№ 1239
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Г.а
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501268 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца С. Г. Б., подадена
срещу решението на Кюстендилския окръжен съд. Гражданско отделение, 1 състав,
постановено на 02.09.2020 г. по гр. дело 100/2018 г., с което искът на жалбоподателя за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е бил отхвърлен.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че окръжният съд неправилно е
приел, че не са налице изискуемите законови предпоставки за ангажиране на
деликтната отговорност на ответниците. В жалбата подробно се разказват
обстоятелствата относно възникналите между страните взаимоотношения по повод
извършване на строителни работи в имот, съседен на притежавания от ищеца и
нанесените на имота вреди. Поддържа се, че състоянието на имота, собственост на
жалбоподателя, преди и след извършване на строителството, е установено както от
свидетелските показания, така и от заключението на приетата в първоинстанционното
производство техническа експертиза. Твърди се, че договорът за наем, който Б. е
сключил с трето за спора лице, не е прекратен и по него ищецът продължава да
заплаща обезщетение, тъй като има интерес от запазване на наемното правоотношение.
Оспорват се изводите на окръжния съд, че самият ищец е създал пречки за почистване
на имота му. Посочва се, че жалбоподателят се е противопоставял на продължаващото
засипване на имота му със строителни отпадъци, за което е сигнализирал различни
институции, които са извършили констатации.
1
Твърди се също, че неправилно съдът е приел, че не е доказано, за ищеца да е
настъпила вреда, която се намира в причинна връзка с действията на ответниците.
Излагат се съображения, че нотариалната покана, изпратена до ответника Х., не е
писана от юрист, поради което съдържа неточности относно датата на наемния договор
и срока на действие на този договор, както и че ищецът е заплащал не обезщетение за
предсрочното му прекратяване, а неустойки за неизпълнението му. Изразява се
становище, че тази нотариална покана няма правно значение, а реално покана е
отправена с подаване на исковата молба, поради което съдът не може да се произнася
по претенции /като тези в нотариалната покана/, с които не е бил сезиран. Поддържа
се, че предявената с исковата молба претенция не е за обезщетение за ползване, а за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди. Според жалбоподателя,
недопустимо е съдът да прави извод, че възниква въпросът, поради каква причина е
продължил да заплаща неустойка до и включително за месец януари 2018 г. само въз
основа на поканата и договора за наем. Излагат се доводи, че създалите се „известни
съмнения“ за съда не са достатъчни, за да се направи извод за компрометиране на
пълното доказване на възникналите между ищеца и наемателя конкретни отношения,
съответно и конкретните вреди, настъпили за наемодателя от непредаване на
държането на имота.
Оспорва се и преценката на съда, че ищецът наемодател доброволно и без
основание е продължил да заплаща неустойка, наместо да се позове на хипотезата на
чл.89 от ЗЗД и да се освободи от задълженията си по договора за наем. Поддържа се, че
заплащането на неустойка намалява патримониума на ищеца, което представлява за
него имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване.
Иска се отмяна на решението и уважаване на иска изцяло.
Въззиваемите ответници А. М. Х., М.Б. Д.–Х., А. Д. А., З. И. А. и „М и З
СТРОЙ“ ООД не са подали отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание пред
настоящата инстнация процесуалният им представител изразява становище, че жалбата
е неоснователна.
Освен въззивна жалба, ищецът С. Г. Б. е подал и частна жалба срещу
определението на окръжния съд, постановено про реда на чл.248 от ГПК. В частната
жалба се поддържа, че необосновано съдът е отказал да измени решението си в частта
за разноските. Излагат се съображения, че възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от противната страна, може да се прави и в
писмена защита, която е продължение на съдебните прения. По същество се поддържа,
че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е съобразено с два критерия:
обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес.
И тъй като в случая едни и същи действия са извършвани в полза на всички ответници,
2
присъждане на възнаграждение за всеки от тях поотделно и то в размер, повече от
половината от предвидения Наредба № 1/2004 г., е прекомерно.
Иска се отмяна на определението и намаляване на адвокатските
възнаграждения. С допълнително заявление е уточнено, че се иска намаляване на
възнагражденията така, че общият им брой да е равен на минималния по наредбата.
Срещу частната жалба също не е подаден отговор от ответниците.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Ищецът С.Б. е предявил осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат от непозволено увреждане в размер на
25 600 лева. Исковата претенция е насочена срещу всички ответници – солидарно. В
исковата молба се твърди, че в резултат от неправомерни действия на ответниците бил
увреден недвижим имот, собственост на ищеца до степен, водеща до невъзможност за
използването му по предназначение. В резултат от нанесените върху имота вреди
ищецът не могъл да изпълни задължението си по договор за наем, сключен с трето
лице, поради което бил принуден да заплаща неустойка на наемателя. Заплатената
неустойка представлява имуществена вреда за ищеца, поради което той претендира от
ответниците заплащане на обезщетение за тази вреда.
С молба от 26.03.3018 гл. /л.81 от първоинстанционното дело/ ищецът е уточнил,
че претенцията му е само и единствено за причинените му вреди от заплатената от него
неустойка по договора за наем в размер на 25 600 лева, като в това производство не е
предявена претенция за причинените физически увреждания на имота.
В съдебно заседание на 31.10.2019 г. ищецът е заявил, че имотът му е бил
използван активно и непрекъснато от ответниците от 15.08.2016 г. до 30.04.2017 г., а
след това е използван инцидентно за складиране на строителни материали и отпадъци и
до момента на заседанието от ответниците не са отстранени уврежданията на имота.
Към исковата молба са приложени:
Нотариален акт № 154/2005 г. с който ищецът е придобил по силата на договор
за дарение незастроен недвижим имот, находящ се в гр. София, на ул. „***“, с площ от
853 кв.м.;
Нотариална покана, връчена на А.Х. и А.А. чрез залепване на адресите им.
С тази покана, изпратена на 25.01.2017 г. ищецът Б. е уведомил адресатите, че поради
техните противоправни действия имотът, собственост на ищеца е бил увреден и
ползването му е станало невъзможно. В поканата е посочено, че на 15.06.2016 г.
ищецът е сключил договор за наем с лицето В. Г. С. за срок от 3 години – за ползването
3
на имота като автопаркинг. Поради невъзможност за използването на имота договорът
за наем бил прекратен и ищецът бил принуден да заплати 12 000 лева обезщетение на
наемателя. С поканата е поискано освобождаване на имота, възстановяване на вратата
и оградата и заплащане на 12 400 лева обезщетение за вреди.
В разписките за връчване на поканата е отбелязано, че същите са залепени на
22.03.2016 г., което очевидно представлява техническа грешка на връчителя, но по този
въпрос не е направено възражение от ответниците;
Договор за наем, с посочена в него дата на склюването му 18.06.2016 г. По
силата на този договор наемодателят С.Б. се е задължил, считано от 01.09.2016 г. да
предостави на наемателя В. Г. собствения си недвижим имот, находящ се на ул. „***“
№ ** за автопаркинг, за срок от 5 години, при наемна цена 800 лева месечно.
По силата на чл.6 от договора наемодателят се е задължил да предостави на
01.09.2016 г. имота във вид, годен да бъде узаконен и ползван по предназначение. А в
чл. 3 и чл.4 е договорено, че при неизпълнение на задълженията на наемодателя,
същият е длъжен да заплати на наемателя неустойка в размер двойния размер на наема
– 1 600 лева за всеки месец след 01.09.2016 г. до момента на предаване на имота за
ползване по предназначение, както и обезщетение за други щети като пропуснати
ползи за същия период;
Разписки за заплатена неустойка в размер на 1 600 лева месечно за периода от
05.10.2016 до 01.02.2018 г. включително;
Справка по лице, издадена от Службата по вписванията, от която е видно, че
ответниците А.Х., М.Д., А.А. и З.А. са собственици на поземлен имот пл.№ 19, парцел
18, находящ се в гр. София, ул. „***“ № **, както и че същите са учредили право на
строеж в полза на „М и З строй“ ООД на 29.09.2016 г.
По делото не се спори, че имотът, в който е извършвано строителство, е съседен
на този, който е собственост на ищеца и се намира източно от него, гледано откъм
лицето на имотите на ул. „***“.
