№ 341
гр. П., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101982 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от К. К. Г., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ж.к. „Ц. С.“ № 8, ет. 1, ап. 3, против Б. К. С., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „Ч. Х.“ № 4, вх. А, Л. Б. П., ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. „П. Б.“ № 5, К. Б. С., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Ч. Х.“ № 4, вх.
А, К. Б. С., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Ч. Х.“ № 4, вх. А, Щ. Т. Ш., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „А. С.“ № 37, Е. Т. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.
П., ул. „М.“ № 1, З. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Е. Й.“ № 48, Т. А. Ф.,
ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Е. Й.“ № 48, К. Д. В., ЕГН **********, с адрес
в гр. П., ул. „И.“ № 7, С. К. В., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „И.“ № 7, Е. К. В.,
ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „С. г.“ № 34, вх. А, ет. 1, ап. 5, К. С. А., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 4, ет. 3, ап. 14, Д. С. Т., ЕГН **********, с
адрес в с. Г., общ. П., ул. „Р.“ № 6, А. С. Т., ЕГН **********, с адрес с. С., общ. П., ул.
„Ц. С.“ № 32, С. С. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Б.-2“, № 16, вх. В, ет. 7,
ап. 58, Г. С. Т., ЕГН **********, с адрес в с. С., общ. П., ул. „Ц. С. В.“ № 29, К. В. В.,
ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. П., ул. „В. Л.“ № 4, Т. В. М., ЕГН **********, с
адрес в с. Д. Р., общ. П. и В. В. Д., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. П., ул. „Г. Д.“
№ 18.
Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) и субективно (пасивно)
1
съединени искове по:
- чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик, на основание давностно владение,
осъществявано в периода от м. 06.1996 г. до образуването на делото (05.12.2024 г.), на
поземлен имот с идентификатор 56126.25.23 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР, находящ се в същия град, м. „Бухото“, с площ –
3333 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно
ползване – друг вид земеделска земя, с категория на земята – 8, с номер по предходен
план – 025023, при съседи – поземлени имот с идентификатори 56126.7.120,
56126.25.25, 56126.25.9, 56126.603.7720, 56126.25.13 и 56126.25.27, ведно с
построената в този поземлен имот сграда с идентификатор 56126.25.23.1, със
застроена площ – 107 кв. м., с брой етажи – 1, с предназначение – жилищна сграда-
еднофамилна;
- по чл. 109 ЗС – за осъждане на ответниците да преустановят
действия, изразяващи се в отправяне на заплахи за иницииране на административно
производство за издаване на заповед по чл. 225 ЗУТ, насочена към премахване на
жилищната сграда.
Ищцата твърди, че надлежно е станала собственик на описаните имоти,
владеейки ги през визирания времеви период, което ответниците оспорват. Смята, че
те й пречат да упражнява собственическите си права върху сградата, отправяйки
заплахи за започване на процедура по премахването на същата. Претендира съдебни
разноски.
Ответниците намират ищцовите претенции са неоснователни. Излагат доводи,
че не са изпълнени законовите условия за уважаването им. Настояват за тяхното
отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора:
1.1.) Решаването на фактическите и на правните проблеми, включени в обхвата
на настоящото дело, налага най-напред да бъдат отчетени основните положения,
характеризиращи в принципен порядък предявените искове.
1.1.1.) Съобразно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от
това. Типичен пример в тази насока е положителният установителен иск за
собственост на лице, което претендира да е собственик на даден имот, заведен срещу
друг субект, който оспорва собствеността (вж. проф. Г. Боянов, „Вещно право“, 2004
г., стр. 377 и сл., както и мотивите към Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по
тълк. д. № 8/12 г., ОСГТК на ВКС). Давностното владение, като вид механизъм за
придобиване на вещни права, е сложен юридически факт (чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 68,
2
ал. 1 ЗС), който обхваща: 1/ упражняване на фактическа власт върху дадена вещ с
намерение за своене; 2/ владението да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и
непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10 години (вж. Решение №
23/20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/15 г., II г. о. на ВКС и Решение № 50121/16.03.2023 г.
