влязло в сила решение, към датата на приключване на устните състезания в
настоящото производство.
От приетото удостоверение за наследници изх.№АО 9400-3115 от
17.07.2013г. издадено СО, район Средец, се установява, че Д.Г.А. ЕГН ********** е
починала на 23.09.2012г., като оставила законни наследници синовете си Л.Н.А. и
О. Н.в А.. /л.17 от приложеното гр.д.№46950/16г. на
СРС, I ГО, 46 с-в/
Относно твърденията
на ищеца за влошено здравословното състояние на дарителката Д.Г. в релевантния период е представена
медицинска документация – ИЗ 11750 /2009г., на Втора МБАЛ София, ИЗ 8264/
2012г. на Втора МБАЛ София, резултати от лабораторни и образни изследвания,
които са обсъдени от вещите лица по допуснатата КСМЕ./л.147-
л.255 от делото/
Във връзка с доводите и възраженията относно
състоянието на дарителката към извършване на дарствения акт по делото са
изслушани свидетелски показания на четирима свидетели – О.а В. и М.П.ангажирани от ищеца, А.С.и И.Р.ангажирани
от ответницата.
В показанията на свид. О.а В. /69г., без родство/, се съдържат данни за дългогодишно
познанство с Д.А., поради съседство им в кооперацията на ул.“Шести септември“. Св. В. сочи, че е виждала Д. в градинката „Св.Седмочисленици“ рано сутрин, като на
въпрос какво прави там, възрастната жена казвала, че си почива. Имало случай,
когато не могла да се сети коя е свидетелката. Един ден пощаджийката, която
носела пенсиите казала на свидетелката, че „това куку
Д. я вбесява, не й отваря и не може да й даде пенсията“. Това било няколко пъти
- есента на 2009г. до пролетта на 2010г. Според свид.В. през последните години Д. имала коренна
промяна - с празен поглед, не отваряла входната си врата и казвала, че я
заключват. Трудно чувала и трябвало да й се повтаря. През последните години
била малко наведена, свита и отслабнала, трудно ходела. Във външния си вид Д.
не била така елегантна, както на по –млада възраст.
Свид. М.П./68г., без родство/, сочи в показанията си в о.з. на 19.02.2019г., че познава ищеца Л. и майка му Д.
от 50г. Сочи, че с течение на възрастта Д.
се променила, започнали да личат възрастови изменения. Имала проблем със слуха и при разговор молела
за повтаряне по 2-3 пъти за уточняване на разговора. Трудно си спомняла хората,
с които са работели заедно, дори веднъж се случило да не разпознае съпругата на
свидетеля, през лятото на 2010г. С течение на годините все по-трудно ставала от
стола, влачела си краката. Д. била много горд и активен човек и когато
настъпили тези промени, самочувствието й било много спаднало. При разговор
освен че чувала трудно гледала свидетеля право в устата фиксирано, като че се
опитваше да разбере какво казва. В последните години занемарила външния си вид,
а в годините била една от най-добре изглеждащите за възрастта си жени. На
въпрос на адв.В., свид.П.не може да каже с кого е
живеела Д.А., но уточнява, че я е виждал 1-2 пъти месечно. Няма впечатление
отношенията между Д. и внучката и.
Свид. А.С./56г., братовчедка на
страните/ сочи, че Д.А. починала през 2012г. Свид. С. сочи, че Д.А. е нейна
вуйна и я познава от дете. Ходела да види Д. като доктор специалист по вътрешни
болести и гериатрия. Сочи, че и на 90 год. Д. изглеждала много добре, като дама. Имала
проблеми със зъбите, имала фиксация на протезата, която не била стабилна и
затова говорела бавно. Имала дългосрочни проблеми с краката, получила тромбоза
през 2009г.- 2010г. Според свидетелката С. други видими промени Д. нямала.
