ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 416
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500159 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл. 413, ал. 2
от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 827/05.01.2023 г. от „Профи
кредит България“ЕООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Р. И. срещу разпореждане
№ 29621/22.12.2022 г. по ч. г. д. № 17957/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е
отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. И. К., ЕГН
**********.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
необоснованост на атакувания акт. Сочи се, че заповедният съд е стигнал до
неправилен извод, че е налице вероятност за наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит. Поддържа се, че процесният договор отговаря на всички законови
императивни изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно
съдържанието на договора за потребителски кредит; ясно е посочена методиката на
формирания годишен процент на разходите и същият не е по – висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България; годишния
лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите
нрави. Сочи се, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи
права. По отношение на възнаграждението по закупените допълнителни услуги „Фаст“
1
и „Флекси“ за изложени оплаквания, че последните действително ще се извършат по
повод на договора за кредит, но не са част от обичайната дейност по кредитиране, че
същата се извършва в полза на кредитополучателя и касае права, които не са
предоставени на потребителя по силата на закона, тъй като съгласно ЗПК потребителят
има право единствено да извърши предсрочно погасяване на кредита, какъвто не е
настоящият случай. Извършено е позоваване на § 1 от Допълнителните разпоредби на
ЗПК, където е посочено, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, когато закупуването на допълнителните услуги не е
задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия, което в случая се явява изрично описано в договора и в чл. 5.2
от Общите условия. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и вместо това
издаване на заповед за изпълнение. Претендират се разноски.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по ч. г. д. № 17957/2022 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по подадено от „Профи кредит България“ЕООД, заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжник С. И. К., ЕГН ********** за
следните суми: 344,60 лева – главница по договор за потребителски кредит №
30038470783/31.07.2019 г.; 42,05 лева – договорно възнаграждение за периода
25.09.2019 г. - 25.02.2020 г.; 102,86 лева – възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“, дължимо до 25.02.2020 г.; 171,43 лева – възнаграждение за закупена
услуга „ Флекси“, дължимо до 25.02.2020 г.; 30,00 лева – неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 10.10.2019 г., както и 30,98 лева –
лихва за забава за времето от 26.09.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в забава
до 25.02.2020 г. – датата на изтичане на погасителния план; 161,50 лева – законна
лихва за забава за времето от 25.02.2020 г. – датата на изтичане на погасителния план
до 24.11.2022 г., ведно със законната лихва за забава от депозиране на заявлението до
изплащане не вземането. С допълнителна молба заявителят е конкретизирал, че:
длъжникът е извършил плащания в общ размер от 110,15 лева, като е посочено каква
част от тази сума е отнесена за погасяване на задълженията по договора за , а именно:
55,40 лева – за главница; 9,04 лева – за възнаградителна лихва; 17,14 лева – за услуга
„Фаст“ и 28,57 лева – за услуга „Флекси“.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което посоченото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е отхвърлено
първостепенният съд е приел, че с оглед непосочване на методиката за определяне на
2
ГПР и базата, върху която се изчислява ГЛП, както и предвиденото заплащане на
допълнителни услуги, съществува обоснована вероятност за наличие на неравноправни
клаузи в договора за кредит, което е пречка да се определи съществуването на
претендираните вземания към момента на издаване на заповед, включително с оглед
твърдението за заплатени от длъжника суми по договора в размер от 110,15 лева.
Наред с това е прието, че договореният лихвен процент надхвърля значително
законната лихва, което нарушава добрите нрави и се явява основание за нищожност.
Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на заповед за
изпълнение относно претендираните със заявлението суми, е правилен.
В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва
да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото длъжникът в настоящото
заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна
проверка се дължи на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие
на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни
клаузи в договора, по смисъла на Закон за защита на потребителите. С оглед на
посоченото заповедният съд е задължен да извърши проверка относно наличието на
обстоятелствата по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В съдържанието на представения към заявлението договор за потребителски
кредит № 30038470783/31.07.2019 г. е посочено: сума по кредита - 400,00 лева; срок на
кредита: 7 месеца; ГПР – 47.00%; годишен лихвен процент – 40,70%; размер на
погасителна вноска – 64,44 лева, дължима сума по кредита – 451,09 лева. Посочено е,
че възнаграждението за закупените допълнителни услуги е както следва: „Фаст“
(приоритетно разглеждане) – 120,00 лева, а „Флекси“ (гъвкав погасителен план) –
200,00 лева, като размерът на вноската за тях е 45,71 лева и е дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита. Отразено е, че по този начин общото
задължение по кредита и допълнително предоставените услуги е 771,09 лева, а
месечната погасителна вноска, съответно 110,15 лева.
Съдържанието на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
(съответно т. 15.1 и т. 15.2 от приложените Общи условия към договора за
потребителски кредит) и съпоставянето им с естеството на сключения договор за
паричен заем, налага извод, че по своето естество така посочените „допълнителни
услуги“ (съответно приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за
промяна на погасителния план), за които е предвидено отделно възнаграждение, са
свързани с усвояване и управление на кредита и като такива, за тях кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за „допълнителни услуги“.
Последната забрана е императивно уредена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разходите за тези
услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
(всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
3
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит). Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за
кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо
независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга,
поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. На свой ред това, че
възнаграждението за закупените допълнителни услуги не е включено при определяне
на ГПР се признава и от самия жалбоподател в жалбата, като се поддържа, че
закупуването на допълнителните услуги не е задължително условие за сключване на
договора и поради това не следва да бъде включено при определяне на ГПР. Така
представянето като допълнителни услуги на действителната цена за ползване на
кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи действителните
размери на лихвения процент и годишния процент на разходите в нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и обосновава съмнение за несъответствие на договора за
кредит с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в които случаи пък съгласно чл. 23 от
ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, договорът е недействителен и потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. От своя
страна в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен процент
е 40,70% и това обосновава самостоятелна вероятност последният да е необосновано
завишен по размер, в който случай, съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, уговорката за
дължимата по договора възнаградителна лихва би била неравноправна. Не на последно
място в допълнителна молба заявителят посочва, че по договора са извършени
плащания в общ размер от 110,15 лева, които са отнесени за погасяване не само на
главницата, но и на други задължения по договора – за допълнителни услуги и лихви.
С оглед посоченото до тук обаче, това каква част от тях следва да бъде отнесена, като
погашения по главницата и каква – като заплащане на договорна лихва и
допълнително закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“, съгласно клаузи, за които се
допуска да са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 19
от ЗЗП, евентуално целият договор недействителен, не би могло да се провери в
рамките на заповедното производство, а в рамките на последващия го състезателен
исков процес.
С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за наличие на
предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, което от своя страна прави
законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
вземанията, предявени с процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение
4
по чл. 410 от ГПК.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 29621/22.12.2022 г. по ч. г. д. №
17957/2022г. по описа на Районен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5