В отговора на исковата молба ответниците са направили възражение, че искът е
допустим само по отношение на „М и З строй“ ООД, а е недопустим спрямо
останалите солидарни ответници. Искът е оспорен като неоснователен. Заявено е, че на
ищеца е било заплатено обезщетение за ползване на имота за месеците септември и
октомври 2016 г. – общо в размер на 1 600 лева.
Представените от ищеца писмени доказателства са оспорени изцяло „по форма и
съдържание“. Конкретно договорът за наем и разписките за заплатени суми за
неустойка са оспорени с довода, че тези документи нямат достоверна дата и са
съставени с оглед интереса на ищеца за доказване на претенцията му.
4
Към отговора на исковата молба са приложени:
Нотариално заверена декларация от 15.01.2007 г., с която ищецът Б. е дал
съгласието си за изграждани на подземни гаражи до страничната регулационна линия
на имота на ул. „***“ № **.
Постановление за прекратяване на наказателното производство по
прокурорска преписка № 44212/2017 г. на СРП. В това постановление са обсъдени
данни, че неизвестен извършител е съставил неистински частен документ от името на
С.Б. /цитираната по-горе декларация/. Видно от мотивите на прокурора, не е
установено наличие на неистински частен документ. По отношение на ползването на
процесния имот е прието, че се касае за гражданскоправен спор.
Разписка от 16.09.2016 г., с която С.Б. е удостоверил получаването на 600 лева
„наем“ от А.Х..
Искане за „обещетение“ от 19.09.2016., изпратено от С.Б. до А.Х.., относно
навлизане и ползване на незастроен имвот с административен адрес: ул. „***“ № **. С
него е поискано заплащане на сумата 1 000 лева за ползването на имота, както и
почистването на имота от сторителни отпадъци, земни маси и други боклуци на
19.10.2016 г. Посочено е, че в знак на добронамереност ищецът разрешава ползването
на собствения му имот до 19.10.2016 г.
Платежно нареждане от 20.09.2016 г. за превод на сумата 1 000 лева от А.Х. на
С.Б. с посочено основание „ползване на имот на ул. „***“.
Заплащането на сумите 600 и 1 000 лева не се оспора, ищецът изрично е посочил
в исковата молба, че ги е получил и ги е приспаднал от исковата си претенция.
От ответниците е представено и разрешение за строеж от 12.07.2016 г., с което
на А.Х. и А.А. е разрешено построяване на пететажна жилищна сграда в поземления
имот на ул. „***“ № **.
За установяване на спорните обстоятелства окръжният съд е допуснал до разпит
четирима свидетели.
Свидетелят И. М., разпитан в съдебно заседание на 12.12.2019 г., е заявил, че
познава ответниците по повод на работата му като брокер. Знае, че преди да започне
строителството, собственик на имота е бил г-н Х., а инвеститор на строежа „М и З
строй“. Запознат е и със съседите от трите страни на имота, в който се е извършвало
строителството. Когато през 2016 г. започнали строителните работи, имотът на ищеца
бил такъв, какъвто е и досега – лятото с храсти, трева и боклуци, а през зимата със
сняг. Знае за уговорка, че след приключване на изкопните работи, строителите се
задължават да заравнят имота на ищеца. Когато строежът бил „излят“ на „кота нула,“
влезли да заравняват с машините, но ищецът извикал полиция. Свидетелят лично
5
присъствал и бил учуден, че ищецът не разрешава изравняването на имота му. Според
свидетеля, имотът на Б. винаги си е бил на „бабуни“, които не се виждат от трева,
малки дръвчета и храсти, както е и сега. Нулевият цикъл приключил за около 2-3
месеца и за този период на ищеца му било плащано. След това отношенията се
влошили, защото вече не трябвало да се плаща, а Б. поискал още пари и сумата
нараствала.
Свидетелят М. е изразил мнение, че за определен преиод от време действително
строителството е пречело на ищеца да си ползва имота, особено когато се извършвал
изкопът и имало пръст по протежение на границата между двата имота – около 10-12
м. След като била направена стената, работниците следвало да върнат изкопаната
пръст, но ищецът ги спрял.
Откъм ул. „***“ имотът на ищеца не е бил никога ограден и ищецът е могъл да
го ползва. Свидетелят познава имота от 2015 г. и знае, че от лявата страна има ограда,
има къща на други съседи, от дясната е сградата на ответниците, а в дъното на имота,
понеже има денивелация, има нещо като стена.
В съдебно заседание на 04.03.2020 г. са разпитани още трима свидетели.
Свидетелят В. Г. е разказал, че с ищеца Б. се познават месец април 2016 г.,
когато се свързали по повод обява за отдаване на имот под наем. Свидетелят искал да
направи платен паркинг и сключил с ищеца договор за наем през месец септември 2016
г. Договорът бил съставен от В. Г. и неговия съдружник, само те присъствали при
изтовянето му, но свидетелят не помни кога е било това.
За пръв път Г. видял имота през месец април 2016 г. Тогава теренът бил равен, в
задната част леко хлътнал, което било „плюс“ за свидетеля, защото за нуждите на
паркинга трябвало да го доизравнят и с изкопаната пръст щяла да бъде засипана
дупката, вместо пръстта да бъде извозвана. Мястото било окосено, добре изглеждало,
имало търговски вид. Свидетелят не помни в него да е имало засадени дървета.
Около месец август ищецът уведомил свидетеля, че има проблем, защото в
съседство са започнали някакви изкопни работи. Г. посетил имота и лично видял, че
било разкопано, имало натрупани железа и строителни материали, следи от камиони.
Откъм строежа в имота имало дупка, били влезли 6-7 м. навътре, имало разхвърляни
строителни материали, приличало на строителна площадка. Имотът бил разкопан, на
нищо не приличал. Свидетелят преценил, че ще трябва да вложи три пъти повече пари,
отколкото в началото.
Тъй като ищецът не могъл да изпълни договора и да въведе наемателя във
владение, започнал да му плаща неустойки и го успокоявал, че вредите му ще бъдат
заплатени от строителите. Г. е заявил пред съда, че пречката да не се използва имотът
като паркинг след 2016 г. била, защото Стефан искал да си оправи отношенията със
строителя, очаквал да му бъдат заплатени загубите.
6
Свидетелката Н. С.-Б. е обяснила, че през 2003 г. е закупила офис, който са
намира улица „Козлодуй“ – точно срещу имотите на страните и оттогава работи в този
офис и ежедневно има поглед върху двата насрещни имота. През 2012 г. се договорили
с д-р Х., фирмата на свидетелката да изчисти неговия имот и да го ползва за паркинг
докато започне строителството на сградата. Тогава извозили от този имот 12 камиона с
боклуци и няколко години го ползвали като паркинг. Когато извършвали
почистването, я извикали в полицията по повод оплакване, че са навлезли в чужди
имот. След проверка се установило, че оплакването е неоснователно, а по-късно
свидетелката разбрала, че е било подадено от ищеца. Имотът на ищеца бил запуснат,
обрасъл, в намиращия се в него фургон дори се били настанили хора, станало
свърталище на наркомани. Викали полиция, защото се чувал и детски плач.
От прозореца на офиса свидетелката виждала мястото на ищеца всеки ден. То
било обрасло с дървета и храсти, като джунгла. Дори клони от люляците падали на
тротоара и по парктираните автомобили, пречели на пешеходците и се наложило
свидетелката и колегите й да ги кастрят.
Когато започнал строежът, й направило впечатление, че част от имота на ищеца
била почистена и камиони на г-н Х. разтоварвали там кофражни платна. Свидетелката
била учудена, защото знаела, че ищецът не позволява да се ползва неговото място, но
после разбрала, че между него и Х. имало уговорка за ползване под наем.
Свидетелката С.-Б. е категорична, че това място никога не е имало добър
търговски вид.
Поради констатираните противоречия в показанията на свидетелите В. Г. и Н.
С.-Б., окръжният съд е провел очна ставка между тях. При очната ставка Г. е повторил,
че към месец април 2016 г. имотът, собственост на С.Б., е имал търговски вид,
почистен, без саморасла растителност. С.-Б. е заявила, че казаното от Г. е категорично
невярно. Вярното било, че мястото било обрасло в растителност и до него нямало
достъп.
Свидетелката Д. С. работи в същия офис от 2003 г., входът на фирмата е точно
срещу мястото на ищеца. Лицевата част на мястото е напълно обрасла с гъста
растителност и храсти. В имота имало един фургон, който се използвал от хора от
малцинствените групи, влизали и излизали отстрани. Вдясно от този имот е
разположен имотът на ответника Х., който бил ползван от фирмата на С. като паркинг
на служебните коли до 2016 г. Свидетелката не е виждала, от строежа да са хвърляни
боклуци в имота на ищеца, но е обяснила, че то не може да се види, тъй като няма
достъп до него от лицевата му страна, която е на ул. „***“. Не е виждала багери, нито
строителите да са влизали в имота или да са правили кофраж на самата улица.
7
За установяване на състоянието на процесния имот окръжният съд е допуснал и
приел съдебно-техническа експертиза. В заключението си вещото лице инж. Л. М.,
който е извършил и геодезическо заснемане на имота, е посочил, че в момента същият
е обрасъл със саморасли дървета и храсти. В имота има извършвани изкопни и
насипни дейности – има насипани купове със земна маса и строителни отпадъци на
седем места; има незасипани изкопи на 4 места; по протежение на източната ограда
теренът е изкопан и шкарпиран /отсечен/. На изготвената от вещото лице скица са
посочени местата на изкопите и на натрупаната пръст.
Към заключението са приложени сателитни снимки от приложението гугъл-
стрийт – към дати юни 2015 г., февруари 2016 г. и септември 2016 г /л.268-270 от
първоинстанционното дело/. На базата на изображенията от сателита вещото лице е
достигнало до извода, че към месец юни 2015 г. и към месец февруари 2016 г. в имота
на ищеца няма изкопни и насипни дейности, а към месец септември 2016 г. ясно се
вижда, че има насипани земни маси и са складирани строителни материали.
Насипаните и изкопани земни маси заемат почти 2/3 от имота. Доказателствената
стойност на приложените към заключението снимки е оспорена от процесуалния
представител на ответниците.
Окръжният съд е изискал и приложил като доказателство по делото и
прокурорска преписка № 44 212/2016 г. От нея се установява, че през периода
септември 2016 – август 2017 г. ищецът е сезирал различни институции /полиция,
прокуратура, община/ с оплаквания за извършвани в имота му строителни дейности,
включително с искания за спиране на незаконно строителство. Както беше цитирано
по-горе, наказателното производство е било прекратено от СРП.
С оглед на събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на
страните, въззивният съд намира следното: Ищецът е предявил срещу ответниците иск
с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД. Изрично е заявил, че не претендира
обезщетение за вредите, които са нанесени върху собствения му недвижим имот, а
твърди, че е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него неустойки
по договор за наем. За да е налице непозволено увреждане, следва да бъдат доказани
следните елементи: налице ли е противоправно поведение от страна на ответниците,
претърпял ли е ищецът имуществена вреда и налице ли е пряка причинна връзка между
неправомерното поведение и настъпилата щета. При недоказване от ищеца на който и
да било от горните елементи искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По силата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, ако е установено неправомерно поведение, вината се
предполага и за нея ищецът не носи тежест на доказване.
Въззивният съд намира, че ищецът не е доказал настъпване на имуществена
вреда, изразяваща се в заплатена от него неустойка. Ответниците са оспорили
8
доказателствата, представени от ищеца Б. – договор за наем и разписки за платена
неустойка. Тези документи са частни диспозитивни и свидетелстващи документи,
които не са подписани от ответниците. А частните документи не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила. Ако бъдат оспорени удостоверените от
тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК. В този
смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда
на чл.290 от ГПК /например: Решение № 189/20.06.2014 г. по гр. дело № 5193/2013 г.
на ІV г.о.; Решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г., ІV г.о.; Решение №
50/21.07.2017 г. по гр. дело № 4880/2014 г., ІV г.о./.
Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си
правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В
случая данни за сключване на наемен договор и за заплащане на неустойки в
продължение на 17 месеца се съдържат освен в оспорените частни документи и само в
показанията на свидетеля В. Г., които следва да бъдат ценени с оглед разпоредбата на
чл. 172 от ГПК. Не може да се приеме, че с тях е проведено пълно доказване на
твърденията на ищеца.
Поради недоказаност на един от елементите на непозволеното увреждане –
вреда, не подлежат на обсъждане твърденията за противоправно поведение на
ответниците. Обосновано окръжният съд е приел, че искът на С.Б., предявен срещу
солидарните ответници за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, е
неоснователен. Жалбата на ищеца е неоснователна, поради което решението на
окръжния съд следва да бъде потвърдено.
Относно частната жалба: Тя също е неоснователна.
На първо място, несъстоятелно е твърдението, че възражение за прекомерност
може да бъде направено както по време на съдебните прения, така и в тяхното
продължение с писмената защита. Както е посочено в мотивите към т. 11 от ТР №
6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, „С действащия ГПК се урежда възможност за представяне
на писмена защита при определени условия – при фактическа и правна сложност на
делото. Чл. 149,ал. 3 ГПК възлага извършването на тази преценка на съда, който следва
да даде срок за писмено излагане на доводите и аргументите в подкрепа на
становището на страните по съществото на спора. Самата писмена защита неправилно
се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира
това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по-точно
обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя характера на
съдебните прения, нито ги прави писмени.“ Следователно, възражението за
прекомерност, което е направено едва в писмената защита на ищеца, не подлежи на
обсъждане.
9
На второ място, относно оплакването, че недопустимо съдът е присъдил
разноски поотделно за ответниците, въпреки че същите са били защитавани от един
адвокат, който е извършвал едни и същи действия в полза на всички ответници:
Ищецът е предявил исковете си срещу петима солидарни ответници – четири
физически лица и едно търговско дружество. Съгласно чл.122, ал.1 от ЗЗД, в случаите
на солидарна отговорност ищецът кредитор може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците. В случая всеки един от ответниците е
отговарял за цялата претенция, поради което и всеки ответник има право на защита в
обем, съответстващ на целия иск. При цена на иска 25 600 лева минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 298 лева.
Дори по настоящото дело не всеки един от ответниците е заплатил адвокатско
възнаграждение, изчислено на базата на исковия размер. А.Х. и М.Д. са заплатили
общо 1 300 лева; А.А. и З.А. – също общо 1 300 лева и „М и З строй“ ООД – също
1 300 лева.
С оглед на изложеното, съдът намира, че частната жалба също е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
За производството пред въззивната инстанция А.Х. и М.Д. са заплатили общо
650 лева; А.А. и З.А. – също общо 650 лева и „М и З строй“ ООД – също 650 лева. В
съдебно заседание пълномощникът на ищеца е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения. Възражението е неоснователно – по
изложените по-горе съображения. Поради това жалбоподателят следва да заплати на
ответниците по жалбата документираните в посочения по-горе размер разноски.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Кюстендилския окръжен съд. Гражданско
отделение, 1 състав, постановено на 02.09.2020 г. по гр. дело 100/2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Кюстендилския окръжен съд. Гражданско
отделение, 1 състав, постановено на 11.12.2020 г. по гр. дело 100/2018 г.
ОСЪЖДА С. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. ***, ЖК „***“, бл.**, вх. *, ет. *,
ап.**, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Кораб плА.“ № 8, ет.1 да заплати на А. М. Х. с
ЕГН ********** и М.Б. Д.–Х. с ЕГН ********** – двамата с адрес гр. ***, ул. „***“ №
10
* разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 650
/шестстотин и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА С. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. ***, ЖК „***“, бл.**, вх. *, ет. *,
ап.**, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Кораб плА.“ № 8, ет.1 да заплати на А. Д. А. с
ЕГН ********** и З. И. А. с ЕГН ********** – двамата с адрес от гр. ***, ул. „***“ №
* разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 650
/шестстотин и петдесет/ лева,
ОСЪЖДА С. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. ***, ЖК „***“, бл.**, вх. *, ет. *,
ап.**, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Кораб плА.“ № 8, ет.1 да заплати на и „М и З
СТРОЙ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“
№ * разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 650
/шестстотин и петдесет/ лева,
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11