Р Е
Ш Е Н
И Е №
128
Самоков
29. 06. 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Самоковският
районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ПАВЛОВ
при
секретаря Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 42 по описа на съда за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
В.Н.С. ЕГН ********** е предявил
срещу Е.Н.Г. ЕГН ********** и И.Д.Г. ЕГН ********** ревандикационен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС. Твърди, че ответниците без правно основание
владеят собствения му имот двуетажна масивна жилищна сграда в град Самоков на
улица „Генерал Раздишевски“ № 11 с идентификатор 65231.903.44.1 със застроена
площ от 73 кв. метра на два етажа, построена в общински поземлен имот с
идентификатор 65231.903.44, ведно с ½ идеална част от правото на строеж
върху общинския поземлен имот целият с площ 530 кв. м. Твърди се в исковата
молба, че процесния имот е закупен от ответниците на 15. 07. 2011 година с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141, том ІА, дело №
131/2011 год.
В петитума на исковата молба се
съдържа искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците че
ищецът е собственик на описания процесен имот и да осъди ответниците да
предадат на ищеца владението на имота и да му заплатят обезщетение по 300 лева
месечно или общо 2400 лева за ползване на процесния имот от датата на поканата
- 05. 06. 2020 година до 16. 02. 2021 година.
В съдебно заседание ищецът В.Н.С.
поддържа предявения иск лично и чрез пълномощника си адвокат Гуцалска.
Ответниците Е.Н.Г. ЕГН ********** и И.Д.Г.
ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат Онцова оспорват ревандикационния
иск като неоснователен. В срока по чл. 131 от ГПК не представят отговор на
исковата молба. В съдебно заседание оспорват собствеността на ищеца с
възражение за нищожност на придобивното основание – покупко продажба поради
абсолютна симулация.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните прие следното:
На основание сключен на 15. 07. 2011
година с нотариален акт № 141, том ІА, рег. № 2603, дело № 131/2011 год. договор
за покупко – продажба на неддвижим имот ищецът В.Н.С. ЕГН ********** е
собственик на процесния недвижим имот двуетажна масивна жилищна сграда –
западен близнак, находяща се в град Самоков на улица „Генерал Раздишевски“ № 11
с идентификатор по кадастралния план на град Самоков 65231.903.44.1 със застроена
площ от 73 кв. метра на два етажа, построена въз основа на отстъпено право на
строеж в общински поземлен имот с
идентификатор 65231.903.44, ведно с ½ идеална част от правото на строеж
върху общинския поземлен имот целият с площ 530 кв. м. Препис от този
нотариален акт на нотариус Магдалена Хаджиангелова, с район на действие района
на РС Самоков е приложен по делото и същият е вписан в Служба по вписвания при
РС Самоков № във входящ регистър № 1169, акт № 1, том 5, дело № 430, партидна
книга том 1229 по описа на Служба по вписвания при РС Самоков.
Скица на имота № 15-810320-04. 09.
2020 год. на Служба по геодезия, картография и кадастър – Софийска област
е приложена по делото в препис
по делото. Видно от тази скица и нотариален акт № 141, том ІА, рег. № 2603,
дело № 131/2011 год. идентификацията на
тези имоти е по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-3/27. 01. 2005 год. на Изпълнителния директор на АК.
Не е спорно по делото и е потвърдено
от всяка от страните, че ответниците към момента на приключване на устните
състезания по делото владеят описаната двуетажна жилищна сграда собственост на
ищеца, закупена именно от ответниците с описания нотариален акт № 141, том ІА,
рег. № 2603, дело № 131/2011 год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова.
Ответницата Е.Н.Г. е сестра на ищеца, а ответникът И.Д.Г. е нейн съпруг. Без
никакво правно основание ответниците владеят процесния жилищен имот, като е
неоснователно възражението им че е симулативен описаният договор за продажба на
недвижим имот, с който ищецът е придобил собствеността върху процесния имот. По
делото не е представено обратно писмо, нито начало на писмено доказателство, че
договорът е симулативен, се при сключването му страните не са желаели
последиците му и волеизявленията им са привидни. Съобразно съдебната практика,
когато писменото доказателство за симулация съдържа волеизявлението на всички
страни по сделката, то това писмено доказателство, по характера си представлява
обратно писмо и служи за пълно разкриване както на симулативната сделка, така и
на действителните правоотношения между страните. Такова обратно писмо в случая
няма. Когато обаче писменото доказателство или признание на страна пред
държавен орган съдържа волеизявлението само на една от страните по сделка, която
се твърди, че е прикрита, то това писмено доказателство може да е начало на
писмено доказателство, по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. В настоящия случай не
е налице нито обратно писмо, нито начало на писмено доказателство, не е налице документ, изходящ от другата страна, в случая
ищецът приобретател, който да прави вероятно основателен доводът за наличие на
привидност. По тези съображения не са допустими свидетелски показания за
твърдяната от ответниците симулативност привидност на договора за покупко –
продажба на процесния имот.
При положение,че ответниците са
страна по сделката и не е налице така нареченото „начало на писмено
доказателство“ по смисъла на чл. 165 ал. 2 ГПК,не са налице предпоставките на
тази разпоредба за допустимост на свидетелски показания, единственият начин
едната страна да установи по съдебен ред привидността на сключената сделка е
чрез писмен документ,е т. нар. "обратно писмо"(contre lettre),
каквото в случая няма. В гражданския процес правилата на доказателствената
тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици ако
страната не докаже своите искания или възражения.При положение че ответниците
не представят "обратно писмо"
(contre lettre), нито каквото и да било писмено доказателство по чл. 165 ал.2 ГПК,като не доказват възражението си за абсолютна симулация, съдът приема че не
е налице това основание за претендираната от тях нищожност и договорът за покупко–продажба
на недвижим имот е сключен така както са удостоверени изявленията на страните в
нотариалния акт. Настъпило е и вещно прехвърлителното действие на договора за
покупко продажба на процесния имот и ищецът е доказал своето право на
собственост върху процесния имот, който ответниците владеят без правно
основание.
В случая продажбата и придобиването
на собствеността върху процесния имот са доказани, като не е установена, няма
симулация и не е налице нищожност поради абсолютна симулация. Цената е
заплатена от ищеца купувач и
приобретател и получена от ответниците като продавачи напълно и в брой
както е удостоверил нотариуса изявлението им в същия нотариален акт за покупко
– продажба. Това изявление на продавачите е удостоверено от нотариуса с
официална удостоверителна компетентност, като в съдебната практика получил ли е продавача - напълно и в брой цената
на несъмнено прехвърленото от него право на собственост, е извън предмета на
доказване по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. V-то ЗЗД. В тази
връзка, съществува трайна и непротиворечива съдебна практика на Върховния съд и
на Върховния касационен съд, според която в хипотезите когато се претендира
нищожност на договор, при които се твърди, че липсва съгласие на страните по
сделката, плащането на продажната цена е извън фактическия състав на
покупко-продажбата и е основание за търсене на отговорност поради неизпълнение,
в който смисъл - Решение № 56 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5040/2015 г.,
IV г. о., ГК.
Доказана е активната материално
правна легитимация на ищеца като собственик на процесния имот. Доказано е и е
безспорно по делото че ответниците владеят процесния имот както към момента на
приключване на устните състезания по делото, въпреки, че са надлежно поканени
да го предадат на ищеца като собственик на имота и поради това, че го владеят
без правно основание. Препис от нотариалната покана е приложен по делото. Видно
от удостовереното връчване на нотариалната покана същата е получена от
ответницата Е.Н.Г. на 05. 06. 2020 година. Ответниците не са са отговорили на
нотариалната покана и към момента на приключване на устните състезания по
делото владеят имота без правно основание.
Предявеният иск е ревандикационен, с
правно основание чл. 108 от ЗС и същият е доказан както от гледна точна на
доказаната собственост на ищеца така и от гледна точка на правото му да иска от
ответниците да му предадат владението на имота. Ищецът като собственик на
процесния имот има правото да иска на основание чл. 108 от ЗС да иска своята
вещ от всяко лице, което я държи без да има основание за това. С основание в
случая ищецът е предявил отделно иска за установяване на спорната собственост.
С оглед неоснователното и недоказано възражение на ответниците за абсолютна
симулация на договора за продажба от които ищецът черпи доказаното в настоящия
процес право на собственост върху процесния жилищен имот, той има правен
интерес не само от осъждане ответниците да му предадат владението, но и от
решаване със сила на присъдено нещо спора за тази собственост и съдът да
признае, че именно той е собственик на процесния имот. По тези съображения
съдът следва да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на процесния имот и да осъди ответниците които без правно основание
държат този имот да предадат владението му на ищеца.
По изложените съображения, тъй като
собствеността на ищеца върху процесния имот е доказана в настоящия процес и е
неоснователно възражението на ответниците за абсолютна симулация на договора с
който който е придобита тази собственост, съдът следва да признае за установено
по отношение на ответниците че ищецът е собственик на имота и на основание чл.
108 от ЗС да ги осъди да му предадат владението на имота.
Ще следва да се отхвърли като
неоснователен предявения иск за сумата 300 лева месечно общо 2400 лева, претендирани
като обезщетение вместо наем за ползването на процесния имот от датата на връчване на нотариалната покана до 16. 02.
2021 година съгласно уточнението на иска направено с молба от 16. 02. 2021
година.
По този иск в тежест на ищеца е на
доказване, че ответниците са ползвали имота за този период. Ответниците са
потвърдили владението на имота, към момента на приключване на устните
състезания, но не и ползването му за исковия период по този иск. Така въпреки че е доказана собствеността на
ищеца върху процесния имот, не са доказани основанията на иска с претенцията за
обезщетение по 300 лева месечно за посочения период. Ищецът не е ангажирал
никакви доказателства и за размера на претендираното обезщетение вместо
наем. Тъй като този иск не е доказан по своето
основание и то не следва само от доказаната собственост на ищеца върху имота,
не е приложимо правомощието на съда, установено в чл. 162 ГПК, което
предпоставя искът да е установен по своето основание. В случая, това че е
поканил сестра си и съпруга й да освободят собствения му имот, не поражда правото
му да търси обезщетение за ползването, при положение че ищецът освен
безспорното владение на имота към момента на приключване на устните състезания
не установява други основания за тази своя претенция, при съобразяване това
което се твърди в исковата молба и уточнението й от 16. 02. 2021 година.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
следва да осъди ответниците да заплатят на ищеца сумата 531, 78 лева за
разноски по делото съобразно уважените искове - установителен за собственост и
осъдителен за предаване на владението.
Тези разноски включват заплатената по тези искове ДТ и 450 лева от заплатеното
възнаграждение на адвокат Гуцалска пълномощник на ищеца. Това възнаграждение
видно от приложения по делото договор за правна помощ е в размер на 600 лева,
от което ответниците дължат 450 лева по уважения иск за собственост и осъждане
на ответниците предаване на владението с правно основание чл. 108 от ЗС.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на Е.Н.Г. ЕГН ********** и И.Д.Г. ЕГН **********, че В.Н.С. ЕГН ********** е
собственик недвижим имот двуетажна масивна жилищна сграда западен близнак,
находяща се в град Самоков на улица „Генерал Раздишевски“ № 11 с идентификатор
65231.903.44.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-3/27. 01. 2005 год. на Изпълнителния директор на АК, със
застроена площ от 73 кв. метра, в общински поземлен имот с идентификатор
65231.903.44, ведно с ½ идеална част от правото на строеж върху
общинския поземлен имот целият с площ 530 кв. м., като ОСЪЖДА Е.Н.Г. ЕГН ********** и И.Д.Г. ЕГН **********
да предадат на В.Н.С. ЕГН ********** владението на този имот, както и да му
заплатят сумата 531, 78 лева за разноски по делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявеният от В.Н.С. срещу Е.Н.Г.
ЕГН ********** и И.Д.Г. ЕГН ********** за сумата 2400 лева, по 300 лв. месечно
претендирани като обезщетение за ползването на описания имот за времето от 05.
06. 2020 година до 16. 02. 2021 год.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
преписа на страните.
Районен
съдия: