Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София,17.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я АНЕТА
ИЛЧЕВА
при секретар Поля Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 14295/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 431564/18.06.2018
г., постановено по гр. д. № 63329/2017 г. на СРС, II ГО, 156
състав, частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Й.Д. установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и
чл. 110, ал. 2 ЗС, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2326,97 лв., представляваща
доставена неплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ си в гр.
София, ж.к. „********, представляващ апартамент № 8 с абонатен № 027722, за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата от 70,13 лв., представляваща
такса за дялово разпределение за посочения период, ведно със законната лихва
върху главниците от 05.05.2017 г. до окончателното им изплащане, за които суми
по гр. д. № 28809/2017 г. на СРС, II ГО, 156 състав
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.05.2017 г. С решението претенциите
на ищеца по исковете за заплащане на цена за доставена топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 3270,51 лв., както и по исковете по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава върху главниците за топлинна
енергия и за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 19.04.2017 г.
са отхвърлени като неоснователни. Решението е постановено при участие на „Термокомплект“
ЕООД – трето лице помагач на страната на ищеца.
Недоволен от
постановеното решение, в отхвърлителната му част, ищецът е подал въззивна жалба
от 28.06.2018 г., в която в която са изложени твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Счита, че при постановяване на решението си
съдът кредитирал изцяло изготвените по делото експертизи, без да отчете
обстоятелството, че в представените от ищеца документи стойността на
потребената от ответника енергия не се отличавала от реално консумираната
такава. Претендираните от ищеца суми за процесния период били начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на всеки отоплителен сезон били
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет в съответствие с Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Претендира отмяна на решението на
СРС, в обжалваната част, както и присъждане на разноските за въззивната
инстанция.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от страна на ответника е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който се поддържа, че решението, в обжалваната част, е правилно и
законосъобразно. В първоинстанционното производство ищецът приел без възражения
изготвената СТЕ, в която било посочено, че част от претендираните суми били за
период, извън процесния. По делото било установено, че ищецът неправомерно
прихванал дължими суми по фактури за стар период без съгласие на ответника за
това, а оспорването на тези задължения препятствало извършването на
извънсъдебно прихващане поради липса на ликвидност. Иска присъждане на
разноски.
С въззивна жалба
от 20.07.2018 г. ответникът обжалва решението, в установителната част, като
формално и незаконосъобразно. Ищецът не представил доказателства, че С.Д. е
собственик или носител на вещно право върху процесния имот, съответно че има качеството
на потребител на топлинна енергия, поради което искът следвало да бъде
отхвърлен. Освен това претенцията не била доказана и по размер, тъй като в
експертизата били посочени различни суми за потребена топлинна енергия. Вещото
лице изготвило експертизата си като преписало данни от документи на ищеца,
които не били представени по делото. Ищецът не представил доказателства за
въвеждане в експлоатация на абонатната станция на имота, поради което не било
установено дали тя отговаря на техническите изисквания и дали последващите
отчитания са обективни. Моли решението да бъде отменено, в обжалваната част,
претендира разноски.
От страна на ищеца и третото
лице-помагач не са постъпили отговори на въззивната жалба на ответника в срока
по чл. 263 ал. 1 ГПК.
С разпореждане № 35843 от 30.10.2018
г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът прави
служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваните части. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбите – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи частично предявените
установителни искове, районният съд е отчел представеното по делото заявление-декларация
от С.Д. за откриване на партида за недвижим имот, находящ си в гр. София, ж.к.
„********, ап. № 8, както и действията на ищеца, които е приел заявлението и е
продължил да доставя топлинна енергия в имота, поради което е заключил, че
между страните е налице договорно правоотношение по доставка на топлинна енергия,
възникнало между търговец и физическо лице, при предварително установени от
ищеца общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ. Кредитирал е заключението на
неоспореното от страните и прието по
делото заключение на СТЕ, съгласно което реалното количество потребена от
ответника топлинна енергия за процесния период е на стойност от 2326,97 лв.,
до която стойност предявеният установителен
иск за топлинна енергия е бил уважен, като е бил уважен и искът за дялово
разпределение за услугата за посочения период. В решението е посочено, че
претендираните от ищеца суми по фактура от 31.07.2014 г. касаят предходен
отоплителен сезон, т.е. период, който е извън процесния, поради което съдът е
отхвърлил иска в тази част. Съдът е приел, че ищецът не е доказал да е отправял
покана до ответника за заплащането на дължимите суми чрез публикуване на
сметките му на интернет страницата си, поради което акцесорните претенции по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. Съдът е обсъдил и
възражението на ответника за липсата на отправено искане от негова страна за доставка
на топлинна енергия по смисъла на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП, като е приел, че
този довод в случая се явява неоснователен, тъй като съгласно ТР № 2 от
25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГК при доставката на централно
отопление до сградите в режим на етажна собственост съгласието за извършване на
услугата се прави от мнозинството етажни собственици, което съгласие
представлява искане по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, и то обвързва всеки
отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с това искане.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Съгласно мотивите към т. 1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно, поради което при постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Поради
това правилно районният съд е приел, че по силата на заявление-декларация на
ответника от 30.10.2006 г. и поведението на ищеца по доставка на топлинна
енергия в процесния имот между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение. По тази причина възражението на С.Д. в жалбата, че не е
доказано тя да е собственик или носител на вещно право върху имота за да се
счита за потребител на топлинна енергия се явява неоснователно. По делото е
изготвена СТЕ, която не е оспорена от страните и е приета от СРС. Настоящият
състав кредитира това заключение като компетентно изготвено и съответстващо на събраните
по делото писмени доказателства. В заключението изрично е посочено, че описаните
във фактура № ********** от 31.07.2014 задължения са за различен от процесния
период, което е било отчетено и от районния съд при отхвърляне на претенциите
на ищеца за топлинна енергия за разликата над сумата от 2326,97 лв.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивните жалби на страните, а съдът е ограничен от рамките им,
същите са неоснователни и не следва да се уважават, а решението на СРС, в
обжалваните части, следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на делото -
отхвърляне на двете жалби като неоснователни, въззивниците нямат право на
разноски във въззивната инстанция.
Предвид размерите на обжалваемите
интереси, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 431564/18.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 63329/2017 г. на СРС, II ГО, 156 състав.
Решението е постановено при
участието на „Т.“ ЕООД, ЕИК ******** като трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.