Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.10.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и седми юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Маргарита Димитрова и в присъствието на прокурора Загорова,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 10 108/19 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл.2а във вр. с чл.4 от ЗОДОВ в
размер на 27 000 лв.
В исковата си молба, ищцата
Р.Т.С. твърди, че в периода 05.11.2013 г. – 11.09.22015 г. претърпяла
неимуществени вреди в претендирания размер от неоснователно наложени от
ответника обезпечителни мерки, които ограничили правото й на собственост.
Твърди се, че ответникът внесъл в съда неоснователно мотивирано искане за
отнемане в полза на държавата на цялото имущество на семейството й и
неоснователно поддържал това искане. Обезпечителните мерки били наложени в
рамките на обезпечително производство по гр.д. 572/2013 г. по описа на ОС –
Ловеч, приключило с определение от 30.07.2015 г. на АС – Велико Търново, с
което се отменяло допуснатото обезпечение на ОС – Ловеч. Било образувано и
исково производство пред ОС – Ловеч за отнемане в полза на държавата на
имущество, П.ОТ П.Д., което приключило с определение на съда по повод отказ от
иск по мотивираното искане.
Изложени са твърдения, мотивираното искане на ответника в
настоящото производство било за сума в размер на 259 973, 42 лв., насочено
срещу ищцата и други физически лица, включващи бивш съпруг, родителите на същия
и низходящите от първа степен на ищцата. На ищцата й било съобщено, че има
повдигнато обвинение срещу нея за престъпление по чл. 244 ал.1 пар. 2, алт.1 и
чл. 244 ал.1 пар. 3 алт. 1 от НК. Изложени са твърдения, че по отношение на нея
е налице влязла в сила присъда, постановена по нохд 1606/2012 г. по описа на
СГС, НО, 13 състав за извършено престъпление през 2010 г., която присъда нямала
отношение към начина, средствата и произхода на паричните средства на
придобитото и отчуждено имущество преди 2010 г.
Изложени са твърдения, че наложените обезпечителни мерки
включвали възбрана на недвижим имот, съсобствен за трети за настоящия спор
лица, запор на 50 дружествени дяла от капитала на „Р. С.***“ ЕООД, собственост
на ищцата и запор на всички банкови сметки на ищцата.
Твърди се, че тези действия на ответника довели до
огромен стрес ищцата, който съсипал изцяло и безвъзвратно здравето и живота й. На
18.02.2011 г. бил прекратен бракът й с нейния съпруг и родените от него деца
останали да живеят при ищцата.Твърди се, че репутацията й била съсипана. Децата
й смятали, че майка им е престъпник, а емоционалните преживявания влошили в
значителна степен качеството им на живот. Ищцата преживяла емоционални
страдания, изразяващи се в стрес, притеснение, подтиснатост и значителна загуба
на време. Изпитвала безпомощност, срам и самосъжаление.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес
от иска и иска от съда да осъди ответника КПКОНПИ да й заплати сумата от 27 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.09.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
сторените в производството съдебни разноски.
Ответникът – КПКОНПИ, чрез своя представител,
оспорва иска по основание и размер в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Контролиращата страна – П.на РБ, чрез своя представител,
редовно уведомена, заявява становище за неоснователност на претенцията.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните
и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3
от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
органите и на длъжностните лица по ЗПКОНПИ, извършени при или по повод изпълнение на правомощията
или службата им. Отговорността на държавата е пряка, увреденият се
обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи
съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали
вредите са причинени виновно или не.
Не се спори между страните, а това се установява и от
представеното по делото мотивирано искане на КОНПИ /наим. пром. сега КПКОНПИ/ е
образувано съдебно производство срещу шест физически лица, като сред сочените
ответници е посочена и Р.Т.С..
Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че
по отношение на заявените искове на КПКОНПИ е допуснато обезпечение респ.
впоследствие отменено по реда на чл. 402 от ГПК респ. производството по
исковото производство е прекратено поради отказ от иска. Горните обстоятелства
се потвърждават и от ангажираните от страните писмени доказателства.
Съобразно предоставените
на КПКОНПИ правомощия, същата е длъжна не само да извърши
проверка на имуществото на лицето и свързаните с него правни
субекти, правното основание за придобиването му, неговата стойност и
трансформации, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, но
проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за изясняване на
произхода на имуществото и начина на придобиването му, както и събира относими
доказателства, които наред с това следва да установяват и връзката му с
установеното престъпление /ТР 7/2013 в тази връзка/. При липса на достатъчно доказателства в този смисъл или поради
неизвършването на обективна преценка от съответния орган, депозирането на мотивирано искане за отнемане на имущество, съпроводено с
депозиране на молба за допускане на обезпечение на иск без наличие на
съответните предпоставки респ. бездействие в продължителен период от време да се извърши
такава обективна преценка се явява според
настоящия съдебен състав незаконосъобразно действие.