по гр. д. № 4519/21 г., I г. о. на ВКС).
1.1.2.) Съгласно чл. 109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Искът,
уреден в цитираната законова разпоредба, е известен в съдебната практика и в
правната доктрина още като негаторен иск и представлява форма на защита срещу
конкретно действие на ответника, което трябва да е от такъв порядък, че без основание
да създава пречки за ползване на вещта, притежавана от ищеца (вж. Тълкувателно
решение № 31/06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК на ВС, както и проф. Г. Боянов,
цит. съч., стр. 387 и сл.). Негаторният иск не може да бъде уважен, когато ответникът
в действителност не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост (вж.
Решение № 23/09.04.2014 г. по гр. д. № 5465/13 г., II г. о. на ВКС ). В този контекст
уважаването на исковите претенции по чл. 109 ЗС е обусловено от кумулативната
даденост на следните изисквания: 1/ ищцата да е носител на твърдяното
собственическо право спрямо посочената по-горе сграда; 2/ ответниците да са
осъществили твърдяното конкретно действие, което да пречи на ищцата да упражнява
правото си на собственост върху сградата в пълен обем и 3/ самото действие да е
реализирано без основание.
1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по конкретния казус, се
изяснява от анализа на относимите доказателства, както следва:
1.2.1.) От скица № 15-1157295-12.11.2024 г. и скица № 15-1157250-
12.11.2024 г., издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр.
Благоевград, се потвърждава актуалната индивидуализация на поземления имот и на
сградата в него, до които се отнасят ищцовите претенции.
1.2.2.) С нотариален акт № 37/15.02.1995 г., съставен по нот. д. № 98/95 г.
на РС – гр. П., Кочо Танчев Гръбчев и Трайчо Гръбчев са били признати за
собственици по давност на дворно място, представляващо „имот с пл. № 3350 край
регулационната линия на гр. П.“, с площ от 800 кв. м., при съседи – улица „България“,
Никола Д. Латровалиев, Т. А. Ф. и Реджеп Ибрахимов Реджепов, ведно с намиращата
се в него масивна жилищна сграда.
1.2.3.) С нотариален акт № 35/03.06.1996 г., издаден по нот. д. № 346/96 г.
на РС – гр. П., Кочо Танчев Гръбчев е прехвърлил срещу задължение за издръжка и
гледане на ищцата, която е негова дъщеря, 1/2 идеална част от имотите, до които се
отнася констативният нотариален акт от 15.02.1995 г.
1.2.4.) С решение № 39/26.05.2003 г. на Общинската служба по земеделие и
гори – гр. П., влязло в сила на 10.06.2003 г., е било възстановено правото на
3
собственост на наследниците на А. Ф. С. върху нива от 3,333 дка, осма категория,
съставляваща имот с № 025023 по картата на землището на гр. П..
1.2.5.) Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 1734/15.11.2024 г.
на ОА – гр. П., деветнадесетте ответници по делото са сегашните наследници по закон
на А. Ф. С..
1.2.6.) На 20.12.1996 г. в РС – гр. П. е било образувано гр. д. № 253/96 г., по
което наследници на А. Ф. С. са предявили искове срещу Кочо Танчев Гръбчев и
настоящата ищца, за собственост върху имотите, за които са издадени споменатите
нотариални актове от 15.02.1995 г. и от 03.06.1996 г. Делото обаче е било прекратено,
на основание чл. 183, ал. 2 ГПК-отм., с определение от 06.09.1999 г., което не е било
обжалвано и е влязло в законна сила.
1.2.7.) По искане на ответниците към сегашното дело е приобщено и адм.
д. № 35/01 г. на РС – гр. П., приключило с решение от 22.01.2003 г., което е влязло в
сила, но то няма отношение към сега разглеждания съдебен спор, тъй като касае
възстановяване на собствеността върху имот с № 25024 в землището на гр. П..
1.2.8.) На 28.09.2005 г. в РС – гр. П. е било образувано гр. д. № 245/05 г., по
което наследници на А. Ф. С. са предявили срещу сегашната ищца и други лица искове
за собственост върху имота с № 025023 по картата на землището на гр. П.. Делото е
финализирано с решение от 07.08.2007 г., влязло в сила на 29.07.2011 г., с което
настоящата ищца и други лица са били осъдени, на основание чл. 108 ЗС, да предат на
наследници на А. Ф. С. владението спрямо имота с № 025023, а нотариалните актове
от 15.02.1995 г. по нот. д. № 98/95 г. и от 03.06.1996 г. по нот. д. № 346/96 г. на РС – гр.
П. са били отменени.
1.2.9.) Въз основа на решението по гр. д. № 245/05 г. е бил издаден
изпълнителен лист от 28.09.2011 г., по силата на който двукратно (на 27.07.2012 г. и на
05.12.2019 г.) е бил извършван въвод във владение на наследниците на А. Ф. С. спрямо
процесния поземлен имот, включително и срещу сегашната ищца. В тази връзка по
делото са налице нарочни протоколи от ЧСИ с № 796 и от ЧСИ с № 890 на Камарата
на ЧСИ.
1.2.10.) С писмено изявление, наименувано „нотариална покана“, но без
дата и без нотариално удостоверяване, ответницата Щ. Т. Ш. е заявила на ищцата, че
сградата с идентификатор 56126.25.23.1 е незаконен строеж, който подлежи на
премахване. На 15.09.2015 г. ответниците А. С. Т. и К. В. В., както и други наследници
на А. Ф. С., са подали жалба до РОНСК – гр. Благоевград относно незаконността на
същата сграда, а на 09.12.2024 г. адв. К. О. от АК – гр. Варна, като пълномощник на
ответниците, е депозирал и молба в тази връзка до ОА – гр. П.. Ответницата Щ. Ш.
през 2024 г. е подавала и жалба до органите на РУ на МВР – гр. П. по повод спорове за
процесния поземлен имот с ищцата, по която жалба е отказано образуване на
наказателно производство, с постановление от 22.01.2025 г. на прокурор при РП – гр.
4
Благоевград, ТО – гр. П..
1.2.11.) С уведомление от 05.11.2024 г. на ЧСИ с № 796 на Камарата на
ЧСИ, адресирано до ищцата, същата е била известена, че следва да се яви в кантората
на съдебния изпълнител за получаване на книжа, касаещи нов въвод във владение по
отношение на поземления имот с идентификатор 56126.25.23.
1.2.12.) В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпита на четирима свидетели – И. К. и К. К. (доведени от ищцата),
както и К.О. и М. Б. (осигурени от ответниците).
1.2.12.1.) В показанията на свидетелките К. и К. се сочи, че: познават
ищцата и семейството й от дълги години; знаят имотите, за които се води делото;
сградата се използва за жилище на семейството на ищцата още от около 1960 г., когато
е била изградена от нейния баща; покрай самата сграда семейството ползва и дворно
място, с площ от 700-800 кв. м., които са заградени; след като бащата на ищцата е
починал (преди около 20 години), тя и членове на нейното семейство (деца и мъж, с
когото е живеела в съпружеско съжителство) са продължили ползването на сградата и
ограденото около нея дворно място.
1.2.12.2.) Свидетелите О. и Б. съобщават, че: познават семейството на
ответницата З. Ф. от дълги години, като О. е приятелка на Ф., а Б. е бил приятел на
покойния съпруг на последната; преди около 20 години семейството на ответницата З.
Ф. е ползвало част от спорния поземлен имот като зеленчукова градина; впоследствие
Ф. и съпругът й многократно са споделяли пред О. и Б., че имат проблеми със
семейството на сегашната ищца, тъй като са водили съдебно дело за владението на
имота, което е приключило в тяхна ползва; независимо от резултата от делото и
няколкократната намеса на съдебен изпълнител, ищцата самоволно си е връщала
неговото владение.
1.2.12.3.) В така анализираните части свидетелските показания
принципно заслужават кредит на доверие, тъй като казаното е логично и
безпротиворечиво и не се опровергава от другите елементи на доказателствената
съвкупност.
1.2.13.) От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза,
което не е оспорено от страните, се изяснява, че:
- Сградата с идентификатор 56126.25.23.1 е масивна, има
техническите специфики на жилищна сграда и е свързана както към
електропреносната система, така и към ВиК-мрежата.
- Тази сграда обаче е построена без наличието на надлежни
строителни книжа.
- За целия период от изграждането й (около 1960 г., предвид данните
от свидетелските показания) до настоящия момент сградата не е била допустима по
действащите устройствени планове, тъй като е ситуирана в земеделска земя, чието
5
предназначение никога не е било променяно.
- Поради последното сградата няма и техническите характеристики на
„търпим строеж“.
1.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби,
приложими към казуса, създават опора за юридическите заключения, че:
1.3.1.) По силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давност не тече върху подлежащи
на възстановяване земеделски земи, като такава може да тече едва след завършване на
реституционната процедура (вж. Решение № 1085/26.11.2008 г. по гр. д. № 2898/07 г.,
ІІІ г. о. на ВКС). Следователно ищцата изначално не може да се позовава на
придобиване на процесните имоти по давност преди 10.06.2003 г., когато е влязло в
сила решението за реституиране на поземления имот, от което се ползват ответниците.
1.3.2.) По аргумент от чл. 224, ал. 1 ГПК-отм., влязлото в сила решение по
гр. д. № 245/05 г. на РС – гр. П. формира сила на пресъдено нещо по въпроса, че
сегашната ищца не е била носител на право на собственост върху процесния поземлен
имот към 29.07.2011 г. Същевременно този съдебен акт преклудира и всички
възражения в тази насока, основани на факти, реализирани преди приключване на
съдебното производство, по което той е бил издаден.
1.3.3.) Впоследствие (от 29.07.2011 г.) до започване на настоящото дело
(05.12.2024 г.) няма как да се счита, че фактическата власт на ищцата спрямо
поземления имот, за която говорят свидетелките К. и К., представлява спокойно и
несъмнено владение. Точно на обратния извод навеждат упоменатите по-горе
няколкократни действия на съдебни изпълнители по въвод във владение, предприети с
цел принудителното изпълнение на решението по гр. д. № 245/05 г. на РС – гр. П..
1.3.4.) Аналогично е положението и досежно невъзможността за
придобиване по давност на процесната сграда. Както се доказа от заключението на
техническата експертиза, сградата е незаконен стоеж. Вярно е, че един незаконен
строеж, дори и в режим на нетърпимост, може да е годен обект на вещни права (вж.
така Решение № 280/06.12.2016 г. по гр. д. № 2394/13 г., IV г. о. на ВКС ). В случая
обаче не може да се приеме, че е налице несъмнено и спокойно давностно владение
спрямо сградата с идентификатор 56126.25.23.1 от страна на ищцата. В хода на гр. д.
№ 245/05 г. на РС – гр. П. сегашната ищца е поддържала, че притежава само 1/2
идеална част от сградата, въз основа на нотариалния акт от 03.06.1996 г. След
финализирането на това дело, фактическата власт на ищцата и спрямо тази сграда не
представлява несъмнено и спокойно владение, щом като тя е незаконен строеж, на
който собствениците на земята, в който е построена, са се противопоставяли, чрез
сезиране на органите на строителния контрол, на МВР и на прокуратурата.
1.3.5.) След като ищцовата страна не е собственик на сградата с
идентификатор 56126.25.23.1, тя не би могла изобщо да се ползва от правната защита
на негаторния иск. В същото време изявлението на едно лице, че ще инициира
6
процедура по чл. 225 ЗУТ, за премахване на строеж, който счита за незаконен, няма
как да препятства упражняването на собственически права върху съответния строеж.
Положителното финализиране на една такава процедура предполага именно
незаконност на строежа и то е в прерогативите на административен орган, чийто акт
подлежи на съдебно оспорване. А тук допълнително е нужно да се подчертае, че
процесната сграда наистина е незаконна постройка, която не подлежи на никакво
узаконяване, което също показва, че евентуална закана за започване на процедура по
чл. 225 ЗУТ няма как да бъде проява по смисъла на чл. 109 ЗС.
1.4.) В обобщение се налага крайният извод, че ищцовите претенции са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
2. По съдебните разноски:
2.1.) Резултатът от исковия процес предоставя право на съдебни разноски само
на ответниците, чието заплащане се дължи от ищцата (чл. 78, ал. 3 ГПК).
2.2.) Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и приложените
доказателства за съдебно-деловодни разходи, такива са извършени само от
ответницата Щ. Т. Ш. и техният общ размер е 5 400 лв. (5 000 лв. – заплатен
адвокатски хонорар, и 400 лв. – възнаграждение за вещо лице).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ обективно (кумулативно) и субективно (пасивно) съединените
искове, предявени от К. К. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Ц. С.“ № 8, ет.
1, ап. 3, против Б. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Ч. Х.“ № 4, вх. А, Л. Б.
П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П. Б.“ № 5, К. Б. С., ЕГН **********, с адрес
в гр. П., ул. „Ч. Х.“ № 4, вх. А, К. Б. С., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Ч. Х.“
№ 4, вх. А, Щ. Т. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „А. С.“ № 37, Е. Т. Г., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 1, З. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр. П.,
ул. „Е. Й.“ № 48, Т. А. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Е. Й.“ № 48, К. Д. В.,
ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „И.“ № 7, С. К. В., ЕГН **********, с адрес в гр.
П., ул. „И.“ № 7, Е. К. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „С. г.“ № 34, вх. А, ет.
1, ап. 5, К. С. А., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 4, ет. 3, ап. 14, Д. С. Т.,
ЕГН **********, с адрес в с. Г., общ. П., ул. „Р.“ № 6, А. С. Т., ЕГН **********, с
адрес с. С., общ. П., ул. „Ц. С.“ № 32, С. С. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к.
„Б.-2“, № 16, вх. В, ет. 7, ап. 58, Г. С. Т., ЕГН **********, с адрес в с. С., общ. П., ул.
„Ц. С. В.“ № 29, К. В. В., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. П., ул. „В. Л.“ № 4, Т.
7
В. М., ЕГН **********, с адрес в с. Д. Р., общ. П. и В. В. Д., ЕГН **********, с адрес
в с. П., общ. П., ул. „Г. Д.“ № 18, с които се претендира:
- на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик, въз основа на давностно
владение, осъществявано в периода от м. 06.1996 г. до образуването на делото
(05.12.2024 г.), на поземлен имот с идентификатор 56126.25.23 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР, находящ се в същия град,
м. „Бухото“, с площ – 3333 кв. м., с трайно предназначение на територията –
земеделска, с начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя, с категория на
земята – 8, с номер по предходен план – 025023, при съседи – поземлени имот с
идентификатори 56126.7.120, 56126.25.25, 56126.25.9, 56126.603.7720, 56126.25.13 и
56126.25.27, ведно с построената в този поземлен имот сграда с идентификатор
56126.25.23.1, със застроена площ – 107 кв. м., с брой етажи – 1, с предназначение –
жилищна сграда-еднофамилна;
- на основание чл. 109 ЗС, да бъдат осъдени ответниците да
преустановят действия, изразяващи се в отправяне на заплахи за иницииране на
административно производство за издаване на заповед по чл. 225 ЗУТ, насочена към
премахване на посочената жилищна сграда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. К. Г., ЕГН **********, с адрес в
гр. П., ж.к. „Ц. С.“ № 8, ет. 1, ап. 3, да заплати на Щ. Т. Ш., ЕГН **********, с адрес
в гр. П., ул. „А. С.“ № 37, сумата от 5 400 лв. – съдебни разноски, дължими за
производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8