Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260659 гр.Пловдив, 04.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, VI н.с., в публичното заседание на 29.10.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 6140/2020г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-0333-000638/22.06.2020г. на Началник РУ
Стамболийски към ОД на МВР Пловдив, с което на А.А.А.,
с ЕГН: ********** за нарушение на чл. 20, ал.2 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 200
лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „А” от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и му е отнето правото
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
А.А.А., редовно призован, не се
явява в съдебно заседание. С депозираната си жалба атакува наказателното
постановление като необосновано и незаконосъобразно, а чрез процесуалния си
представител адв. К. излага съображения в тази насока. Моли съда за отмяната
му. Претендират се и разноски по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – РУ
Стамболийски, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 11.06.2020г. около 15:10
ч. в община „Родопи“, на път Трети клас № 375 км.16+500 посока гр. Пещера – гр.
Пловдив жалбоподателят А.А.А., управлявал лек
автомобил „Пежо 307” с рег. № ***, собственост на М.Г.С., с
ЕГН: ********** от гр. Хасково. При избиране на скоростта си на движение на
горепосочения пътен участък, обаче, той не се съобразил с атмосферните условия
и в точност с наличието на пороен дъжд, като изгубил контрол върху автомобила,
при което излязъл отляво на пътното платно, преобърнал се и пропаднал в
крайпътно дере, като по този начин допуснал ПТП с материални щети, след което напуснал местопроизшествието без да спре и да окаже съдействие
за установяване на вредите от него. Чрез подаден сигнал от дежурния при ОДЧ на
РУ на МВР – Стамболийски св. В.И.Х. открил процесното
МПС, а чрез съдействието на трето лице установил и управлявалия го А.А., на който бил съставен АУАН за извършени от
жалбоподателя нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3 буква „А”
от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта и изрично вписал, че няма възражения, като
такива не депозирал и в срока по чл.44 от ЗАНН, а въз основа на АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
В хода на съдебното производство в
качеството на свидетел бе разпитан полицейският служител В.И.Х. – актосъставител. От показанията на свидетеля Х. се установи,
че поддържа изложеното в АУАН, като в допълнение обяснява, че на процесната
дата е получил сигнал от дежурния при ОДЧ за настъпило ПТП в община „Родопи“,
на път Трети клас № 375, в посока от с. Ново село към с. Зелениково, като след
като отишли с негов колега на мястото на произшествието заварили преобърнат лек
автомобил с хасковска регистрация, а малко след това на същото място пристигнал
човек, който заявил, че той е откарал водача на катастрофиралото МПС в с.
Куртово Конаре. След разговор с това лице контролните органи разбрали, че
водачът който е предизвикал ПТП е А.А., за който
установили, че работи в „Новомес“, с. Ново село, а след посещение на фирмата
служителите й потвърдили, че процесният автомобил се управлявал от
жалбоподателя, а бил собственост на приятелката му. След тази информация и
придобити данни за местоживеенето на А.А. те посетили последният, като след като се срещнали с
него установили, че той лъхал на алкохол, но не бил изпробван, тъй като
напуснал ПТП, след което полицейските служители пристъпили към съставяне на процесния
АУАН на жалбоподателя.
Съдът кредитира показанията
на свидетелят като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствения
материал.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Относно нарушението по т.1 от НП:
Според съда е доказано извършването на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП,
доколкото от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че на
процесните дата и място, именно жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Пежо 307” с рег. № ***, който е причинил
настъпилото ПТП. Както в АУАН, така и в НП се сочи, че той не е съобразил
скоростта си с атмосферните условия изразяващи се в пороен дъжд на път Трети клас № 375 км.16+500 посока гр. Пещера – гр. Пловдив, поради
което изгубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл отляво на пътното
платно, преобърнал се и пропаднал в крайпътно дере. Според настоящата инстанция
с така даденото описание достатъчно ясно се сочат на наказаното лице именно
какви факти се приемат за осъществени, за да се реализира административнонаказателна
отговорност за деяние по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът счита, че не
е нарушено правото на защита, посочени са достатъчно пълно фактическите
обстоятелства, при които е осъществено нарушението.
Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин, съобразен с
конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл.20, ал.2 от ЗДвП, да управлява автомобила
с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие;
водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението.
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от
28.XI.1984г. по н.д. № 10/84г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази
скоростта на движението не само с примерно посочените от чл.20, ал.2 от ЗДвП фактори, но и с всички
други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и
ситуации, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на
опасността. Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от
конкретните пътни и атмосферни условия. От показанията на свидетеля Х., които
съдът кредитира изцяло като незаинтересовани, се установява, че поведението на
жалбоподателят А. като водач на МПС не е било съобразено с реалната пътна
обстановка и в частност с поройния дъжд на мястото на ицидента. Предвид
допуснатото ПТП и нанесени материални щети на управлявания от него автомобил,
скоростта с която се е движел се явява „несъобразена“, тъй като е била
неподходяща за конкретните пътни условия и е била пречка водачът на МПС да спре
при възникване на опасност. След като движението със скоростта, с която се е
движел автомобила в случая е довело до невъзможност за подобна реакция, а вместо това до настъпване
на ПТП с причиняване на материални щети, се налага изводът, че тя е била
несъобразена. В параграф 6, т.30 от ДР
на ЗДвП е дадено легално определение на понятието пътнотранспортно
произшествие. Същото е дефинирано като „събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети“. Т. е., ПТП по смисъла на закона ще е налице, ако е
настъпила някоя от изброените вредни последици. В случая са настъпили
материални щети, надлежно удостоверени от приетите по делото писмени
доказателства.
Не се споделя възражението, че не било доказано авторството на деянието,
само защото на мястото на инцидента не е имало свидетели. Житейски логично е, че на практика в повечето случаи органите на реда, в
това число и актосъставителите, не са свидетели-очевидци към момента на
настъпване на едно ПТП, тъй като няма как да знаят за неговото реализиране
предварително, а впоследствие на място, след подаден сигнал, установяват
механизма му и настъпилите вреди, както е станало в случая, което обаче не
превръща процесния такъв в недоказан. Макар и съставен впоследствие АУАН от свид. Х., от писмените доказателства
по делото, съответстващи на показанията на последния, се установява, че след
като е настъпило ПТП, на място органите на реда, сред които самият Х., са
извършили оглед на местопроизшествието и са установили причината за настъпилото
ПТП, а именно скорост несъобразена с падналия пороен дъжд, което е било потвърдено и от пристигналото на
мястото на инцидента трето лице, което е посочило и причинителя на пътното
произшествие. Нещо повече, по делото се установява, че към този момомент в ПТП
не е участвало друго МПС, нямало е други хора, поради което законосъобразно е
вписано и лице, присъствало при установяване на нарушението, незаинтересовано
по случая. В допълнение, следва да се има
предвид, че редовно съставените АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се
ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата по делото за
липса на оборване на фактическите обстоятелства, дава основание на съдът да
приеме, че описаното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП е извършено от
жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание съдът счита, че правилно е приложена
разпоредбата на чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП, а по отношение на размера на
наложеното наказание, той е в твърд определен размер в закона и наказващият
орган е нямал възможност за индивидуализация, така, както и съдът не може да го
редуцира.
Относно нарушението по т.2 от НП:
Не бе оборено от самия жалбоподател, а и се установява от показанията на
св. Х., че след инцидента именно А. се е отдалечил от местопроизшествието, като
е бил откаран от трето лице, без да спре и да окаже съдействие за установяване
на щетите. Ако не беше така, то нямаше да се налага св. Х. да издирва водача на
катастрофиралото МПС и да разбира за него, от трето лице, благодарение
на което нарушителят е бил открит по-късно на същия ден, в който се е случил
инцидента, като ако фактическа обстановка изложена в АУАН и НП не бе в
действителност такава, то и защитата на нарушителя щеше да бъде в съвсем
различна насока, но в крайна сметка изложеното от актосъставителя не бе
опровергано. При тези факти съдът намира, че
поведението на жалбоподателя правилно е било квалифицирано от
административнонаказващия орган като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“
от ЗДвП. Тъй като се установи, че разглежданото деяние е било осъществено
непосредствено след настъпилото ПТП, както и че жалбоподателят е бил водач на
МПС и участник в пътнотранспортно произшествие, от което се установиха
причинени само имуществени вреди, то следователно в обективната действителност
са се осъществили фактите, предвидени в хипотезата на правната норма по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и А. е бил длъжен да съблюдава разписаното
правило за поведение, като окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Самоволно напускайки местопроизшествието, той не е осъществил
следващото се от него поведение и така е нарушил задълженията си като участник
в пътнотранспортно произшествие. От субективна страна деянието е извършено
виновно и при форма на вина пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че е
реализирал ПТП и че напускайки местопроизшествието няма да окаже необходимото
съдействие за установяването на вредите от него. Следователно той е формирал
представа за всички елементи от състава на нарушение, но въпреки това е
напуснал местопроизшествието. Това му активно поведение представлява изпълнителното
деяние на нарушението и с неговото осъществяване нарушението е било довършено.
За така извършеното от
жалбоподателя административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП е предвидено административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и административно
наказание „глоба“ от 50 до 200 лева. При определяне на размера на наказанието
съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В
конкретния случай административнонаказващият орган е наложил наказания
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца
и „глоба“ в размер на 200 лева. Никъде в наказателното постановление обаче
наказващият орган не е изложил мотиви, защо е наложил максималният размер на
тези наказания. Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай
да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на
правомощията му по чл. 27 от ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че
следващото се наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над
минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си решение. В
случая това не е било сторено. От
друга страна, видно от справката за нарушител жалбоподателят няма никави други
нарушение, освен тези визирани в процесното НП, което води до извод, че същият
не се отличава като личност с висока обществена опасност. В тази връзка Съдът намира, че с оглед изискванията
на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН,
както и целите на чл. 12 от ЗАНН,
наказание в размер на минималните предели съответства на степента на
извършеното нарушение, поради което наказателното постановление в тази му част
следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената „глоба” от 200
лв. на 50.00 лв., както и размера на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС” от шест месеца на
един месец.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че спрямо процесните деяние не намират приложение правилата за
маловажност на случая. Жалбоподателят е осъществил две отделни и самостоятелни
административни нарушения. Самите деяния, за които А. е наказан с обжалваното
наказателно постановление, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се
за типичните хипотези на този вид административни нарушения.
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до отмяната им.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.84 от ЗАНН, вр. чл.189, ал.3 от НПК, искането за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като се
доказа, че нарушенията визирани в НП са били извършени от жалбоподателя, и то
виновно, като за тях са му наложени и съответни наказания.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0333-000638/22.06.2020г. на Началник РУ
Стамболийски към ОД на МВР Пловдив, В ЧАСТТА, с която на А.А.А., с ЕГН: ********** за нарушение на чл. 20, ал.2 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер от 200 лева;
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0333-000638/22.06.2020г. на Началник РУ Стамболийски към ОД на МВР Пловдив, В
ЧАСТТА, с която на А.А.А., с ЕГН: **********
са му наложени административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.123,
ал.1, т.3, б. „А” от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на глобата на
50 /петдесет/ лева и срока на лишаване от право на управление на МПС на 1
/един/ месец.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.