№ 12050
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110150697
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 700
лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 284475
от 07.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 05.02.2021 г. до окончателното плащане, както и 364,62 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 07.02.2020 г. до 01.02.2021 г., за които суми по ч. гр. дело №
14351/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 17.03.2021 г.
Ищецът „..... твърди, че между него и ответника М. Б. М. е съществувало облигационно
правоотношение по силата на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 284475 от
07.02.2020 г., сключен по реда на чл. 6 ЗПФУР, като отношенията между страните се
регулират от общи условия за предоставяне на кредит от разстояние, публикувани на
електронен адрес: www.minizaem.bg. Сочи, че договорът се сключва след регистрация на
клиента в сайта и попълване на въпросник, в който той е маркирал полето „Приемане на
общите условия“, с което безусловно е приел същите, след което кандидатът подлежи на
одобряване. Твърди, че на електронната си поща същият е получил договор, чието
сключване той е потвърдил чрез получаване на съобщение на предоставен от него
телефонен номер с четири цифрен, уникален код, който следва да се въведе в специален
линк, посочен във втори получен от него имейл, като преди извършване на паричния превод
се провежда и телефонен разговор с клиента. Заявява, че в конкретния случай процедурата
по сключване на договора чрез електронна платформа по реда на ЗПФУР е била спазена,
като на ответника М. е отпусната главница в размер на 1 700 лв., която на основание чл. 2,
ал. 2 от договора същият е усвоил на каса на „..... Сочи, че сумата по кредита е следвало да
бъде върната чрез 12 месечни погасителни вноски, падежирали в периода от 08.03.2020 г. до
01.02.2021 г., от които: 11 вноски в размер от по 141,67 лв и последна 12-та вноска в размер
от 141,63 лв., като същите са дължими ведно с договорна лихва при уговорен лихвен
процент от 40,15 %, която за периода от 07.02.2020 г. до 01.02.2021 г. възлиза в размер на
364,62 лв. Сочи, че падежът на всички месечни погасителни вноски е настъпил, но въпреки
1
това ответникът не е заплатил същите, поради което ги претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Б. М., чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. К., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдението, че от страна на ищеца не е доказано изпълнението на
процедурата по сключване на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
тъй като няма данни за получаване от потребителя на преддоговорната информация – чрез
гласова комуникация, видеовръзка или комуникация по електронна поща преди сключване
на самия договор. Оспорва от името на ответника да е направено изявление за сключване на
договор за кредит, а още по-малко такова да е изпратено от обичайно ползвана от него
електронна поща. Сочи, че ищецът следва да докаже, че именно ответникът е потвърдил
самоличността си, както и какъв е избраният от него начин за превеждане на паричните
средства, като оспорва в общите условия да се предвижда възможност това да става чрез
плащане на каса на „..... Оспорва да е доказано кога и как кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за кредит № 284475 от 07.02.2020 г., сключен на основание
стандартен европейски формуляр, кредитодателят „..... предоставя на кредитополучателя М.
Б. М. сумата от 1 700 лв., която последният се е задължил да върне в срок от 360 дни, чрез 12
броя месечни погасителни вноски, с падеж на първата погасителна вноска – 08.03.2020 г. и
падеж на последната погасителна вноска – 01.02.2021 г., фиксиран годишен лихвен процент
в размер на 40,15 % и годишен процент на разходите от 48,3 %, при което общият размер на
всички плащания възлиза на сумата от 2 064,62 лв. /в случай на предоставяне на
обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора и изплащане на погасителните вноски в срок/, респ.
на сумата от 2 872,16 лв. /при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора и
изплащане на погасителните вноски в срок/. В клаузата на чл. 2, ал. 2 от договора се
предвижда, че кредиторът се задължава да предаде на потребителя главницата в деня на
подписване на договора, чрез превод по посочена от него банкова сметка или в офис на „Изи
Пей“ АД.
В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез
посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, е-mail, личен мобилен телефонен
номер, постоянен и настоящ адрес.
Като писмено доказателство по делото са представени и приети общи условия към
договорите за предоставяне на кредит „....., уреждащи реда за кандидатстване за кредит от
разстояние, а именно: кандидатът посещава уебсайт www.minizaem.bg или
www.eazyfinance.bg, избира типа кредит, размера на сумата, както и срока, за който
кредитът ще се връща, като изборът става чрез главната страница на сайта с натискането на
бутон „Вземи сега“. Отразено е, че в този момент кандидатът получава предварителна
информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който
кандидатства. За определяне кредитоспособността на кандидата за кредит, същият попълва
въпросник, публикуван на сайта, след което натиска бутон „Напред“ и изпраща своето
изрично искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която
ще бъде разгледана. До 30 минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник,
съгласието за обработване на лични данни, предварителното искане за предоставяне на
кредит от разстояние, молбата за кредит, кандидатът получава писмо на посочената от него
електронна поща, с което бива уведомен, дали е одобрен или не за отпускане на кредит от
разстояние. В случай, че кандидатът бъде одобрен, заедно с уведомлението за това, получава
на посочената от него електронна поща: преддоговорна информация във формата на
2
стандартен европейски формуляр, действащите общи условия – неразделна част от договора,
а също така и линк, който след активирането му отваря профила на кандидата и там той
може да се запознае с проекта на договор за предоставяне на кредит. В 7-дневен срок
кандидатът потвърждава в профила си сключването на договора за предоставяне на кредит
от разстояние, заедно с общите условия – неразделна част от него и стандартния европейски
формуляр, попълвайки и цифров код, изпратен му от „..... под формата на кратко текстово
съобщение (СМС) на телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването.
Договорът за предоставяне на кредит се счита за сключен след като кандидатът потвърди, че
е запознат и приема същия, заедно с общите условия и стандартния европейски формуляр, в
сила към момента на сключването му. В общите условия се предвижда още, че договарянето
се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и
телефон), като договорът за предоставяне на кредит се сключва във формата на електронен
документ при условията и реда на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕП, ЗЗД и ЗПУПС. До 30 минути от
сключване на договора, кредиторът изпраща на потребителя електронно писмо, с което го
уведомява, че паричните средства са преведени или по посочена в него банкова сметка, или
на каса на офис на „.....
От електронната кореспонденция от 07.02.2020 г. се установява, че потребителят е
одобрен и следва да потвърди сключването на договора за потребителски кредит чрез
натискане на бутона „Потвърди“, както и, че сумата, предмет на същия, в размер на 1 700
лв. е преведена на негово име и може да бъде получена от него на каса на „.....
Представена е разписка за извършено плащане № 2000000203673278/07.02.2020 г.,
удостоверяваща нареден от страна на „..... в полза на М. Б. М. паричен превод в размер на 1
700 лв., с посочено основание за това: „договор № 284475“.
В този смисъл е и представената по делото разписка № 0700010424011759/07.02.2020 г.
за извършено плащане, от която се установява, че одобрената по процесния договор за
кредит сума в размер на 1 700 лв. е преведена в полза на ответника М. Б. М. към „..... като
същата е изтеглена от него на каса на 07.02.2020 г. срещу представена лична карта.
Усвояването на посочената сума от ответника М. М. е потвърдено и с писмо с изх. №
2022051817003043/25.05.2022 г. от служител на „..... докладвано в открито съдебно
заседание на 29.09.2022 г.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на „..... не са отразени
постъпили плащания по процесния договор за предоставяне на кредит № 284475 от
07.02.2020 г. Изследвайки представените по делото разписки за извършено плащане от
07.02.2020 г., експертът е достигнал до извод, че сумата по предоставения кредит в размер
на 1 700 лв. е изтеглена от ответника на каса на „..... Експертизата установява още, че
дължимата сума по договор за предоставяне на кредит № 284475 от 07.02.2020 г. е в общ
размер на 2 064,62 лв., от която: 1 700 лв. – главница и 364,62 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 07.02.2020 г. до 01.02.2021 г.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по компютърно
съдебно-техническата експертиза, изготвена след запознаване с данните в информационната
система на „....., се установява, че с платформа www.minizaem.bg чрез създаден от М. Б. М.
профил е кандидатствано за отпускане на кредит от разстояние № 284475 от 07.02.2020 г.
Експертът е констатирал наличието на данни за попълване на въпросник и отбелязване на
поле „Съгласен съм с общите условия“ от профил (акаунт) на ответника и изпращане по
имейл (***********@***.**) на договор и общи условия за писмено потвърждение.
Установява се още наличието на данни за успешна процедура по одобрение и отпускане на
искания кредит и изпращане на потвърждаваща процедура, а именно: 1/ изпращане на имейл
с линк към системата на „....., 2/ въвеждане на код (7838), изпратен предварително на
телефон 0893 043 838 в заредения линк, натискане на бутон „Потвърди“ на 07.02.2020 г.
3
Запознавайки се с данните в профила на ответника в централизираната информационна
система на „....., експертизата е установила записване на личните му данни, както и
наличието на изпратени имейли в хода на процедурата по сключване на договора за кредит,
както следва: на 07.02.2020 г. в 15:16 часа – с текст „Vie ste odobren za zaem ot minizaem.bg”
и на 07.02.2020 г. в 15:50 часа – с текст „Vie poluchihte na kasa na Izi Pei AD zaem ot
minizaem.bg”.Установено е също така и изпращането на СМС код (7838) за сключване
(верификация) на договора на телефон 0893 043 838.
Заключенията по съдебносчетоводната и съдебно компютърно-техническата
експертизи са обективно изготвени от специалисти в съответната област и отговарят на
всички поставени задачи, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6
ЗПФУР
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: валидно облигационно правоотношение между него и ответника,
възникнало по силата на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние №
284475 от 07.02.2020 г. с твърдяното съдържание, в т. ч. и надлежното изпълнение на
процедурата за сключване на същия в твърдяната форма; изпълнение на задължението си по
договора за предоставяне на заемната сума на ответника; валидно постигната уговорка за
връщане на кредита с надбавка лихва; настъпване на изискуемостта на вземанията и техния
размер.
В случая, ищецът „..... претендира установяване съществуването в негова полза на
вземания срещу ответника М. М., произтичащи от договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР такъв е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.
2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид
изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния
договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле
именно на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както
и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни
изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата
редакция/. В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради което приложение към
същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни знаци/. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 22.11.2017 г.,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЕДЕП съдът достига до извод, че законът придава значението на подписан
4
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13,
ал. 1 от ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или
логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът
признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението – арг. чл. 180 от ГПК, а ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава
доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена
сила, каквато имат само подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 от ГПК.
Наред с това съдебната практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т.
дело № 672/2017 г., І т.о., ВКС/ приема, че електронното съобщение, не съдържащо
квалифициран електронен подпис макар да не се ползва с формална доказателствена сила,
не е „правно нищо“, не е тъждествено на пълна липса на волеизявление.
Ето защо, съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на
понятието „електронен документ“, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. /съгласно която такъв документ е
съдържание, съхранявано в електронна форма, т. е. не е необходимо да е възпроизведено на
хартиен носител/, както и с оглед ангажираните по делото писмени доказателства – договор
за кредит от разстояние № 284475 от 07.02.2020 г., общи условия към него, електронна
кореспонденция между страните, че искането за заем е прието и предстои разглеждането му,
както и за одобряването му по посочените в договора параметри, както и с оглед
констатациите в компютърно съдебно-техническата експертиза, съдът приема за установено,
че от страна на ответника М. М. е положен електронен подпис по смисъла на чл. 13 от
ЗЕДЕУУ върху договора за кредит, респ. може да се направи извод относно авторството на
документите, поради което те се ползват с формална доказателствена сила, предвидена в чл.
180 от ГПК. Действително, по делото не е представен самият стандартен европейски
формуляр за кандидатстване за кредит, но с оглед факта, че в наличния екземпляр на
договор за предоставяне на кредит № 284475 от 07.02.2020 г., съдържащ подробна
информация относно личните данни на ответника М. М., в т. ч. и три имена, ЕГН, номер на
лична карта, е-mail, личен мобилен телефонен номер, постоянен и настоящ адрес, с която
информация няма основание да се счита, че кредитодателят би разполагал в случай, че
същата не му е била предоставена именно от кредитополучателя, съдът приема, че същият е
бил сключен именно от него, който се е съгласил на отправеното му предложение от ищеца,
предоставяйки му своите лични данни. Нещо повече, при проследяване на
информационните данни на „..... вещото лице по съдебно компютърно-техническата
експертиза е установило наличието на създаден профил на името на ответника, чрез който
същият е кандидатствал за отпускане именно на процесния кредит, попълвайки съответния
въпросник и съгласявайки се по този начин с общите условия към него, като чрез
въвеждането на съответния код и натискане на бутона „Потвърди“ следва да се счита, че
ищецът, в качеството си на кредитодател и доставчик на финансови услуги, е получил
съгласието на М. за сключване на договора от 07.02.2020 г. по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 от
ЗПФУР. Касае се за информация, предоставена в електронна форма, логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство – арг. чл. 13, ал. 1 от
ЗЕДЕП. В случая, договорът за потребителски кредит се счита за сключен не в момента на
подписването му на хартиен носител, а в момента на изразяване на съгласието на ответника
чрез потвърждение в съответния линк.
Както се посочи по-горе, процесният договор за предоставяне на кредит № 284475 от
07.02.2020 г. е бил подписан от ответника чрез използване на едно или повече средства за
комуникация от разстояние – адрес на електронна поща и телефонен номер, който
5
представлява валиден начин за сключване на договори съгласно ЗПФУР и Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни знаци (ЗЕДЕУЗ). Съдът приема, че
от страна на ответника е дадено надлежно съгласие по отношение на съответното
съдържание на договора, изразяващо се в последователно извършване на поредица от
действия, свързани с подаването на заявка, прочит на договора и общите условия,
одобрението им чрез код за потвърждение, генериран и изпратен от кредитора на посочения
от кредитополучателя имейл, които в съвкупност разкриват съзнателно взето от него
решение за сключване на договора със соченото съдържание и привеждане в действие на
взетото решение. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ
на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на писмените изявления следва
да намери приложение и относно електронните документи. Съгласно разпоредбата на чл.
184, ал. 1 от ГПК електронният документ се представя по делото върху хартиен носител в
заверен от представилата го страна препис, като възпроизвеждането му на хартиен носител
не променя характера му на електронен документ /в този смисъл е Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО/. Ето защо, съдът намира, че е спазена
формата за неговото сключване след надлежно дадено от ответника съгласие за това, поради
което наведените с отговора на исковата молба възражения в тази насока са неоснователни.
Нещо повече, в подкрепа на извода за възникнало между страните заемно
правоотношение, породено от процесния договор за кредит, сключен като част от системата
на предоставяне на финансови услуги от разстояние, е и фактът, че ответникът М. М. е
усвоил заемната сума по него в размер на 1 700 лв., за което свидетелства както
представената по делото разписка № 0700010424011759/07.02.2020 г., издадена от трето за
процеса лице - „..... в която срещу подписа си той изрично е удостоверил получаването на
същата с наредител ищцовото дружество „..... и с вписано в нея основание за това: „договор
№ 284475“. Налице е извънсъдебно поведение на ответника – получаването на определена
сума с разписка, в която изрично като основание за превода е отразен процесният договор за
кредит и което освен доказване на получаването на сумата, представлява признание на
неизгоден за страната факт – сключването на този договор. Подписът и съдържанието на
тази разписка са останали неоспорени в процеса от особения представител на ответника М.
М., а същевременно по делото не е наведено твърдение и не са представени доказателства за
наличието на друго основание за получаване на сумата от 1 700 лв., което би било в негова
доказателствена тежест /в този смисъл Решение № 746 от 05.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
727/2009 г., IV г. о. на ВКС/. В допълнение следва да се отбележи, че в подкрепа на
удостоверените в разписката обстоятелства са и констатациите на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, които макар да отразяват счетоводните данни на „.....,
представляват годен доказателствен източник, доколкото редовността им не е била оспорена
в хода на процеса, – арг. чл. 182 от ГПК, още повече, че в тази част същите се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал.
На следващо място, изрично в клаузата на чл. 2.2 от договора е предвидено, че
преддоговорната информация се предоставя във формата на стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, а съгласно чл. чл. 4.4
от същия с маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“ и натискане на бутона
„Потвърди“ изрично кредитополучателят се съгласява с тях, поради което възражението на
ответника за допуснато нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР също е
неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира, че между „..... и ответника М. Б. М. е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от процесния договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 284475 от 07.02.2020 г. по който ищецът е
изпълнил основното си задължение към ответника, в качеството му на кредитополучател,
предоставяйки му реално заемната сума, предмет на договора, в размер от 1 700 лв., а той от
своя страна я е усвоил. Доколкото страна по него, в качеството си на кредитополучател, е
6
физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя
професионална или търговска дейност и предвид предмета на сделката, то в случая
договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК (Обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са
приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за
потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана
в ЗЗП (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ответника основания, доколкото нормите,
уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид
действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна
проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за
потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В случая, не следва да бъдат споделени възраженията на ответника за нищожност на
процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние № 284475 от 07.02.2020 г. като
цяло, както и за нищожност на клаузата за договорна лихва, тъй като не е нарушено
правилото на чл. 11 ЗПК, респ. на чл. 22 ЗПК.
Същият е сключен в електронна форма, като е възпроизведен и на хартиен носител,
написан е ясно, четливо и на разбираем език, без да е доказано, че е изготвен с шрифт, който
е по-малък от изискуемия от закона. Също така, в чл. 4, ал. 3 са уговорени вноските с ясно и
точно посочване каква част от тях е за главница, съответно за възнаградителна лихва, както
и какъв е глобалният размер на вноската, респ. датата на падежа на всяка една от тях, както
и общо дължимата сума по него. На следващо място, спазено е и изискването на чл. 19 ЗПК
– изрично е посочен ГПР, който е в рамките на предвиденото с императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отделно от посоченото, не може да се приеме, че договорът е нищожен и
поради противоречие с добрите нрави – поради размера на уговорената лихва. В тази връзка
следва да се отбележи, че тя е фиксирана, като е изначално определена по ясен и разбираем
начин до точно определена сума – 364,62 лв., което позволява на кредитополучателя да
прецени произтичащите за него икономически последици при обвързването му с договора.
На следващо място, не следва да бъдат споделени и възраженията на ответника за
липсата на ангажирани по делото доказателства относно обявяването на кредита за
предсрочно изискуем. Действително, по делото не са представени такива, но съдът приема
това обстоятелство за ирелевантно, тъй като видно от съдържащия се в договора
погасителен план падежът на последната погасителна вноска е 01.02.2021 г., като към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.02.2021 г. същият е бил настъпил.
Следователно, ирелевантно е дали вземанията са били надлежно обявени за предсрочно
изискуеми или не. В тази връзка следва да се отбележи, че обстоятелството дали вземанията
са обявени за предсрочно изискуеми не обуславя различно основание на иска – така
Решение № 15/09.05.2017 г. по т. д. № 60034/2016 г. на ВКС, I г.о, Решение №
139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г . на ВКС, І т.о., Решение № 07/19.05.2017 г. по гр. д. №
7
60053/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. Нещо повече, извод в тази насока би бил в съответствие и
с постановките, възприети с ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК.
От страна на ответника не се твърди, а и не се доказва плащане на процесните
вземания, като тяхното съществуване в заявените от ищеца размери следва от изводите на
вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, според което дължимата сума по
процесния договор за предоставяне на кредит № 284475 от 07.02.2020 г. е в общ размер на 2
064,62 лв., от която: 1 700 лв. – главница и 364,62 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода от 07.02.2020 г. до 01.02.2021 г., поради което предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР се явяват
основателни и следва да се уважат изцяло.
Посочената сума за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.02.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора - цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят сторените разноски в производството по ч.
гр. дело № 14351/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
които съответно възлизат 77,23 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, с оглед характера и обема на извършените от негово име процесуални
действия, изчерпващи се с подаването на заявление по чл. 410 ГПК по образец, както и 1 100
лв. – платена държавна такса, депозит за особен представител на ответника, депозити за
ССчЕ и СКтЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер от 150 лв., на
основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния му представител, обема от събрания
доказателствен материал, както и продължителността на делото, приключило в общо 4
открити съдебни заседания, във всяко от които ищецът е бил надлежно представляван. С
оглед изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски с
настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....., ЕИК .... със седалище и
адрес на управление: ...., срещу М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: .... кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, че М. Б. М. дължи на „..... сумата от 1 700 лв.,
представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 284475 от
07.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 05.02.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 364,62 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 07.02.2020 г. до 01.02.2021 г., за които суми
по ч. гр. дело № 14351/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „....., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 77,23 лв.,
8
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 14351/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 1100 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9