Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1600 24.04.2019 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 21.03.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова,
като разгледа докла.аното от съдията гражданско дело № 8243 по описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.422 вр. с чл.415 ГПК.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Х. Г. Д.чрез ю.. А.иска да се признае за установено, че ответник Н.Н.Н. с ЕГН ********** *** дължи сумите за които е издаден заповед № ... по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19065/2017г. по описа на РС – П., II ри гр.с-в както следва: сумата от 141,37 лева, която представлява стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена за периода от 23.07.2014г. – 22.09.2016г. по партида на длъжника за обект на потребление с ИТН .., находящ се в гр. П., бул. П. ш.№ .., м., сумата от 29,18 лева, която представлява мораторна лихва за периода от 26.09.2014г. – 30.11.2017г. в размер на 29.18 лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.12.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноските в заповедното производство в размер на сумата от 75 лева.
Твърди се, че ищецът в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ..г. и влезли в сила на .. г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на ищцовото дружеството.
Ищецът твърди, че според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ потребителите на крайния снабдител използвали разпределителните мрежи, които са присъединени обектите. Обектът на ответника бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение ЕАД. Съгласно чл. 29 ал. 1 от Правилата за търговия с ел. енергия, одобрени с Решение от ДКЕВР на .. г., потребителите, присъединени към ел. мрежата, следвало да заплащат и всички мрежови услуги, каквато представлявала и цената на достъп, като в този смисъл бил и чл. 42 от ОУ на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, одобрен от ДКЕВР с Решение № ..г., които обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на .. г., мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху използваната ел. енергия и доставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и други мрежови услуги. Горепосочените услуги се заплащат от всички потребители, чиито обекти са присъдените към мрежата на съответния оператор, като в правилата нямало разграничение според това, чия собственост са присъединителните съоръжения – собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период, като ответницата имала качеството на небитов клиент съгласно определение в § 1, т. ЗЗа от Допълнителните разпоредби на закона, защото купуваната за обекта енергия е била за небитови нужди. Предоставената от оператора на мрежата мощност на обекта на ответното дружество е бил 24 кВт.
Ищецът твърди, че цените в енергетиката, включително и цените за мрежови услуги, се определяли и заплащали на основание решения на ДКЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, което изключвало свободата на договаряне между страните по договорното правоотношение относно цената, по силата на която операторът на електроразпределителната мрежа предоставя услугите. Предвид тези законоустановени положения е ясно, че цените на предоставяните от мрежовите оператори услуги се утвърждават от ДКЕВР на основание предоставяните от мрежовите оператори услуги се утвърждавали от ДКЕВР на основание чл. 36а от ЗЕ, като решенията на комисията в тази посока са задължителни за енергийните предприятия – чл. 36, ал. 1 от ЗЕ.
По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ на ищцовото дружество и по силата на чл. 11, т. 1 от ОУ на оператора на разпределителната мрежа двете дружества са се задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставяне на мрежови услуги на обекта на ответника с ИТН .., находящ се в гр. ул. П. В., №., представляващ м., като за обекта бил открит клиентски номер ...
Ангажира доказателства. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Ответникът Н.Н.Н. чрез особен представител а.. Д.Ц. оспорва предявения иск по основание и размер. Прави възражение за погасителна давност по фактури с номера .., .., .., ведно с начислените към тях лихви за забава в размер на законната лихва за сумата от общо 16,39 – главница и 5.14 лева лихва за забава. Не се оспорва, че обектът е присъединен през процесния период към електроразпределителната мрежа, че са предоставени мрежови услуги до процесния обект и че мощността е такава каквато е посочена в исковата молба, както и че електромера е преминал през изискуемата проверка.
Със заповед № ... по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19065/2017г. по описа на РС – П., II ри гр.с-в както следва: сумата от 141,37 лева, която представлява стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена за периода от 23.07.2014г. – 22.09.2016г. по партида на длъжника за обект на потребление с ИТН .., находящ се в гр. П., бул. П. ш.№ .., м., сумата от 29,18 лева, която представлява мораторна лихва за периода от 26.09.2014г. – 30.11.2017г. в размер на 29.18 лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.12.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноските в заповедното производство в размер на сумата от 75 лева.
По делото е представен препис-извлечение от сметка, с описание на начислените и незаплатени фактури и обезщетението за забава към тях. Представени са и издадените фактури, представено е решение № ... на ДКЕВР за одобряване на общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Представена е справка от Агенция по вписванията – Имотен регистър от която се установява, че ответника е бил собственик на процесния имот, който снабдяван с ел. енергия за процесния период.
Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Не са направени възражения от страна на ответника за това, че същият няма качеството „потребител”.
По силата на чл.11, т.1 ОУ на ЕВН ЕС ответникът се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините по чл.18, ал.1 и 2 ОУ на ЕВН ЕС – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал.1 ОУ на ЕВН ЕС при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Отношенията във връзка със заплащането на цена за достъп до мрежата са се уреждат от Правилата за търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013 г. /Правилата/, обн. в ДВ бр. 64 от 17.08.2010г. и отм. бр. 66 от 26.07.2013г.
Според нормата на чл. 29, ал.1 ПТЕЕ/изм. - ДВ, бр. 39 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015г./ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Видно от приетите по законовата делегация на чл. 91, ал. 2 ЗЕ Правила от 2013 г., мрежовите услуги се заплащат освен върху използваната/отдадена електрическа енергия, още и/или и върху предоставената мощност в местата на измерване. Налага се извод, че се дължи заплащане на цената на мрежовите услуги и в случаите, когато няма реално доставяне и потребление на електрическа енергия, като може да е предоставена само мощност до местата за измерване. Тоест, чл. 29, ал. 1 от Правилата /2013 г./ предвижда две хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги, които могат да са както в кумулативна даденост, така и в условията на алтернативност – използвана/отдадена електрическа енергия и/или предоставена мощност. В разглеждания казус е налице втората предпоставка.
Следователно, основанието по предявения иск е доказано при условията на главно и пълно установяване. Претенцията следва да се уважи до размера на сумата от 124,98 лева, над който размер до пълния претендиран от 141,37 лева се явява погасена по давност, а обезщетението за забава следва да се уважи до размера от сумата от 24.04 лева.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят 524,26 лева съразмерно на уважената част на исковете за заповедното производство и за настоящата инстанция за такси, особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Н.Н.Н. с ЕГН ********** ***3 ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Х. Г. Д.чрез ю.. А.сумите, за които е била издадена заповед № ... по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19065/2017г. по описа на РС – П., II ри гр.с-в както следва сумата от 124,98 лева, която представлява стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена за периода от 23.07.2014г. – 22.09.2016г. по партида на длъжника за обект на потребление с ИТН .., находящ се в гр. П., бул. П. ш.№ .., м., сумата от 24,04 лева, която представлява мораторна лихва за периода от 26.09.2014г. – 30.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.12.2017г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 124.98 лева до пълния предявен размер от 141.37 лева като погасен по давност и иска за мораторна лихва за сумата над 24.04.лева до пълния претендиран размер от 29.18 лева като погасен по давност.
ОСЪЖДА Н.Н.Н. с ЕГН ********** ***3 да заплати в полза на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Х. Г. Д.чрез ю.. А.сумата от 524,26 лева съразмерно на уважената част на исковете за заповедното производство и за настоящата инстанция за такси, особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
СЪДИЯ: /п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.