№ 125
гр. Плевен , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от Иван Н. Радковски Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20214400600450 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски ВНЧХД №
450/2021 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от частния тъжител
И.И., против присъда № 3, постановена по НЧХД №16/2021г., по описа на
Районен съд-гр. Левски.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваната
присъда , тъй като подсъдимият Б.А. е използвал обидни думи по отношение
на тъжителя, наричайки го в изготвеното предложение „крайно егоистичен,
неадекватен, злоупотребяващ с алкохол, …със стеснено мислене, с
консуматорска и обвинителна насоченост“, които думи са лишени от
всякакво основание.
Въз основа на изложеното в жалбата е направено искане да бъде
отменена първоинстанционната присъда, като неправилна.
В допълнителни писмени съображения към подадената жалба е
посочено, че подсъдимият е демонстрирал негативното си отношение към
въззивния жалбоподател, изготвяйки посоченото предложение, поради
наличие на решение на Административен съд – гр. Плевен, с което на И. е
било присъдено обезщетение, по дело, заведено от него срещу ГДИН – гр.
1
София, а твърденията, че той е злоупотребявал с алкохол, докато е бил на
свобода преди двадесет и една години са останали недоказани от подсъдимия
и неговата защита, в проведеното първоинстанционно съдебно производство
по делото.
В съдебно заседание, при разглеждане на настоящото дело,
въззивният жалбоподател заяви, че поддържа подадената жалба.,
Ответникът по въззивната жалба – Б.А., редовно призован, не се яви
пред настоящата инстанция и не изложи становище по жалбата.
Въззивната инстанция, като се запозна със жалбата и становищата на
страните, изложени в съдебното заседание, при изпълнение на задълженията
си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, от
правоимащо лице. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните
съображения :
НЧХД № 16/2021 г. е било образувано в Районен съд – гр. Левски по
повод на подадена тъжба от ИЛ. Х. ИЛ., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в затвора – гр. Белене, срещу подсъдимия Б. П. АР., с която му е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.2, пр.1, вр.
ал.1, т.4, вр. чл. 147, ал.1 от НК, за това, че А., в качеството му на длъжностно
лице, при и по повод изпълнение на службата му, в предложение, с рег.
№2918/12.06.2918г., разгласил позорно обстоятелство за И.И., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затвора – гр. Белене, че е „крайно
егоистичен, неадекватен, злоупотребяващ с алкохол, със стеснено мислене и
консуматорска и обвинителна насоченост“.
С присъда № 3 от 20.04.1021г., постановена по НЧХД №16/2021г. на
Районен съд – гр. Левски, подсъдимият Б.А., е бил признат за невинен в това,
че в качеството си на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на
службата му, в предложение, с рег. №2918/12.06.2018г. е разгласил позорно
обстоятелство за И.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора –
гр. Белене, че е „крайно егоистичен, неадекватен, злоупотребяващ с алкохол,
със стеснено мислене и консуматорска и обвинителна насоченост и е бил
оправдан по обвинението му за извършено престъпление по чл. 148, ал.2,
пр.1, вр. ал.1, т.4, вр. чл. 147, ал.1 от НК.
Със същата присъда е бил отхвърлен предявеният по делото граждански
иск от частния тъжител И.И., срещу подсъдимия Б.А., за обезщетение на
претърпените от престъплението, предмет на обвинението неимуществени
вреди, в размер на 500 лева, като неоснователен и недоказан, а И.И. е бил
осъден, на основание чл. 190, ал.1 от НПК, да заплати на Б.А. деловодни
разноски, в размер на 600 лева.
2
Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на
обжалваната присъда , по която е приета за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А. работи в Затвора – гр. Белене като ***. Служебните му
задължения включват и даване на характеристични данни на задържаните
лица, както и изготвяне на предложения и становище, включително и на лица,
намиращи се в зоната за повишена сигурност.
Подсъдимият е изготвил предложение, с рег. №2918/12.06.2018г., в
което е посочено, че в зоната за повишена сигурност на Затвора – гр. Белене е
настанен лишеният от свобода И.И., изтърпяващ наказание „доживотен
затвор, без право на замяна“, при условията на първоначално постановен
„специален режим“. Първоначалната оценка на риска, изготвена по
отношение на лишения от свобода И. е 81 т. – висок риск от рецидив и
високо ниво на риска от сериозни вреди, предвид характера и тежестта на
извършеното престъпление. В предложението е отбелязано, че няма данни за
И., откакто е в местата за лишаване от свобода да поддържа връзка с брат си и
дъщеря си, че не проявява загриженост, че е крайно егоистичен,
злоупотребявал с алкохол в живота си на свобода; междуличностни
взаимоотношения: неадекватни за възрастта, силно изразени
дискриминационни нагласи, не умее да сдържа емоциите си, нападателен,
регистрират се враждебни нагласи към заобикалящата го среда, към други
лишени от свобода и към служители; мисленето му е стеснено, с
консуматорска и обвинителна насоченост. Лишеният от свобода е бил
оценяван общо 5 пъти, като стойностите са високи – над 80 т.
Предложението е за замяна на режима от „специален“ на „строг“, като
това се основава на идеята за разширяване на социалните контакти на
лишения от свобода, развитие на социалните му умения, неутрализиране на
ефектите от монотонията и психическото пресищане, избягване появата на
негативни емоционални състояния, стимулиране и насърчаване на евентуални
положителни прояви на лишения от свобода.
Тъжителят е бил конституиран и се е явил като страна в
Административен съд – гр. Плевен, по АД №115/2020г., по което са били
приложени документи, поискани от Затвора – гр. Белене. На 30.10.20г., по
време на проведеното второ съдебно заседание по делото, И. получил за
запознаване част от приложените по делото документи, с които имал
възможност да се запознае вечерта, в Затвора – Белене, когато прочел и
документа, озаглавен „предложение“, изготвен от подсъдимия А..
За изясняване на обстоятелствата по делото първоинстанционният съд е
разпитал като свидетели служителите на Затвора – белене Н.К. – *** и А.Т.-
***, чиито показания са били възпроизведени в мотивитне към обжалваната
присъда и са били оценени като последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви и съответстващи си помежду си, поради което са били
възприети изцяло от районния съд. Посочените двама свидетели са изяснили
3
пред първоинстанционния съд начинът на провеждане на социалните
дейности и възпитателната работа с лишените от свобода в Затвора – Белене,
как се формира оценката на риска, която се изготвя за всеки лишен от
свобода, както и какви са били критериите, ръководили подсъдимия А., при
изготвяне на посоченото в тъжбата предложение, с рег. №2918/12.06.2018г.,
относно лишения от свобода И.И..
Въз основа на показанията на разпитаните свидетели и приложените по
делото писмени доказателства първоинстанционният съд е приел за
установена изложената фактическа обстановка, която се споделя напълно и от
въззивната инстанция.
На следващо място в мотивите към своята присъда
първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани съображения
относно правната квалификация на деянието, предмет на повдигнатото
обвинение с подадената тъжба, спрямо Б.А., почиващи на съдебната
практика и касаещи както обективната, така и субективната страна на
престъплението, в извършването на което подсъдимият е обвинен.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка основният съд
е приел, че в конкретния случай подсъдимият А., в изпълнение на служебните
си задължения като социален работник в Затвора – гр.Белене, е изготвял
периодично характеристични справки за изтърпяващи наказание лишаване от
свобода и при тази си дейност е изготвил предложение за промяна на
режима на изтърпяване на наказанието от лишения от свобода И.И., от
„специален“ в „строг“. В това предложение подсъдимият отразил личната си
оценка и субективна преценка на характеровите особености, касаещи
личността на лишения от свобода И.И., а именно – че той е „крайно
егоистичен и неадекватен“, които изрази обосновано районният съд е приел,
че не представляват клеветнически твърдения, нито пък имат обиден
характер, а с тях А. е изразил личното си мнение, основано на субективните
му възприятия и наблюдение на поведението на този лишен от свобода. Тези
оценъчни съждения на подсъдимия са били формирани въз основа както на
лични впечатления, така и в съответствие с данните от личното досие на
лишения от свобода И. и отразените в него наблюдения от други служители –
колеги на Б.А..
Правилно първоинстанционният съд е приел, в съответствие и със
съдебната практика, че дадената от подсъдимия оценка на личностните
качества на лишения от свобода И., е изградена въз основа на субективните
възприятия на подсъдимия и изградените на тази база мисловни процеси, а
начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от
него не са еднозначни и не подлежат на доказване, поради това, че не са
налице обективни обстоятелства, които да опровергаят или да потвърдят
верността на тези субективни възприятия.
На следващо място в мотивите към обжалваната присъда е посочено, че
фактите за злоупотреба с алкохол от И., при живота му на свобода, фигурират
4
и в досието, и в книжката на тъжителя, като в оценката на риска се е
съдържала информация, че той е злоупотребявал с алкохол преди
постъпването си в затвора, която оценка е била налична и преди интервютата
на подсъдимия с този лишен от свобода, в какъвто смисъл са и показанията
на разпитаните по делото свидетели Н.К. – *** и А.Т.- ***.
Въз основа на изложеното първоинстанционният съд обосновано е
приел, че твърдяното от тъжителя деяние не е било осъществено от
подсъдимия, нито от обективна, нито от субективна страна, тъй като в случая
не е налице нито пряк нито евентуален умисъл от страна на Б.А., в
съзнанието на когото не са се съдържали представи за унизителен и позорен
характер на описаните в предложението обстоятелства.
Настоящият съдебен състав счете, че при така приетата за установена
фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обоснован
извод, че подсъдимият, с действията си не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.148 ал. 2, предл.1, вр. с
ал.1, т.4, вр. с чл. 147, ал.1 от НК, поради това, че не е имал за цел да обиди
или оклевети частния тъжител, като във връзка с изпълнение на служебните
си задължения, произтичащи от длъжността, която заема, като служител в
Затвора – гр. Белене, е изготвил документ - предложение, с рег.
№2918/12.06.2018г., в който е отразил личните си впечатления от
поведението на лишения от свобода И.И., през време на изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода, който документ в последствие е
бил представен по административно дело, по което тъжителят И. е бил страна.
Въззивната инстанция споделя напълно този извод на основния съд,
който е в съответствие със събраните по делото доказателства, считайки че
изложените доводи за неправилност на обжалваната от частния тъжител
присъда са несъстоятелни.
Като е признал подсъдимия Б.А. за невинен и го е оправдал по
обвинението му за извършено престъпление по чл. чл.148 ал. 2, предл.1, вр. с
ал.1, т.4, вр. с чл. 147, ал.1 от НК, първоинстанционният съд обосновано и
законосъобразно е отхвърлил предявения по делото граждански иск от
частния тъжител И.И., срещу подсъдимия Б.А., за обезщетение на
претърпените от престъплението, предмет на обвинението неимуществени
вреди, в размер на 500 лева, като неоснователен и недоказан, а И.И. е бил
осъден, на основание чл. 190 от НПК, да заплати на Б.А. деловодни разноски,
в размер на 600 лева.
Въз основа на изложеното въззивната инстанция прие, че
фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд, е в
съответствие със събраните по делото доказателства. При разглеждане на
делото не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон,
поради което първоинстанционната присъда № 3, от 20.04.2021г.,
постановена по НЧХД № 16/2021г. на Районен съд – гр. Левски, следва да
5
бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна, тъй като не са
налице основания за нейната отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 338 във връзка с
чл.334, т. 6 от НПК , Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3 , от 20.04.2021г., постановена по НЧХД №
16/2016г. на Районен съд – гр. Левски.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6