Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази:. С Решение № 930/02.10.2012г., постановено по гр.д. № 1606/2012г. В. Районен съд е приел за установено по отношение на „Е. – П. П.” В., че Ц. Ц. Б. не дължи сумата от 863,93лв., представляваща начислена корекционна сума по дебитно известие от 08.02.2012г. за периода от 13.05.2011г. до 17.10.2011г. Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е. – П. П.” В.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен акт. Сочи се, че съдът се е позовал на съществуващата трайна съдебна практика, установена от ІІ ТО на ВКС и мотивите му са обусловени от предварително известната на съда практика. Ищецът по делото потребил неотчетена от средството за търговско измерване/СТИ/ ел енергия и това представлявало едно укоримо от гледна точка на обществения интерес явление. Сочи се, че извършената от „Е. – П. П.” В. корекция на дължими от ищеца суми не представлява санкция за потребителя и не ангажира договорната му отговорност за неизпълнение. Корекциите са осчетоводени като „доставка” по смисъла на ЗДДС, а методологията за изчисляването им била одобрена от регулаторния орган ДКЕВР. Корекцията била извършена в защита на обществения интерес, защото волята на изпълнителната власт в държавата е в подкрепа на тази едностранна корекция при установени неправомерни вмешателства върху измервателни уреди, измерващи потребявана ел енергия.Същата била и ясно изразената воля на законодателния орган на Република България, защото с измененията в ЗЕ от 17.07.2012г. изрично се предвиждала възможността за едностранна корекция на сметки в полза на крайния снабдител. Развиват се подробни доводи, претендира се отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за двете инстанции. Въззиваемият- ищец в първоинстанционното производство- в подаден в законоустановения срок отговор на жалбата заема становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение, развива подробни доводи в тази насока. Претендира разноски. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно, а подадената против него въззивна жалба е неоснователна. С исковата си молба ищецът Ц. Ц. Б. твърди, че е собственик на недвижим имот в гр. В. Т. и е абонат на „Е. – П. П.” В. с посочен потребителнски номер и абонатен такъв. Служители на „Е. . Б. М.” В. съставили на 17.10.2011г. констативен протокол/КП/, въз основа на който е начислена ел. енергия по партидата на ищеца в размер на 863,93лв. Ищецът твърди, че не дължи исковата сума, като претендира съдът да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо този факт спрямо ответника. Претендира разноски. В подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли, като развива подробни доводи. Претендира разноски. Фактическата обстановка по делото е обективно, всестранно и пълно изяснена от първоинстанционния съд. Обсъдени са всички релевантни за спора доказателства и са направени правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка, установена от първата инстанция, поради което не я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи относно основателността на предявената искова претенция. Мотивите на съда са изчерпателни и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща изцяло към тях. По отношение оплакванията в жалбата: Оплакванията на въззиввника са неоснователни: Първото от тях е, че съдът се е позовал на съществуващата и трайно установена съдебна практика на ВКС по случаи, касаещи извършена едностранна корекция на сметки на абонати от дружества- доставчици на ел. енергия. Всички посочени от първоинстанционния съд и изброени във въззивната жалба решения на ВКС дават еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание . Те са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази с разрешенията, дадени в тях, както е сторил и първоинстанционният съд. На следващо място въззивникът е възразил, че ищецът е потребил и не е заплатил процесното количество ел. енергия, като макар и да не е установено кой точно е извършил неправомерно вмешателство върху СТИ, отчитащо потреблението на ищеца, последният следва да заплати неотчетената ел. енергия. Това възражение не е основателно. По делото, видно от представения КП от 17.10.2011г., съставен от служители на „Е.. Б. М. ” В., СТИ, отчитащо потреблението на електричество в имота на ищеца е демонтирано с оглед извършването на периодична подмяна. След извършена метрологическа експертиза от Български институт по метрология – Регионален отдел Б. /КП от 30.01.2012г./се установява, че електромерът не отчита достоверно подаденото към него количество ел енергия, поради наличие на нерегламентиран достъп до вътрешността му- монтирано допълнително устройство за дистанционно управление с цел манипулация на метрологичните му характеристики. Заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ потвърждава горните факти. От всичко това безспорно е доказан фактът на неточно отчитане на потреблението от процесното СТИ. Въпреки това „Е. – П. П. ” В., като страна по договора с ищеца няма право едностранно да коригира сметките му само въз основа на този факт. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. Клаузата на чл. 25 от ОУ на „Е. – П. П.” В. се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина. Предвид гореизложеното възражението на въззивника, че цитираната клауза всъщност не предвижда някаква санкция за абоната, е неоснователно. Доставчикът на електроенергия би могъл да реализира правата си при установено неправомерно вмешателство върху СТИ по друг ред. СТИ са негова собственост /чл. 120 от ЗЕ/ и поради това той в случая има задължение да осигури правилното им функциониране и коректното отчитане на потребеното количество ел. енергия, както и да констатира своевременно грешките в това отчитане. Ако грешките или отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия от страна на самия потребител, доставчикът е този, който трябва да установи наличието на такива действия и периода на погрешно отчитане вследствие на тях. Следва също така да се установи и количеството на потребена, но незаплатена ел. енергия. Това не е сторено по делото. В заключение ищецът не дължи сумата от 863,93лв.., представляваща начислена от ответника корекционна сума за потребена ел. енергия за периода 13.05.2011г. до 17.10.2011г., тъй като за „Е. – П. П.” В. не е налице законово основание едностранно да коригира сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия. Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен състав обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на ВТРС е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия сторените разноски по водене на делото пред въззивна инстанция, които съгласно представения списък са в размер на 200лв. Водим от гореизложеното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 930/02.10.2012г, постановено по гр.д. № 1606/2012 на Ве.Районен съд. ОСЪЖДА „Е.–П. П.” В., ЕИК. да заплати на Ц. Ц. Б.,ЕГН* сумата от 200лв./ двеста лева / разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |