№ 55
гр. Смолян, 15.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Росица Н. Кокудева
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно
гражданско дело № 20245400500067 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят В. Г. Г. , редовно призован, явява се лично и с
адв. К.Г..
Въззиваемият Средно училище "Отец Паисий" - гр.Мадан,
редовно призован, изпраща представители в лицето на адв. В.Р. и адв.
С.М., редовно упълномощени отпреди.
Адв. Г. - Моля да бъде даден ход на делото.
Адв. Р. - Да се даде ход на делото.
Адв. М.- Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречка за даване ход на делото, поради
изложеното
О п р е д е л и:
Дава ход на делото.
Адв. Г. – Запознал съм се с проекта за доклад. Нямам
възражение по доклада. Проектът за доклад да се обяви за
окончателен.
1
Адв. Р. - Проектът за доклад да се обяви за окончателен.
Адв. М. - Проектът за доклад да се обяви за окончателен.
Съдът намира, че следва да се обяви за окончателен проекта за
доклад, изготвен с Определение №83/29.02.2024 г. по в.гр.д. №67/2024
г. на Смолянски окръжен съд, поради изложеното
О п р е д е л и:
Обявя за окончателен проекта на доклад по делото.
Адв. Г. – Нямам други доказателствени искания.
Адв. Р. - Не представям доказателства и нямам доказателствени
искания. Представям договор за правна защита и съдействие.
Адв. М. – Нямам доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и
затова
О п р е д е л и:
Приключва съдебното дирене.
Дава ход по същество.
Адв. Г. - Поддържам жалбата, която е подробно мотивирана.
Представям списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие.
Изправени сме пред един казус, който лично за мен, като юрист
е очевиден. Касае се за прекомерно тежко дисциплинарно наказание,
в нарушение на 189 от КТ. Моят доверител е уволнен за това, че не е
написал, т.е., че не е писал една оценка повече на два класа и оформил
срочните оценки на два класа, вместо с четири с пет оценки. Това е
второ наказание. На него му е наложено директно дисциплинарно
уволнение. Предходното му наказание обаче не е от този тип, който
да прави система, с второ деяние, за което му е взета дисциплинарна
отговорност. Това обаче първо наказание стои като буреносен облак
над него и прави своята сянка над второто му наказание. Става
2
въпрос за един случай, за който той вижда *** от радост, че ги вижда
на улицата, след учебен час. Тази т.нар. ** от радост, която виждаме
редовно в новините и политически събития, е в знак на поздравление
и уважение към човека и никаква интимност и съмнения, че е някаква
** **. Тези две ученички се оплакват от г-н Г., той получава своето
наказание предупреждение за уволнение и не го оспорва. Същите тези
ученички обаче, при злоупотреба с правото на жалба, подават отново
жалба срещу г-н Г., за което му е наложено второ дисциплинарно
наказание. За какво се жалват всъщност тези ученички. За това, че
имат отлични оценки по физкултура, това преподава г-н Г.. От това,
че е написана една оценка по-малко, с нищо не са лишени те
конкретно двете и не са ощетени, за да имат претенции, че по някакъв
начин той пишейки една оценка по-малко по някакъв начин има
отражение това върху тях или върху другите ученици. В същото време
директорът на училището, за целите на процеса, след подаване на
исковата молба, ние отбелязваме там, че има други учители по
физическо възпитание и спорт, които по същия начин са писали една
оценка по-малко и не са наказани. Директорката открила това в хода
на първоинстанционното дело след нашето възражение и се оказва,
че учителят г-н Ф.К., абсолютно идентично, като г-н Г. на два класа не
е писал по една оценка. Тя му налага забележка. Той не я оспорва.
Т.е. работодателят третира това нарушение, което е на г-н Г. с
наказание като забележка. Оказва се обаче, че този г-н К. не е
поставил необходимите пет оценки на още пет класа.
Първоинстанционен съд не го отчита това, тъй щото от първи до
трети клас нямали срочна оценка. Те нямат срочна оценка, обаче
нашият норматив казва, че на тях трябва да им се слагат такива
фигурки – пчелички, калинки и т.н. те трябва да бъдат пет, а този г-н
К. им е слагал по две. Т.е. за едно и също нарушение директорът Х.
третира различно двамата свои подчинени. Това е очеваден признак на
дискриминация. Аз съм възмутен от първоинстанционното решение.
На 24 страници първоинстанционният съдия пише какво казали двете
3
страни, какво се е случило на заседанията и в рамките на около две
страници пише своите мотиви, с които отхвърля исковете на г-н Г..
Това за мен е едно нещо, което не е добре да се случва в правото.
Защото, когато искаш да изложиш много мотиви, все пак трябва да си
по-концентриран по съществото, защото другото го има в съдебни
протоколи, кой какво е казал, да ценим доказателствата. Още повече
по делото се яви една от ученичките, не тези подали сигнала, а тяхна
приятелка, която заяви, че всъщност те нарочно са правили това.
Целта им е била г-н Г. да бъде уволнен, като едната е признавала в
конкретен разговор това. Не на последно място, става въпрос за това,
че Господин Г. е дългогодишен служител при работодателя, преди
това е нямал дисциплинарни нарушения.Даже и награди е имал, имал
е и лична награда. Това са обстоятелства, които ВКС приема като
основание за смекчаващи вината обстоятелства. Но така или иначе,
това не е нарушение дисциплинарно, което до такава степен да е
ощетило децата по предмета физическо възпитание и спорт.
Претендираме разноски. Правя възражение за прекомерност на
адвокатски хонорар на пълномощника на въззиваемия.
Адв Р. – От името на училището, което представляваме, молим
да се потвърди решението като правилно. Напълно невярна,
несъответна на действителните факти по делото беше
интерпретацията, която колегата направи. Тя не почива на фактите по
делото. Първо, в конкретният случай излишно се поставя акцент на
това, дали било допуснато дали не било допуснато първото по време
нарушение, то в конкретния случай не е използвано в ситуация на
системност е преценявано от гледна точна на цялото поведение на г-н
Г.. Същият, в хода на първоинстанционното производство, във
въззивната жалба, чухме и днес оспорва фактите, във връзка с това
първо нарушение, но както и колегата каза, той не е обжалвал по-рано
наложеното нарушение. Невярна е и интерпретацията във връзка с
неравно третиране с друг преподавател. Ще видите по материалите на
4
делото от делото, че наказанието, което е наложено спрямо г-н К. е
във връзка с констатирани по-късно нарушения и които са
несъпоставими с нарушенията, които са допуснати от г-н Г. в
системата преценена от по-ранното му поведения. На всичките тези
възражения, които колегата изтъкна ние сме взели становище
подробно в отговора на въззивната жалба. В конкретния случай
имаме, колкото да се омаловажава в защитата на жалбоподателя, че
нарушението не е било толкова съществено, не била поставена още
една оценка, но тук се касае за едно основно задължение на всеки
преподавател, по какъвто и да е било предмет, да спазва държавните
образователни изисквания. И тук не се касае за пропуск по отношение
само за един, двама, трима ученика, а както каза колегата за два
класа, с над 40 ученика. Няма никакво отношение фактът, дали две
ученички, които по-рано са били в някаква ситуация с г-н Г. са се
оплакали, че имат допълнителна оценка шестица. Това всъщност е
дало повод да се извършва проверка, в хода на която е констатирано,
че държавните образователни изисквания не са спазени. Моля да се
приеме, че решението е обосновано, като правилно да го потвърдите и
присъдите разноските. С цялото ми уважение към колегата,
некоректно намирам възражението за прекомерност, доколкото самият
той е оценил труда си на 1500 лв. моля след като потвърдите
решението да ни присъдите разноските в пълния им размер, съгласно
представения списък.
Адв. М. – Поддържам казаното от колегата, поддържам отговора
на въззивната жалба, който е много подробен. Ще маркирам само три
неща, които ми направиха впечатление. Първото е, от казаното от
колегата, от съдържанието на въззивната жалба, от съдържанието на
исковата молба, след всички съд заседания аз намирам, че
жалбоподателят и до сега не е разбрал, какво представлява
учителската професия, с какви отговорности е натоварена, че той
работи с един крехък “материал“, крехки души, и приказките за ***.
5
Невинни целувки на две ученички, ами останалите, които не са ***,
дали едната, която беше разпитана и даде показания, които
противоречат на тези обстоятелства, които са изложени в жалбата за
двете *** ученички. Дали пак тя не се е почувствала пренебрегната.
Казвам, ако тръгнем по тази цинична плоскост. Става въпрос за учител
и ученици. Аз съм израснал в учителско семейство, родителите ми са
били учители, зная как трябва да изглежда учител, какъв пример
трябва да дава и невинни целувки по буза на публично място не е сред
тези неща, които приемливи за обществото. Това е повлияло на
преценка на тежестта на нарушението. Това е първото. Второто - в
обясненията, които са дадени, се казва, че жалбоподателят е разбрал
нарушението си, но неговите разбирания са били, че не можел да си
позволи да пише оценки без да изпита. Т.е. той смята за правомерно
да наруши закона, защото това не съвпада с неговата преценка, кое е
правилно и кое е неправилно. Това може ли учител, който възпитава
деца, които да учи на спазване на правовия ред, на правилата така да
се изразява и да се опитва да ни убеди, че това е било добросъвестност
по отношение на извършеното от него нарушение. Това са нещата
които исках да кажа допълнително. В тази връзка да довърша,
представили сме съдебна практика, в която изрично се сочи, че
учителската професия е натоварена с много по-големи отговорности, в
сравнение с други професии, именно поради характера на тази
професия. Това е отчел работодателят, когато е преценил, че съвсем
скоро след извършване на едното нарушение е направено и второ
нарушение.
Реплика на адв.Г. – Когато говорих, за това, че първото
провинение на жалбоподателя е като тежка сянка върху второто, имах
предвид точно това, което каза колегата М.. Репликирайки колегата Р.,
ще кажа, че нарушението и на г-н К. и на г-н Г. е абсолютно същото.
И двамата не са писали на два класа по една оценка по-малко. Само
че, г-н Г. твърди, в противоречие с това, което каза колегата М., че той
6
не е искал да им пише фиктивни оценки. Фиктивни - без да ги е
изпитал. Аз не съм специализирал в областта на образованието и в
защитата на незаконно уволнените директори и учители и приемам
закона Има едно нещо ново, което се казва методическа подкрепа.
Когато един учител или директор не се справя по някакъв начин със
своята работа, работодателят задължително му оказва методическа
подкрепа. Тук по делото се доказа, че няма оказана методическа
подкрепа . Също така от директорката Х. са извършени на г-н Г. три
проверки и в нито една от тях не е констатирано, че не си води
учебните занятия. И на последно място – ВКС приема, че когато се
касае за длъжност, която е ръководна, то тогава е засилен контролът,
относно това, кое нарушение е по-тежко и кое не. В случая Г. не е
упражнявал контролна и ръководна дейност. Моля съда да се
дистанцира от първото нарушение, то не е системно.
Дуплика на адв. М. - По повод довода, че не искал да пише
фиктивни оценки, т.е. това не било нарушение. Напротив, с това той
не изпълнява задължението си да постави пет оценки, но това
нарушение той оправдава с друго. Решил да не постави оценка, като
извърши друго, защото това не съвпадало с неговите разбирания т.е.
непоставянето на оценки той не го приема за нарушение. Приема, че
ако постави ще бъде нарушение.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 29.03.24 г, от
която дата започва да тече срока за обжалване на решението, съгласно
чл. 315 ал.2 от ГПК.
Протоколът написан в с.з..
Заседанието закрито в 10.00 ч..
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7