О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 941 Година 13.04.2023
Град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, ХVІ състав,
на тринадесети април две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА
2.Марина НИКОЛОВА
Секретаря
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева касационно административен характер дело номер 642 по описа за 2023
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.25, ал.1 от Закона за
правната помощ (ЗПП).
Образувано е по частна жалба на С.П.С. с ЕГН: **********,
понастоящем в Затвора Бургас против определение № 6/03.01.2023г. постановено по
адм.д.№ 1783/2022г. по описа на Административен съд Бургас, с което е оставено
без уважение искането му за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално
представителство по делото. В жалбата се прави искане да се отмени
определението, тъй като при споменаване на поредица членове алинеи в съдебната
зала в разговор между съдията и юрисконсулта, за него ще бъде абсолютно
непонятно и затова счита, че има право с оглед защитата на интересите му срещу
юрист да се изправи юрист, със съответните знания. Също така сочи, че частта на
съдебните дирения няма да е само документално и ще бъде в неравностойно
позиция, поради неумението му да задава правилно въпросите, които неизбежно ще
има да задава към ответника.
Административен
съд Бургас намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока предвиден в чл.230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането
на С.С. за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство
по адм.д.№ 1783/2022г. по описа на Административен съд Бургас. В мотивите на определението
е прието, че съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за вреди,
причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация, който съобразно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ се разглежда по реда,
установен в АПК. Претенцията на ищеца е достатъчно ясно формулирана, поради
което и с оглед регламентираното в чл.9 и чл.171 от АПК засилено служебно
начало, представляващо гаранция за изясняване на делото от фактическа страна,
съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.24, т.1 от ЗПП и е оставил без
уважение молбата, като неоснователна.
Правилно съдът е приел, че не са налице основанията за
предоставяне на безплатна правна помощ на С.П.С..
Съгласно чл.21,
т.2 от Закона за правната помощ, процесуалното представителство е вид правна
помощ.
Съгласно чл.23, ал.2 от ЗПП системата за правна помощ
обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по
наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за
заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват
това.
Съгласно чл.24, т.1 от ЗПП, правна помощ по чл.21, т.1, 2 и 3 не се предоставя когато предоставянето на правна
помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ.
В случая, правилно е прието в обжалваното определение,
че са налице основанията по чл.24, т.1 от ЗПП. Както правилно е посочено в определението,
процесното производство се развива по реда на АПК, в чийто норми е
регламентиран принципа на засилено служебно начало, което означава, че съдът е
длъжен да указва съдействие на ищеца, като му указва за кои обстоятелства от
значение за делото не сочи доказателства, както и да му съдейства за
законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството,
съгласно чл.9, ал.3 и ал.4 от АПК. В този смисъл и в нормата на чл.171, ал.5 от АПК е предвидено, че съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на
формални грешки и неясното в изявленията им и да им указва, че за някой
обстоятелства от значение за делото, не сочат доказателства. Ето защо, дори и в
съдебно заседание да е налице за ищеца някаква неяснота, няма пречка да бъде
поискано от съда тя да бъде разяснена. В този смисъл, в хода на съдебното
производство е необходимо ищецът ясно да посочи фактите и обстоятелствата
наличието на които твърди, за което не са му необходими правни знания, а съдът
е този който следва да ги квалифицира и отнесе към приложимата правна норма,
съгласно чл.146, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
На следващо място, пред първоинстанционния съд от
ищеца не са изложени конкретни съображения, които да мотивират искането му за
предоставяне на правна помощ, като за първи път в частната жалба се сочат
такива, но осъществяването на процесуално представителство на ответника от
юрисконсулт, не обосновава автоматичния извод, че за да са равнопоставени страните
е необходимо и двете да се представляват от юристи. Също така, в частната жалба
се сочи „споменаване на членове и алинеи
разговори между съдията и юрисконсулта на ответната страна ще бъдат абсолютно непонятни за мен“,
които твърдения са хипотетични и както беше посочено вече, дори и да са налице
някакви неясноти, няма процесуална пречка да бъде поискано тяхното разясняване
от страна на съда.
С оглед на изложеното, правилно първоинстанционния съд
е приел, че предоставянето на правна помощ в случая не е оправдано от гледна
точка на ползата, която тя би донесла на лицето и обжалваното определение
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА определение № 6/03.01.2023г. постановено по адм.дело № 1783/2022г. по описа на
Административен съд Бургас.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.