Присъда по дело №5/2022 на Районен съд - Средец

М О Т И В И

Гр.Средец, 30.01.2023г.

към Присъда № 1/16.01.2023г., постановена по нчхд № 5/2022г., по описа на Районен
съд – Средец, II наказателен състав.
Делото е образувано въз основа на частна тъжба на Р. С. М., чрез пълномощника
адв.Д. М., с която е повдигнато обвинение срещу И. С. В., за извършено престъпление от
частен характер по чл.130, ал.1 от НК.
Съгласно тъжбата, през 2018г. съгласно устна договорка възникнало облигационно
отношение между тъжителя М. и подсъдимия В., като това се случило пред свидетеля Р. А.
и представлявало сделка – покупко – продажба на движима вещ – мултикултиватор.
Договорено било въпросната вещ да бъде предадена във владение на М. след заплащането от
негова страна на сумата от 1300 лева. Към мултикултиватора имало ремарке, за което
тъжителят се договорил да заплати сумата от още 200 лева малко по – късно. В последствие
М. открил пред дома си мултикултиваторът, оставен в негово отсъствие, но се оказало, че
има дефекти, които не му позволявали да бъде използван. Предвид това в последващи
контакти с В., М. категорично отказвал доплащане за ремаркето, дори му предложил да
върне заплатената от него сума от 1300 лева и да си вземе мотокултиватора. Подсъдимият
обаче категорично отказвал да развали сделката, а с парите си закупил нова вещ. На
27.08.2018г. между 20.00 и 21.00 часа в село Дюлево, община Средец, област Бургас, ***, И.
В. посетил дома на Р. М. във видимо нетрезво съС.ие и настоял да му заплати сумата от 200
лева. След като тъжителят му отказал, подсъдимият започнал да къса мрежата на оградата,
тъй като в двора било въпросното ремарке. М. му казал да преустанови тези си действия, но
В. го замерил с парче от базалтова плоча, което ударило коляното му. Много време след
това тъжителят куцал, имал проблеми с колянната става, които продължавали и до днес. М.
се опитал да защити дома си, като му казал да си отива, но след като В. си тръгнал, се
върнал, държейки голям дървен прът. Сочи се в тъжбата, че подсъдимият блъснал вратата,
влязъл и нанесъл на М. жесток побой, вследствие на който му били нанесени следните
наранявания, нанесени с твърд предмет, охлузвания по пръстите на ръката, наранено
коляно, вследствие на хвърлена базалтова плоча. След това подсъдимият се насочил към
пътя, като една кола, която минавала, го качила и отвела. Отправя се искане В. да бъде
признат за виновен за нанесените телесни повреди на тъжителя М..
В хода на проведените съдебни заседания частният тъжител Р. С. М., чрез редовно
упълномощения си повереник адв.Д. М., поддържат обвинението, правят анализ на
доказателствата по делото. В хода на съдебните прения адв.Д. М. отправя искане да бъде
постановено максимално наказание по отношение на подсъдимия. Претендира разноски.
Подсъдимият И. С. В. в хода на делото чрез служебния защитник адв.Д. Ч., отправя
искане тъжбата да бъде оставена без уважение. Сочи, че от събраните по делото
доказателства не се установява подсъдимият да е нанесъл удари на тъжителя. Моли В. да
бъде признат за невиновен. В последната си дума подсъдимият заявява, че иска делото да
бъде прекратено и не желае да има повече кавги.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият И. С. В. е роден на 05.07.1971 г. в гр.Бургас, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан, с адрес село
Дюлево, община Средец, област Бургас и ЕГН **********.
С Постановление от 06.07.2021г. на Прокурор при ТО Средец към Районна
прокуратура – Бургас, ДП № 87/2019г., по описа на РУ МВР Средец било спряно, тъй като
деянието се преследвало по тъжба на пострадалия пред Районен съд. Въпросното
постановление е съобщено на Р. М. на 13.07.2021г., като в рамките на шестмесечния срок,
предвиден в нормата на чл.81, ал.3 от НПК, е подадена тъжбата, предмет на настоящото
производство.
И. С. В. продал на Р. С. М. фреза, ведно с всичкия инвентар към нея – включително и
ремарке, като я закарал в неговия дом заедно с всички документи. Фрезата дори били в
гаранция за срок от две години. Уговорката била след като В. занесе фрезата при М.,
1

свидетелят Р. А. Я. да вземе В. и да го прибере с каруцата. В. и М. се уговорили да бъде
заплатена за продажбата на фрезата сумата от 1500 лева, но когато занесъл фрезата, М. му
дал 1300 лева, а останалите 200 лева щял да му даде след двадесет дена като вземе пенсията.
За въпросната сделка не бил съставен писмен договор или такъв пред нотариус или в
кметството. В деня, когато подсъдимият предал фрезата на тъжителя, те не се карали, като
дори искал да ги почерпи на центъра, но нямало време за това.
След като В. продал фрезата на М., отишъл пред неговия дом в село Дюлево. През
това време свидетелката С. А. Л., която била съседка на Р. М. и седяла отвън пред нейната
къща на пейката, чула гюрултия, като някой говорел на висок тон. Жената, с която била
свидетелка Л. – Н., казала, че това бил Р. М.. Отишли да видят какво става, но Н. си влязла в
двора. Свидетелката Л. отишла на улицата, като там бил И. В., който говорел по телефона.
След като го попитала каква е тази гюрултия, той й отговорил, че си бил продал нивите, за
да го купи. Подсъдимият бил много пиян, едвам си седял на краката. В този момента Р. М.
се обадил от къщата и казал на И. В. да си отива, че е много пиян и да дойде утре, за да се
разберат. През това време подсъдимият бил отпред на улицата, а тъжителят бил в къщата.
Те не били един до друг, не се били борили, като В. не бил нанасял удари на М.. След това
свидетелката С. Л. се прибрала, както и И. С. си тръгнал, като повече не се чула гюрултия.
На 29.08.2018г. тъжителят отишъл на преглед при личния си лекар свидетелят Д. Т.
С., като съобщил, че след травма бил с намалена подвижност и болки в лявото рамо и втори
и трети пръст на лявата ръка. След прегледа д-р С. установил, че костта на лявата раменна
става била с намален обем движение и болка, в областта на втори и трети пръст на лява ръка
била увредена нокътната плочка. Предвид това лекарят решил да насочи пациента М. към
консултация с ортопед, за което издал направление.
Няколко дни след случката тъжителят отишъл при кметският наместник на село
Дюлево – свидетелката З. С. Г. – Т.а, като й обяснил ситуацията с въпросната фреза и
показал синьо петно, което твърдял, че било нанесено от И. В., поради спор с фрезата. В
тази връзка си оголил ризата, но свидетелката не може да посочи точно дали нараняването
било на рамото или под него. Съобщил й, че му продали фреза, която била развалена, след
което подсъдимият подходил агресивно към него и му посегнал физически. След няколко
дни свидетелката Г. разговаряла с И. В., който срещнала случайно по улицата. Поговорили
си съвсем човешки и В. й обяснил, че такава ситуация не се била случила и не бил нанасял
побой на Р. М.. Свидетелката Г. нямала непосредствени впечатления от това да има
физически контакт между подсъдимия и тъжителя.
Видно от приобщеното по делото заключение на Съдебно медицинска експертиза №
566/2022г., изготвена от вещото лице Д. Ш., става ясно, че на 21.09.2018г. М. бил
освидетелстван в отделението по Съдебна медицина, където било установено контузия на
лява раменна става, лява колянна става с оток и контузия на първи и втори пръсти на лява
длан, както и ограничени по обем движения в раменната става. Получените наранявания
отговаряли да са получени по време и начин от действието на или върху твърди тъпи
предмети. При изслушването на вещото лице д-р Ш. в открито съдебно заседание заявява, че
нямало пречка уврежданията на М. да са получени вследствие на инцидента, така както е
съобщено в тъжбата. Заключението било изготвено само на база документите по делото,
като не бил извършван преглед на тъжителя. Така описаното увреждане представлявало
разстройство на здравето извън случаите, посочени в разпоредбите на чл.128, ал.2 и чл.129,
ал.2 от НК. Вещото лице д-р Ш. заявява, че изводите й, че Р. М. бил пострадал при побой на
27.08.2018г. били на база съдебно – медицинските заключения, изготвени от д-р Парасков в
досъдебното производство, а не въз основа на свидетелските показания, обективирани в
протоколите от откритите съдебни заседания, проведени в настоящото производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от
следните събрани по делото доказателствени материали: показанията на свидетелите А. Т.
С., С. А. Л., Р. А. Я. и З. С. Г. – Т.а, като и от всички писмени доказателства, събрани на
съдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени по
делото.
Преди да бъде обсъден съставът на престъплението, за което е предаден на съд
подсъдимият И. С. В., следва да се обсъдят показанията на свидетелите по делото и дали
същите се кредитират от съда.
Свидетелят Р. А. Я. разказва за възприятията си относно сделката, сключена между
В. и М. за покупко – продажбата на фрезата – нейното предаване във владение на купувача,
ведно с инвентара към нея и документите, договорената цена от 1500 лева, платената сума
2

на продавача от 1300 лева и размера на остатъка от дължимата сума от 200 лева, който е
следвало да бъде заплатен от М. след двадесет дена, когато ще си получи пенсията.
Свидетелката С. А. Л. заявява непосредствените си впечатления относно моментът, в който
подсъдимият е бил пред дома на тъжителя и се е вдигнала гюрултия, какво е казал М. на В.,
а именно да си отиде, тъй като е много пиян и да дойде утре да се разберат. Същата
свидетелка заявява, че В. бил много пиян, едвам си седял на краката, но бил отпред на
улицата, а М. бил в къщата, те двамата не били един до друг, не се били борили, В. не
нанасял удари на М., като след това В. си тръгнал и повече не се чул шум. От свидетеля Д.
Т. С. става ясно, че тъжителят е бил на преглед при него непосредствено след твърдения в
тъжбата инцидент – на дата 29.08.2018г., но там са установени само следните наранявания -
костта на лявата раменна става била с намален обем движение и болка, в областта на втори
и трети пръст на лява ръка била увредена нокътната плочка. Предвид това лекарят решил да
насочи пациента М. към консултация с ортопед, за което издал направление. Свидетелката З.
С. Г. – Т.а заявява обстоятелства, които са й съобщени от М., а именно за това, че В. му
продал фреза, която била развалена, след което подходил агресивно и посегнал физически
на тъжителя. Предвид това, че свидетелката Г. не завява непосредствени впечатления за
физическо посегателство от страна на подсъдимия към тъжителя, а тази информация е на
база данни от лице, които има интерес от изхода на делото /тъжителят М./, съдът счита, че
тези показания не установяват В. да е нанесъл телесните повреди, посочени в тъжбата. Още
повече, че синьото петно, което свидетелката Г. е възприела при оголването на ризата,
категорично не е на мястото, където се сочи в тъжбата, да са уврежданията на М. – а именно
на пръстите на ръката или на коляното.
Приобщена е по делото справка за съдимост на подсъдимия В., видно от която
същият е неосъждана. Приложено е и ДП № 87/2019г. по описа на РУ МВР Средец, в което
са приобщени свидетелски показания и писмени материали, част от които медицинска
документация и заключения на съдебно – медицински експертизи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Т. С., С. А. Л., Р. А. Я. и З. С. Г. –
Т.а – по отношение на последната само в посочените части. И четиримата свидетели
описват своите възприятия за случилото се. Показанията са последователни и логични и в
кредитираната част от тях, кореспондиращи с останалите свидетелски показания,
приобщени в настоящото производство. Кредитира се и заключението на Съдебно –
медицинската експертиза, с която се установяват травматичните увреждания на Р. С. М..
От правна страна:
Съобразно нормата на чл.130, ал.1 от НК, който причини другиму разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, се наказва за лека телесна повреда с
лишаване от свобода до две години или с пробация.
Безспорно от приобщените доказателства по делото се установява, че на тъжителя М.
са нанесени телесни повреди. Действително от заключението на Съдебно – медицинската
експертиза и свидетелските показания на свидетеля Д. Т. С. става ясно, че на М. са
причинени следните увреждания - контузия на лява раменна става, лява колянна става с
оток и контузия на първи и втори пръсти на лява длан, както и ограничени по обем
движения в раменната става. В същото време от приобщените свидетелски показания и
писмени доказателства, не се установява тези телесни повреди да са нанесени от
подсъдимия В. на тъжителя М.. Напротив, във вечерта, когато се твърди да е имало
конфликт между М. и В., последният е бил на улицата пред къщата на М., а самият той си е
бил в къщата. Предвид това между тях не е имало разС.ие, което да позволява да има
физически контакт, още повече да бъдат нанесени удари, които да му причинят сочените в
тъжбата наранявания или да му бъде хвърлена базалтова плоча, която да удари коляното му.
Свидетелят очевидец на случилото се – С. А. Л. също потвърждава, че В. не е нанасял удари
на М., не са били един до друг, не са се борили. Обстоятелството, че в нощта на инцидента
подсъдимият е бил в нетрезво съС.ие, също по никакъв начин не би могло да обуслови
извод да е нанесъл описаните в тъжбата телесни повреди. Също така и наличието на
облигационни отношения между страните по делото не могат да бъдат възприети за мотив
да бъде извършено деянието, което сочи тъжителя, при положение, че в материалите по
делото няма доказателства, установяващи дори по косвен начин това да е сторено от
подсъдимия.
Поради това и с оглед разпоредбата на чл.304 от НПК, че присъдата не може да се
постановява върху предположения, а да стъпва на категорични доказателства, обвиняващи
дадено лице в конкретно или конкретни престъпления, настоящият съдебен състав, оправда
3

изцяло по посоченото по – горе обвинение подсъдимия И. В.. Не са налице и система от
множество косвени доказателства, които в своята съвкупност безспорно да водят до
единствения правен извод, а именно, че подсъдимият В. е изпълнил състава на чл.130, ал.1
от НК.
При така установеното, съдът намира, че подсъдимият И. С. В. с действията си не е
осъществил от обективна страна състава на деянието, за което е предаден на съд по чл.130,
ал.1 от НК, поради което го призна за невиновен и го оправда на основание чл.304 от НПК
за това, че на 27.08.2018г. между 20.00 часа и 21.00 часа в село Дюлево, община Средец,
област Бургас, ***, да е причинил на Р. С. М., ЕГН **********, разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в наранявания, нанесени с твърд
предмет, охлузвания по пръстите на ръката, наранено коляно, вследствие на хвърлена
базалтова плоча.
По въпроса за разноските:
Предвид постановената оправдателна присъда и на основание чл.190, ал.1 от НПК
направените по делото разноски следва да се поемат от частния тъжител.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:______________
/С.Артинян/

4

Номер на акта:	1
Дата:	16 януари 2023 г.
Съдия:	Сирануш Сахак Артинян

Дело:	20222170200005
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	14 януари 2022 г.

Присъда по дело №5/2022 на Районен съд - Средец

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите