РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                 Година  2019                   Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                   ХХІХсъстав

На шестнадесети май       Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                   Съдия Мария Бончева

 

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №1539 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Ц.” ЕООД против наказателно постановление №03-009088/ 24.01.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  „Ц.” ЕООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1800 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.153 ал.3 от КТ.

Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и моли за отмяната му.

           В съдебно заседание редовно призован се явява лично и поддържа жалбата.

         Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП.

           След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

     При извършена проверка от служители на ДОИТ Варна, на обект бистро стопанисван  от „Ц.” ЕООД, *** било констатирано, че в обекта като сервитьор работи лицето В. Стойкова. Проверяващите констатирали, че същата е положила труд в периода от 29.10.2017г. до 04.11.2017г. включително. В качеството си на работодател „Ц.” ЕООД не е осигурил седмична почивка не по-малко от 24 часа на работника Стойкова. Нарушението било извършено на 04.11.2017г.

          Горното било основание за съставяне на АУАН, който бил предявен на жалбоподателят и подписан от него с възражения. АНО въз основа на констатациите в АУАН издал срещу въззивника атакуваното НП, с което на дружеството била наложена на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1800 лв. за административно нарушение по чл. 153 ал.3 от КТ.

      В хода на съдебното производство бе разпитана свид.Д. показания на която съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. До разпит бе допусната свид. Стойкова. Съдът кредитира показанията на Стойкова.

                Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, разпита на свидетелката в хода на съдебното производство и приложените писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

             Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна .

   В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. При съставянето   на  акта за установяване на административно нарушение също са  били спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на акта не е допуснато твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на наказателното постановление. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателят. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

              Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Видно от посочената за нарушена норма -При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това. От показанията на свидетелката и от писмените доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на трудовото законодетелство след като не е осигурил непрекъсната седмична почивка не по-малко от 24 часа на работника Стойкова. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е било допуснато нарушение на посочените в постановлението разпоредбите на Кодекса на труда. От друга страна „Ц.” ЕООД, представлявано от жалбоподателят безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява юридическо лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

  Съгласно чл.414 ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба. В настоящото административнонаказателно производство сме изправени пред хипотезата на търсене на обективна, безвиновна отговорност, тъй като предприятието на ЕООД  е лишено от воля  и не може да се търси вина. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно АНО е определил субекта на нарушението и е наложил наказание имуществена санкция на „Ц.” ЕООД .

 Съдът приема, че извършеното нарушение с оглед на липсата на вредни последици, с оглед на обстоятелството, че жалбоподателя се е погрижил веднага след проверката да изготви нов график, че в конкретния казус извършеното представлява „маловажен случай” по смисъл на чл. 28 от ЗАНН. От доказателствата по делото се установява, че дружеството – жалбоподател веднага след проверката е осигурило почивка на работничката, изготвило е нов график. Нарушението е извършено за първи път, при проверката не са установени други нарушения. Тези обстоятелства дават основание на съда да третира нарушението, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Извършеното нарушение не се характеризира с такава тежест, която да обуслови налагане на административна санкция. Касае се за нарушение, с оглед характера на което не се засягат интересите на обществото във връзка с тези правоотношения. Нарушението, с оглед липсата на вредни последици не обуславя дори ниска степен на обществена опасност. Съгласно разпоредбата на чл. 28 б. „а” от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Настоящият съдебен състав счита, че административнонаказващият орган е следвало да приложи чл. 28 б. „а” от ЗАНН, тъй като са налице всички законови предпоставки за това. Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай АНО е следвало да обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, а не само да констатира, че същото било общественоопасно. Съдът намира, че е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. Съдът намира, че е следвало АНО да обсъди всички тези обстоятелства преди да се произнесе и да наложи на жалбоподателя наказание Имуществена санкция. АНО е следвало да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН, както го задължава чл. 53 ал.1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателното постановление, след като установи, че няма основание за прилагането на чл.28 и  чл. 29 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата или наличието на предпоставките по  чл. 28 от ЗАНН.

           Съгласно ТР№1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

        

ОТМЕНЯ наказателно постановление №03-009088/ 24.01.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  „Ц.” ЕООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1800 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.153 ал.3 от КТ.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                              

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: