М О Т И В И:
Обвинението е против
подсъдимия М.Л.Г. *** с ЕГН: ********** за това, че на 31.10.2018г. в гр. ***,
бул. „***“ № ***, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот и използване на неустановено
техническо средство, отнел чужди движими вещи: 1. 1 бр. часовник марка “***” на стойност 510 лева; 2. 1 бр.
часовник марка “***” на стойност 725 лева; 3. 1 чифт
златни обеци, овални, 14 карата, с тегло 1,62 гр. на стойност 89,10 лева; 4. 1
бр. златен бръстен, 14 карата, с тегло 0,84 гр. на стойност 46,20 лева; 5. 1
бр. златен мъжки пръстен, 14 карата, с тегло 6 гр. на стойност 330 лева; 6.
1бр. златен мъжки пръстен,
14 карата,
с тегло 4 гр. на стойност 220 лева; 7. 1 чифт златни обеци, 14 карата, с тегло
1,5 грама на стойност 82,50 лева; 8. 2 бр. златни висулки с формата на делфин,
14 карата, с общо тегло 0,8 гр. на стойност 44 лева; 9. 1 бр. златна висулка с
формата на мече, 14 карата, с тегло 0,4 гр. на стойност 22 лева; 10. 1 бр.
златна висулка с формата на сърце, 14 карата, с тегло 0,4 гр. на стойност 22
лева; 11. 1 бр. златен пръстен с камък цирконий, 14 карата, с тегло 0,84 гр. на
стойност 46,20 лева; 12. 1 бр. златно колие от бяло и ***о злато, 14 карата, с
тегло 2,5 гр. на стойност 137,50 лева; 13. 1 бр. златна дамска гривна от бяло и
***о злато, 14 карата, с тегло 6 гр. на стойност 330 лева; 14. 1 бр. златна
дамска гривна от бяло и ***о злато, 14 карата, с тегло 4 гр. на стойност 220
лева; 15. 1 бр. златен синджир с висулка кръстче, 14 карата, с тегло 4 гр. на
стойност 220 лева; 16. 1 бр. златен синджир с висулка, 14 карата, с тегло 4 гр.
на стойност 220 лева; 17. 1 чифт обеци от неръждаема стомана, с тегло 4 гр. на
стойност 10 лева; 18. 1 бр. верижка от неръждаема стомана с камък, с тегло 8
гр. на стойност 20 лева, всичко на обща стойност 3294,50 лева от владението на
собственика В.С.В. ***, без неговото съгласие, с намерението противозаконно да
ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.
Подсъдимият, редовно
призован, доведен от Ареста ***, се явява лично и с адвокат Л.И., не се
признава за виновен и моли съда да бъде оправдан.
Представителят на РП *** счита делото за
изяснено от фактическа страна, а извършването на престъплението по чл. 196, ал.
1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „А“ от НК - за безспорно доказано.
По делото е приет за съвместно
разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск, предявен от
В.С.В.
срещу подсъдимия М.Л.Г. за сумата от 9800 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди.
Гражданският ищец и
частен обвинител В.С.В. – уведомен, не се явява. Постъпила е молба от негово
име, в която се поддържа гражданския иск и се моли делото да се гледа в негово
отсъствие.
Съдът,
след като се запозна обстойно със събраните по делото доказателства,
анализирайки ги както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и след като взе
предвид становището на страните, счита за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М.Л.Г. и св. В.Т.А. се
познавали от доста години и са изтърпявали заедно наказание лишаване от свобода
в Затвора ***. Подсъдимият и св.
В.А. злоупотребявали с наркотични вещества от десетилетия, достигайки до тежки
зависимости. На 30.10.18г. св. В.А. ***, ползвано от подсъдимия М.Л.Г.. На ***г.
е проникнато с взлом в апартамент, находящ се на
адрес гр. ***, бул. „***“ № ***, обитаван от В.С.В. и семейството му. От
жилището са отнети следните движими вещи – 2 бр. часовници и златни накити,
собственост на В.. Към края на работния ден на 31.10.2018г.,
В. се върнал в жилището си и установил, че входната врата е разбита и подал
сигнал в полицията. На мястото пристигнали служители на Първо РУ на МВР – ***. Било
образувано досъдебно производство и се установило, че входната врата на
апартамента на В. е разбита, посредством неустановено техническо средство. Съставен
е протокол за оглед на местопроизшествие с дигитални снимки. Пострадалият В.В. заявил, че са му откраднати движими вещи, за които
впоследствие била изготвена комплексна химическа и оценителна експертиза, а
именно: 1. 1 бр. часовник марка “*** ” на стойност 510 лева; 2. 1 бр. часовник
марка “*** ” на стойност 725 лева; 3. 1 чифт златни обеци, овални, 14 карата, с
тегло 1,62 гр. на стойност 89,10 лева; 4. 1 бр. златен бръстен, 14 карата, с
тегло 0,84 гр. на стойност 46,20 лева; 5. 1 бр. златен мъжки пръстен, 14
карата, с тегло 6 гр. на стойност 330 лева; 6. 1бр. златен мъжки пръстен, 14
карата, с тегло 4 гр. на стойност 220 лева; 7. 1 чифт златни обеци, 14 карата,
с тегло 1,5 грама на стойност 82,50 лева; 8. 2 бр. златни висулки с формата на
делфин, 14 карата, с общо тегло 0,8 гр. на стойност 44 лева; 9. 1 бр. златна
висулка с формата на мече, 14 карата, с тегло 0,4 гр. на стойност 22 лева; 10.