Предвид което настоящият съдебен състав
намира, че е налице първата предпоставка от фактическия състав.
В следствие на
воденото срещу ищцата съдебно
производство с оглед отнемане на имущество от престъпна
дейност тя е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания. За да обоснове този извод, настоящият
съдебен състав съобрази съдебната практика, съобразно
която макар и с неимуществен характер
претендираните вреди следва да се установят чрез обективирани психични
преживявания - дали чрез възприятия на други лица на определено конкретно
състояние на ищеца, дали чрез увредено здравословно състояние и др. / решение 62/27.02.2012 г. по гр.д. 1065/2011 г. на Трето
ГО на ВКС/, каквито доказателства по делото не са
ангажирани. Следва да се има предвид обаче, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира претърпени вреди,
рефлектиращи върху честта и достойнството и наличие
на отрицателни изживявания за периода на производството / в този смисъл решение 427/16.06.2010 г.
по гр.д. 273/2009 г. на Трето ГО на ВКС, решение 480/ 23.04.2013 г. по гр.д.
85/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС/ Тази практика касае наказателно преследване на
лицето / в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ/, но същата е приложима на общо
основание и в рамките на искове срещу КПКОНПИ. Нещо повече, следва да се държи
сметка, че за разлика от наказателното производство, в което действа
презумпцията за невиновност респ. тежестта на доказване е изцяло на
прокуратурата, то в производствата по искане на КПКОНПИ, проверяваното лице само следва да установява всички
твърдени от него обстоятелства, от които черпи права /законен източник за
придобиване на имуществото, стойност на същото, сторени разходи, сключени договори респ. да оборва презумцията за принос на съпруга при
придобиване на имуществото, а когато не е установен законен източник за
придобиване на имуществото и липса на връзка между престъпната дейност и
доходите/. Следва да се държи
сметка и на обстоятелството, че предмет на самото производство е имуществото, с което
проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, който период касае
значителен период от време. Освен това в това производство обхватът на
подлежащите на изследване обстоятелства е огромен и следва да се
съобрази фактът, че особеностите,
предмета и правилата за доказване в това производство изискват много по-големи
процесуални лични усилия, време и ресурси при организирането на защитата от
страна на проверяваното лице, в сравнение с тези в наказателното производство /в този смисъл
определение 661/01.10.2020 г. на Трето ГО на ВКС по гр.д. 1610/2020 г./ .
На следващо място трябва да бъде съобразен и фактът, че отнемане на
имущество на трети лица не почива върху предположението за извършена от тях
престъпна дейност, а цели да се предотврати неоснователното им обогатяване.
Затова налагане на обезпечителни мерки срещу имущество на тези трети лица не
може да доведе до обществено неодобрение и морален укор спрямо тях, а
обичайно им причинява дискомфорт и неудобство, тъй като не могат свободно да се
разпореждат с имуществото си, могат да
предизвикат безпокойството на лицата, че ще изгубят имуществото си и по този
начин да допринесат за психическо разстройство. Причинените от това
неимуществени вреди обаче не могат да се сравняват като интензитет с неимуществените
вреди от незаконно водено наказателно производство, тъй като налагането на
обезпечителни мерки не се разгласява публично и не е окончателен акт на
отнемане на имуществото /решение 172/13.11.2020 г. по гр. дело 2993/2019 г. на
Трето ГО на ВКС/.
При тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че по отношение на ищцата е настъпила отрицателна промяна в стереотипа й на живот, бит, възможности и потенциал за развитие. Предвид което и втората предпоставка на
фактическия състав на разпоредбата е установен по делото.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта,
интензитета на страданието на ищцата, периодът от време на производството.
При тези ангажирани от страните
доказателства и приложение на критериите, посочени по-горе в съдебното решение,
настоящият съдебен състав намира, че заявеният иск е основателен за сумата от 2 000
лв. като за горницата до пълния предявен иск от 27 000 лв. следва да се
отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати
на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Поради което се следват
разноски в размер на 10 лв. – ДТ и сумата от 29, 63 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
С оглед изхода на спора по
отношение на ответника КПКОНПИ се следват разноски в размер на 277, 78 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.ЗА П.НА К.И О.НА И., П.ОТ П.Д., с адрес: гр. София, пл. „********на
основание чл. 2а от ЗОДОВ да заплати на Р.Т.С., ЕГН **********,*** – адв. А.Ч. сумата
от 2 000 /две хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото
срещу нея производство по гр.д. 572/2013 г. по описа на ОС - Ловеч, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2015
г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 27 000 лв. като неоснователен, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 39,
63 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Р.Т.С., ЕГН **********,*** – адв. А.Ч. да заплати на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на К.ЗА П.НА К.И О.НА И., П.ОТ П.Д., с адрес: гр. София, пл. „********сумата
от 277, 78 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на контролираща страна – П.на РБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: