О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
260094
Гр. Пловдив,11.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,в
закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №675 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 613А,ал.3 от ТЗ.
Образувано е по частна жалба с вх.№264764
от 12.10.2020 г.,подадена от „К.“АД-в н.
ЕИК *********чрез К.Ю.К. като изпълнителен член на Съвета на директорите на
дружеството,против определение №321 от 05.02.2020 г.,постановено по
т.д.№676/2011 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,с което се разрешава на К. П. И.-синдик
на „К.“АД-в н. се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата от 600
лв.,представляваща текущо възнаграждение на синдика за м. януари 2020 г.
В частната жалба са изложени подробни
съображения за обосноваване позицията на жалбоподателя,че горното определение
има характер на определение по чл.729 от ТЗ и подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-Пловдив по реда на чл.613а,ал.3 от ТЗ като неправилно.Поискано е
същото определение да се отмени от настоящата инстанция ведно с произтичащите
от това правни последици.
На датата 20.10.2020 г. частната жалба
е обявена в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „К.“АД-в
н. в едноседмичен срок от обявяването й не е подаден отговор на същата от
кредитор на дружеството или от синдика му.
Пловдивският апелативен съд,като се
запозна с акта,предмет на обжалване и делото на ОС-Пловдив,намери за установено
следното:
С обжалваното определение №321 от 05.02.2020
г.,постановено по т.д.№676/2011 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив /делото за
несъстоятелност на „К.“АД/,е дадено разрешение на К. П. И.-синдик на „К.“АД-в
несъстоятелност с ЕИК *********,да се разпореди от особената сметка на длъжника
със сумата от 600 лв.,представляваща текущо възнаграждение на синдика за м. януари
2020 г.Разрешението е дадено въз основа на представен от синдика отчет по
чл.659,ал.2 от ТЗ за дейността му през м. януари 2020 г.,където се съдържа и
негово искане да му се разреши разпореждането със сумата от 600
лв.,представляваща текущо възнаграждение на синдика за посочения месец.Съдът е
дал исканото от синдика разрешение,приемайки,че възнаграждението на синдика
съставлява необходим разход,свързан с производството по несъстоятелност и
извършването му следва от нормата на чл.661,ал.3 от ТЗ,според която текущото
възнаграждение на синдика се изплаща ежемесечно.Отчел е и обстоятелството,че в
масата на несъстоятелността към 03.02.2020 г. има наличност на конкретно
посочена в определението парична сума,от която горния разход може да бъде
покрит.
Въззивният съд,съобразявайки
съдържанието на атакуваното определение, намира,че същото не попада в кръга на
актовете,подлежащи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.613а,ал.1 от ТЗ.А
щом не попада в този кръг,то същото определение,при отчитане разпоредбата на
чл.613а,ал.3 от ТЗ,би било обжалваемо,ако е от кръга актове,очертан в
текстовете на ГПК.В тази насока,в чл.274,ал.1 от ГПК са посочени случаите,при
които срещу определенията на съда могат да бъдат подаване частни жалби,а
именно:1/когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и 2/в
случаите,изрично посочени в закона.
В конкретния случай обжалваното
определение не е от категорията определения,преграждащи по-нататъшното развитие
на делото,нито пък е изрично предвидено в закона обжалването му.В частната
жалба се поддържа,че атакуваният съдебен акт има характера на определение по
чл.729 от ТЗ,но от съдържанието на мотивната и диспозитивна част на
определението не може да бъде направен извод,че волята на съда е била за
издаване на акт по смисъла на посочената разпоредба,т.е. за одобряване на
сметка за разпределение,като в тази връзка липсват данни и за предхождаща определението
процедура по реда на чл.721 и сл. от ТЗ за изготвяне и обявяване на сметка за
разпределение.Това води до извода,че обжалваното определение не е от типа
определения,посочен в нормата на чл.729,ал.3 от ТЗ.То е определение по
чл.658,ал.1,т.9 във вр. с чл.661,ал.3 от ТЗ и нито прегражда по-нататъшното
развитие на делото,нито попада в категорията съдебни актове,за които е изрично
предвидено в закона тяхното обжалване.
С оглед на гореизложеното частната
жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащо на обжалване определение и
предвид това същата следва да се остави без разглеждане,а образуваното въз
основа на нея производство-да се прекрати.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба
с вх.№264764 от 12.10.2020 г.,подадена от
„К.“АД-в н. ЕИК *********против определение №321 от 05.02.2020
г.,постановено по т.д.№676/2011 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,с което се
разрешава на К. П. И.-синдик на „К.“АД-в н. се разпореди от особената сметка на
длъжника със сумата от 600 лв.,представляваща текущо възнаграждение на синдика
за м. януари 2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
възз. ч.т.д.№675/2020 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване
пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.