1 бр. златна висулка с формата на сърце, 14 карата, с тегло 0,4 гр. на стойност
22 лева; 11. 1 бр. златен пръстен с камък цирконий, 14 карата, с тегло 0,84 гр.
на стойност 46,20 лева; 12. 1 бр. златно колие от бяло и ***о злато, 14 карата,
с тегло 2,5 гр. на стойност 137,50 лева; 13. 1 бр. златна дамска гривна от бяло
и ***о злато, 14 карата, с тегло 6 гр. на стойност 330 лева; 14. 1 бр. златна
дамска гривна от бяло и ***о злато, 14 карата, с тегло 4 гр. на стойност 220
лева; 15. 1 бр. златен синджир с висулка кръстче, 14 карата, с тегло 4 гр. на
стойност 220 лева; 16. 1 бр. златен синджир с висулка, 14 карата, с тегло 4 гр.
на стойност 220 лева; 17. 1 чифт обеци от неръждаема стомана, с тегло 4 гр. на
стойност 10 лева; 18. 1 бр. верижка от неръждаема стомана с камък, с тегло 8
гр. на стойност 20 лева, всичко на обща стойност 3294,50 лева. На
01.11.2018г. св. В.А. заложил 37 гр. златни накити на заложна къща „***“***–
гр. *** при служител - св. Г.А.Л. – продавач-консултант, срещу което получил
сумата от 1200 лева, със срок за обратно откупуване – 30 дни, за което му бил
издаден заложен билет с № 2790 от 01.11.2018г. Св. В.А. заявил, че златото е негово.
На следващият ден Св. В.А. се обадил в заложна къща „***“ *** – гр. *** и
заявил, че желае да продаде златото и да получи още пари. След като св. Л. му
заявил, че няма да му бъдат предоставени още пари, св. В.А. се отказал от
изкупуване на златото и собственикът на заложна къща „***“ *** – св. Б. ***
предал на златар за претопяване повечето златни накити. Запазени били
единствено 1 чифт златни обеци и 1 бр. златен пръстен с камък цирконий, които
били предадени на ***с протокол от 07.11.18г. от св. Б. ***. На 02.11.18г. пол.
служител – св. Л.Л. среща св.
В.Т.А. *** и при проведената беседа с него забелязва един от процесните часовници на ръката на А.. С протокол от
02.11.18г. св. В.Т.А. предава на св. Л. 1 бр. мъжки часовник, *** на цвят,
марка *** и 1 бр. метален секач. С протокол от 05.11.18г. св. В.Т.А. предава на
св. Л. 1 бр. мъжки часовник, *** на цвят, марка***, 1 бр. *** маратонки, 1 бр. суитчър, 1бр. заложен
билет с № *** от 01.11.2018г. На 30.04.19г. всички намерени от разследващите
откраднати вещи са върнати от ***на В.С.В. с разписка. С протокол от 07.11.18г.
***, с адрес ул. ***“ ***, гр. *** предава на *** *** 1 бр. CD-R.
Съставен е и протокол
за оглед на предмети – веществени доказателства с дата 08.11.18г. от ******.
Така изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Чрез прочитането им са присъединени протокол
за оглед на местопроизшествие с дигитални снимки, разписка от 30.04.19г. за
върнати от разследващите откраднати вещи, бюлетини за съдимост на подсъдимия и св.
В.Т.А., заложен билет с № *** от 01.11.2018г., справка за договори за залог
на
заложна къща „***“ *** от 31.10 - 01.11.18г., протоколи за доброволно предаване
на вещи и разписки, посочени подробно по-горе. В двете фази на процеса са
извършени редица експертизи, заключенията на които не са оспорени от страните и
са приети от съда, както следва.
Съобразно заключението
на в.л. Й.Й. по изготвената видео-техническа
експертиза „Идентификацията на лица по изображения, извлечени от предоставен
видеозапис, изисква наличие на достатъчно информация в изследваното
изображение, позволяващо визуализация на индивидуални лицеви черти, форма на
черепа, прическа, вежди, очи,уши, нос, белези. В
случая слабата запълненост на кадъра, респективно
получената ниска резолюция, нивото на компресия, водят до загуба на детайли в изображението, което не дава възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими,
общи и частни, идентификационни признаци характеризиращи заснетото лице.
Поради тези причини, извлечените от видеозаписите
кадри се определят като негодни за провеждане на сравнително
лицево-идентификационно изследване и за определяне ръста на заснетите,
единствено може да се отговори, че на кадрите от 08:01:54 /ф.к. 1/ часа и от
08:45:29/ф.к. 2/ часа са заснети лица от видим мъжки пол, със сходно
телосложение и облекло.“ В съдебно заседание, след въпрос на съда, в.л. уточни,
че не може да се отговори с категоричност от какъв пол е заснетото лице – мъжки
или женски, а само, че полът е „видимо мъжки“.
Съобразно заключенията
на в.л. Д. и Т. по изготвената комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза
- няма медицински пречки за пребиваването на подсъдимия М.Л.Г. в арестите на
РБ, като същият е и годен да носи наказателна отговорност.
Съобразно заключенията
на в.л. С. и А. по изготвената комплексна оценителна и химическа експертиза –
представените за изследване 1 чифт обеци и 1 бр. пръстен са изработени от
14-каратово злато, а общата стойност на всички, подробно заявени на досъдебното
производство от пострадалия, вещи е 3294,50лв.
С оглед възникналите
съмнения у съдебния състав относно способността на св. В.Т.А.,
с оглед на неговото физическо и психическо състояние, правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях,
бе назначена съдебно-психиатрична експертиза, която даде следното заключение: „ Наркотици приема от 1999г., първоначално кокаин,
след това преминал на хероин. Изградил бързо зависимост към него, като при
опити за спиране имал изразени тежки абстиненции. /
Из етапна епикриза от д-р *** – „При опит да спре
имал тежки абстинентни явления със задух, хиперинтензивни кризи, упорито безсъние…… Въпреки лечението ефектът бил нетраен.
Оттогава многократно е лекуван в същото психиатрично заведение без сериозна ремисия. От 2008г. е
на метадоново лечение – *** ***, изписан заради
влязла в сила присъда…. След излизането му от затвора подновил злоупотребата с
хероин. Станал напрегнат, разпродавал
вещи за дрога.“/ При осв. ранно настъпилите
когнитивни нарушения много вероятно са обусловени от дълготрайната употреба на
психоактивни вещества. Употребата на хероин, метадон,
амфетамини поотделно също могат до доведат до
нарушения на паметта. Съпътстващата артериална хипертония също е една от
причините за рано настъпващите когнитивни нарушения.“ В заключение в.л.
посочва, че „осв. В.Т.А. страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на психоактивни вещества – комбинирана употреба на опиоиди
и амфетамини. Лек амнестичен
синдром ***- лекият амнестичен синдром при осв. не е причина той да е неспособен правилно да възприема
фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни показания по тях.“
Съдът не кредитира изцяло
показанията на св. В.Т.А., поради налични изключителни и
съществени противоречия и в тях самите, от една страна, и между тези, дадени на
съдебното следствие пред РС и показанията на този св. на досъдебното производство,
от друга, и противоречия, от трета страна, с приетата от съда фактическа
обстановка. Противоречията в показанията
на този свидетел са толкова дълбоки и така тежко компрометирани и от самия него, че според съда
безспорно няма как да бъдат използвани като абсолютно сигурно доказателство
относно извършителя на престъплението, както и на взаимоотношенията с
подсъдимия към момента на извършване на деянието.
На първо място следва да се посочат множеството моменти в показанията на св. В.Т.А.,
чрез които самият той тежко компрометира своите показания: „Може
да ви се струвам, че малко не съм добре, но идвам направо от работа, 24 часа
съм работил….Аз тъкмо се събудих, че не бях спал 5-6 дни, бях спал два, три
часа и малко като стрес и едва ли не ме задължи да ги продам… Уж щях да ги
продам, но не ги продадох….. Не ми е описвал кражба и до ден днешен не знам
откъде е тази кражба. При М. се получава един такъв момент, че на него не може
да му се вярва, като говори едно и се променя….Пикото ми е промило мозъка, за което се извинявам…Не мога да ги дам с ясно съзнание. Аз се извиних още в началото… Не
си спомням. Каквото и да кажа ще ви
излъжа….Тогава разговора беше, че той ми отричаше, че е гонил някакви деца
пред *** с някаква брадвичка. Дълга и широка беше тогава. Хвърли един пакет с пико в моя багаж, добре, че не го намериха….Може би така е
станал разговора, аз в една насока, той в друга, то всеки си говори неговото – наркоманската“…
Именно, поради наличието на тези множество изрази и изречения, които тежко компрометират
показанията на св. В.Т.А., съдът назначи съдебно-психиатрична
експертиза, чието заключение беше подробно представено по-горе. Въпреки
посочените редица медицински заболявания и зависимости на осв.,
които са довели до психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба
на психоактивни вещества – комбинирана употреба на опиоиди
и амфетамини, а оттам и до лек амнестичен
синдром F 19.6 по МДБ10, в.л. в крайна сметка заключава, че „лекият амнестичен синдром при осв. не е
причина той да е неспособен правилно да възприема фактите, които имат значение
по делото и да дава достоверни показания по тях“. Следва да се посочи и факта,
че в.л. си е позволило да прави и правни изводи, в разрез със задачата не само
на тази експертизата, но и на принципа
на изготвяне на експертизи по дела. В съдебният състав, обаче, остана
единодушно впечатлението, че показанията на св. В.Т.А. са тежко компрометирани
от самия него и не могат да бъдат използвани адекватно като гласно
доказателство за безспорен и несъмнен отговор на един от главните въпроси по
делото – кой е извършителят на престъплението.
На второ място, относно
показанията на св. В.Т.А. следва да се посочат и наличните
изключителни и дълбоки съществени противоречия и в тях самите, от една страна,
и между тези, дадени на съдебното следствие пред РС и показанията на този св.
на досъдебното производство, от друга, и противоречията, с приетата от съда
фактическа обстановка, от трета. Прави впечатление, че св. А. преминава през
няколко версии за случая – първо твърди, че подсъдимият му е дал златото и
часовниците и е поискал да ги продаде, като му е описал и част от начина на
изпълнение на престъплението, след само два дена, св. А. вече твърди, че не е
питал нищо за произхода му, а само предполагал. „Знам, че е правил грабежи, но
кражби от жилища не знам да е правил.“ Т.е още на втория ден след „подробния“
разпит на св. В.Т.А., който е и основа на целия ОА, започва сериозна промяна на
твърденията му. Противоречията стават неудържими, когато към тези показания се
прибавят и тези от съдебното заседание. Те са безспорно противоречиви, както с
тези от досъдебното производство, така и сами по себе си, в хода на разпита
пред съда. Първо заявява, че се познава с подсъдимия от Затвора, после, че се
познават от „***“, където се събирали. После заявява, че е останал с
впечатление, че отнетите вещи са от сестрата на подсъдимия. В досъдебното
производство посочва, че първоначално е дал 50 лв. на подсъдимия, в съдебна
фаза говори за 100 лв. При искане да се прочетат негови показания на
досъдебното производство, започва да твърди, че е разпитван само веднъж в
досъдебното производство и веднъж по настоящия разпит, при положение, че само в
досъдебното производство има три протокола за разпит - от 06.11.18г., 08.11.18г.
и пред съдия на 29.01.19г. Веднага след прочитането на показанията, св. В.Т.А.
започва да твърди следното – „ Не ми е
описвал кражба и до ден днешен не знам откъде е тази кражба.“, „Не съм го питал. Може и да съм го питал,
сега.“ Споделя разговор за злато, отпреди деня на извършване на престъплението.
Предполагал, че е крадено, но предполагал и че е било на сестра му, без самият
подсъдим да му казвал това. „Златото не ми е казвал откъде е“, след това
преразказва споделен от подсъдимия момент на кражбата и веднага заявява, че не
може да си спомни подробности, тъй като „Пикото ми е промило мозъка, за което се извинявам.“ Отново твърди, че
знае, че е правил грабежи, но „за такива кражби не съм чувал“. Отново твърди,
че няма два разпита в ПлРС, при положение, че и
двата, по стечение на обстоятелствата са пред един и същи съдия, че не е викан
два пъти на разпит нито в полицията, нито в съда. Отново твърди, че не си
спомня да е питал подсъдимия откъде е процесното
злато. После, че е питал подсъдимия за златото на „другия ден“. След това
отново заявява на въпрос на съда, че подсъдимият не му е обяснявал механизъм на
извършване на престъпление, във връзка с отнетите вещи. Според съда, есенция и
кулминация на разпита на св. В.Т.А. в
съдебна фаза, представлява следния въпрос и отговор на свидетеля:
„Съдът - Каква е истината, говорили ли сте откъде е
това злато, обяснявал ли ви е откъде е това злато или не ви е обяснявал?
Свидетеля В.А. – Не си спомням. Каквото и да кажа, ще ви
излъжа.“…..
Безспорно и очевидно за
целият съдебен състав е, че са налице множество дълбоки и неотстраними
противоречия в показанията на св. В.Т.А. по това производство. Абсолютно
невъзможно е, според съда, да се използват показанията
на този свидетел адекватно като гласно доказателствено средство за безспорен и несъмнен отговор на
един от главните въпроси по делото – кой е извършител на престъплението, в това
число и за взаимоотношенията му с подсъдимия непосредствено преди и в дните
след престъплението. Според съда те могат да се кредитират единствено
дотолкова, доколкото не противоречат на останалите събрани доказателства и
приетата и посочена по-горе фактическа обстановка от съда, а именно - че се
познават с подсъдимия, че са ползвали едно жилище към момента на деянието, че са
изтърпявали заедно наказание лишаване от свобода в Затвора ***, че са
злоупотребявали с наркотични вещества от десетилетия, достигайки до тежки
зависимости, че на 01.11.2018г. е заложил 37 гр. златни накити на заложна къща „***“
*** – гр. *** при служител - св. Г.А.Л. – продавач-консултант, срещу което
получил сумата от 1200 лева, със срок за обратно откупуване – 30 дни, за което
му бил издаден заложен билет с № *** от 01.11.2018г.
Според съда тук е
мястото да се посочи и следният изключително обезпокоителен факт от досъдебното
производство, който компрометира тежко в
трети план не само показанията на св. А., но и цялата „стратегия“ на органа на
досъдебното производство по разкриване и наказване на извършителя на
престъплението. Явно прокурорът приема изцяло показанията на св. А. от досъдебното
производство за вярно описващи обективната истина по делото, щом те са
послужили за основа на ОА. Безспорно е обаче, че в тези показания /стр. 58,59 и
60 от досъдебното производство/ се съдържат достатъчно данни за извършено престъпление от св. А. по чл. 215 от НК
– „Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие,
придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити
чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но с
наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.“ Промяната на показанията,
дадени на 06.11.18г. /стр. 58 и 59/ в посока постигане на
удобна за св. А. процесуална позиция, с провеждането на допълнителен разпит на
стр. 60, води единствено до факта, че ако в първоначалния разпит от 06.11.18г.
/стр. 58 и 59/ св. А. твърди, че е знаел
за извършена кражба, то след промяната на позицията му, два дни по-късно,
когато заявява, че не е знаел за никаква кражба, но предполагал, че вещите са крадени. Който и вариант да бъде
предпочетен в случая, по никакъв начин не отпада спрямо него предвидената в чл.
215 от НК наказателна отговорност. На съдебният състав не стана ясно защо
прокурорът не е изпълнил императивните си задължения по чл. 207, чл.211 и чл.
212 от НПК при така наличните доказателства, събрани към момента. Видно от
проведените поредица от разпити /от 08.11.18г. и пред съдия на 29.01.19г./ е,
че по същество те касаят единствено и само уточняване на обстоятелството какво
и кога е разбрал или предполагал за произхода на процесните
вещи св. А. и оттам евентуално постигане на удобна процесуална позиция, в която
той, от една страна, да уличи подсъдимия
в извършване на престъпление, а от друга, да не се ангажира спрямо самият него наказателна отговорност.
Безспорно за съдебния състав е, че ако има събрани някакви доказателства за
вина за извършено престъпление в процесния случай, то
това са множество доказателства в
подкрепа на обвинение спрямо св. А., което обвинение, най-вероятно би се
доказало в съда твърде лесно и безпроблемно. В тази връзка следва да се посочи
друг интересен факт - в пледоарията си прокурорът
посочва, че по безспорен начин е установено „съпричастие към взломната кражба“ по отношение на подсъдимия. Тази
трактовка на извършване на престъплението от прокурора правилно и логично бе
обсъдена и в пледоарията на адв. И. като странна и
учудваща, предвид внесеното обвинение.
В тази връзка следва да се обсъдят и
показанията на св. Г.Г., които също са доста
любопитни и които показания съдът кредитира изцяло, въпреки противоречията им с
едно от заключенията на в.л. - Й.Й. по изготвената
видео-техническа експертиза. Съгласно в.л. „В случая слабата запълненост на кадъра, респективно получената ниска
резолюция, нивото на компресия водят до
загуба на детайли в изображението, което не дава възможност за извличане на
достатъчен брой устойчиво различими, общи и частни, идентификационни признаци
характеризиращи заснетото лице. Поради тези причини извлечените от видеозаписите кадри се определят, като негодни за провеждане на сравнително
лицево-идентификационно изследване и за определяне ръста на заснетите…..“
Въпреки този безспорен и за съда, и за страните извод, водещ до невъзможност за
идентифициране на фигурите от записа, св. Г.Г. успява
да оприличи подсъдимия на една от фигурите от записа. Следва да се посочи и
факта, че св. Г.Г. не успя да си спомни нищо друго от
преглеждането на записа, освен името на подсъдимия, както и че лицето от записа е било с по-слабо
телосложение. На въпрос на съда, дали има един процент шанс лицето от записа да не е на подсъдимия,
а някое друго, св. Г.Г. отговаря : „ Да кажем един процент „ … След този
отговор, а и предвид обсъдените по-горе противоречия със заключението на вещото
лице, става излишно да се коментира повече дали е възможно да се използват
показанията на този свидетел адекватно като гласно доказателствено
средство за установяване по безспорен и несъмнен начин кой е извършител на
престъплението. Безусловно, според настоящият съдебен състав, показанията на
този свидетел по абсолютно никакъв начин не спомагат за доказване на
обвинителната теза.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св.Л.Л.. От неговите
показания става ясно, че на 02.11.18г. той среща св. В.Т.А. *** и при
проведената беседа с него забелязва един от процесните
часовници на ръката на св. А.. С протокол от 02.11.18г. св. В.Т.А. предава на
св. Л. 1 бр. мъжки часовник, *** на цвят, марка *** и 1 бр. метален секач. С
протокол от 05.11.18г. св. В.Т.А. предава на св. Л. 1 бр. мъжки часовник, ***
на цвят, марка***, 1 бр. *** маратонки, 1 бр. суитчър, 1бр. заложен билет с №***от 01.11.2018г.,
обяснил му и че вещите са от подсъдимия.
Съдът
кредитира показанията на св. С.Г. и св. И.М., тъй като същите си кореспондират
едни с други и не срещат противоречие сред другите събрани доказателства, тъй
като касаят и по-други обстоятелства. От техните показания става ясно, че,
няколко дни преди ареста на подсъдимия, св. И.М. е попитал св. Г. „дали има
нещо да влиза пак в затвора“ по отношение на нейния син. Св. С.Г. споделя и за
оплакване от сина й за предстоящ разпит и че е „натопен“ от някого.
Съдът
кредитира показанията на св. Г.Л. и св. Б. ***, тъй като същите са
непротиворечиви, незаинтересовани и кореспондират едни с други, както и с
другите събрани по делото доказателства. От тях става ясно, че на 01.11.2018г.
криминално проявеният св. В.А. е заложил 37 гр. златни накити на заложна къща „***“
*** – гр. *** при служител - св. Г.А.Л. – продавач-консултант, срещу което
получил сумата от 1200 лева, със срок за обратно откупуване – 30 дни, за което
му бил издаден заложен билет с № *** от 01.11.2018г. Св. В.А. заявил, че златото е негово. На следващият ден Св. В.А. се
обадил в заложна къща „***“ *** – гр. *** и заявил, че желае да продаде златото
и да получи още пари. След като св. Л. му заявил, че няма да му бъдат
предоставени още пари, св. В.А. се отказал от изкупуване на златото и
собственикът на заложна къща „***“ *** – св. Б. *** предал на златар за
претопяване повечето златни накити. Запазени били единствено 1 чифт златни
обеци и 1 бр. златен пръстен с камък цирконий, които били предадени на ***с
протокол от 07.11.18г. от св. Б. ***.
Съдът
обсъди дадените от подсъдимия М.Л.Г. обяснения, като съобрази, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита. С оглед
обстоятелството, че обясненията на подсъдимия не противоречат на огромната част
от събраните доказателства, същите следва да се кредитират с доверие. Всъщност
обясненията на подсъдимия противоречат единствено на показанията на св. А. и то
само в отделни моменти, макар и важни - най-вече дали подсъдимият е извършител
на престъплението. Предвид обстойният анализ на показанията на св. А., направен
по-горе, безспорно и очевидно за целият съдебен състав е, че са налице
множество дълбоки и неотстраними противоречия в показанията на св. В.Т.А. по
това производство. Абсолютно невъзможно е, според съда, да се използват
показанията на този свидетел адекватно като
гласно доказателствено средство за безспорен и
несъмнен отговор на един от главните въпроси по делото – кой е извършител на
престъплението, в това число и за взаимоотношенията му с подсъдимия
непосредствено преди и в дните след престъплението. В този смисъл, поради липса
на доказателства относно авторството на деянието, съдът не може да отхвърли
категорично възможността престъплението да е извършено от св. А., както твърди
подсъдимия. По делото има неоспорими доказателства за връзка с процесните отнети вещи единствено за св. А. /подробно описана по-горе/, не и за
подсъдимия. Безспорно, наличието на тази хипотеза, е още един непоправим удар
върху състоятелността на обвинителната теза.
Видно
от обясненията на подсъдимия също е, че не подкрепят по никакъв начин
обвинителната теза и не сочат каквото и да е участие на последния в извършеното
престъпление или в действия по продажбата или ползването на процесните
вещи. В нито един момент от
наказателното производство подсъдимият не е признавал каквото и да е участие в
престъплението. Версията на подсъдимия относно мотивацията на св. А. да го
уличава в извършване на престъплението не се опроверга по никакъв начин от
прокурора и от събраните доказателства по делото. В
случая А., по преценка на прокурора, има качеството свидетел, а не друго
процесуално качество, макар да са налице достатъчно данни за това. Ето защо,
според съда, правилно и адв. И. в пледоарията си се
позовава на т.н. „оговор“. В класическият случай, когато в своите обяснения обвиняемият/подсъдимият
дава информация за чужда престъпна дейност или установява факти за такава, срещаме
т.н. „оговор“.
В тези случаи, когато сме изправени пред оговор,
за да бъде ползван той като доказателствено средство
е необходимо на първо място той да бъде подкрепен от останалият събран по
делото доказателствен материал, да бъде в унисон с
останалия доказателствен материал, който е събран и лицето,
което уличава, да няма пряк интерес, за да направи този оговор,
да не влияе пряко върху понасянето на отговорност. В случая лесно може да се
предположи заинтересоваността на св. А. от уличаване на подсъдимия, още повече,
при незаконосъобразно осигурения комфорт на последния с процесуалното качество
на свидетел по делото, а не обвиняем/подсъдим. Освен изброеното
дотук, изрично и императивно
законодателят е посочил в чл.116 (1) от НПК
- нито обвинението, нито присъдата могат да се базират само на едно
самопризнание. Според решение 55/2003 ВКС – „свидетелските показания, които
установяват самопризнание дори и да съвпадат помежду си, не могат да обосноват
осъдителна присъда, ако в подкрепа на обвинението не са събрани и други
доказателства”.
Всестранната
и обстойна преценка на всички събрани по делото доказателства в настоящото
производство дават възможност да се направи единствения възможен извод за това, че
подсъдимият не е автор на деянието, описано в обвинителния акт. Събраните по
делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност не установяват по
категоричен несъмнен начин, че подсъдимият М.Л.Г. е извършител на
престъплението. Престъплението остава недоказано както досежно
неговото авторство, така и досежно квалифициращият
признак от обективна страна, а именно т.4 от ал.1 на чл. 195 от НК. Както
правилно и адв. И. в пледоарията си отбелязва, не е
направен какъвто и да е опит от страна на органа на досъдебното производство да
се изследва и евентуално докаже принадлежността на иззетата от св.А. вещ – секач, към престъплението. Неизяснен остава
и въпросът само едно лице ли е влизало в жилището или не, както и кога и колко
пъти е влизано в рамките до края на работния ден. Както
сочи чл.303 ал.2 НПК, съдът може да признае подсъдимия за виновен, само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази хипотеза по настоящото дело не е
налице. Предположения за евентуално участие на подсъдимия се съдържат
единствено в показанията на св. А. и св. Г.. Показанията и на двамата свидетели
бяха обстойно анализирани от съда по-горе и не е нужно да се преповтарят
отново. Безспорен е изводът, че техните показания не са достатъчно доказателствено средство за установяването авторството на
деянието. А една осъдителна присъда не може да почива на предположения, както
сочи императивно чл.303 ал.1 НПК. Безспорно е също така и факта, че по делото
липсват каквито е да било безспорни доказателства, които да сочат, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна посочените признаци
на престъпния състав на обвинението, което му е повдигнато. Логиката на ОА
относно извършването на престъплението е изградена изцяло на показанията на
свидетеля А.. Не се представиха от прокуратурата никакви солидни и
непротиворечиви доказателства, обуславящи единствено и само извод за виновност
на подсъдимия по така повдигнатото му обвинение. Напротив. От
всички събрани по делото доказателства е видно, че няма как по безспорен и
несъмнен начин, да се установи нито кой /или кои лица/ , нито кога, нито по
какъв начин, с какво средство е проникнал в жилището, като следва да се
отбележи и обстоятелството, че не съществува начин за по-детайлно изясняване на
обективната истина по делото в това отношение, тъй като няма възможност за
събиране на повече доказателства. Безспорно е налице изключително непрофесионално
отношение от страна на разследващите органи по случая, което е довело до неизвършване
на редица процесуално-следствени действия, грешни и незаконосъобразни решения
относно качеството на участниците в досъдебното производство и оттам до
невъзможност да се установи какво и кога се е случило и от кого е извършено
престъпно посегателство. Според съда е неправилно и незаконосъобразно да се
извършва съдебно следствие, след като не е провеждано надлежно такова в
досъдебното производство. Макар все още в НПК на РБ да действа принципа на
“служебното начало”, прогласен в чл. 13, то същият не следва да се използва от
прокуратурата за натоварване на съда с извършване на следствени действия, които
не са били извършени в досъдебното производство и за доказване на обвинения,
които са повдигнати при липса на достатъчно доказателства в досъдебна фаза.
Гореописаният подход на прокурора, за определяне качеството на свидетел по
отношение на В.А., е достатъчно показателен за качеството на
работа на досъдебното производство и обуславя и невъзможността за разкриване на
обективната истина по делото във всеки последващ
момент. Сериозна критика следва да търпи и явното очакване на представителят на
Р. за самопризнание от страна на подсъдимия, което да потвърди обвинението,
предвид взетата МН „задържане под стража“ в досъдебното производство от ПлРС. Но именно и в акта на съда, взел първоначално тази
мярка /определение №752 от 09.11.18г. по ЧНД 2664/18г./, се казва: „ Факт е, че разследването е в един
начален етап, че предстои да се събират
още множество гласни и писмени доказателства.“ Към момента на постановяване
на този съдебен акт, обаче, вече са били събрани почти всички доказателства,
върху които почива логиката и фактологията на ОА,
разпитани са всички „важни“ за обвинителната теза свидетели към тази дата и
показанията им са обсъдени от състава на ПлРС още
тогава. След този момент са разпитани само св. С.Г. и св. И.М.. И още тогава,
този състав на ПлРС, е преценил безспорната
необходимост от събиране на „още множество гласни и писмени доказателства“
от
страна на прокурора, които да установят по категоричен и несъмнен начин, че именно подсъдимият
М.Л.Г. е извършител на престъплението, каквито, обаче, не са събрани и до
момента.
Поради гореизложените
съображения, съдът счита, че подсъдимият М.Л.Г. следва да бъде признат за
невинен в това, че на 31.10.2018г. в гр. ***, бул. „***“ № ***, при условията
на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот и използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими
вещи: 1. 1 бр. часовник марка “*** ” на стойност 510 лева; 2. 1 бр. часовник
марка “*** ” на стойност 725 лева; 3. 1 чифт златни обеци, овални, 14 карата, с
тегло 1,62 гр. на стойност 89,10 лева; 4. 1 бр. златен бръстен, 14 карата, с
тегло 0,84 гр. на стойност 46,20 лева; 5. 1 бр. златен мъжки пръстен, 14
карата, с тегло 6 гр. на стойност 330 лева; 6. 1бр. златен мъжки пръстен, 14
карата, с тегло 4 гр. на стойност 220 лева; 7. 1 чифт златни обеци, 14 карата,
с тегло 1,5 грама на стойност 82,50 лева; 8. 2 бр. златни висулки с формата на
делфин, 14 карата, с общо тегло 0,8 гр. на стойност 44 лева; 9. 1 бр. златна
висулка с формата на мече, 14 карата, с тегло 0,4 гр. на стойност 22 лева; 10.
1 бр. златна висулка с формата на сърце, 14 карата, с тегло 0,4 гр. на стойност
22 лева; 11. 1 бр. златен пръстен с камък цирконий, 14 карата, с тегло 0,84 гр.
на стойност 46,20 лева; 12. 1 бр. златно колие от бяло и ***о злато, 14 карата,
с тегло 2,5 гр. на стойност 137,50 лева; 13. 1 бр. златна дамска гривна от бяло
и ***о злато, 14 карата, с тегло 6 гр. на стойност 330 лева; 14. 1 бр. златна
дамска гривна от бяло и ***о злато, 14 карата, с тегло 4 гр. на стойност 220
лева; 15. 1 бр. златен синджир с висулка кръстче, 14 карата, с тегло 4 гр. на
стойност 220 лева; 16. 1 бр. златен синджир с висулка, 14 карата, с тегло 4 гр.
на стойност 220 лева; 17. 1 чифт обеци от неръждаема стомана, с тегло 4 гр. на
стойност 10 лева; 18. 1 бр. верижка от неръждаема стомана с камък, с тегло 8
гр. на стойност 20 лева, всичко на обща стойност 3294,50 лева от владението на
собственика В.С.В. ***, без неговото съгласие, с намерението противозаконно да
ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.
Предвид изхода на
процеса, събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка,
следва да се остави без уважение предявеният граждански иск от В.С.В.
против подсъдимия М.Л.Г. за заплащане на сумата от 9800 лв., представляваща
размера на причинените имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на
повдигнато срещу подсъдимия обвинение, като неоснователен и недоказан. В хода
на съдебното следствие не се установи по безспорен начин виновността на
подсъдимия. Точно обратно. От събраните гласни и писмени доказателства по
безспорен начин се установи неговата невинност. Ето защо съдът счита, че следва да се отхвърли
предявения срещу подсъдимия гр. иск като неоснователен и недоказан, предвид
липсата на каквото и да било противоправно поведение
на подсъдимия, установено в хода на съдебното заседание и отговарящо на
твърдяното от гражданския ищец.
На основание чл. 190
ал.1 от НПК направените деловодни разноски в размер на 913,97 лв. остават за
сметка на държавата.
Предвид
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: