№ 20824
гр. София, 15.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110164344 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Производството е образувано по повод депозираната от „АВ СПЕДИШЪН” ООД
против „МВ ПЕРФЕКТ” ООД искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 17, т. 1, вр. чл. 25, вр. чл. 23 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) за заплащане на сумата от 21784,03 лв. /левовата
равностойност на 11 380 евро/, представляваща обезщетение за причинени вреди при
международен превоз на стока (10 909 кг хартия) по заявка-договор № 509 от 30.11.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска (17.01.2024 г.)
до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че извършва по занятие спедиторски услуги и, че
има качеството на последващ спедитор във връзка с заявка-договор № 23/41219 от
австрийска специдия STARK Internationale Transporte Gesellschaft m.b.H. / Щарк Инт.
Транспорте ГмбХ, по силата на която следвало да се превози стока - Хартия за печат
(форматирана и на роли) от Италия /38062/Arco/Via Aldo Moro 95,/ARCESE - F G , до
България / 1532 / Sofia / 3 IANKO ANGELOV STR., / EPBG SOFIA. От своя страна
австрийският спедитор сключил преди това договор за спедиторска услуга със собственика
на стоката - дружеството Lecta - Cartiere del Garda S.p.A. Сочи, че на 30.10.2023 год. сключил
с ответника в качеството му на превозвач договор № 509 за международен превоз на стоки:
Хартия за печат (форматирана и на роли) от Италия/38062/Arco/Via Aldo Moro 95,/ARCESE -
FG (товарен пункт), до България / 1532 / Sofia / 3 IANKO ANGELOV STR., / EPBG SOFIA
(разтоварен пункт), като товаренето следвало да се извърши на 30.10.2023 г., а доставката на
02.11.2023 г. Ищецът твърди, че на 01.11.2023 г., по време на превоза, на територията на
Република Сърбия настъпил пътен инцидент с авто-композиция с рег. № СВ 9269 КР/РК
0580 ЕН на превозвача „МВ ПЕРФЕКТ" ООД, в резултат на който стоката е била частично
увредена. Състоянието на стоката, видът й и опаковката й след инцидента, както и
причината за увреденото й състояние, били удостоверени в Авариен протокол № 103581 от
14.11.2023 г., съставен по случая след извършен оглед от авариен комисар на
„Булгарконтрола" АД, по възлагане на „МВ ПЕРФЕКТ" ООД. Сочи, че в протокола се
съдържали констатации относно щетата върху стоката: Повредена стока (с разкъсвания,
1
деформация и замърсяване, водещи до пълна негодност за използване по предназначение):
общо 27 бр. палети с хартия за печат и 2 бр. палети с роли хартия за печат; Стока, приета
условно за повредена (без видими повреди по външната опаковка, но най- вероятно
засегната от овлажняване, водещо до пълна негодност за използване на стоката по
предназначение): общо 4 бр. палети с хартия за печат и 1 бр. палет с рола хартия за печат.
Визирана е и стойността на стоката съгласно Invoice № **********: 26 518,76 евро, както и
бруто тегло на стоката общо 34 палети: 23 493 кг. Твърди, че от собственика на стоката било
получено нареждане, след като бил уведомен за катастрофата, същата (стоката) да се върне.
Сочи, че му била предявена фактура от австрийското дружество, първи спедитор за
повредената стока на стойност 11 138 евро, въз основа на причинените имуществени вреди
от повредената стока от превозвача-ответник. Тази сума била заплатено от него с два
банкови превода, след което издал на ответника фактура № 3847/14.12.2023 год. за сумата от
21 784,03лв. - левова равностойност на сумата от 11 380 евро с падеж на задължението
05.01.2024 год., като тази сума не му била платена от ответника. В исковата молба ищецът се
позовава на правата си като последващ спедитор, поради което се явява страна по превозния
договор и придобива качеството на изпращач и товародател, поради което е легитимиран да
предявява рекламации при повреда на товара. Моли съда да уважи иска така, както е
предявен и да му присъди разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „МВ ПЕРФЕКТ” ООД, с
който предявеният иск е оспорен по основание и размер. Оспорено е качеството на
превозената стока с твърдения, че същата била неправилно произведена преди и при
товаренето й, което се явявало и причина за нейното изхвърляне, респ. преработка,
независимо от настъпилото произшествие. Оспорено е правото на дружеството Lecta -
Cartiere del Garda S.p.A. да претендира обезщетение, предвид че не е доказано качеството му
на собственик и изпращач на товара. Включително е оспорен и интереса му да претендира
обезщетение, предвид че е получило обезщетение от собствения си застраховател, като се
позовава на кореспонденция с ищеца. Счита размера на щетата, съответно претенцията на
ищеца за недоказан, предвид че не са представени приходни документи и др. първични
счетоводни такива, като оспорва представената от ищеца декларация от 07.12.2023 год. за
изхвърляне на отпадъци, доколкото не носи подпис на издателя. Направено е и при
условията на евентуалност, в случай че искът бъде уважен, възражение за прихващане с
активно вземане на ответника в размер на 5280лв., с вкл. ДДС, размерът на договореното
навло за извършения превоз. В тази връзка сочи, че е имал готовност да превози стоката
съобразно уговореното, но по нареждане на ищеца, същата била пренасочена да се върне
обратно в Италия. Позовава се на чл. 23, ал. 4 от Конвенцията, предвид което счита, че му се
дължи превозната цена цялостно. Сочи, че има качеството на застрахован по
застрахователна полица № 0310-230-2022- 0015 от 23.11.2022 год., с валидност от 25.11.2022
год. до 24.11.2023 год., за застраховка „Отговорност на превозвача по силата на Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки по шосе“. Твърди, че е уведомил
застрахователя, който образувал щета № 0310-230-0001, по която имало постановен отказ от
плащане на обезщетение. Обосновава интереса си от привличане на застрахователя като
трето лице помагач, с оглед на постановения отказ, с възможността да го обвърже с мотивите
на едно евентуално негативно за страната съдебно решение.
Третото лице – помагач не изпраща становище, но взема участие в хода на
първоинстанционното производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 17, т. 1, вр. чл. 25 вр., чл. 23 от
2
КДМАПС, а възраженията на ответника са с правно основание чл. 17, т. 2 от КДМАПС; чл.
23, т. 4 от КДМАПС и чл. 103-104 от ЗЗД.
Още с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1 , т. 4 ГПК съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответното дружество
има сключена застраховка „Отговорност на превозвача по силата на Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки по шосе“ с третото лице – помагач
по делото съгласно застрахователна полица № 0310-230-2022-0015 от 23.11.2022год., с
валидност от 25.11.2022 год. до 24.11.2023 год., конституирано в това му качество по реда на
чл. 219 ГПК.
По делото е приложена в превод от английски език международна товарителница,
издадена по повод превоз на стока – 34 броя палети хартия с изпращач LECTA CARTIETE
DEL GRADA SPA, получател EUROPAPIER BULGARIA EOOD (изписано с абривиатурата
ЕПБГ) и превозвач (първи) STARK Internationale Transporte Gesellchaft m.b.H. Документът е
изготвен на 30.10.2023 г. в Рива Дел Гарда, Италия.
От представена по делото заявка-договор № 509/30.10.2023 г. се установява, че на
отбелязаната дата между ищеца „АВ СПЕДИШЪН“ ООД и ответника „МВ ПЕРФЕКТ“ ООД
е възникнала облигационна връзка по повод международен превоз на стока, а именно:
Хартия за печат (форматирана и на роли) от Италия /38062/Arco/Via Aldo Moro 95,/ARCESE
- F G (товарен пункт), до България / 1532 / Sofia / 3 IANKO ANGELOV STR., / EPBG SOFIA
(разтоварен пункт), като товаренето следвало да се извърши на 30.10.2023 г. в Италия, а
доставката на 02.11.2023 г. – в България.
Установява се също така, че това съглашение, постигнато между страните в
настоящото производство, е по повод на получена от ищеца заявка № 23/41219 от 30.10.2023
г. от австрийска спедиция STARK Internationale Transporte Gesellchaft m.b.H., в качеството му
на последващ спедитор, като предметът на това съглашение касае именно превозването на
описаната по-горе хартия по маршрут от конкретен адрес (или т. нар. товарен пункт) в
Италия до конкретен адрес в България (т.нар. разтоварен пункт).
По делото е приложена в превод и фактура № AR2343027/11.12.2023 г., издадена от
австрийското дружество STARK Internationale Transporte Gesellchaft m.b.H., (първи
спедитор), обективираща задължение в размер на 11 138 евро с основание за издаването на
счетоводния документ: „префактуриране на щета към Акт 23/41219“.
По делото е представен и Авариен протокол № 103581/14.11.2023 г., издаден по
възлагане на „МВ ПЕРФЕКТ“ ООД, в който е описано, че касае стока: „хартия за печат
(форматирана и на роли)“, получател на стоката е: EUROPAPIER BULGARIA EOOD, а
изпращач: LECTA CARTIETE DEL GRADA SPA. Направен е опис на превоза: превозвач:
„МВ ПЕРФЕКТ“ ООД, с използвано превозно средство: авто-композиция с рег. №
СВ9269КР/РК0580ЕН (съгласно CMR). В протокола са разделени два вида стока: увредена
стока поради разкъсвания, деформации, замърсяване, водещи до пълна негодност за
използване по предназначение – общо 29 палети; и стока, приета условно за повредена, т.е.
без видими повреди по външната опаковка, но най-вероятно засегната от овлажняване,
водещо до пълна негодност за използване на стоката по предназначение – общо 5 палети.
Заключението в изследвания авариен протокол сочи, че щетата е настъпила в резултат на
пътен инцидент по време на превоза на стоката от Италия към България с авто композиция с
рег. № СВ9269КР/РК0580ЕН на превозвача „МВ ПЕРФЕКТ“ ООД.
Видно от представена кореспонденция между италианското дружество LECTA
CARTIETE DEL GRADA SPA и първия спедитор STARK Internationale Transporte Gesellchaft
m.b.H. първия търговец уведомява втория, че във връзка с техен иск *********, реф. Номер
23/41219, относно повредени палети вследствие разбиване на товар 167641/01.11.2023 г.,
уведомяват, че 10,909 кг. хартия не са подлежащи на възстановяване и използване, поради
което са изхвърлени за отпадъци.
3
Съществуват данни по делото и за кореспонденция между първия спедитор STARK
Internationale Transporte Gesellchaft m.b.H. и втория спедитор АВ СПЕДИШЪН ООД, от
която се установява, че дружеството изпращат иска стоките да бъдат върнати в Италия, като
уведомява, че получателят в България е информиран за инцидента и не очаква получаване
на стоката.
Приложена е фактура от 14.12.2023 г. с падеж 05.01.2024 г., издадена от втория
спедитор „АВ СПЕДИПЪН“ ООД, за сумата в размер на 21 784,03 лв. с наименование на
стоката: „нанесена щета на стоката по заявка-договор № 509 на АВ СПЕДИШЪН ООД/
Заявка-договор 23/41219. При просрочие на падежа, лихва в размер на 13 % в/у стойността
на ф-рата.
Част от целокупния доказателствен материал представлява и разменена
кореспонденция чрез електронни съобщения (мейли) между ищовото и ответното дружество,
в това число и мейл от 06.11.2023 г., в която ответникът е уверен, че договореното навло по
заявка 509 от 30.10.2023 г. ще му бъде изплатено, след връщане на стоката на посочения по-
горе адрес в Италия. По-късно на 05.12.2023 г. обаче ищецът уведомява ответника, че
доколкото по заявка 509 не е доставена стока, а такава само е увредена, фактурата по тази
заявка трябва да бъде анулирана.
По делото е изслушано заключение по ССчЕ, която съдът кредитира изцяло като
обективно изготвено, логично, обосновано, съставено от експерт в съответната област на
науката и в унисон в останалия доказателствен материал, събран в хода на
първоинстанционното производство. Експертът счетоводител прави следните изводи, след
запознаване с приобщените доказателства, както и след извършване на съответни проверки
в счетоводствата на двете дружества. В счетоводството на „АВ СПЕДИШЪН“ ООД
предявената от STARK Internationale Transporte Gesellchaft m.b.H. фактура №
AR2343027/11.12.2023 г. е осчетоводена по сметка 401 „Доставчици“, разхода по сметка 609
„Други разходи“. Фактура № AR2343027/11.12.2023 г. е заплатена от „АВ СПЕДИШЪН“
ООД на STARK Internationale Transporte Gesellchaft m.b.H. на 08.01.2024 г., като по сметка
503 „разплащателна сметка“ е осчетоводено плащане в размер общо на 21 784,03 лева или 11
138 евро. В счетоводството на „МВ ПЕРФЕКТ“ фактура № 3847/14.12.2023 г. за сумата от 21
784,03 лева е осчетоводена по сметка 401 „доставчици“, разхода по сметка 692 „разходи за
глоби и неустойки“.
Най-после, по делото е приобщено и заключение по допуснатата до изслушване СОЕ,
която съдът също не намира какъвто и да било повод да не дари с пълно доверие, предвид че
същата е изготвена от специалист, притежаващ необходимите познания и опит, обоснована
е, пълноценно отговаря на всички поставени въпроси, а и хомогенно допълва останалите
събрани по делото доказателства. Според вещото лице – оценител, с оглед изводите му,
обективирани в заключителната част на експертната му оценка, натоварената на 30.10.2023
г. в Италия стока – представляваща хартия за печат /форматирана и на ролки/, е била с нетно
тегло 22493 кг., на обща стойност от 26 518,74 евро, с левова равностойност от 51 866,15 лв.
Стойността на увреденото количество хартия, равняващо се на 16 броя палети с общо тегло
от 10 909 кг. е 12 327,17 евро с левова равностойност от 24 189,85 лв. Стойността на
преработената /рециклирана/ стока с общо тегло от 11584 кг. е на стойност 13 089,92 евро с
левова равностойност от 25 601,66 евро.
Съдът взе предвид така събраните доказателства в своето единствено и в съпоставка
с останалите доказателствени източници по делото, и намери следното.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по делото, въведена
с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищецът е да докаже в условията на пълно и
главно доказване: че има качеството на последващ спедитор; че в това си качество е сключил
с ответника договор за международен превоз на стока с предмет превоз на Хартия за печат
(форматирана и на роли) от Италия до България; че е предал същата на ответника; че
4
стоката е увредена поради настъпилото произшествие по време на извършване на превоза от
ответника; че след произшествието товара е върнат на склад на собственика в Италия; че е
била направена валидна и надлежна рекламация до превозвача-ответник; че ответникът е
отговорен за увреждането на товара; и че му се дължи претендираната парична сума - както
по основание, така и по размер.
В тежест на ответната страна е да докаже възражението си, че е освободен от
отговорност от цялостна или частична повреда на стоката поради присъщ недостатък на
стоката. В тежест на ответника да докаже възражението си, че ищецът му дължи цената на
транспортната услуга, за която са налице условията за прихващане с вземането по
предявената претенция.
Според настоящият съдебен състав предметът на делото касае иск е с правно
основание чл. 17, т. 1, предл. 1 във връзка с чл. 23, т. 4 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, която за краткост по-надолу в
изложението ще бъде наричана Конвенция CMR /респ. Конвенцията/. Според последната
норма, в случай на цялостна липса, освен обезщетението по чл. 23, ал. 1 от Конвенцията /за
стойността на товара/, се връщат изцяло и превозната цена, митническите сборове и другите
разноски по превоза на товара. Това е така, предвид разпоредбата на чл. 1 от Конвенцията,
съгласно която същата "се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с
превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и
предвиденото място на доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две
различни държави, от които поне една е договарящата страна. Това е така независимо от
седалището и националността на страните". Съгласно трайната практика на ВКС- например
Решение № 143 от 12.05.2016 г. по т. д. № 1234/2014 г. на ВКС, Второ търг. отд., Решение №
48 от 12.06.2017 г. по т. д. № 408/2015 г. на ВКС, Второ търг. отд., Решение № 60124 от
30.06.2022 г. по търг. д. № 1201/2020 г. на първо търг. отд., Конвенцията е ратифицирана с
Указ № 1143 от 29.07.1972 г. /ДВ, бр. 61, от 5.08.1977 г. /, в сила за България от 18.01.1978 г.
съгласно предвидените в чл. 43, § 2 от същата условия, поради което, като
международноправен източник на правни норми следва да намери приложение към
възникналите правоотношения по договор да автомобилен превоз на стоки с международен
елемент. Прието е също, че независимо от липсата на обнародване на Конвенцията, каквото
изискване се съдържа в чл. 5, ал. 4 от КРБ, компетентният български съд е длъжен да
приложи съдържащите се в нея норми, влезли в сила съгласно предвидените в нея условия,
съобразявайки, че като специална уредба тези норми имат приоритетно действие спрямо
нормите на вътрешното право. Разпоредбите на Конвенция CMR, регламентиращи
отговорността на превозвача и основанията за освобождаване от нея, са специални правни
норми, поради което изключват приложението на чл. 306 и чл. 373 ТЗ.
Правните норми на Конвенция CMR, регламентиращи отговорността на превозвача
при цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за
превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й, основанията за
освобождаване на превозвача от отговорност и доказателствената тежест, са императивни –
чл. 41, т. 1 от Конвенцията /в този смисъл и Решение № 48 от 12.06.2017 г. на ВКС по т. дело
№ 408/2015 г., II т. о., ТК/.
Съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или
повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и
за забавата при доставянето й.
В настоящият случай ищецът „АВ СПЕДИШЪН“ ООД в отношенията си с ответника
– „МВ ПЕРФЕТК“ ООД – товародател и превозвач, действа като втори спедитор, който от
своя страна превъзлага извършването на превоза на ответника, за който по делото не е
спорно, че реално е осъществил превоза, макар и не до финалната дестинация с оглед
5
възникналия пътен инцидент.
В нормата на чл. 374, ал. 1 ТЗ е регламентирано, че ако превозвачът извърши превоза
изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за действията им до
предаването на товара. В ал. 2 от същата разпоредба - всеки следващ превозвач встъпва в
договора и трябва да упражни правата на предходните превозвачи, които са посочени в
договора за превоз, като всички превозвачи отговарят солидарно.
Следователно ищецът, на който е възложен процесния превоз със заявка-договор за
международен транспорт реф. № 23/412149, носи отговорност пред първия спедитор STARK
Internationale Transporte Gesellchaft m.b.H. и изпращача LECTA CARTIETE DEL GRADA SPA
за качественото изпълнение на превоза, съгласно постигнатите с товародателя
договорености. Отговорност обаче носи и последния превозвач по веригата на превъзлагане
на спедициаонната услуга – ответното дружество „МВ ПЕРФЕКТ“ ООД и същата се носи
спрямо превъзлагащия спедитор – ищец.
На първо място с оглед приложената по делото товарителница за международен
превоз на стоки с предмет 34 броя палети хартия от 30.10.2023 г. и, предвид че съгласно чл.
9, т. 1 CMR товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на
договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4 договорът за превоз се
установява със самата товарителница, а нейната липса не засяга самото превозно
правоотношение, настоящият състав на съда приема, че с подаването на заявката за
международен превоз от страна на австрийското дружество STARK Internationale Transporte
Gesellchaft m.b.H. и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за
международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и
задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при
изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия
превоз. Напълно аналогично налице е и последващ договор, с който ищецът е превъзложил
извършването на превоза на ответния търговец – превозвач на стоки. При положение, че
ищецът е действал като спедитор, тоест сключил е договор за превоз с превозвача - ответник
от свое име, но за сметка на дружеството в Австрия, то всички права и задължения на
втория спедитор се прехвърлят на последващия такъв, комуто е превъзложено превозването
на стоката от Италия до България. Вътрешните отношения между всяко дружество спедитор
и товародателя-доверител по договора за спедиция се уреждат от чл. 361 и сл. от ТЗ.
Отношенията между страните се уреждат по вътрешните им облигационни връзки по всеки
отделен договор, като се отчете и разпоредбата на чл. 374 ТЗ, която регламентира
възникващата солидарна отговорност при последващи превозвачи, респ. възможност за
упражняване на правата по договора – в този смисъл Решение № 135 от 5.10.2011 г. на ВКС
по т. д. № 1103/2010 г., II т. о., ТК.
От изслушаното по делото заключение по ССчЕ се установява, че ответникът е
осчетоводил в своето счетоводство фактурата, издадена от ищеца на 14.12.2023 г. за
исковата сума в размер на 21 784,03 лв., по сметка 401 „доставчици“, разхода по сметка 692
„разходи за глоби и неустойки“. В практиката на ВКС относно двустранните договори,
представляващи търговски сделки, се приема, че за съществуване на задължение може да се
прави извод от получаване на фактурата и отразяването й в дневник за покупки на
търговеца-длъжник, както и посочването на ДДС по конкретната фактура в справка-
декларация по ДДС за съответния отчетен период. В този смисъл са решение № 42 от
19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., Т. К., II Т. О. на ВКС, решение № 252 от 3.01.2013 г. по т.
д. № 1067/2011 г., Т. К., II Т. О. на ВКС, решение № 114 от 26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г.,
ТК, I ТО на ВКС, решение № 71 от 8.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г., ТК, II ТО на ВКС,
решение № 23 от 7.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., ТК, II ТО на ВКС. Следва да се има
предвид също така, че съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК държи сметка не само
за фактурите и тяхното съответствие със ЗСч и ЗДДС, когато са двустранно подписани, но и
6
за съвкупността от други действия на търговците, като включването на стопанската
операция в дневник за продажби или други операции и дневник за покупки, на основание
ЗДДС, отразяването на данъка и ползването на данъчен кредит като такива действия,
изразяващи недвусмислено извънсъдебно признание на длъжника за съществуване на
задължението, така както е посочено във фактурата. В аспекта на цитираната съдебна
практика, която настоящия съдебен състав споделя изцяло, и в контекста на правилото на чл.
175 ГПК, осчетоводяването на фактура № 3847/14.12.2023 г. за сумата от 21 784,03 лв. по
сметка „Разходи за глоби и неустойки“ от страна на ответника може да се цени като индиция
за признание на факта за претърпения пътен инцидент при превоза от страна на ответния
превозвач, както и настъпилите в тази връзка щети, които последният следва да покрие.
На следващо място - предвид приложението на чл. 23, § 3 от Конвенцията CMR, няма
съмнение, че при приложение на посочената разпоредба, размерът на обезщетението следва
да се определи на базата на "брутно липсващо тегло", доколкото се касае за една пратка,
съставена от множество палети хартия, някои от които напълно, а други – относително
увредени (вж. разясненията на вещото лице по СОЕ във връзка с това кои са напълно и кои
са относително увредени палети), а при граматическото, телеологическото и систематичното
тълкуване на чл. 23, § 1-3 от Конвенцията, съдът достига до извод, че се обезщетява
претърпяната загуба. Което следва и per argumentum a contrario от чл. 23, § 4 от Конвецията
CMR. В тази насока, когато е налице обезщетение при повреда чл. 25, § 1 от Конвенцията
предвижда случаите на определяне на обезщетение при повреждане на товара, като изрично
е предвидено, че в такива случаи превозвачът заплаща "обезценка" в размер, изчислен
според стойността на стоката, определен съобразно чл. 23, § 1, § 2 и § 4 от Конвецията, т. е.
при повреда обезщетението е парично, като размерът се доказва от правоимащия.
Принципно релевантната стойност е по § 2 на разпоредбата на чл. 23 от CMR, а под
"обезценка" трябва да се разбира разликата в стойността на товара между обективната
стойност по смисъла на чл. 23, § CMR (при приемането) и стойността след увреждането.
Въпреки липсата на изрично препращане към лимита на отговорността по чл. 23, § 3 от
Конвенцията, не може да има съмнение от систематична и телеологическа гледана точка на
тълкуването на разпоредбите, че същият следва да бъде отчитан, доколкото се прилага с
оглед чл. 25, § 2 от Конвенцията (което е несъмнено и в правната теория – вж. Демирев, Д.
Договорът за автомобилен превоз на товари, С. 2024, изд. "Пропелер", с. 191 и цитираните
там автори). В тази насока трябва да се спомене фактът, че принципно степента на
увреждането няма значение, тъй като формулировката на Конвенцията изисква обезценяване
на товара – изцяло или частично.
Съгласно заключението на експерта, работил по СОЕ, приета по делото въз
възражения от страните и на която съдът дава пълен кредит на доверие, стойността на
увреденото количество хартия, равняващо се на 16 броя палети с общо тегло от 10 909 кг. е в
размер на 12 327,17 евро с левова равностойност от 24 189,85 лв. При тези данни, съдът
приема, че искът на ищеца е доказан така, както е предявен, т.е. в пълен размер, като дори
изчисленията на вещото лице сочат на по-висока по размер сума, но доколкото съдът е
ограничен от диспозитивното начало, присъщо на гранжданския процес, не би могъл да
присъди повече на инициатора на производството, от онова, което той сам претендира да му
се полага – арг. чл. 6 ГПК.
Достигайки до това умозаключение, съдът дължи произнасяне по въведените в
производството възражения от ответната страна.
По делото от страна на ищеца е релевирано възражение по смисъла на чл. 17 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за
неподходяща опаковка на стоката, при твърдения, че бруто теглото на стоката е прекомерно
за този вид опаковка, както и неподходящо натоварване и неправилно укрепване във връзка
с възложения превоз.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/, превозвачът е отговорен за цялостната или частичната
липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето
й, както и за забавата при доставянето й. В нормата на чл. 17, т. 4 б. "б" и б. "в" от същата
Конвенция е предвидено, че превозвачът се освобождава от отговорност, само ако вредата е
настъпила вследствие липса или дефект на опаковката при стоки, които поради самото си
естество са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо
опаковани, както и в хипотеза на пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на
стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или
получателя. Следва да се посочи, че правните норми на Конвенция CMR, регламентиращи
отговорността на превозвача при цялостна или частична липса или повреда на стоката от
момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й, основанията за освобождаване на превозвача от отговорност и
доказателствената тежест, са императивни – виж чл. 41, т. 1 /в този смисъл и Решение № 48
от 12.06.2017 г. на ВКС по т. дело № 408/2015 г., II т. о., ТК/.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, съдът намира, че по
делото не се установява наличие на изключение от отговорността на превозвача по смисъла
на чл. 17 параграф 4 от Конвенцията. От заключението по СОЕ, а и с оглед писмените
доказателства, ангажирани в хода на първоинстанционното производство, стана ясно, че
увреждането на стоката – предмет на превоза, се дължи на настъпил на 01.11.2023 г. пътен
инцидент на територията на Р. Сърбия с авто-композиция МАН, рег. СВ9269КР. Именно при
това ПТП стоката била частично увредена. Съдът е указал на ответника, че, за да се
освободи от отговорност, в случай на доказване на правнолевантните факти за уважаване на
исковата претенция, следва да докаже, че стоката е имала присъщ й недостатък, който е
довел и/или поне спомогнал за увреждането. Доказателства за подобен факт не бяха събрани
по делото.
Прочие, ако превозвачът - ответник е имал каквито и да било възражения или
съмнения относно начина на товарене на стоката или по отношение на стойките, е следвало
да ги изложи в годен документ в хода на осъществяване на превоза, ако не при приемането
на заданието от втория спедитор - ищец. Такива липсват, поради което, на основание
презумпцията в чл. 9 пар. 2 от ЧМР Конвенцията, при невписване на мотивирани
възражения от превозвача се приема, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по
време на приемането й за превоз от превозвача и че същият /съгласно чл. 10 от Конвенцията/
отговаря за недостатък на опаковката на стоката за превоз (в този смисъл вж. Решение №
1750 от 7.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8775/2021 г.).
Най-сетне, следва да бъде разгледано възражението на ответника за прихващане на
исковата сума с навлото, дължимо на последния, инвокирано в условията на евентуалност.
Съгласно нормата на чл. 37 CMR превозвач, изплатил обезщетение съгласно разпоредбите
на тази конвенция, има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноските срещу
превозвачите, участвали в изпълнението на превозния договор, при следните условия: а)
превозвачът, по чиято вина е причинена щетата, трябва сам да понесе обезщетението,
независимо дали го е изплатил той самият, или е било изплатено от друг превозвач; б) когато
щетата е причинена по вина на двама или повече превозвачи, всеки от тях трябва да заплати
сума, пропорционална на неговата част от отговорността; ако определянето на частите от
отговорността е невъзможно, всеки от тях отговаря пропорционално на припадащата му се
част от навлото; в) ако не е възможно да бъде установено кои от превозвачите трябва да
понесат отговорността, дължимото обезщетение се разпределя съгласно пропорцията,
посочена в буква "б", между всички превозвачи. Като съобрази ангажираните по делото
доказателства – писмени такива и заключения по ССчЕ и СОЕ, настоящият състав на съда
приема, че приложима в случая е хипотезата на чл. 37, б. „а“ от Конвенцията и това е така,
понеже ищецът в качеството си на втори превозвач (превъзложил превоза на ответника) е
изплатил обезщетение на първия спедитор STARK Internationale Transporte Gesellchaft
m.b.H., като вина за щетата има действителния превозвач, който е допуснал да участва в
8
ПТП по време на превоза от Италия до България (на територията на Р. Сърбия), като именно
в резултат на този пътен инцидент е причинена щетата.
Вкратце, ответникът, по чиято вина е причинена щетата, трябва сам да понесе
обезщетението, независимо, че не той самият, а друг (ищецът) го е заплатил на австрийското
дружество.
При тези съображения, съдът преценява, че на ответника не се дължи
възнаграждение по възложената му поръчка, още повече, че стоката не е доставена до
крайния получател в България, респ. превозът не е завършен.
Обобщено, следва да бъде уважен осъдителния иск на ишеца, като предвид
произнасянето на съда по главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава за
изплащане на законната лихва, начиная подаването на исковата молба в съда до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът приема, че право на разноски има само ищцовата
страна съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът претендира разноски, както следва: 871,40 лв. – държавна такса; 2 400 лв. –
платено адвокатско възнаграждение; 250 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение;
преводачески услуги – 344,40 лв. и 150 лв. – депозит ССчЕ или общо 4015,80 лв. Ищецът е
приложил по делото доказателства за изплащане на претендирания адвокатски хонорар
(договор за правна защита и съдействие от 04.11.2025 г. и договор за правна защита и
съдействие от 17.01.2024 г.), в изпълнение на изискванията на върховните съдии,
обективирани в т.1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС. По делото са приложени доказателства и за
реалното сторване на разхода за превод на документи по делото в общ размер от екзактно
344,40 лв. (вж. фактури, приложени на л. 63 – 66 по делото).
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се следват разноски в
общ размер на 4015,80 лв.
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МВ ПЕРФЕКТ“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „АВ СПЕДИШЪН“
ООД, ЕИК *********, на основание чл. 17, т. 1, вр. чл. 25, вр. чл. 23 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), сумата от 21 784,03 лв.
/левовата равностойност на 11 380 евро/, представляваща обезщетение за причинени вреди
при международен превоз на стока (10 909 кг хартия) по заявка-договор № 509 от 30.11.2023
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска (17.01.2024
г.) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „МВ ПЕРФЕКТ“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „АВ СПЕДИШЪН“
ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 4015,80 лв.,
представляваща сторените пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10