Самообслужвала се, гримирала се, фризирала се, излизала на разходка. Свид. А.С.счита,
че Д.А. е била абсолютно независима във всичко, започвайки с баня, тоалет,
обличане, фризиране, сама се боядисвала и лакирала. Свидетелката сочи, че Д. се
купувала храна от едно ресторантче, защото не готвела много, излизала с
приятелки, посещавала клуба на журналистите, били заедно на партита със
свидетелката. Последното парти било през 2009г. на Великден в гр.Правец. Свидетелката
сочи, че вуйна и Д. живеела със своята внучката си Д., откакто внучката била в
първи клас. Внучката й живяла е нея до смъртта й.
Свид. И.Р./32г., без родство със страните/, сочи в показанията си, че
виждала Д.А. 2-3 пъти в седмицата, тъй като с внучката й Д. заедно си отглеждали децата и поради това
често посещавала общото им жилище. Свид.Р.не е
забелязала външно Д. да има здравословни проблеми, описва я като усмихната,
ведра жена, която си говорела с тях за децата. Абсолютно сама се обслужвала.
Имала традиция от много години да обядва в заведение. До последно била
лакирана, гримирана, поддържана, никога не е имала нужда от чужда помощ. С
внучката й взаимно си помагали.
Показанията на свидетелките А.С.и И.Р.,
са последователни, взаимно допълващи се и почиват на непосредствени
дългогодишни впечатления от бита и начина на живот на Д.А., поради което съдът
ги кредитира. Показанията свид. М.П.са повърхностни и
вътрешнопротиворечиви /от една страна сочи, че е посещавал
1-2 пъти месечно дома на А., а от друга не знае с кого е живеела/,
поради което съдът не им дава вяра. Показанията на свид.
О.а В. в частта, в която съдържат оценъчни съждения на свидетелката не могат да
бъдат кредитирани, доколкото твърдението за „празен поглед“ е изолирано, в
разрез с останалите събрани доказателства и сочи на известна тенденциозност.
По делото е прието от съда неоспорено
от страните заключение на комплексна съдебномедицинска и психиатрична
експертиза с вещи лица д-р М.М. – специалист по вътрешни болести, д-р В.М. – специалист
по неврология и д-р Е.М. – специалист по психиатрия. От проверените медицински документи /подробно
описани в КСМПЕ на л.264/, вещите лица са установили, че при Д.А. е диагностициран карцином на дебелото черво (2010г.) и
белодробен тумор (вероятно е да не е първичен, а да е метастаза от дебелочревния
карцином). Сочи се, че установената при нея желязодефицитна анемия е ранен и
задължителен симптом на карцинома на дясната половина на дебелото черво. Затова
на епикризата от м. август 2012г.
правилно е отразена като симптоматична анемия. Пояснено е, че в случая се касае
за тежка хронична анемия. В част Психиатрично обсъждане от КСМПЕ, се
сочи, че в представената медицинска документация не са регистрирани психични
нарушения и промени в поведението при Д. А., не са провеждани психиатрични
консултации и лечения. По време на хоспитализациите в края на 2009г. и в края
на 2010г. не са правени КТ изследвания на гл. мозък. Записите за психичното й
състояние се изчерпват със следните констатации - „ориентирана за време, място и личност“/епикризата от
м.декември2009- м.януари 2010г./; „контактна
и адекватна“ в епикризата от м.декември 2010г.; „в съзнание, адекватна“ в епикризата от м.юли 2012г. В епикризата от
м.август/един месец преди смъртта й/ не е коментирано психичното й състояние,
но в декурзусите в ИЗ от 20.08. и 22.08.12г. е вписано, че е „в съзнание“,
„контактна, адекватна“.
Вещите лица сочат единодушно, че приживе Д.Г.А. е страдала от сериозни
соматични/телесни/ заболявания/коментирани по-горе/, довели до описаните
оплаквания от лесна умора, прогресиращ задух, нужда от почивка при движение -
на 100м., световъртеж и прималявания. Предизвиквали са изразен субективен
/телесен и психически/ дискомфорт. Сочи се, че през 2012г. е проведено болнично
лечение по повод мозъчно - съдова патология - мозъчен инфаркт в басейна на ВБС.
При КТ изследването са установени мултиинфарктна енцефалопатия и корова
атрофия, както и данни за прекаран в миналото МИ, отбелязана е неврологична
симптоматика - квадрипирамиден и дискоординационен синдром. Обоснован е извод,
че тези неврологични заболявания могат да имат различни по характер и тежест
психични симптоми - от леки неврозоподобни и церебрастенни оплаквания до тежка
/глобална/ деменция или органични психотични
разстройства/делири и др./ Подчертано е, че няма съответствие между
тежестта на органично-мозъчните увреди/установявани при инструменталните и неврологични
изследвания/ и тежестта и характера на психичните симптоми, и нарушенията на
психичните функции, които те обуславят. Според приетото заключение на КСМПЕ, диагностицираните приживе при Д.Г.А. неврологични заболявания
не дават основание автоматично да се
приеме наличието на деменция или друго тежко психично разстройство при нея.
Обосновано е, че отслабването на паметта
може да варира в широки граници - от леки нарушения със запазена критичност до
тежък упадък със загуба на ориентация в различна степен. Вещите лица са
единодушни, че не намират данни за такива разстройства в представената им
медицинска документация.
От
приетото неоспорено ЗАКЛЮЧЕНИЕ на комплексната експертиза се установава, че
преживените от дарителката Д.А. мултиинфарктната
енцефалопатия и коровата атрофия са две заболявания на главния мозък, които
могат да се развият и самостоятелно и във всяка възраст. Мултиинфарктната
енцефалопатия е КТ диагноза, при която се наблюдават повече от 1 лакунарен инфаркт,
т.е. исхемичен мозъчен инсулт с размери около 1 см.. Обикновено това заболяване
протича безсимптомно и е израз на мозъчносъдова болест, така наречената
микроангиопатия при неоптимално лечение в годините на високо кръвно налягане и
генерализирана атеросклероза. При множество лакунарни мозъчни инфаркти и
такива, разположени в дълбоките темпорални структури, особено в областта на
хипокампа, може да настъпи съдова деменция, при която има клинични изяви на
нарушение на когнитивните функции. Такива данни в медицинската документация
липсват. Пояснено е, че коровата атрофия е дегенеративно заболяване на мозъка,
което е свързано със сенилната възраст, има хроничнопрогресиращ ход и няма
лечение. Клиничната изява на това състояние е описания квадрипирамиден синдром.
Обосновано е, че наличните
желязодефицитна анемия и карциномно заболяване на белия дроб нямат отношение
към описаната мултиинфарктна енцефалопатия, но определено влошават общото
състояние на Д.А..
Сочи се, че описаните в окончателната диагноза от хоспитализацията във
II МБАЛ- Кардиологична клиника заболявания- Белодробна тромбемболия-
микроемболична форма, илеофеморална тромбоза в ляво, вероятен периферен
карцином на белия дроб(и според Експертизата по- вероятна следтуберкулозна пневмосклероза)
в ляво и анемичен синдром са достатъчни да обяснят оплакванията в анамнезата на
болната в същата епикриза. Сочи се, че изследването със скенер от 2012г. на
90годишната тогава Д. Г. А. описва корова атрофия. На експертизата не са известни
по- ранни КТ- изследвания на мозъка, сравними с посоченото. Няма приложен в
делото и неврологичен статус преди тази дата. Пояснено е, че мозъчната атрофия
е дегенеративно заболяване с хронично прогресиращ ход, не може да има внезапен
характер. Затова и ходът на заболяването при дарителката остава неуточнен при
липса на данни. Според вещите лица
медици анемията при г-жа Д.А. е хронична, тежка, желязодефицитна, вероятно
симптоматична(свързана с рака) и с неуточнена давност. Хронична- познава се и по това, че г-жа А.
успява да живее с тежката анемия (хемоглобин 68г/л)- толерира я. Серумното
желязо е много ниско- 2,5. Вероятно анемията е симптоматична, свързана с
доказания дебелочревен тумор и датира много преди откриването й, защото, според
клиничните изяви до тези ниски стойности е достигнато постепенно.
На въпроса дали дали наличието на желязодефицитната анемия при
дарителката и нейната продължителност влияят ли върху оросяването на мозъка и
оттам върху нормалната му функция, вещите лица поясняват, че при анемия
подвозът на кислород към органите, включително мозъка е нарушен. Естествено е
това да се отрази на мозъчните функции. Поради хроничния характер на
желязодефицитната анемия организмът включително и мозъкът постепенно се адаптират
към кислородния недоимък и често тези състояния протичат безсимптомно.
Оросяването на мозъка е свързано винаги с кръвообръщението, като няма данни за
тежко нарушение на мозъчното кръвообръщение при Д. А.. Според заключението на КСМПЕ наличието на карциномни заболявания дават отражение върху всички функции
и системи, но няма данни за вторични мозъчни лезии /т.е. метастази/, които да
влошат паметовите способности. Коровата и мозъчна атрофия могат да доведат до
влошаване на паметта и другите висши корови функции. Карциномните заболявания
не са причина за мултиинфарктна енцефалопатия и корова атрофия.
Описаните съдови промени през 2009г.- 2010г., засягащи аортата-
калциноза на аортата (отлагане на калций в нея) са проява на генерализирана
напреднала атеросклероза. Освен аортата тя може да засегне коронарните (на
сърцето) и мозъчните съдове, но няма данни за оценка на мозъчните функции и
оценъчни способности през този период.
Вещите лица сочат, че в представената медицинска документация такива
промени в поведението на Д.А. в периода 2009г.-2010г. не са регистрирани. В
част от свидетелските показания се твърдят нарушения на паметта, каквито е
възможно да е имала Д. Г.А., дължащи се на съдовото заболяване на мозъка, но
тежестта им остава неизяснена. Промените
във външния вид и поведението й, описани от част от свидетелите, могат да се
обяснят и с астенизацията от сериозните телесни заболявания и не могат категорично да се свържат с тежка
психиатрична патология -дълбок когнитивен дефект/деменция/.
В отговора на въпрос 11 от заключението на
КСМПЕ, се сочи, че описаните при дарителката соматични
заболявания-генерализирана и мозъчна атеросклероза, неоплазия с анемичен
синдром и тромбоза, налагаща лечение с антикоагуланти предполагат и промени в
психиката на възрастната жена, но такива не са регистрирани в представената
медицинска документация относно Д.А. и поради това характерът и тежестта им
остават в сферата на предположенията и хипотезите. Вещите лица обосновават, че сенилната възраст
и съпътстващата патология при много хора биха се отразили на способността да
разбират свойството и значението на постъпките си и да ги ръководят, но
понякога хора с тежка хронична патология са с ясно съзнание и правят логически
връзки от висок порядък до дълбока старост. Обосновано е, че ментални промени
при дарителката Д.А.
са възможни, но не са задължителни. Сочи се, че такива промени не са регистрирани в медицинската документация,
представена по делото. Вещите лица са единодушни, че не откриват основания да твърдят, че Д.А. е била с нарушени годности да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи към момента на извършеното дарение.
В обясненията си в с.з. вещото лице психиатър
д-р М. пояснява, че при Д.А.
са констатирани признаци на запазена критичност, като е възможно да е имала паметови нарушения, но няма основание да се счита, че са
били в напреднал стадии. Вещите лица невролог и психиатър
поясняват, че в медицинската документация не намират данни за когнитивен
дефицит.
Приетото неоспорено заключение на комплексна съдебномедицинска и
психиатрична експертиза, съдът възприема, като обективно, подробно и компетентно,
кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По допустимостта: Предявения от
ищецът А., предпочитан иск с пр. основание чл.26, ал.1, пред.1 от ЗЗД, за
прогласяване на нищожност на договор за дарение, поради противоречие със закона, се явява
допустим и обусловен от правен интерес.
По същество:
Искът
е неоснователен.
Съвкупния
анализ на събрани по делото доказателства, сочи, че по предявения иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за прогласяване на нищожност на договора
за дарение, поради противоречието му със закона - чл. на чл. 578,
ал. 4, чл. 580, чл. 586 от ГПК и чл. 112, б. "и" от ЗС, ищците не са
доказали твърденията си, че с нотариален акт за дарение №158, том II, per. №
10676, дело № 296 от 2010 г. на нотариус В. Г., per. № 340 от НК, е извършено
нищожно нотариално удостоверяване, тъй като при изповядването на сделката пред
нотариуса не били представени всички необходими документи в съответствие с
изискванията на чл. 586 от ГПК, удостоверяващи, че дарителката е собственик на
имотите, предмет на дарението и че същата е дееспособна. Приложеното към процесния
нотариален акт и представения по делото препис от саморъчно Завещание от
12.08.1991 г. по н.д. № 1956/1991 г. на Служба по вписванията при СРС, както и
Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 29.02.2000 г. на съдия по
вписванията при PC представлява документ, установяващ правото на собственост
върху имотите, по разпоредителната сделка. Към датата на обявяване на
завещанието – 29.02.2000г. е приложима нормата на чл.5, бук.“в“ от Правилника за вписвания /Изм., ДВ, бр. 14
от 18.02.2000 г./, съгласно която не подлежат на вписване завещанията относно
недвижими имоти и всички други придобивания на недвижими имоти по наследство.
Изменението на чл. 112, буква „и“ от ЗС, касаещи вписване на завещания, влиза в
сила от 01.01.2001 г., т.е. почти година след обявяване на процесното саморъчно
завещание. Несъстоятелни са твърденията на ищеца, обективирани в становище-
допълнение с Вх. № 138624/19.10.2017 г., че вписването е извършено преди
смъртта на завещателя. Депозираните преди нотариалната реформа от 1998 г.
завещания в различните нотариални служби към районните съдилища се съхраняват
от службите по вписванията, които са поели архивите на нотариалните служби.
Образуването на нотариалното дело през 1991 г. няма връзка с вписването на
завещанието, доколкото подобно действие не е било предвидено в закона към онзи
момент. За пълнота на изложеното отбелязвам, че вписването на посочените в чл.
112 от ЗС /ДВ. бр.34/2000 год., в сила от 01.01.2001 г./ актове има за цел да
осигури публичност, както и противопоставимост. Правилото на чл.113 от ЗС е
неприложимо в отношенията между наследник по закон и наследник по завещание. В
тези случаи вписването на обявеното завещание е без значение, тъй като няма
конкуренция между актове, подлежащи на вписване, понеже придобиването на
недвижими имоти по наследство не подлежи на вписване. /В този см.Решение №698
от 08.06.2011г. по гр.д.№1281/2009г. на ВКС, ГК, първо ГО/ Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН , както и
вписването на препис от обявеното саморъчно завещание не са условие да се
породи вещно-правното действие на завещанието.Обявяването на саморъчното
завещание от нотариуса и вписването му от съдията по вписванията са процедури
по неговото оповестяване, които /както и процедурата по предаването му за
пазене от нотариус и за връщането му на завещателя/ не са част от изискванията
за форма на действителност на саморъчно завещание по чл. 25, ал. 1 ЗН .
В
хода на съдебното дирене от Агенция по вписванията - Имотен регистър гр. София
е представен заверен препис от Саморъчно завещание на Н. Т. А., ЕГН **********,
от 12.08.1991 г. по н.д. № 1956/1991 г. на Служба по вписванията при СРС, както
и информация относно неговото обявяване и липса на вписване по посоченото
нотариално дело, препис от което се е намирало и към момента се намира в Архива
към Агенция по вписванията, Имотен регистър - гр. София. Предвид изложеното не
се установи нищожност на нотариалния акт
поради нарушение на изискването на чл. 586, ал. 4 ТПК от страна на нотариуса.
По повод ищцовия довод за нищожност на
договора за дарение поради нарушение на чл. 580 от ГПК, следва да се отбележи,
че нормата на чл. 580 от ГПК не въвежда като реквизит за валидност на
нотариалния акт нотариусът да удостоверява какви точно са представените пред
него документи, послужили за издаване на нотариалния акт за дарение -
оригинали, копия или заверени копия. Единственото нормативноустановено
изискване, касаещо опис на документи, е нотариусът да обозначи кратко
документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1 от ГПК, касаещи проверката дали праводателят е собственик на имота и дали са
налице особените изисквания за извършване на сделката. Отделно от това, дори да
се приеме, че е налице подобен пропуск, вкл. изцяло да липсва обозначение на
документите по чл. 580, т. 5 от ГПК, то това не е основание за нищожност на
нотариалния акт - по арг. чл. 576 от ГПК, в който разпоредбата на чл. 580, т. 5
не е включена. Нотариалното действие би било нищожно, когато е допуснато някое
от изрично и изчерпателно посочените в чл.576 ГПК нарушения.
В
хода на съдебното дирене пред първа инстанция не бяха доказани и твърденията за
нищожност на договора за дарение поради нарушение на чл. 578, ал. 4 от ГПК.
В
Нотариалния акт за дарение на недвижим имот №158, том II, per. № 10676, дело №
296 от 2010 г. на нотариус В. Г.,нотариусът изрично е обективирал
изявление, че страните сключват договора за дарение „след като се уверих в
тяхната самоличност и дееспособност. Задължението на нотариуса по чл. 578, ал.
4 ГПК е безспорно и е изпълнено в процесния случай. Както се установи и от
неоспореното и прието заключение на вещите лица в рамките на изготвената
тричленна съдебно- меицинска и психиатрична експертиза, не са налице основания
да се твърди, че дарителката не е имала годност даразбира свойството и
значението на своите действия към момента на сключване на процесния договор за
дарение. Именно това е констатирал и нотариусът, след като е извършил
необходимите проверки чрез разговор върху предмета на акта и последиците от
сключването му.
Предвид
изложеното предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следва
да отхвърли като неоснователен.
С
оглед отхвърляне на предпочитания иск, следва да се разгледат при условията на
евентуалност останалите установителни искове в поредност, произтичаща от
изброяването им в исковата молба и в молба
– уточнение от 10.05.2017г. /л.15-л.16 от делото/
По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал.2, изр.1,
предл.2 от ЗЗД - за прогласяване на нищожност на договора за дарение поради
липса на съгласие:
По
допустимостта: предвид поддържаните в исковата молба твърдения искът се
явява допустим и обусловен от правен интерес.
По същество:
Искът е неоснователен.
По делото не се спори, че подписа за „дарител”
в договор за дарение сключен с
нотариален акт №-№158, том II, per. № 10676, дело № 296 от 2010 г. на нотариус В.
Г., per. № 340 от НК., е положен именно от ищцата Илиева. Относно установителния иск за прогласяване нищожност на договор, поради
липса на съгласие, правната доктрина и константната съдебна практика, приемат,
че съгласие липсва в случаите напр. на мислена уговорка, шега или насилие,
когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключване на договор.
Липсата на съгласие (съотв. на воля - при едностранни волеизявления, пораждащи
правни последици - чл. 44 ЗЗД) трябва да бъде съзнателна, защото ако е
несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта. В случаите на нищожност
съгласието на страните за сключването на договора не поражда никакви правни
последици от момента на сключването му.
По съществото на спора, решаващия състав
намира, че по делото не е доказана от ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК), липса на
съгласие в изяснения по-горе смисъл за сключването на договор за дарение,
извършен с нотариален акт №№158, том II,
per. № 10676, дело № 296 от 2010 г. на нотариус В. Г., per. № 340 от НК.
От
заключението на КСМПсихЕ, в съвкупност с кредитираните показания на свид. С., сочат на извод, че към
месец юли 2010 г. дарителката Д. А. е могла е да формира воля и да разбира
свойството и значението на постъпките си, независимо от напредналата възраст и съпътстващите
я соматични заболявания. Вещите лица –
специалст невролог, специалист психиатър и специалист вътрешни болести са единодушни
в извода, че не откриват основания да твърдят, че дарителката Д.А. е била с
нарушени годности да разбира свойството
и значението на постъпките си и да ги ръководи към момента на извършеното
дарение. Сочат, че липсват данни за когнитивен дефицит. В медицинската
документация от релевантния период 2009 – 2010г. записите за психичното й
състояние на Д.А. са - „ориентирана за
време, място и личност“ /Епикризата от м.декември 2009г.-
м.януари 2010г./; „контактна и адекватна“ в Епикризата
от м.декември 2010г.
По
отношение на Д.А. липсват наложени правни ограничения или заболявания, които да
нарушават базистните и психични годности, въпреки устновената личностна
абнорменост. Предвид изложеното искът по
чл.26, ал.2, изр.1, предл.2 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
По евентуалния иск с пр.основание чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за дарение, поради накърняване
на добрите нрави:
По естеството си добрите нрави
представляват морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях /в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK/. Съдържанието на понятието "добри
нрави" следва да се търси в обективните морални категории, които са
възприети в обществото, но поради своя социално-етичен характер не са скрепени
със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки
се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално
положение /в този смисъл е Определение № 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 4277/2008 г., I г. о., ГК/. Според правната теория нищожни поради
противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание, по
външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните правила, като не
е необходимо страните по сделката да знаят за тези правила /проф.В. Таджер
"Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ", стр.254/.
Целта
на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент от
договора за дарение. Мотивите на дарението в процесния случай кореспондират
напълно с общоприетите норми за морал и етика, доколкото дарителката е надарила
своята, внучка в знак на обич към нея. В
духа на обичая и националната традиция е извършването на дарствени актове от
страна баби и дядовци към внуците им, като в конкретния случай внучката – Д.О.
носи личното името на баба си Д.А.. Кредитираните свидетелски показания на
свид. С. и свид.Р.сочат на извода, че между дарената и дарителката са съществували отношения на привързаност
и взаимопомощ. Именно ответницата е съжителствала с дарителката и се е грижела
за нея - обстоятелства, които категорично се установяват от свидетелските показания, събрани в рамките
на производството прид СГС. Запазването на правото на ползване от страна
дарителя също не е противно на добрите нрави, а съставлява обичайна практика
при подобни дарствени сделки между роднини, както е ноторно известно.
Поради
гореизложеното, искът за обявяване на нищожност на договор за
дарение , извършен с нотариален акт
№№158, том II, per. № 10676, дело № 296 от 2010 г. на нотариус В. Г., per. №
340 от НК, поради противоречие с добрите
нрави се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
евентуалния иск с пр.основание чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за дарение сключен с Нотариален акт №158, том
II, per. № 10676, дело № 296 от 2010 г. на нотариус В. Г., per. № 340 от НК, поради съдържаща се в него недействителна
клауза – относно учередното с него право на ползване, без която клауза договорът не бил сключен, което
обуславя недействителност на целия договор по аргумент за противното от чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД.
Ищецът поддържа довод,
че запазването на правото на ползване в процесния договор за дарение съставлява
нищожна клауза, поради противоречие с изсискванията на чл.56 –чл.62 от ЗС,
доколкото след смъртта на баща му Н. Т. А.,
той е собственик на 1/6 ид. част от имоти предмет на дарението.
Ищецът, който носи доказателствената тежест,
съгласно чл.154 ГПК, не установи, към 29.07.2010г. да е съществула съсобственост по отношение
на от апратамент №5 в сградата на ул.
"*********в гр. София, както и кабинет в същата сграда, поради което
предоставяне на съгласие от него като съсобственик не е необходимо, за клаузата
предвиждаща пожизнено право на ползване.
Поради гореизложеното, искът за обявяване на нищожност
на договор за дарение , извършен с
нотариален акт №№158, том II, per. № 10676, дело № 296 от 2010 г. на
нотариус В. Г., per. № 340 от НК, поради
съдържаща
се в него недействителна клауза – относно учередното с него право на
ползване, без която клауза договорът не
бил сключен е недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание
чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответната страна. Ответницата претендира
разноски в общ размер 6 870лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.09.2017г. В хода на
устните състезания пълномощника на ищците е навел възражение по реда на чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата. При
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира възражението за прекомерност за неоснователно, доколкото уговореното
възнаграждение несъществено превишава минималния размер на адвокатското
възнаграждение определен в нормите на чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
материалния интерес по делото, и при
съобразяване нормата на чл.7, ал.8 от НВРАВ, с оглед проведените шест открити
съдебни заседания пред СГС.
Воден
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен Д.Т.
В. –А. с ЕГН ********** и Т.Л.А.
с ЕГН **********, като процесуални правоприемници на починалия в хода на процеса
ищец Л.Н.А. с
ЕГН **********, срещу Д.О.А. с ЕГН **********, за
прогласяване на нищожност на договор за дарение обективиран
в Нотариален акт за дарение №158, том II, per. №
10676, дело № 296 от 2010 г. на нотариус В. Г., per.
№ 340 от НК, с който Д.Г.А. е дарила на Д.О.А.
следните недвижими имоти: апартамент № 5, находящ се
на трети етаж в жилищна сграда на ул. "*********в гр. София, с площ от
97,2 квадратни метра, заедно с избено
помещение № 2 /две/, с площ от 19,23
квадратни метра, заедно с 16,80 % /шестнадесет цяло и осемдесет стотни
процента/ идеални части от общите части на сградата /без мястото/ и кабинет № 4
/четири/, находящ се на петия
мансарден етаж в жилищната сграда на ул. "*********, с площ от 26,62
/двадесет и шест цяло и шестдесет и две стотни/ квадратни метра, заедно с 2,20
% /две цяло и двадесет стотни процента/ идеални части от сградата, поради
противоречие със закона, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26, ал.2, изр.1, предл.2
от ЗЗД, предявен от Д.Т. В. –А. с ЕГН ********** и Т.Л.А. с ЕГН **********, като
процесуални правоприемници на починалия в хода на процеса ищец Л.Н.А. с ЕГН **********,
срещу Д.О.А. с ЕГН **********, за прогласяване на нищожност на договор за
дарение обективиран в Нотариален акт за дарение №158,
том II, per. № 10676, дело № 296 от 2010 г. на
нотариус В. Г., per. № 340 от НК, поради липса на
съгласие, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание на чл. 26, ал.1, предл.3
от ЗЗД, предявен от Д.Т. В. –А. с
ЕГН ********** и Т.Л.А. с ЕГН **********,
като процесуални правоприемници на починалия в хода на процеса ищец Л.Н.А. с
ЕГН **********, срещу Д.О.А. с ЕГН **********, за прогласяване на нищожност на договор за
дарение обективиран в Нотариален акт за дарение №158,
том II, per. № 10676, дело № 296 от 2010 г. на
нотариус В. Г., per. № 340 от НК, поради накърняване на добрите нрави, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание на чл. 26, ал.4
от ЗЗД, предявен от Д.Т. В. –А. с ЕГН
********** и Т.Л.А. с ЕГН **********,
като процесуални правоприемници на починалия в хода на процеса ищец Л.Н.А. с
ЕГН **********, срещу Д.О.А. с ЕГН **********, за прогласяване на нищожност на договор за
дарение обективиран в Нотариален акт за дарение №158,
том II, per. № 10676, дело № 296 от 2010 г. на
нотариус В. Г., per. № 340 от НК, поради съдържаща се в него недействителна
клауза – относно учреденото с него право на ползване, без която клауза договорът не бил сключен,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
Д.Т. В. –А. с ЕГН **********
и Т.Л.А. с ЕГН **********, като процесуални правоприемници на
починалия в хода на процеса ищец Л.Н.А., да заплатят на Д.О.А. с ЕГН **********, сумата от 6 870 лв. разноските пред СГС, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: